Това са абсолютни измишльотини.Всичко написано касае християнското население но никаде не става вьпрос за помаците.На всички вас би трябвало да ви е станало ясно вече,че няма нищо общо между потурчването и помаците.Тези писания тук вьобще не ни касаят нас помаците и поставени в тази тема само могат да дразнят и провокират сигурен сьм и това е точната им цел.
Хат чечлията ,преди време изнесе данни за село Туховища- преводи на османският архив-там видимо се вижда ,как с годините става постепенното преминаване на населението от християнство към ислям.
Но има редица примери за "подтикване" и насилствено приемане на исляма:
Един пример- Из Житие на свети мъченик Николай Нови Софийски:
"Турците в онези времена не могли да търпят да има у техните поданици нещо хубаво, добро, такова, каквото те нямат. И заради това решили да привлекат към себе си и Николая и да го потурчат. В случая те постъпили много хитро. А именно, като знаяли готовността на Николая да помага на всекиго, който се обърне към него за съвет, неколцина турци обущари започнали да го посещават и да го молят да ги научи как да изработват такива красиви и удобни обуща, каквито изработвал и сам той. Не подозирайки нищо лошо, Николай на драго сърце поучавал обърналите се към него как да работят. Доволни и благодарни, посъветваните турци подмамили благия и простодушен обущар и така го увлекли, че той станал техен близък приятел. Един ден тези Николаеви приятели го поканили да вземе участие в едно тяхно угощение. Не подозирайки нищо лошо, Николай приел поканата. Всички участници отишли в една непроходима планина (вероятно на Витоша или Люлин) и там буйно се веселили. На слизане от планината всички се отбили в една кръчма. Не предполагайки че тук може да го постигне нещо лошо, Николай придружил другарите си и в кръчмата. Добродушният Николай не предугаждал, че в случая той се уподобява на невинно дете, което простира ръка към отровна змия, не знаейки, че ухапването ù е смъртоносно; или на непорочно агне, което само се приближава към вълка, не подозирайки, че той ще го изяде. А между туй облагодетелствуваните от Николая турци обущари били за него отровни змии, кръвожадни вълци. Те решили, че такъв примерен човек и отличен майстор обущар не бива вече да бъде християнин, а трябва да стане мохамеданин, та турската, а не българската община да го има, да се гордее с него. Но в същото време те знаели, че никакви уговаряния не ще склонят Николая да се откаже от Христа и затова решили да употребят хитрост. С тази цел те използували влизането в кръчмата. Започнали още по-буйна веселба от оная в планината, започнало се пиене, което се завършило с това, че Николай, който малко или може би и съвсем не употребявал спиртни питиета, скоро се опил. Главата му толкова силно се замаяла, че той паднал и дълбоко заспал. Турците това и чакали. Тутакси те се заловили да изпълнят плана си: те бързо го разголили и го обрязали. Турците тържествували. Те казвали, че Николай е вече техен, защото вече е обрязан. Това вероятно е било през месец май 1554 година.
„Избери едно от двете, а именно: или се откажи от християнската вяра и се присъедини към нас, та да получиш големи почести, или пък, като си останеш християнин, да бъдеш умъртвен.“ „Научен съм, отговорил Николай, от Христа Бога да не се боя от онези, които убиват тялото, а нищо не могат да направят на душата. Ето защо аз ти заявявам, че нищо не може ме принуди да се отрека от Христа. От нищо не се боя: нито от зверове, нито от огън, нито от меч, нито от друга, каквато и да била тя смърт.“ И тутакси подир това, като се обърнал към събралите се в съдилището, започнал да им разкрива учението на православната църква изобщо и частно учението на Св. Троица. Турците започнали да негодуват още повече, някои от тях затъкнали ушите си, за да не чуват думите на Николая; а пък един фанатик ударил Николая в лицето с един голям жезъл и то тъй силно, че му строшил челюстта, а едното му око излязло навън. После това този турчин захвърлил жезъла си, хванал Николая с ръце, свалил го на земята и започнал да скача по него. После това започнал да го бие с юмруци по главата и по устата, ритал го по гърба и по стомаха и то тъй немилостиво, че насмалко цял да го изтърбуши. Колкото повече изтезавал Николая, турчинът толкова повече озверявал. Най-после той до толкова се самозабравил, че с една ръка го хванал за гърлото, а с другата изтеглил големия си нож и искал да заколи Николая в самото съдилище пред очите на всички събрали се. Някои обаче от присъствуващите се хвърлили върху него и взели ножа от ръцете му. Мнозинството от присъствуващите турци обаче одобрително погледнало на постъпката на този фанатик и гръмко изказвало одобрението си. Това много зарадвало фанатика, който се държал като победител. Казват, че този фанатик бил чиновник и че той с още други двама души бил пристигнал в София не преди много време. Те били изпратени от централното правителство да поддържат реда и тишината в града и да се грижат за безопасността на гражданите. Вероятно те са били еничари. Добавят още, че той бил съотечественик и даже роднина на Николая.
Тълпата започнала да го убива с камъни, както някога бил убит и архидякон първомъченик Стефан (Деян. 7, 55-60). В началото върху него били хвърлени три големи камъка, като че ли за ознаменуване Пресветата Троица. Николай преклонил колене. В този момент един от убийците взел и с всичка сила ударил него, мъченика и с този удар го убил. Ето по какъв начин мъченик Николай предал душата си в ръцете Божии.
От силния удар червеният фес на Николая, какъвто той обичал да носи, заедно със затилните кости, космите и част от главния мозък, отскочил далеч на страна. Като видел това, Матей Граматик възблагодарил Бога, че го удостоил да види мъченическата кончина на светия мъченик и пожелал по някой начин да се сдобие с каква годе частица от светите му мощи, та да отнесе велик дар на Христовата църква. В това време той видел в краката на турците феса на Николая с тилните кости, космите и мозъка и пожелал да ги прибере. Той знаел, че със заповед епархът забранил на християните да се доближават, но се надявал, че с Божията помощ, а също и поради познанството си с епарха, ще избегне всяко наказание. Всичките му опитвания обаче останали напразни поради големия брой турци, които били на същото място. В това време той видел недалеч нейде едно познато нему момче българче, повикал го при себе си, показал му с пръст феса на Николая и като го убедил, че Бог добре ще го възнагради, ако успее да вземе феса със съдържащите се в него свети мощи, пратил го да го вземе. В това време агаряните турци били увлечени в убиването на мъченика. Момчето улучило сгоден момент, доближило се до феса със светите остатъци, грабнало го и избягало. Един от турците го забелязал и се впуснал да го гони. Но, с Божията помощ, момчето успяло да му убегне и да предаде феса на Матея. Крайно зарадван, че с Божията помощ се сдобил със свещени части от тялото на мъченика, Матей искал да проследи де турците ще погребат останалото тяло. Турците дотолкова се самозабравили, че започнали да изтезават и мъртвото тяло на светия мъченик. Те, като кучета, постоянно го обикаляли и хвърляли върху него камъни, тъй че смазали цялото му тяло. Сам епархът дотолкова се увлякъл, че заплашвал със строго наказание всекиго, който не хвърли камък върху светия мъченик.
Но и това не задоволило озверелите. Те повлекли тялото на мъченика и го довлекли до християнските гробища. В този момент тялото на Николая нямало никакво подобие на човешко тяло: от многото удари с камъни главата била цялата раздробена и разпокъсана, ръцете и краката изпочупени, пръстите с ноктите откъснати и изобщо цялото тяло представлявало като че ли една пита. Християните, които отдалече гледали всичко извършено от турците, душевно се радвали, че Николай издържал всичките тези мъки, но от името Христово не се отказал. Някои от тях, вдъхновени свише, тутакси съставили тропари и други църковни песни за прослава на новия свети Христов мъченик.
Турците не желаели да оставят в ръцете на християните тялото на Николая. Като мислели, че ако то бъде погребано, християните ще го отровят, старият онзи фанатик турчин предложил да го изгорят. Едвам старецът направил предложението си, тутакси тълпата надонесла дърва и наклала голям огън. Старецът взел за свой помощник друг един нему подобен фанатик турчин и започнал да гори тялото. Той забил в земята два кола и поставил между тях тялото на Николая, тъй че то висяло над пламъците. Тялото започнало да гори: то станало благовонно кадило, жертва, която се гори пред Бога. Един от турците се затекъл, взел едно голямо дърво и държейки го с двете си ръце, ударил с него тялото по корема. Вътрешностите на Николая потекли върху огъня и изгорели. Изгоряло и цялото тяло. Но все пак останали някои части и недоизгорели. Турците събрали тези части и ги хвърлили в средата на огъня. Всичко се превърнало в пепел. Турците събрали пепелта и част от нея развили по вятъра, а другата част хвърлили в потока, който течал там наблизо."
Под турци разбирай мюсюлмани-предимно приели исляма българи.
http://pravoslavie.domainbg.com/11/bulgarski_novomucenici/nikolaj_sofijski.htmlТези ръкописи,които съм дал са късни преписи-в тях определено има доза истина и доза "усещане" на самия преписващ-има подобни сръбски,гръцки и влашки описващи същият период от време.Съгласно тълкувателите това "насилствено" приемане на исляма според подобни ръкописи е по политически и икономически причини(да запазят земите си)-т.е. не е било масово и не засегнало обикновеното закрепостено население,което приема исляма постепенно с течение на времето,а земевладелското население-редица по едри и дребни боляри.Разрушаването на манастирите е техният дан за султана,с което са "доказали" своята преданост-не забравяй,че основната войска на Султана са били спахии и еничари-а те са или християни или "нови" мюсюлмани.
Примерите са много -виж с какви войски Мехмед побеждава Муса и защо Баязид е победен от Тимур.
