"Да простим но да не забравяме".
Мустафа, имаше такава тема. На мене ми харесва това, но не като лозунг на откровени опортюнисти, които са се облагодетелствани от ВП и днес пак бъркат в кацата с мед.
Знаем всички че в България , с цел да не се дестабилизира обстановката, в публичното пространство и на практика бе предложен испанският модел за прошка.
Имаше се предвид Испания и нейното развитие след гражданската война и управлението на Генерал Франко.
Това ще прозвучи предполагам като анекдот на Шумаров.
Но това което се случи в България през последните 20 години и това което се е случило през онези 20 години в Испания след Гражданската война според мене има голяма разлика.
И именно тука Шумаров , като човек които познава испанската култура и българският модел на преход, може да направи автентично сравнение.
А пък Мустафа от друга гледна точка, като морален авторитет, по някакъв начин успява да
пречупи прошката, през добрите ни традиции като част от културата и аналогичните практики на мюсюлманските общества.
Бих посочил личния пример на Мустафа че той не се сърди повече от 3 дена.
Но Шумаров е прав за друго.
На практика в България , този модел на прошка, подобен на Испанския не е дал очакваният резултат.Виждаме как в България е задействан голям националистически потенциал, целящ да ни сатанизира.
На практика бе подменена не само публичноста, която трябваше да се задава от Гражданското общество, но стана и така че нашите автентични лидери като Хасан Бялков,
Байрам Гетов,Рамадан Рунтов, и много други, просто са в нещо като изгнание. Далече от Родината си.
Те не участват в тези процеси.
Защо е така незная.Може само да се гадае.
Става така че за Възродителният процес пишат повече хора които не са засегнати от него и то от съпричастност.
Вместо примерно ние да сме авангарда на това.
Появиха се слухове за различни проекти като "Късата Памет" -
http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/02/06/309706_kusata_pamet_za_tnar_vuzroditelen_proces/Та, аз също съм за прошка, но не по този начин.