Българите мохамедани в България и Р Македония
Доц. Сашо СТАНЕВ
За мащабите на масовото преселение представа дават сведенията за броя на помаците в разглеждания период в някои селища в района на местоживеене на ловчанските помаци: Кнежа, 1880 г. - 308 души; 1910 г. - 46; Сухатче, 1880 г. - 347; 1990 г. - 6; Чомаковци, 1880 г. - 415; 1900 г. - 6; Блъсничево (Румянцево), 1880 г. - 415; 1900 г. - 0; Торос, 1881 г. - 1414; 1893 г. - все още 678 души.
Изцяло са напуснати чисто помашките села Пещерна, Карлуково, Горник, Реселец, Липник и др. В резултат, преди Балканските войни съгласно служебни данни от 1910 г., в България са останали само 21 143 “помаци”. Вследствие на присъединяването на територии със значително по численост българомохамеданско население, през 1920 г. броят на българомохамеданите в България става 88 399 души, а през 1926 г. - 102 351. От последните само 5799 (6%) живеят в градове, а останалите 96 552 в села и махали. През 1990 г. броят им достига 268 971 души. 1
През всичкото това време, макар и с различна интензивност, към Турция тече потокът от изселващите се в нея наши сънародници. В периода 1939-1944 г. в Турция са емигрирали 28 599 души. Съгласно Статистическия годишник на НР България от 1959 г. емигрантите в Турция от България по години са както следва: 1948 г. -41, 1949 г. - 1537, 1950 г. - 55 789, 1951 г. - 98 341. Имигрантите от България за времето от 1945 до 1955 г. са разпределени съответно: по крайбрежието на Мраморно море - 66 104 души; по Егейското крайбрежие - 24 707; в Централен Анадол - 37 445; в Източен Анадол - 946, и в Югоизточна Турция - 92, или общо 150 447. Общо за периода 1923-1980 г. от България в Турция се преселват 490 619 души, от които около една четвърт българомохамедани. 2 Това означава загуба на други 125 хил. наши сънародници.
От останалите на територията на България българомохамедани при преброяването на населението през 1992 г. близо 100 хил. души се обявиха за “турци”, една трета - за българи и останалите за “помаци”. До този резултат се стигна по няколко причини: 1. Превръщането на страната в “разграден двор”, в който безпрепятствено се шири турската и тази на нейното оръдие ДПС пропаганда; 2. Като реакция за обидата от в повечето случаи насилствена трикратна смяна на имената (първата - по времето на Балканските войни 1912-1914; следващата - през Втората световна война, когато през юли 1942 г. бе приет законът “За българизиране на мохамеданските имена на българомохамеданите”, и последвалият го година по-късно “Закон за облеклото”, забраняващ носенето на фесове, фереджета и шалвари; и третата - в началото на 70-те години); 3. Настъпилата след 1989 г. стопанска разруха и почти пълното безхаберие на държавата относно съдбата на нейните граждани усложниха още повече картината.
Тези настроения понастоящем, при все че икономическото положение продължава да бъде все така лошо, са до голяма степен изживени, но не може да не буди тревога “турчеенето” на значителна част от българите мохамедани и недостатъчните грижи на държавата за подобряване на благосъстоянието на нейното население.
В Македония броят на “помаците” е 144 051 души според Стефан Веркович (1889 г.); 148 800 - според В. Кънчов (1900 г.), и 150 030 - според Vl. Sis/Mazedonien (Zurich, 1918). По-голямата част от тях са се намирали на територията на Солунския вилает. Така според Ростковски 3 в края на 19 век в Солунския вилает, без Дьовленската (Девинската) кааза, е имало 97 620 българи мохамедани, а В. Кънчов определя броя им в него по същото време на 98 297 души, които са живеели в 110 села. Като се прибавят към тях жителите на 13-те българомохамедански села в Костурската кааза, попаднала в Гърция след войните, плюс естествения прираст на това население през следващия четвърт век, излиза, че в началото на 20-те години на територията на Гърция западно от р. Места българомохамеданите са били над 100 хил. души.
Следвоенното положение на изоставената по користни причини от Великобритания, Франция и Италия Гърция и подпомогната щедро финансово и с оръжия от Съветска Русия победителка Турция, при което намират смъртта си 313 491 гърци (военните действия между Гърция и Турция продължават от 23.08 до 13.09.1922 г.) огромен поток бежанци, между които има и много българи патриархисти, погърчени вече българи и вероятно с български произход, говорещи турски език християни-караманлии, се насочва към Гърция. До 1928 г. в нея идват 626 956 бежанци от Мала Азия, 256 635 от Източна Тракия, 182 169 от Черноморското крайбрежие, или общо 1 104 216 души. Започналите през есента на 1922 г. мирни преговори легализират с Лозанската конвенция от 30.01.1923 г. провеждането на задължителна обмяна на малцинствата между двете воювали държави, която започва на 1.5.1923 г. До края на 1928 г. в Турция са изселени всичките живеещи на запад от р. Места в Гърция мохамедани - 408 720 души, между които 200 хил. тур. (от 311 103-те турци в Солунския вилает към края на 19 век само през 1914 г., в резултат на младотурската агитация, от тях са емигрирали в Турция 115 хил. души), над 100 хил. българо-мохамедани (а не 40-41 хиляди, с каквито цифри боравят историците в София и Скопие), 60 хил. албанци мохамедани, 20 хил. мохамедани гърци (главно от района на Янина), около 20 хил. мохамедани и власи (мегленоарумъни). Преселниците биват настанени в Западен Анадол в напуснати от гърците села, на малки групи, с цел да се избегне създаването на компактни езикови и народностни общности.
При преброяването на населението в СР Македония, респ. Р Македония, през 1953 г. 32 392 души са се декларирали за турци с майчин език македонски. През 1961 г. - едва 3002 души, а през 1971 г. само 1248 души заявяват, че са ислямизирани македонци.
Приблизително по това време набира сила движението на рано отишлия си от този свят журналист, писател и етнограф Ниязи Лиманоски “Културно-исторически манифестации на ислямизираните македонци”, ползващо се от щедра финансова и организационна поддръжка от страна на държавата. (Аналози на това движение са “Родина” на Петър Маринов - май 1937 - февр. 1945 г., когато коранът е преведен на български, а за мюфтия със седалище в гр. Ксанти е назначен от министъра на вътрешните работи българомохамеданина Ариф Бейски, приел българското име Камен Боляров, след 9.09.1944 г. осъден на смърт, и “Йоан Предтеча" на отец Боян Саръев. Благодарение на дейността на движението при преброяването на населението в Р Македония през 1981 г. 39 513 души се обявяват за ислямизирани македонци. Заради серия от допуснати главно в психологически план грешки при следващото преброяване през 1991 г. повече от половината от обявилите се през 1981 г. за ислямизирани македонци се определят като “турци” и само 15 315 души - за ислямизирани македонци.
Българите мохамедани извън България и Македония
Какво е положението в днешните Косово и Албания? Има ли там българомохамедани и въобще българи?
За разлика от официално приетата теория за това, че албанците са наследници на илирите, много по-достоверно е, че техните предци са карпите, народ, близък до даките, които до 5 век са живели между Дунав и Стара планина, откъдето по-късно биват изтласкани в долините на Вардар и Морава, а след това още на запад от идващия през 7 век български клон на южните славяни.
Карпите биват наричани от византийците скити, което на езика на карпите се произнася като шкипи, шкипетари. 4 Сърбите се появяват на Балканския полуостров около два века по-късно от останалите южни славяни, като заемат централната му част - северно от Санджак, и в Диоклия (днешна Черна гора), където намират подходящи условия (пасища и букови и дъбови гори) за развитието на традиционния си поминък - говедовъдството и свиневъдството. Едва при Стефан Неманич (1196-1227 г.), провъзгласен за сръбски крал в 1217 г., сръбската държава включва в състава си района на Печ, докато преобладаващата част на Косово все още остава извън нейните граници, а автохтонното му население е българско. “Славянските топоними в Косово и Албания са по-скоро български, отколкото сръбски, тъй като българите (има се предвид българската държава - б.а.) завладяват тези земи през 9 век. Когато през последната четвърт на 10-ия век българската империя при цар Самуил се въздига отново, територията на Албания се превръща в бойно поле между българи и византийци. Последен отпор на византийците дава войводата Елемаг през 1018 г. в покрайнините на град Бел/и//град, днешния Берат. 5
Етническият състав на Косово се променя коренно през 17-18 век поради масовото изселване на славянското и заселването му с албанско население. В началото на 20 век мюсюлманите албанци са вече мнозинство в Косово. Един от последните удари върху славянството в Косово нанася все още боготвореният в Р Македония Тито, след чието посещение в Косово през 1968 г. и последвалите това посещение промени, в косовските съдилища се осъждат колкото се може повече сърби и всички сърби са отстранени от заеманите от тях ръководни постове. 6 В третия том на книгата на Ф. Пуркевил “Пътувания в Гърция, Албания и други части на Отоманската империя през 1798, 1799, 1800 и 1801 г.” (Париж, 1802 г.), на стр. 249, се казва “Призрен е естествената граница между България, Сърбия и Албания”.
В писмо от 28.1.1913 г. до приятеля си, българския поет Пейо Яворов, Кочи Цилка, с майка Катерина - българка от Банско, министър на пощите и телеграфите в първото албанско правителство, се оплаква от “сръбския терор и ежедневни гонения на българи и шкипери в Призрен и други косовски селища”. В началото на 20 век в санджака Прищина с неговите пет каази (околии) е имало 547 албански села, 149 сръбски, 73 български и 41 смесени (албано-сръбско-български). 7 Не е възможно през следващите стотина години тези българи да са изчезнали безследно и е непростимо тяхното игнориране в наши дни, включително и от българските власти и да се говори единствено за сърби!
Българомохамеданско сега е населението на Косовска Гора, в която има 19 чисто горански села с 12 хил. жители. Други 12 хил. са се изселили през последните години главно в Македония и Сърбия. При преброяването на населението в Сърбия през април 2002 г. 4581 души са се определили като горани. В Турция, в градовете Одрин, Истанбул и Родосто има възникнали цели горански квартали. Българските села в района на Косовската (Призренската) Гора са: Горна и Долна Рапча, Горни и Долни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранице, Милке, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево и Рестелица. Общински център на района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е Рестелица с 4,5 хил. жители. 8 В албанската част на Гора български се говори в 9 села, а именно във: Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелово, Оргоста, Кошарица, Запот, Пакища и Очикле. Най-голямо сред тях е Шиштейец (1500 жители), а общата численост на българите в деветте села, заедно с тези, живеещи в районния център Кукъс, е 10 хил. души.
