Topic: Мюсюлманско изповедание/ Главно мюфтийство

[bogutevolu]

История на институцията
 
 
     Темата "мюсюлманско изповедание" е много важна, защото става въпрос за около милион и половина последователи на исляма, които от векове живеят в пределите на България. Затова тя винаги е била обект на инетерес не само за мюсюлманите, живеещи в страната, но често се явявал и като проблем на международната сцена и особено в отношенията между България и Турция.

   След създаването на Княжество България, в рамките й остават голям брой мюсюлмани. Още през първите години мюсюлманската общност е един от актуалните проблеми, на която се търси решение в новосъздалите се политически, културни и икономически условия. Както е известно, България придобива своята национална независимост фактически след сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. между Руската и Османската империи. Макар че в този договор (чл. 7) се изтъква, че България ще спазва правата на мюсюлманите, оставащи на нейна територия, в него въпросът не е разгледан в подробности и не е поставен проблемът за религиозната организация на тази общност. Международният договор, сключен на 13 юли 1878 г. в Берлин, засяга в общи линии правата и свободите на малцинствата, които остават в Княжество България като в него се изтъкват и някои подробности. Член 5 от Берлинския договор признава малцинствата, които принадлежат към различни религии и течения, също така им се дава право да учредяват свои обществени организации като имат възможност да бъдат в постоянен контакт с религиозните си лидери. По онова време религиозният лидер на мюсюлманите в България се явява шейх-ул-ислямът, който е базиран в Истанбул. Според изискванията на Берлинския договор българските мюсюлмани имат възможност както да създадат своя организация в страната, така и да поддържат връзките и отношенията си с шейх-ул-исляма.

   Правата и делата на мюсюлманското изповедание са засегнати и в чл. 42 на Търновската конституция на Княжество България. На базата на този основен закон на страната се приемат "Временни правила за духовно управление на християните, на мюсюлманите и на евреите" и въз основа на тези правила и многовековната ислямска традиция започват да се формират новите или да се адаптират към новите обстоятелства съществуващите преди това мюсюлмански институции. Като още през 1880 г. мюсюлманското население си избрало десет районни мюфтии със седалища в градове, където живеят повече мюсюлмани. За посредник между районните мюфтии и българското правителстово или шейх-ул-исляма служел софийският мюфтия, който по късно е наричан "централен мюфтия". Мюсюлманското изповедание в рамките на следващите 15 години се ръководи според гореспоменатите правила, като чак на 15 септеври 1895 г. князът с Указ № 63 одобрява „Временен устав за управление на религиозните дела на мюсюлманите”. Този устав не бил посрещнат на драго сърце от мюсюлманската общност, тъй като в някои моменти той ограничавал правата на мюсюлманите, като назнчаването на мюфтиите от страна на правителството, е възприемано като вмешателство в автономността на изповеданието.

   До обявяването на независимостта на България мюсюлманското изповедание в продължение на 30 години е ръководено по тези нормативни документи, а в същото време е имало връзка с шейх-ул-исляма в Османската империя.

   Когато на 19 април 1909 г. в Истанбул бе подписан договор между Османското правителство и България, който одобрява независимостта на България, към него е прикрепен протокол, който бил подписан на същия ден. Този протокол, който засяга правата на мюсюлманската общност и вакъфските имоти е неотменима част от същия договор. В това споразумение вече се разглежда двустранно и въпросът за мюфтийствата в България. Т. е. българското и турското правителства подписват споразумение с оглед уреждането на въпроса за мюфтийствата в България. Според чл. 1. на този протокол, в София ще се учредява Главно мюфтийство. Главният мюфтия ще се избира измежду мюфтиите в България за срок от 5 години. Но този избор не го прави автоматически главен мюфтия. Налага се българското правителство да се обърне към правителството на Османската империя и да получи одобрението на шейх-ул-исляма. С издаването на съответен ферман шейх-ул-ислямът одобрява новоизбрания главен мюфтия и му изпраща така нареченото "мураселе-и шериййе" /шериатско послание/, с което се признава правото да упълномощава останалите мюфтии в страната. По този начин Истанбулският договор отменя правомощията, които дотогава е имало Министерството на външните работи и вероизповеданията за назначаване и уволняване на мюфтиите.

   Въз основа на тези нови договорености през 1910 г. бива избран за първи главен мюфтия софийският районен мюфтия Ходжазаде Мехмед Мухйиддин. В края на балканските войни, на 29 септември 1913 г. между България и Османската империя бе подписан мирен договор. Към този договор отново бе прикрепено друго споразумение, в което въпросът за мюфтийствата се разглежда още по-обстойно. Този документ, който в историята на дипломацията се споменава като "Споразумение за мюфтиите", се отличава с два нови момента от споразумението, сключено през 1909 г.
1. Заплатите на главния мюфтия, на мюфтиите и техните заместници, както и на служителите в техните ведомства се изплащат от българското правителство.
2. Организацията на Главно мюфтийство ще се определя чрез устав, който ще се изготви от главния мюфтия.
Но поради започването на Първата световна война, изготвянето на този устав се забавя и първият многопластов и широкообхватен устав на мюсюлманското изповедание бива изработен със закъснение от няколко години от главния мюфтия по указанията, залегнали във второто Цариградско споразумение. Той влиза в сила през 1919 г. и се нарича "Устав за управление и организация на религиозните институции на мюсюлманите в България". Състои се от 9 раздела и 189 члена и действително притежава качества, с които служи за пример и основа за следващите устави. Но както преди, така и през следващите години нещата не вървят както е написано в законите и в някои случаи сериозно се пренебрегват международните договори и Устава на

    Мюсюлманското изповедание. Особено след двадесетте години на 20 век различни правителства започват директно да се намесват във вътрешните дела на мюсюлманите. В противовес на конституционните изисквания и другите закони, главният мюфтия не се избира, а се назначава от министъра на външните работи, под чиято юрисдикция по това време е Дирекцията по вероизповеданията. Това положение продължава до Втората световна война.

   Приетата на 4 декември 1947 г. след комунистическия преврат нова Конституция, в името на свободата на съвестта се включва чл. 78., с който уж на гражданите се гарантира свобода на религиозните обреди. В тази конституция се подчертава, че "Юридическото положение на отделните религиозни общности, тяхното финансиране, решаването на вътрешните им проблеми и самоуправлението се уреждат чрез специален закон".

   Обещаният от новата конституция нов закон бива приет на 24 февруари 1949 г. от Великото народно събрание и влиза в сила под названието "Закон за изповеданията". Член 5 от Закона за изповеданията гласи: "В своята религиозно-организационна структура и в своите обреди религиите могат да действат съгласно своите канони и устави, стига те да не противоречат на обществения строй и правилата на доброто поведение.

   Новият устав, приемането на който се предвижда в Закона за изповеданията, е "Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Народна Република България", който бе одобрен на 22 май 1951 г. от Министерския съвет. Член 84 от този устав гласи: "Турците мюсюлмани в Народна Република България от религиозна гледна точка избират своя главен мюфтия чрез председателите на мюсюлманските настоятелства.” Според изискванията на чл. 104. главният мюфтия се избира от мюфтиите за срок от 6 години. Но избирането на главен мюфтия след 9 септември 1944 г. винаги е ставало само пожелание. Главен мюфтия става или бива избиран, този, когото партията пожелае.
 
 

[bogutevolu]

Структура на МИ
 
 
    Ръководното тяло на мюсюлманското изповедание освен от главен мюфтия и Главно мюфтийство, се състои от районни мюфтии и районни мюфтийства, които представляват регионални поделения на изповеданието, а под тяхна опека са мюсюлманските настоятелства – местни звена на изповеданието.

   Броят на районните мюфтийства през годините също е различен. От създаването на новата българска държава до Втората све¬товна война почти във всички райони, където са живеели мюсюлмани, имало районни, областни и околийски мюфтийства и мюфтийски наместничества. Така например преди Балканските войни в страната съществували 15 мюфтийства и 20 мюфтийски наместничества. През 1923 г. в гра¬довете Бургас, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Смолян, Петрич, Плевен, Русе, София, Велико Търново, Шумен, Варна и Видин имало 13 об¬ластни или окръжни мюфтийства. Освен тях съществували други 33 мюфтийски наместничества в градовете Айтос, Кубрат, Бяла, Горна Джумая /Благоевград/, Златоград, Ардино, Елена, Търговище, Прес¬лав, Сливен, Карлово, Карнобат, Исперих, Кърджали, Казанлък, Кру¬мовград, Ловеч, Момчилград, Никопол, Неврокоп (Гоце Делчев), Омуртаг, Пещера, Провадия, Оряхово, Разград, Севлиево, Пазарджик, Враца, Нови па¬зар и Свищов. В навечерието на Втората световна война на някои мюфтийски наместничества е дадени статут на мюфтийства като по този начин броят им достигнал 25, а по време на войната - 40.

   След като комунистите се добират до властта, чрез различ¬ни машинации и комбинации постепенно започват да съкращават броя на мюфтийствата като през 1959 г. те им нанасят последния, съкруши¬телен удар. След тази дата в страната остават едва 7 мюфтийства в градовете София, Пловдив, Кърджали, Айтос, Шумен, Разград и Добрич. Другият голям удар върху изповеданието бе също с големи последици, което целеше разединението на мюсюлманите на етническа основа, което е абсолютно неприемливо от гледна точка на ислямските закони - създаването на отделно мюфтийство във Велинград за мюсюлманите помаци.

   Един от плодовете на демократичните промени бе обединяването на мюсюлманите турци и помаци в едно мюфтийство. В първите години на демокрацията в страната съществуват 8 районни мюфтийства. След няколко години са открити мюфтийствата в Плевен и Гоце Делчев, а през 2000 г. - още мюфтийства в Хасково и Крумовград. В началото на 2006 г. е закрито Софийското мюфтийство и в момента има 11 районни мюфтийства.

   

***
   Днес мюсюлманското изповедание е една голяма и стройна организация, състояща се от около 1500 мюсюлмански настоятелства с общо около 1500 джамии и месджиди, около 50 теккета и тюрбета, около 1000 имама, около 450 летни курсове по Коран, 6 целогодишни учебни центъра, 3 средни духовни училища и Висш ислямски институт, 11 районни мюсюлмански съвета с по 5-11 члена, 11 районни мюфтийства с по няколко щатни служители – районен мюфтия, заместник-районен мюфтия, директор и секретар и служители във фонд "Вакъфи", главен мюфтия с екип от около 20 души в Главно мюфтийство, отдел "Образование", отдел "Издателство", отдел "Администрация и финанси" и т.н., Висш мюсюлмански съвет от 35 члена.

   Тази система, макар и понякога подвластна на политическата конюнктура на страната, превръща мюсюлманското изповедание в една от значимите институции и фактори в съвременното българско общество. Днес ролята на мюсюлманското изповедание е особено важна от гледна точка на правата на човека. Тъй като Мюсюлманското изповедание предствалява значително малцинство, което е около 25-30 % от цялото население в България. Освен това изповеданието обединява над милион мюсюлмани, които векове наред са живели в тези земи заедно с немюсюлманите, повечето от които са православни християни. Главно мюфтийство е онази спойка на обществото, която в известна степен гарантира прословутия "етнически модел", обединявайки на религиозно-братска основа различни по етнически произход групи – турци, помаци, роми.

   Също така Главно мюфтийство, според възможностите си, работи за възцаряване на справедливостта, добродетелността, мира и развитието на обществото. Това става възможно със създаване на благоприятна атмосфера за получаване на ислямско образование в летните и целогодишните курсове по Коран, в квалификационните курсове, в часовете по религия-ислям в общинските училища, особено в средните духовни училища и Висшия ислямски институт, където се подготвят духовни кадри според изискванията на съвременните условия. Ислямското образование дава възможност на своите възпитаници да съхранят своите корени, което ги прави свързани в своите традиции, изобилстващи с примери за добро съжителство в името на благото на обществото.

   Естествено, политически вмешателства в управлението на изповеданието от рода на описаните по-горе дестабилизират изповеданието, което от своя страна довежда до деградиране на основни етични принципи като доверие, уважение. В резултат на това структурите на изповеданието в някои случаи се превръщат в разграден двор, което единствено може да причини злини на обществото. Тези опасения задължават начело на Мюсюлманското изповедание да стои стабилно и авторитетно ръководство, което да е с чисто минало и ясно бъдеще.

 
 

[bogutevolu]

Мюфтиите от създаването досега
 
 
     От създаването на институцията Главно мюфтийство на мюсюлманите в България до демократичните промени, тя последователно е ръководена от Ходжазаде Мехмед Мухйиддин (1910-1915), (макар и не е категорично по време на Първата световна война длъжността главен мюфтия е изпълнявана от) Хаджи Юмер Лютфи, Хафъз Емин Зарифи, Салих Саиб, Хафъз Ахмед Джумалъ, Ходжазаде Саадеддин, Сюлейман Фаик (1919-1928), Хюсеин Хюсню Моллаахмед (1928-1936), Абдуллах Съдкъ Деведжиоглу (1936-1945), Сюлейман Юмер ефенди (1945-1947), Акиф Осман ефенди (1947-1964), Хасан Адем ефенди (1964-1976), Мехмед Топчу/Мирон Топчиев (1976-1988), Недьо Генджев/Недим Генджев (1988-1992).

   След 10 ноември 1989 г., когато България тръгна по пътя на демократичните преобразования, уставите, приети през последните години, пос¬тавяха условието районните мюфтии да се избират от Районните мюсюлмански конференции, а главният мюфтия и председателят на Висшия мюсюлмански съвет от Националната мюсюл¬манска конференция. Т. е. избираемостта на ръководството на мюсюлманското изповедание, което е израз на независимостта на изповеданието, е важен демократичен принцип, който залегна в ръководните правила на изповеданието.

   Демократичните промени завариха мюсюлманското изповедание начело с главен мюфтия Недим Генджев, който е назначен през 1988 г. по директива на БКП и напълно е подкрепял "възродителния процес". Затова след кратко време мюсюлманската общност в България поиска г-н Недим Генджев да бъде свален от длъжността главен мюфтия, в резултат на което в началото на 1992 г. Дирекцията на изповеданията обяви неговия избор за недействителен и на негово място бе назначен тричленен временен управителен орган, който да подготви провеждането на демократични избори за ръководство на мюсюлманското изповедание. На 19 септември 1992 бе проведена национална конференция на мюсюлманите, организирана от временното ръководство, на която за главен мюфтия е избран г-н Фикри Сали Хасан и бе приет първият посткомунистически устав, утвърден от Дирекцията на изповеданията. На 2 ноември 1994, против волята на огромно мнозинство от правоверни, поддръжниците на Недим Генджев проведоха национална конференция, на която за главен мюфтия бе избран Басри Хаджишериф, а Недим Генджев – за председател на Висшия духовен съвет. През това време се сформира ново правителство, съставено от БСП и скоро след това, на 23 февруари 1995 решенията на конференцията от 2 ноември 1994 г. бяха одобрени от Дирекцията на изповеданията. След смъртта на г-н Басри Хаджишериф временно за главен мюфтия бе назначен г-н Али Узун, който дотогава бе софийски районен мюфтия към ръководството на г-н Недим Генджев. Независимо от регистрацията на гореспоменатото ръководство от 23 февруари 1995 г., което бе оспорвано по съдебен ред, екипът от районни мюфтии, оглавяван от г-н Фикри Хасан, продължи дейността си с нерегистрирана алтернативна структура на Мюсюлманското изповедание. Те бяха подкрепяни от много вярващи, както и от подкрепяното от мюсюлманите Движение за права и свободи. След приключване на тригодишния мандат на това ръководство, през 1995 г. отново проведоха Национална конференция, на която г-н Фикри Хасан бе преизбран. Решенията на тази конференция отново не бяха уважени от Дирекцията, след което се водиха съдебни спорове, които бяха спечелени и независимо от това заместник министър-председателят г-н Светослав Шиваров, отговарящ за вероизповеданията, на 19 ноември 1996 отново отказа да регистрира устава и ръководството. След този отказ бе сезиран Европейския съд за човешки права, който заради вмешателство в делата на мюсюлманите от страна на българската държава, и наложен да изплати парично обезщетение на г-н Фикри Хасан.

   След голяма криза в страната през февруари 1997 г. правителството на БСП подаде оставка. След редица преписки и срещи с Дирекцията и отговарящият за нея вицепремиер г-н Веселин Методиев, двете страни се споразумяха да проведат Обединителна национална мюсюлманска конференция на 23 октомври 1997 г. На конференцията е приет нов устав, за главен мюфтия е избран г-н Мустафа Хаджи, а за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) - г-н Хюсеин Карамолла. Г-н Недим Генджев отново възразява срещу тези решения, но независимо от това на 28 октомври 1997 заместник-министър-председателят регистрира новоизбраното ръководство. Новото ръководство пое всички организационни дейности и активи на мюсюлманската общност в България.

   На редовна Национална мюсюлманска конференция на 27 ноември 2000 г. за главен мюфтия е избран г-н Селим Мехмед, а за председател на ВМС - г-н Мустафа Хаджи. Отново на редовна Национална мюсюлманска конференция на 13 декември 2003 г. за главен мюфтия е избран г-н Фикри Хасан, а за председател на ВМС - г-н Ридван Кадьов, но решенията на конференцията не са регистрирани от Софийски градски съд, който от началото на 2003 г. извършва регистрирането на промените в структурите на вероизповеданията. На 19 юли 2004 г. съдът регистрира тричленно ръководство на изповеданието, състоящо се от г-н Фикри Хасан, г-н Ридван Кадьов и г-н Осман Исмаилов. На 20 март 2005 г. се провежда извънредна конференция, на която е избрано настоящото ръководство – главен мюфтия г-н Мустафа Хаджи и председател на ВМС г-н Басри Пехливан, което е регистрирано от Софийски градски съд на 11 май 2005 г.
 
 

[bogutevolu]

Основни принципи в управлението
 
 
    Мюсюлманското изповедание в Република България, спазвайки законите на страната, се ръководи от своя Устав и от ислямските канони (шериат). То обединява всички мюсюлмани, независимо от тяхните етническа принадлежност и мезхеб (ислямско течение). Основните принципи на изповеданието могат да се обобщат в три основни групи: принципи на убеждение/вяра (иман), принципи на богослужение (ибадет) и нравствени принципи (ахляк).

   Основните принципи на вярата са шест:
1. Вяра в Аллах – това включва вяра в съществуването, единосъщието и качествата на Аллах. Аллах съществува от предвечността и ще съществува до безкрайност, Той е един-единствен, Той е целта на всички въжделения, не се нуждае от нищо и никого, напротив всичко се нуждае от Него, не е раждал, не е раждан, нищо не може да се равнява с Него, Той е създателят и дава препитанието на всичко живо и неживо, Той е спарведлив, милостив, милосърден, търпелив, строг в наказанията, щедър в даренията, всемъдър, велик, всемогъщ, вижда и чува всичко явно и скрито и т. н.
2. Вяра в ангелите – това означава вяра в невидими богопокорни същества, които имат различни задължения, като една от най-важно от тях предаване на откровение/послание на пророците.
3. Вяра в пророците /пратениците/ на Аллах – тя се изразява в това, че Адем /Адам/ (а.с. - мир нему!) е първият пратеник на Аллах, а последният е Мухаммед (а.с.), във времето между тях са изпратени хиляди пророци да напътстват хората към вярата и доброто. Затова всички пророци се приемат еднакво като пратеници на Аллах и се вярва в тях без изключение.
4. Вяра в книгите – Всевишният Аллах, посредством ангелите и пророците, е изпращал послания на човечеството - това са свещените книги. Основни свещени книги са: Псалмите, низпослани на Давуд /Давид/ (а.с.), Тората, низпослана на Муса /Мойсей/ (а.с.), Евангелието, низпослана на Иса /Иисус/ (а.с.) и Коранът, низпослан на Мухаммед (а.с.). Вярата в тях се състои в това, че те в същността се са откровения от Бога, но с течение на годините първите три са изгубили оригиналността си и в тях са вмъкнати човешки мисли. Има и послания, низпослани на пророци като Ибрахим /Авраам/, Нух /Ной/ и т. н. Коранът е последното послание на Бога, изпратено на човечеството, съхранило е оригиналността си и ще продължава да напътства вярващите към правия път.
5. Вяра в съдния ден – се състои в това, че всеки човек след смъртта си ще бъде съживен и според деянията си на този свят ще бъде възнаграден с райски прелести или ще бъде наказан с адски мъки.
6. Вяра в предапределението и съдбата и че доброто и злото са от Аллах – Всевишният Аллах със своето абсолютно знание, изхождайки от това, че всеки човек със свободната си воля ще действа по определен начин, предопределя действията на всеки човек. Всевишният Аллах не задължава човека да извърши определено нещо, а го оставя да избере. А предопределянето Му става въз основа на това, че относителността на времето не важи за Аллах. Т.е. Аллах знаейки какво ще извърши човекът, предопределя неговия живот. Заради свободния избор на човека, проявена чрез частичната му воля, той ще бъде възнаграден или наказан в съдния ден. И доброто, и злото са създадени от Аллах, но Той е пожелал за човека доброто, затова го дарил с разум и осветил пътя му с посланията, дадени на пророците. Човек сам избира да извърши добро или зло.

   Основните принципи на богослужението са пет:
1. Изразяване на свидетелството за вярата в Аллах и Неговия Пророк Мухаммед (а.с.).
2. Изпълняване на задължителната петкратна молитва намаз.
3. Задължителното говеене оруч през свещения месец рамазан.
4. Даване на задължителната милостиня зекят, когато са налице условията за това.
5. Изпълняване на поклонението хадж в свещените местности в Мека.

   Основните нравствени принципи могат да се обобщят в девет групи, а те в израза "Обич към творенията, заради Твореца" или "Уважение към Аллах и състрадание към Неговите създания":
1. Добро отношение към Бога.
2. Добро отношение на човека към себе си.
3. Добро отношение към семейството – родители, съпруг/а, деца.
4. Добро отношение към роднините.
5. Добро отношение към съседите.
6. Добро отношение към обществото, в което живее.
7. Добро отношение към единоверците/мюсюлманите.
8. Добро отношение към цялото човечество, независимо от вяра, раса и т. н.
9. Добро отношение към живите същества и неживата природа.

   Тези основни ислямски принципи са станали причина във фундамента на институцията мюсюлманско изповедание в Република България исторически, теоретически и практически да залегнат добрите взаимоотношения на мюсюлманската общност към другите религиозни общности, деноминации и техните официални представителни организации и институции.

   „... и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: „Ние сме християни”. Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват. А щом чуят низпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: "Господарю наш, повярвахме, впиши ни със свидетелите!” (Коран, 5: 82-83)

   „И спорете с хората на Писанието (евреи, християни) само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: „Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран, 29: 46-47)

   „Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.” (Коран, 60: 8-9)

   „Онези, които искат да живеят в мир и взаимно сътрудничество с мюсюлманите, трябва да бъдат закриляни. Подлагането на гнет и обиди е недопустимо.”

   Държавата е длъжна да подкрепя всеки мюсюлманин, както и всеки немюсюлманин, които са подложени на гнет.”

   „За немюсюлманите се гарантират свободата на тяхното изповедание и сигурността на тяхното имущество. Те няма да бъдат принуждавани да приемат вярата на мюсюлманите и имуществото им няма да бъде отнемано.”

   Цитираните по-горе коранични знамения и пророчески съждения имат задължителен характер, но се подсилват от установената дългогодишна традиция в тази насока. Доброто съжителство, диалогът и толерантността между носителите на различни религии в страната се отразява и на взаимоотношенията между ръководните им органи. Добрият тон, който поддържат миряните помежду си, липсата на напрежение и антагонизъм автоматически рефлектират ползотворно върху ръководствата на различните организации.

   Институционалният авторитет на Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание се подсилва и от събития от типа на форуми, конференции и тържества, реализирани на различни нива, с ясно определена обща цел на вероизповедните общности – продължаване и задълбочаване на добрите взаимоотношения. Идеята на тези мероприятия е да се демонстрира единение в общите цели, а именно – добруването на цялото гражданско общество, материален и духовен просперитет и стабилност на държавата в политическо и етно-религиозно отношение. Демонстрацията на добрите взаимоотношения на духовния елит въздейства благоприятно върху масите, тъй като народите винаги са се влияелии от своите водачи и са ги приемали като пример за подражание Ръководството на мюсюлманското изповедание и цялата ислямска общественост сме изключително чувствителни и бдителни към темата за веротърпимостта и диалога с другите религии.

   Неоспорим факт, който се екпонира и лансира често, е че България е оазис на толеранстността. Това не е едностранно мнение или становище, продукт на нереален субективизъм. Толеранстността и доброто съжителство между отделните религиозни и етнически групи е ежедневие, съдба и бъдеще на българското общество.

   Уместно би било да се преведат няколко конкретни примера, които са явен индикатор за завидните взаимоотношения на мюсюлманското изповедание с други верски общности:
1. Срещи на преподаватели и ученици от мюсюлмански духовни училища със сродни християнски;
2. Декларация на Св. Синод на Българската православна църква осъждащи обидните карикатури на пророка Мухаммед и в подкрепа на мюсюлманското изповедание.
3. Изявление на мюсюлманското изповедание в подкрепа на Св. Синод на Българската православна църква, по повод становището му за филма „Шифърът на Леонардо”
4. Откриване на гробница на мюсюлманския светец Бали Ефенди в двора на християнска църква в град София
5. Честване на деня „Ашуре”, завещан по традиция от пророка Ной от трите основни небесни религии – юдеизъм, християнство, ислям
6. Организиране на празнична трапеза „Ифтар” през свещения за мюсюлманите месец Рамазан от Варненски и Велико-преславски митрополит Кирил.
7. Организиране на конференция на тема "Говеенето в небесните религии", на която доклади изнесоха мюсюлмански и православни теолози.
8. Тези и още множество събития, реализирани от мюсюлмани, евреи, християни-православни християни, католици, протестанти, могат да бъдат споменати като факти, с които ние всички се гордеем.

   На фона на тези дълбоко съдържателни прояви не по-малко значение имат взаимоотношенията на обикновените богомолци, редовите вярващи, които никога не се поддават на безплодни провокации и не допускат ескалация на напрежението. Нещо повече, точно обротно - населението на страната живее в сговор, в дух на толерантност и уважение. Заедно посрещат празниците си, понякога заедно градят храмовете си, заедно тъгуват и се веселят.

   Пословичната и показателна толерантна атмосфера в България придобива още по-голямо значение предвид политическата стагнация на Балканите през последните 10-15 години, довела до редица кървави конфликти, предизвикани от етно-културни и религиозни вражди. Нашата страна не само запази вътрешния си етнически и религиозен мир, но и разви своята демокрация, даде повече свобода на гражданите си, което неминуемо доведе до засилване на доверието към държавата. Особено място в гражданските права заемат свободата на словото и на вероизповеданията, които са фундаментални, уникални и допринасят за развитието и разпространението на религиите. В това отношение битуващият климат на толерантност намира опора и се насърчава от държавата, което е разковничето на стабилитета и вътрешния мир в страната. Колоритното добро съжителство между религиозните групи свидетелства неопровержимо, че България може и ще бъде образец на останалите страни от региона и ще предаде своя опит в полза на останалите европейски страни, където се наблюдават постоянни или временни явления на необуздана екзалтация и краен екстремизъм, понякога и национализъм. Особено след пълноправното членство на България в Европейския съюз, мюсюлманското изповедание ще има честта да бъде една от водещите официално регистрирани ислямски общности.

   След направените наблюдения и анализи за взаимоотношенията на мюсюлманското изповедание с другите вероизповедания в минал и настоящ аспект, е редно да се заключи, че бъдещето им развитие е още по-обещаващо. В този аспект пред ръководствата на изповеданията стоят нови предизвикателства като вземане на отношение и оказване на съдейстивие за благоприятно разрешение на важни наболели социални проблеми като детското насилие и престъпност, наркоманията, алкохолизъм, проституция и обща духовна атрофия, притиснала цялото цивилизовано общество. Вярваме, че общите усилия в полза на общественото добруване ще предотвратят или поне намалят културната корозия и инфантилност, властващи в хедонистично настроения социум, който повече от всякога се нуждае от подкрепата на философията на нравствената фактология. Чрез духовно образователно-възпитателна дейност религиозните общности ще съумеят да въдворят ред в душите на подрастващото поколение.
 
 

[bogutevolu]

ГЛАВЕН МЮФТИЯ 
 
 
  Главен мюфтия: Мустафа Алиш Хаджи

Автобиография:
Роден е на 31 майт 1962 г. в с. Драгиново, Община Велинград, Област Пазарджик. Началното си образование завършва в родното си село, след което продължава в техникум по горско стопанство във Велинград. През 1982 г. влиза в казармата и след уволнението си започва работа в родния си край. Работи две години на каскада “Белмекен – Сестрино”, а след това - в завод “Васил Сотиров” във Велинград като специалист по сушене на дървесина.

През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите от селото, а след това - във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и две години практикува тази дейност. После е назначен за заместник главен мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета “Ярмук”. През 1997 г. се дипломира и се завръща в България.

На 23 октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС).

През тригодишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в НБУ, София, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара“, Истанбул и я защитава през 2008 г. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той е избран отново за главен мюфтия
 
 

[Metka]

Главното мюфтийство предупреди, че е заплашен общественият мир


В декларация се твърди, че в България има религиозна нетърпимост


Главното мюфтийство, 16-те районни мюфтийства и около 1450-те мюсюлмански настоятелства изразяват безпокойство по повод на оскърбителните, заплашителни и обидни действия срещу мюсюлманската общност, разиграли се през изминалите месеци. Това се посочва в разпространена днес декларация на ръководството на
мюсюлманското изповедание в България, адресирана до президента Георги Първанов, председателя на парламента Георги Пирински и премиера Сергей Станишев.

Тези действия, насочени срещу българските мюсюлмани, са потвърждение на факта, че негативизмът и предубедеността спрямо мюсюлманите през последните години придобиват тревожни измерения, се посочва в декларацията. Мюсюлманското изповедание бе превърнато в мишена на недалновидни политики и празнословни
политици. Това представлява заплаха за обществения мир, се казва още в разпространения документ.

Мюсюлманското изповедание предлага да започне диалог с българските държавници и цялото българско общество.
В декларацията се изтъква:”Под претекст, че напоследък сред мюсюлманите се развиват “крайно радикални” тенденции, в България се полагат основите на политика на потисничество, насочена към същите тези граждани. Опитите на мюсюлманската общност да запази историческото си наследство и културни ценности, отнети им от асимилационната и насилствена политика на комунистическия режим, се определят като заплаха за националната сигурност и като акт на “ислямизация”. Това е проява на недобронамерена и враждебна политика”.

понеделник, 25 май 2009

http://www.vsekiden.com/?p=51483

[PETER]

Мюфтиите се уплашиха предизборно за исляма
Диана Стефанова

Три месеца след като утихна скандалът с обвиненията за насаждане на радикален ислям в с.Рибново, Главното мюфтийство у нас излезе с декларация, че е застрашен общественият мир. Според него в момента се полагат основите на политика на потисничество, насочена срещу изповядващите ислям. Декларацията бе огласена дни след като лидерът на ДПС Ахмед Доган обяви, че в България има опити за нов възродителен процес.

Главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи се обръща към президента, премиера и председателя на НС с апел да овладеят негативизма спрямо мюсюлманите. Пример за това бил, че не им се разрешава да изградят втора джамия в София. Това не се случи, защото в общината бе представен непълен комплект документи. Мюфтийството изтъква, че за разлика от православни и католици, мюсюлманите са си върнали малка част от имотите. "Това води до убеждението, че държавата открито пренебрегва правата на мюсюлманите", пише в декларацията.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3650&sectionid=16&id=0000102

На калпаво мюфтийство обществения мир бил виновен.
Хем на власт, хем недоволни от властта ...

Нейсе, идват избори и народа трябва да се подплаши и юрне към урните...
че много сладка тая пуста власт.

[Ismet DRAMSKY]

Абе, я сам по-неук и "новобранец" мюсюлманин, ама си мисля, че религията било християнство или мюсюлманство, трябва да стои малко по-далеч от политиката!  Ама, хайде то в БГ-то всичко е възможно! Иначе, какво лошо има в това, да има 2-ра джамия в София, при положение, че сегашната е изключително малка да събира пребиваващите мюсюлмани в София!  И, другари християни, без да се делим религиозно, опитайте се да убедите "вашите" хора, че има такава нужда от 2-ра джамия, за да не се чудите после, що политиката и религията понякога се преплитат и се използват взаимному!  Абе, направете и вие, един добронамерен жест към софийските мюсюлмани и гостите на столицата!  Създаваните пречки и забрани да има 2-ри молитвен дом, ни най-малко ще накара мюсюлманите да не се чувстват такива, най-много някой политик или пратия да се възползва от тази ситуация и после, пак Помаците, били виновни за всичко!   

[Tralala]

...да има 2-ра джамия в София, при положение, че сегашната е изключително малка да събира пребиваващите мюсюлмани в София!  ...

? Дали? Исмет, в Турция какви са изискванията за строеж на джамия, колко поклонници?

[река_Въча]

? Дали? Исмет, в Турция какви са изискванията за строеж на джамия, колко поклонници?

А,. аа вземи ми буквите от клавиатурата и аз това щях да го питам - радетеля за джамиите...

[saleika]

Tralala
Kakvi iziskvaniq iska6 da znae6 ?

[Tralala]

Kakvi iziskvaniq iska6 da znae6 ?

Колко поклонници трябва да има?

[река_Въча]

Во Туркия изискването е 30 000 чувяка, аго Исмет....инако джамия нема...

[Българин]

Ето втората част от онова мое разследване по въпросната тема. Първата част я пуснах във форума преди около 3 седмици:

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=545&aid=13238

А това е линк към първата част - за тези, които не са чели статията:

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=544&aid=13217

Всеки сам може да си прави изводите.

[saleika]

Колко поклонници трябва да има?

Tuk e Turciq du6a nezavisimo kolko poklonci ima i edin dae i 1000 da sa tq se stroi
Kakli?
İma hora koito nesi znaqt parite s edna duma djamiqta se zastroqva i svar6va i tova go pravi samo za (ALLAH RIZASI) bez da 4aka drugo kogato ima djamiq te znaqt 4e 6te ima i poklonci