na tozi peter ne trqbva da mu se otgovarq,za6toto kakvoto i da mu kaje6,toi si znae negovoto!!!
Мда, май наистина е така. И все пак ще му отправя един последен жест, ако наистина има желание да се възползва от него. Става дума за книгата "Ислямската заплаха - мит или реалност" на Джон Еспозито:
Ето и кратко резюме на книгата от Силвия Николова:
Дали ислямът и Западът са в процес на неизбежен сблъсък? Средновековни фанатици ли са ислямските фундаменталисти? Несъвместим ли е ислямът с демокрацията? Явява ли се ислямският фундаментализъм заплаха за стабилността на мюсюлманския свят и за американските интереси в района?”(1). Това са част от въпросите, които намират обективни, исторически и научно аргументирани отговори в книгата на американския учен.
Еспозито обяснява възраждането на исляма в личен и обществено-политически план с комплекс от процеси, които се обуславят както от вътрешни, така и от външни за мюсюлманските общества фактори. Краят на Студената война предпоставя възникването на вакуум в геополитическото статукво, който дава възможност на исляма да излезе от вековната си летаргия и да премине в период на политическа офанзива в международен мащаб. Според Еспозито, след краха на комунизма,
Западът има необходимост да “припознае нова идеологическа опасност”. Така ислямът се превръща в най-голямото предизвикателство и заплаха за новия световен ред. “Транснационалният ислям трайно започна да се разглежда като новия, глобален, монолитен враг на Запада.”(2)
В книгата си Еспозито аргументира необходимостта от ревизия на съществуващия терминологичен апарат, с който се борави повсеместно на запад по въпросите на ислямската религия, нейните носители и техните обществено-политически и екстремистки прояви. “Утвърждаването на религията в политиката и обществения живот до голяма степен се обобщава с термина “
ислямски фундаментализъм” (3). В същото време християнската интерпретация на термина “фундаментализъм” ни отвежда към “движение в протестантството през ХХ в., което набляга на буквалното интерпретиране на Библията като основа на християнския живот и учение”(4). В този смисъл авторът заключва, че употребата на понятието “ислямски фундаментализъм” се прилага обобщаващо и респективно некоректно, включвайки както “всички практикуващи мюсюлмани, които приемат Корана като дословно изречен от Господ, а Сунната .... като нормативен модел за живот”(5), така също и проявите на политическа активност, екстремизъм, религиозен фанатизъм, тероризъм и антиамериканизъм в мюсюлманските общества. Еспозито въвежда неутралните, политически и емоционално необременени понятия “ислямско възраждане” и “ислямски активизъм”. С тези термини най-общо се визира процесът на завръщане към исляма и масираното му ангажиране в обществено-политическия живот на мюсюлманските общества и външната политика на мюсюлманските правителства...
“В периода след “студената война”, много търсачи на нови демони тръбят за ислямската заплаха за западната цивилизация или за неизбежния сблъсък на цивилизациите.(33). . . Понякога изглежда така, сякаш отношението на Запада към комунизма се пренася или копира при издигането на една нова заплаха – “ислямския фундаментализъм”.(34) Е
спозито смята, че отрицателният образ на исляма е резултат от преднамерени интерпретации от страна на определени политически кръгове на Запад. Скоро след това негативната представа за ислямската религия и нейните носители заливат западните средства за масова информация, като по този начин в американското и европейското обществено съзнание се утвърждава митът за “ислямската заплаха”. Приравняването на исляма с ислямския фундаментализъм, екстремизъм и тероризъм първоначално разкрива целенасоченото демонизиране на ислямската религия, което на един по-късен етап ще ограничи възможностите за вникване и обективно изследване на процесите с ислямска компонента. Широко тиражираната теза за “глобалната панислямска опасност, монолитна по своята природа и идваща от исторически враг”, се превръща в аксиоматично твърдение, което не подлежи на доказване поради своята безпогрешна достоверност. “Избирателният, и следователно предубеден анализ, само увеличава нашето невежество, вместо да ни даде повече знание; стеснява нашия кръгозор, вместо да разшири разбирането ни; утежнява проблема, вместо да разкрие пътищата към намиране на нови решения. Подобен анализ допринася за създаването на климат, в който на всяко становище, различно от простото отричане на ислямския активизъм, се гледа като на пристрастие или съчувствие към врага, подобно на отношението към комунизма по времето на макартизма.(35) . . . Избирателният подход при повечето анализи на ислямския активизъм пропуска, подценява или отхвърля аргументите, изтъквани от активистите (както и от много араби и други мюсюлмани), които ги карат да критикуват и отричат Запада – империализма, американското предразположение към Израел, подкрепата на западните правителства за потисническите режими.(36)”
Джон Еспозито разобличава тенденциозните определения на западните медии и агитационната реторика на някои политици и интелектуалци в САЩ и Европа. Когато се говори за ядрения арсенал на мюсюлманска държава (например Пакистан), се използва понятието “ислямска бомба”. Следва ли тогава да приложим аналогична дефиниция спрямо ядрения потенциал на Израел или Съединените щати, говорейки за “юдейска бомба” или “християнска бомба”? На прословутия цитат на Хънтингтън за “кървавите граници на исляма” Еспозито противопоставя реторичния въпрос: “В такъв смисъл би ли било приемливо съвсем произволно да се характеризира израелската политика на Западния бряг, в ивицата Газа и Южен Ливан с израза “юдаизмът има кървави граници” или пък да се правят подобни изявления по отношение на будизма в Шри Ланка и индуизма в Индия?”(37)
Според редица западни наблюдатели и анализатори
ислямът представлява тройна заплаха за Запада –
политическа, демографска и цивилизационна. “Тройната ислямска заплаха” провокира и “тройния отговор на Запада”. Политическата опасност, идваща от исляма, трябва да бъде преодоляна от “
войната срещу тероризма”, демографската – посредством
ислямофобията, а цивилизационната намери обяснение в трактатите за
сблъсъка на цивилизациите ..."
