Един крал имал четири жени. Четвъртата съпруга била най-красивата, той харесвал най-много нея, но тя така и не му родила дете. Третата не била толкова красива, но го дарила с прекрасни синове. Втората жена била много мъдра и кралят поверил тя да управлява богатството му. Първата жена била най-грозната, кралят не й обръщал никакво внимание и само от неудобство поради факта, че била негова първа избранница, не й поискал развод.
Един ден кралят се разболял от неизлечима болест. На смъртното легло той извикал чертвъртата си съпруга и я помолил да го придружи в отвъдното. Тя отговорила, че е все още красива и би могла да се омъжи за друг и отказала да го последва. Кралят се натъжил, повикал и помолил третата си жена, но тя отказала под предлог,че трябва да се грижи за синовете му. Втората съпруга също отказала, защото трябвало да управлява богатството в кралството. Кралят се отчаял и изобщо не повикал първата си съпруга, тъй като бил сигурен, че тя няма да го последва заради пренебрежителното му отношение към нея през целия им съвместен живот. Но тя сама дошла на смъртното му легло. Била болна и измършавяла, не й оставало много да живее. Тя му казала: "Скъпи, аз ще тръгна с теб!"
....
Четвъртата съпруга е нашето тяло - ние го обичаме най-много, но в деня на смъртта ще го оставим на този свят /в гроба/.
Третата жена е нашето поколение - семейството, което също оставяме на земята.
Втората съпруга е богатството ни - и то не може да ни последва в отвъдното.
Първата жена - тази, която най-малко обичаме, са нашите дела - капиталът, с който се преселваме в задгробния живот.
