Ето това дьлбоко убеждение на нашего сьбрата не му дава покой.ДНК-то може и да покаже някакво сходство ако се вземе от някой потомьк на помак и бьлгарка но в чист вид е трудна работа.Досега такива генетични изследвания може и да са правени,но всичко е мижи да те лажем.Истината тепьрва ще излиза наяве и тя няма да се хареса на такива,като теб с дьлбоко погрешни разбирания и следствие от това грешни умозаключения.
Хат- ТОЧНО-но за кой от нас двамата се отнася -"Истината тепърва ще излиза наяве и тя няма да се хареса на такива,като теб с дълбоко погрешни разбирания и следствие от това грешни умозаключения."
Не виждам разлика между помака и българина в сурата.
Имаше едно антропологическо изследване на българите и румънците от 1901г от група известни американски антрополози,които бяха разквартирувани в Европа да направят обща антропологична карта на стария континент.
АМЕРИКАНСКИЯ РЕЧНИК НА РАСИТЕ И НАРОДИТЕ
(публикуван 1907г)
РАЗДЕЛ БЪЛГАРИ И РУМЪНЦИ
„Проблемът относно физическия тип на българите е по-сложен за решаване. По-малка научна работа е била извършена за тази част на Европа, отколкото за повечето други нейни части и още съществува съмнение, засягащо разселването на тази раса в предисторическия период и следователно относно мястото на техния произход. Съществува обаче съмнение, че два физически типа се срещат на противоположните краища на България. Докато тези от запад са явно широкоглави, тези от изток са поне частично, също толкова дългоглави. Западните българи са главно - така изглежда - от същия славянски тип, както техните съседни родственици, сърбохърватите. Албанците (виж за тях), които са техни съседи на югозапад, са също много широкоглави, но са по-високи отколкото истинските славяни. Обяснението за дългоглавия тип на изток не е толкова просто. Някои смятат, че това показва ранен фински произход. Други могат да спорят, че той е италийски или поне „средиземноморски", тъй като без съмнение този елемент доминира между източните румънци, които са техни съседи.
Българите от източния тип са главно брюнети, с тъмни коси, макар че казват, че 40 процента от тях имат светли очи..." Интересното в този цитат е, че има съмнения за разселването на българите още в предисторическия период, както и посочването на два физически типа - широкоглави и дългоглави. А точно тях откриваме при описанието на погребението на Кубрат през 665 г.
По река Болга (Волга) от север пристигат котрагите-кутригури, водени от сина на Кубрат - Котраг. Те били високи, със светли коси и сини очи, добре сложени. От Македония и Панония (земите на днешна Унгария) се завръщат другите двама братя - синовете на Кубрат - Кубер и Алцек, придружени от отряди на конници утигури. Те били по-широкоплещести, по-ниски от среден ръст, с кръгли глави. Оногурите, тръгнали с Аспарух към долното течение на р. Дунав, пристигнали от Кавказ и от земите край Азовско море. Приличали на кавказките българи, но били по-светли в лицето, с черни коси, тъмни очи, по-високи от среден ръст.
И така става дума за външния облик на племената от оногури, кутригури и утигури, които са в основата на държавите на Кубрат и Аспарух. Удивителното е, че те запазват своите земи на поселение до наши дни. Преди столетие, когато са правени изследванията, публикувани в „Речник на раси и народи", на запад живеят широкоглавите. И точно от запад и югозапад те (утигурите) се придвижват към Малая Перешчепина (днешна Украйна) за погребението на владетеля на Стара Велика България - Кубрат. Кутригурите идват от североизток и именно те са високи и дългоглави, заемащи, според описанието в „Речника", източните части на българските земи. Колкото до оногурите, те са населявали обикновено средищната част, принадлежат към кавказкия (европейски) тип и са по-близо до външния облик на източните българи (кутригурите). Всичко това едва ли трябва да ни изненадва, като се има предвид, че предишните ни столици се намират в Източна и Централна България - Плиска, Преслав, Велико Търново.
В началото на статията още пише:
„Българите и техните северни седи - румънците - принадлежат към редките раси, които са физически от един произход и езиково от друг. Докато българите се смятат като азиатци по произход, които са приели славянски език, румънците са славяни, които са приели латински език”.Отбелязва се също, че
„Старобългарският език е бил най-ранният писмен славянски език и той съществува даже в литургиите на православната църква под името църковнославянски. Неговата азбука, кирилицата, е най-старата форма на всички съвременни славянски азбуки...".Интересното е обаче, че в речника в статията за славяните (на с. 130) отново се говори за българите:
„Българите принадлежат там (при славяните) само по осиновяване. Те са главно от Монголски или „Турански" произход, който е взел на заем един славянски език. Точно обратният е случаят с румънците, или „Молдо-Влахи", които са главно славяни по кръв, но латинизирани по език".Ако се опитаме да направим малко обобщение, ще се получи нещо много любопитно. Българите и румънците са от една рядка раса. Докато са в Азия, българите не са славяни, за разлика от живеещите в Европа румънци - славяни по кръв. Заедно с това се уточнява, че старобългарският език е най-ранният писмен славянски език. Налице е сериозно противоречие.
Но всичко идва на мястото си, ако проследим историческото развитие. Даките (част от гетите) - са далечни предшественици на образувалата се през 1862 г. Румъния, появила се въз основа обединението на Влашко и Молдова. Същите тези даки на карта от VIII в. се вижда, че заемат непосредствено земите западно от царствената орда на оногундурите. Племената на дако-мизийците през хилядолетията винаги населяват една и съща земя - северно от Стара планина. И на практика това е другата част от голямата древнобългарска общност, противопоставяла се на Римската империя.
Именно затова когато Аспарух образува своята държава, нейна южна граница е Стара планина, а р. Дунав минава почти през средата на тази територия. Не случайно Долнодунавската низина се сочи за прародина на индоевропейците.
Всеизвестна истина, за която обаче малко се говори, е, че до 1822 година официален език в Румъния е българският. Цялата им църковна книжнина е на български (кирилица). Латиницата започва да се използва едва от след 1822 г. Затова и голяма част от революционерите, борещи се срещу османското иго, намират подслон в земите на север от Дунав.
Ако следваме логиката на разсъжденията, оказва се, че
румънците са от български произход, както и славяните. Всъщност любопитно е, че на същата страница от речника (с.130), където е статията за славяните, се казва:
„...точно казано,няма славянска раса."И още нещо интересно:
През 1946 г. академик Н. Державин, на базата на палеолингвистичен анализ, смята, че българите „принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи".В подкрепа на всичко това е и написаното още през 1911 г. в „Речника": „Българите заемат територия, която е поне с една половина по-голяма, отколкото самата България. Повечето от нея лежи южно от България, в самата Турция, специално в Централна Турция, простираща се на запад до Албания. Фактически цяла Централна Турция е българска по население до Егейско море, с изключение на една тясна крайбрежна ивица, и тя е с население не от турци, а от гърци."
В статията още се отбелязва:
„...Добре известните помаци са мохамедански българи, чудесен физически тип. По-малко от 20 % от българите са мюсюлмани, три четвърти принадлежат към православната вяра..."Мисля, че това съотношение - между православни и мюсюлмани, се е съхранило и днес.
От „Речника" още един въпрос заслужава нашето внимание. Става дума за македонската нация. Нека отново се позовем на статията за българите:
„От българските диалекти най-важният е така нареченият македонски. Някои са твърдели, че съществува отделен македонски език и по този начин и отделна раса или народ. Но това изглежда да е една от патриотичните лъжепредстави, която не е непозната всред опартизанените филолози от региона. Другите главни диалекти са родопският и южнотракийският, или горно- и долномизийският..."Така, въпреки че е изработен преди столетие и основният критерии е езикът, „Речник на раси и народи" е едно значимо постижение в областта на науката. Той дава изключително точна и ясна представа кои са основните състави на българския народ –
мизи, траки и македонци. И крайно време е спекулациите на тази тема да бъдат прекратени. В противен случай сме на път да стигнем до пълния абсурд в България да няма българи. Тъй като мизите отдавна са забравени и за тях не се говори. Траките са древни, но не са българи. А македонците вече не са българи.
Разбира се, тук не става дума да предявяваме териториални претенции към съседните ни държави. А да не късаме пъпната връв, да не заличаваме още живия български дух в съседни земи.
Защото такъв народ няма бъдеще. Той е като дърво без корен. В древността българите са били велики преди всичко със своя дух. Според руския академик Лихачов:
„Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния Ледовит океан до Индийския."Dictionary of races or peoples : United States. Immigration Commission (1907-1910) : Free Download & Streaming : Internet Archive
