Author Topic: Помаци (Нашенци) в Македония, Косово и Албания!  (Read 46644 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=maked&Number=1946088212

- Bih iskal vseki koito ima tehni4eska vazmojnost, da skanira tozi interesen material napisan ot balgarski jurnalist i snimki na nashte bratia -Gorancite.I Posle da go publikuva tuka...
Predvaritelno blagodarq!

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #1 on: May 28, 2009, 02:18 »
В труднодостъпните планини на юг от Призрен и в Шар планина живеят около 24 хиляди българи мюсюлмани, които от векове ревниво пазят езика и обичаите си

Таня Мангалакова

Снимки авторката

 

София - Скопие - Призрен - Драгаш - Брод

- Млике - Крушебо - Рестелииа - Кукъс - Борье

- Орешек - Цьрнолево - Шиштевоц

 

Гораните, или нашенци, са специфична етнографска общност, живееща в планинските райони на Косово, Албания и Македония - Призренска Гора (зоната на Драгаш и Жупа в Косово), Кукъска Гора (Северна Албания) и в Западна Македония. Помежду си се наричат нашенци или гора-ни (горанци), а езикът, на който говорят и който учат вкъщи - нашенски. В Албания нашенският е повлиян от албанския, а в Косово - от сръбския и македонското наречие. Това е архаичен български диалект, македонско наречие. Известният изследовател на Гора от Кукъс Назиф Докле е посещавал Родопите и смята, че няма разлика между родопския диалект в България и езика на нашенци в Албания. Той забелязал при първата си визита в София, че в книжовния български език ударението е подвижно, докато в нашенския обикновено пада върху третата сричка отзад напред.

 

Страната на Кане

 

Нашенци  са  изключително сърдечни  хора. Пътешественикът е гост в горан-

ските села и всеки от тези балканджии се надпреварва да му предложи подслон и да го нагости. „А дали си добро?", питат при всяка среща нашенци. Отговорът на нашенски е „кане", което означава „да". Нашенци се радват от сърце, когато гостът отговаря с „кане".

В Косово и Македония нашенци пишат на кирилица, докато в Албания само на латиница. Мифтар Аджеми, преподавател в Призрен, родом от село Доно Любине, Жупа, е измислил “нашиница” - азбука за нашенския език. Той самият, каккто и други  интелектуалци от Косово, пишат проза  и поезия на нашенски език.

Нашенци са ислямизирани славяни, приели мохамеданството по време на османската империя. Те оцеляват благодарение на гурбета вече столетия, защото зимите в планините на Гора са люти и траят по 6-7 месеца. Нашенци от Призренска Гора са най-добрите сладкари, бюрскчии бозаджии на Балканите, а нашенци Жупа са се специализирали като строили. В Кукъска Гора гурбетчиите се наричат „путниц", а гурбетът - пут.

Нашенци са описани от българския етнограф Васил Кънчов в началото на ХХ век като торбеши, българско помохамеданчено население, което говори на български език. Той описва торбешите, населяващи местността Гора, разположени около горното течение на река Люма в западните ребра на Шар планина, мирни и работливи. „Бозаджии от Гора, се скитат из целия  Балкански полуостров по печалба."

В наше време споменът за тях все е жив в България, По-старите хора в София, Пловдив, Кюстендил, Варна си спомнят, че най-добрите бозаджии и майстори на бюреци, баклави и халви са били албанци, които говорели на български. Всъщност в началото на миналия век докъм Втората световна война из българските градове са държали дюкяни не арнаути, а горани, нашенци от Косово и Албания.

По време на експедициите ми срещнах много нашенци, чиито роднини са работили преди 50-60 години в някой български град. В с. Млике, Косово, срещнах 84-годишния Рушид Всапи - Бозаджията, който с умиление си спомня за дюкяна си в Пловдив и за бозата от просо, която се харесвала много на пловдичани. Върнал се в Косово през Втората световна война. Сега и той като мнозина нашенци в Косово оцелява благодарение на стоте евро пенсия, която получава от Белград. Около 2000 нашенци в Косово получават заплати от Сърбия, а 1800 пенсионери получават пенсии от Белград. Заплатите не са високи, например един учител получава около 180 евро месечно, но са животоспасяващи в условията на жестока безработица за гораните в Косово - 90%. Мнозина са мигрирали в Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и си идват в Гора само през лятото по време на отпуските. Голяма част от гораните са гастарбайтери в големите градове на Западна Европа. Родовите връзки са много силни и нашенци изпращат пари на роднините си в Косово и Албания.

През юли и август из цяла Гора има сватби и планината се оглася от зурни и тъпани. По това време гораните гурбетчии се връщат в планината и прекарват почивката си по родните села. Неженените трябва да си бендисат (харесат) половинка. Това става на корзото (стъргалото, което е в центъра на всяко село). Планината с неотменна част от бита и традициите на нашенци. Районите, в които живеят, са острови на независим живот - този на балканджиите, където времето има друго измерение. Сватбите се правят според вековни традиции - някога са траели 5-7 дни, а в днешно време - поне 1-2 дни, и са празник за цялото село. Невястата е шарена - лицето й се изписва и покрива с брокат и се боядисва, каквато е традицията и при българските помаци. Свекърът отива да вземе булката от родителите й със зурни и тъпани и с хоро, което се вие из цялото село. Дават се даровете, забулва се булката, качват я на кон и цялата церемония тръгва с хоро и свирни към къщата на бекяра (ергенина). На сватбените тържества нашенки в Косово и Албания слагат на главите си капи със златни дукати, които се предават от поколение на поколение. Когато сватовете отиват да вземат булката, носят й капа с дукати. Нашенки в Жупа, Косово, не са толкова богати и затова техните дукати са от сребро. Нашенци се женят по любов за разлика от браковете при албанците, които се уреждат между фамилиите.



През лятото, когато нашенци се женят, из Шар планина звучат вълшебните горански песни - смес от македонски, албански, български, сръбски и турски мотиви. Една от тях е песента „Зайди, зайди", която разпознах като песен на Горан Брегович във филма „Аризонска мечта" под името „Dreams". Горанските песни са бавни, с много ориенталски ритми, в които се разказва за гурбет („Моля се да се завърнеш") и любов.

По традиция гораните се връщат от гурбет, за да си вземат булка нашенка, смесените бракове са изключение. Младият Морач от Шиштевец, чието име означава вечнозелена трева, която се бере по хълмовете на планината и която си разменят влюбените, се е оженил миналото лято на пищна сватба, за която из околните села на Северна Албания все още се разказва. Той живее и работи в строителния сектор в Лондон, където има цяла колония от около 700 нашенци от Шиштевец, Направили са си дори уебсайт. Баща му го предупредил, че ако ще се жени за англичанка, по-добре да не му се мярка пред очите, и Морач се върнал в родното си място Шиштевец, минал по корзото и си взел нашенка.

 


Нашенки учат само до 8-и клас

 

И до ден днешен горанските жени в Косово и Албания носят стари носии, те са етническа идентичност. Пристигайки в Драгаш, най-голямото селище в Косовска Гора, нашенки личат отдалеч с черните кафтани, волни с брокат, и забрадени с шамии. В горанската женска носия има и учкур като при българските помаци. В Косовска Гора жените носят по-модернизирани носии, докато в Кукьска Гора носиите се тъкат, шият и бродират от жените на ръка. Нашенки са красиви, снажни, с бяла кожа и светли очи. Те са в подчинено положение на мъжете. През последните години в Косово те са лишени от образование. Не могат да продължат образованието си след 8-и клас и не им остава нищо друго, освен да се омъжат. Преди две лета в село Крушево се запознах със симпатичните 20-годишни близначки Рамиза и Ресмия. Те са ходили на училище само до 8-и клас и родителите им се страхуват да ги пуснат в Драгаш или Призрен, за да учат. Страх ги е от албанците. И това лято те стояха край пътя и чакаха единственото нещо, което може да споходи както тях, така и останалите горански девойки, чиито родители не мислят образованието за приоритет - да се омъжат. Все още еманципацията е далече и кафенетата са запазена територия само за мъжете. Нашенки се трудят много - освен че отглеждат децата, те работят тежка селска работа -чуват стока (животни), косят трева, правят вкусно сирене - солено и твърдо, нещо като пармиджано на Шар планина, и урда (нещо средно между извара и катък), вкусен мазник (нещо като катми), а в селата на Албания - жънат със сърп пшеница, овес и ръж, събират ръкойките под палещите лъчи на слънцето. Планинската земя в горанските села на Албания не е плодородна, но въпреки това сред склоновете на голата планина отдалече личат бахчи (ниви), засети с грах, царевица, картофи, пшеница. Жените ходят пеша или на коне, за да обработват нивите.

Именно жените са тези, които пазят езика - заради това, че имат малко социални контакти извън дома и родното село, те не говорят с примеси от сръбския език (в Косово) или албанския (в Албания). Защо нашенки стоят вкъщи и нямат работа? - често питах в горанските села в Косово. Отговорът на мъжете е недвусмислен: „Традицията при нас е мъжът да работи и да носи пари вкъщи. То сега няма работа за нас, мъжете, а какво остава за жените."

 

Джурджевдан

 

В днешно време нашенци празнуват както мюсюлманския Байрям, така и празници от християнското и езическото време. Най-големият празник в Гора и Жупа е Джурджевдан (Гергьовден). На 6 май всяко горанско село, независимо дали е в Македония, Косово или Албания, празнува на голяма поляна край селото с хора, тъпани и зурни. Нашенки в Косово са пременени с бели кафтани, с шамии на главите, а тези в Албания слагат своите автентични халища (дрехи на нашенски), тъкани и везани на ръка. В Албания Джурджевдан се празнува 4 дни - сбечиня, трзвке, потке и теферич.

 

Потомци на богомили

 

Из Кукьска Гора мой гид е известният историк, график и резбар Назиф Докле. Той смята, че нашенци са торбеши, потомци на прогонените богомили, намерили убежище из високите планини в Косово, Македония и Северно Косово. Богомилите отричали кръщението с вода, проповядвали пряка връзка между човека и Бога, без посредничество и икони. Богомилите отхвърляли символа на кръста, преклонението пред иконите и християнската йерархия. „Нашенци в Албания казват: „Попът, като си нямал работа, кръстил кобилата", а в района на Призрен: „Поп, като си нямал работа, кръстил ярето", обяснява той.

Назиф Докле казва, че богомилите са приели исляма заради общите неща в религиите. Ислямът няма икони, храмовете му са прости и служат само за молитва. Богомилите са били прогонени, прокълнати от църквата, отдалечени от православната църква и те видели в исляма упование. В богомилството или дуализъм - присъстват доброто и злото. Жените в Гора се борят срещу силите на Сотона (Сатаната), опасен много за трудните жени и децата, Гробник (духа), Вампира, Шейтана (дявола), джин, Джибраил.

И до ден днешен нашенци, които имат албански презимена, се именуват и със славянските си фамилии - Маркочовци, Тучевци, Куманичевци, Киревци, Живковци, Белинци, Дочовци и др. В родното село на Назиф Докле, Борьс нашенци помнят славянските си презимена - Киревци, Калевии, Шантировци, Цековци, Козаревци.

Освен Джурджевдан нашенци празнуват християнски празници - Божич (Коледа), Митровден, Крьстовден, Водиче, Летници, Атанас и др. От исляма е взето съвсем малко - Голям и Малък Байрям, сюнетите.

За официалната статистика в Албания нашенци просто не съществуват като отделно малцинство. Районът на Кукьска Гора е труднодостъпен особено през зимата, когато по 3 месеца цели високопланински села живеят откъснати от равното. И въпреки това в много села в Кукьска Гора най-голямата сграда в центъра е училището. Нашенци не са ревностни мюсюлмани. Често в кръчмата ходжата си пийва ракийка или бира с мъжете. По време на комунизма джамиите са разрушени и сега нашенци в Албания бавно си строят мюсюлмански храмове. В Борье и Шиштевец се строят джамии с пари на нашенци, но тепърва ще се градят минарета. В село Църнолево няма джамия, а ходжата ходи да прави намаз по други села. Кукьска Гора е далече от България и въпреки това страната ни присъства в тези далечни села. Има завършили студенти в български университети. Освен това България присъства във всяка къща чрез сателитните телевизионни музикални канали за поп фолк „Планета" и „фен". Нашенци харесват много българските фолк певици, сред тях с много популярен Азис. Тези телевизионни канали се гледат и в Косовска Гора, и в Жупа и се харесват много от младите хора.

 

Криза на идентичността

 

В село Брод освен македонци мюсюлмани има и потници. Често хора от един род се идентифицират по различен начин - едни са македонци, други - българи, а най-ревностни са новосъздадените бошняци. По високите дувари на Брод се четат графити като „Аллаху екбер", „Боишяшка махала". В началото на 90-те години група екстремисти фундаменталисти започнали война срещу празнуването на Божич (Коледа) в селото. Дотогава сгодените момичета правели торти на своите избраници и ергените дефилирали в началото на януари по корзото (стъргалото), за да се види коя е най-хубаво украсена. Намерил се даже един млад ходжа от Рестелица, който започнал да упреква броджани, че празнуват Джурджевдан, че бил „кавурски празник" (гяурски). Рестелица е най-голямото село в Косовска Гора, където живеят най-ревностните мюсюлмани. В момента там има ислямско училище, чийто преподавател е завършил в Саудитска Арабия. Около 400 младежи ходят да изучават Корана, девойките са забулени с шамии по азиатски, а не по нашенски маниер. В Рестелица нито една жена не ходи без мантия. Там младият имам Насер се мръщеше всеки път, когато разговаряхме за най-големия горански празник Джурджевдан. Това всъщност не било Джурджевдан, а Летан дан, който бил от времето на паганизма, нямал нищо общо с християнството. „Защо ние трябва да празнуваме Божич (Коледа) или Илинден?", коментира имамьт. След войната в Косово мнозина нашенци в Косово намират за по-безопасно да се наричат бошняци и да учат и говорят босански език. Политиците бошняци са едни от малкото представители на малцинства  в Косово, участващи във временните косовски албански институции, които и бойкотирани от най-голямата неалбанска общност в провинцията - сръбската. Садик Идризи от коалиция „ВАКАТ” е министър на здравеопазването и член на албанския преговорен тим за статута на Косово. Той смята, че в Гора живеят бошняци, които говорят босански език. Но дори в родното му село Крушево повечето хора, с които разговарях, се самоопределят като „горани, нашенци" и наричат езика си нашенски. Политиците на нашенци в Гора и Жупа, Косово, са разединени. Има професия сърбин, професия македонец, професия бошняк. Комуто както е изгодно. Повечето горани разчитат на децентрализацията в Косово и настояват по време на преговорите за статута във Виена да се върне старата община Гора с център Драгаш, премахната след войната през 1999 г. Садик Идризи, а също и Джезаир Мурати - депутат в парламента в Прищина и председател на Демократическата партия на боишяцитс в Косово, имат план за създаване на община Драгаш с две подобщини по примера на град Митровииа. Джезаир Мурати смята, че бошняците в Косово трябва да се интегрират във временните косовски институции, да учат албански език, защото това е езикът на мнозинството. Интересен детайл е, че държавата Босна и Херцеговина отказва да дава гражданство на нашенци от Косово.

„Свършено е с нас, ако няма община Гора", смята Рустем Ибиши, депутат в парламента в Прищина и лидер на Гражданска инициатива Гора (ГИГ). Срещнах се с него в родното му село Мликс, което е само на десетина километра от село Крушево, където живее Садик Идризи. Рустем Ибиши е критичен към концепцията за наличието на бошняци в Гора. Той смята, че гораните са уникална етнографска общност. Основният проблем според него е, че гораните напускат Косово заради трайната безработица, липсата на перспектива и страха от албанците.

 

Феноменът български паспорт

 

Гора и Жупа в Косово са анклави, в които нашенци буквално се задушават - те се страхуват за своята сигурност, не могат свободно да пътуват из териториите, където албанците са мнозинство. Днес за нашенци в Косово най-несигурното място за бизнес е протекторатът, най-непривлекателният вид паспорт за тях е издаваният от администрацията на ООН УНМИК-ов паспорт, с който не могат да пътуват никъде без виза. Доста трудно е да се пътува със сръбски или македонски паспорт, които също изискват визи, В момента най-привлекателно е да си гражданин на България, българският паспорт е като магнит за нашенци в Косово. Това е най-лесният начин за измъкване от анклава към Западна Европа. На черно върви по 6000 евро, довериха ми нашенци.

В Косово вече има регистрирани 2 неправителствени организации, които искат да осъществяват културни проекти с България. Само че „майка България" е глуха за молбите им. Културно-просветно дружество „Български мухамедани" е регистрирано през 2004 г. в Долно Любине, Жупа, но досега няма особена дейност. На 22 декември 2005 г. е създадено и още едно неправителствено сдружение на нашенци - Младежки съюз Гора, което очаква страната ни да бъде по-гъвкава към гораните от Косово, ако иска да има влияние. Авния Бахтияри, председател на сдружението, апелира към София: „Нашите хора са ценни, имотни, работливи. Ако получат документи в София, гражданство и паспорти, всички ще инвестират парите си в България. Ние ще дойдем с парите си в България, ще инвестираме в кафенета, търговия, сладкарници. От друга страна, България би имала български граждани в Косово. Трябва да се бърза, няма време, защото през 2007 г. България ще влезе в ЕС, а и статутът на Косово скоро ще се реши. Ако на хората не им се помогне да получат по-бързо българско гражданство, всичко ще е напразно, лук и бода", обяснява емоционално Авния.

Паника за статута на Косово

 

„Горанцитс са ситни, малки и трябва да знаят всичко, ако искат да оцелеят. Горанецът трябва да знае и горански, и сръбски, където работи, трябва да се преклони. Това е реалността", смята Джснгиз - горанец, собственик на сладкарница „Пеливан" в Северна Митровииа.

Най-големият страх на гораните е, че албанците ще ги изтласкат и от планините по познатия вече метод, с който са прогонили сърбите в Косово и македонците в съседна Македония, изкупувайки най-привлекателните терени и къщи, след което идват с многобройните си семейства и със заплахи и натиск принуждават другите етноси да мигрират окончателно.

Преди да си тръгна от село Борьс, където гостоприемството на нашенци наистина беше безгранично, те вече ме приеха за своя. Тогава Ремзия, моят домакин, накара жена си- лъчезарната 42-годишна Биляна, да извади носията си, която сама е тъкала и бродирала, и да ме облекат 8 нашенска носия. За няколко минути бях облечена в няколко ката писани дрехи в ярки цветове, пребрадена с красива шамия, накичена с бижута, направо като в индийска приказка. Надойдоха комшийките, а аз се потях под тежките дрехи. На изпроводяк и аз станах нашенка.

 

Репортажът е осъществен с помощта на Европейската културна фондация.

 

Публикувано в списание “Тема”, брой 33 от 2006 година

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #2 on: May 28, 2009, 07:06 »
Ок, благодаря ти Фотакиев.
Сега искам да помоля нашите много уважавани съфорумци  от Македония - Serif_Mkd, GORANAC i Torbesh, да анализират тази статия от Таня Мангалакова.
И нека да чуем тяхната гледна точка.
Преди години си спомням че на една научна конфернция съм се срещал с тогавашната студентка - госпожица Манкалакова.
Това разбира се което е писала и снимала за нашенците е нейна гледна точка.
Но за нас би било много интересно да чуеме истинската гледна точка от автентичните нашенци - Serif_Mkd, GORANAC i Torbesh.
Техният анализ и коментар, за нас би било неоценимо богатсво за сайта ни.
Нещо повече, аз ще имам грижата после този коментар да достигне до Таня Мангалакова.
Защото ще ми тежи на съвеста ако има разминаване в нейната публикация и анализа които биха направили нашенците - Serif_Mkd, GORANAC i Torbesh.
Най малкото ние сме задалжени с възможностите си и контактите си да осъществяваме обратната връзка между
младите и надъхани балкански репортерки и истинските представители на нашенската общност тука- Serif_Mkd, GORANAC i Torbesh.


Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #3 on: May 28, 2009, 09:51 »
Quote
Освен Джурджевдан нашенци празнуват християнски празници - Божич (Коледа), Митровден, Крьстовден, Водиче, Летници, Атанас и др. От исляма е взето съвсем малко - Голям и Малък Байрям, сюнетите.

В началото на 90-те години група екстремисти фундаменталисти започнали война срещу празнуването на Божич (Коледа) в селото. Дотогава сгодените момичета правели торти на своите избраници и ергените дефилирали в началото на януари по корзото (стъргалото), за да се види коя е най-хубаво украсена. Намерил се даже един млад ходжа от Рестелица, който започнал да упреква броджани, че празнуват Джурджевдан, че бил „кавурски празник" (гяурски).

Там младият имам Насер се мръщеше всеки път, когато разговаряхме за най-големия горански празник Джурджевдан. Това всъщност не било Джурджевдан, а Летан дан, който бил от времето на паганизма, нямал нищо общо с християнството. „Защо ние трябва да празнуваме Божич (Коледа) или Илинден?", коментира имамьт.

Мразя "българщината"!

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #4 on: May 28, 2009, 10:43 »
Метка, ето ти възможно най-пресни данни от вчера:

Excluded" Minorities Leaving Kosovo - Rights Group


PRISTINA (AFP)--Exclusion and discrimination are forcing minorities out of Kosovo, the ethnic Albanian-majority province that split from Serbia last year, a London-based rights group said Wednesday.

"Many smaller minorities, such as Ashkali, Bosniaks, Croats, Egyptians, Gorani, Roma, Serbs and Turks, are beginning to leave Kosovo, because they face exclusion and many instances of discrimination," Minority Rights Group said.

Kosovo's unilateral independence declaration in February 2008 and Serbia's opposition to the move had resulted in a "vacuum" in international protection for minorities, MRG said in a statement received here.

"Restriction of movement and political, social and economic exclusion are particularly experienced by smaller minorities," Mark Lattimer, the group's executive director, was quoted as saying.

"These minorities also suffer from lack of access to information or to tertiary education in their own languages.

"This, combined with tough economic conditions, have resulted in many of these groups starting to leave Kosovo altogether," he said.

Minority Rights Group gave no figures on the number of minorities to have left the Balkan territory.

Kosovo, whose ethnic Albanians account for around 90% of its two million population, has been recognised as independent by 60 countries including the U.S. and 22 of the European Union's 27 member nations.

  (END) Dow Jones Newswires
  05-27-090556ET

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #5 on: May 28, 2009, 12:33 »
Мразя "българщината"!

Като изключим смесените чувства (между разочарование и съжаление) към  Теб от казаното, чест ти прави че си честен..

Надявам се да знаеш, че омразата никога не води към добро!

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #6 on: May 28, 2009, 12:39 »
Мразя манипулацията, провокацията и асимилацията!!! Наистина съм честен и нямам нужда да ме съжаляват.

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #7 on: May 28, 2009, 12:45 »
Мразя манипулацията, провокацията и асимилацията!!!

Ти не каза това, а каза че мразиш българщината.

И  ако дадена истина за теб е провокация,манипулация или асимилация толкова по-зле за теб!!!

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #8 on: May 28, 2009, 12:55 »
Българите от Гора са една от най-неизвестните за нашата общественост и наука български общности зад граница. Това е причината основният ми източник на информация за гораните да е посещението ми през 1998 година в албанската част а през 1999 и в югославската (косовската) част на Гора, както и на контактите ми у нас и в Тирана с хора от района.

Българските села в района на Гора са разделени от днешната политическа граница между Албания и Югославия. Това разделяне е повлияло и върху съдбата на тези българи. Най-условно, двете части биха могли да бъдат наречени Кукъска Гора и Призренска Гора по името на най-близко разположените градове Кукъс и Призрен. В района на Призренска Гора селата са общо деветнадесет: Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Довни Кръстец, Драгаш, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли Поток, Крушево, Рестелица. Общински център за района е с. Драгаш, а най-голямото чисто българско село е с. Рестелица ( 4 500 д.). Общо населението в Призренска Гора от 16 817 д. през 1991 г., след Кососката криза (1999 г.) намалява до 14 000 д. Многобройна е по-старата и по-нова емиграция. Горанците се славят като най-добри сладкари. В доста от по-големите балкански градове в миналото, а и днес те държат сладкарници.

В района на Кукъска Гора селата са също деветнадесет, но в десет от тях се говори албански, а в останалите девет - български. Десетте села, в които се говори албански език, са: Ново село, Стържево, Тополяне, Брекине, Коловоз, Ломна, Бела, Туре, Нимча и Джафере. В някои източници от началото на века те се посочват като двуезични, а в най-голямото от тях - Ново село - все още има хора, разбиращи български. Според земляците им българи няма разлика в традиционната култура на едните и другите. Селата, в които се говори български език, са Шиштейец, Борье, Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарища, Запот, Пакища и Очикле. Най-голямо сред тях е Шиштейец (1500 д.), а общата численост на българите в деветте села, заедно с тези, живеещи в Кукъс, е 10 000 души. Многократно повече са изселниците в големите градове на Албания. Общият брой на българите горани в Албания е около 45 000 души. Селата Урвич и Йеловяне, с общо население 2450 души (Лимановски 1993: 275), намиращи се на територията на Република Македония, не принадлежат географски към района на Гора, но се включват в горската етнографска група, тъй като предците им са преселници от тамошните села.

За разлика от българите в Голо Бърдо, които постоянно са демонстрирали българска етническа принадлежност, тези от Гора изявяват открито българската си идентичност едва през последните няколко години наред с регионалното си самоназвание “горани”. Все пак въпреки откъснатостта и слабите връзки, съществува информация от началото на века (Младенов 1993: 183-187, Иванов 1993, 140-141) за изяви на българска принадлежност сред населението от Гора. Следва да се отбележи високата степен на образованост и днешната добра интегрираност на горанската общност в албанското общество.

Има версия, поддържана от местни краеведи, че гораните са “бивше богомилско население, последно приело исляма в Албания”. Според тях местните българи са преселници от Стара България. Един от аргументите за това е, че в много от песните присъства мотивът за Черно море. Днес в топонимията се срещат множество християнски названия, а най-големият местен празник е Гергьовден, наричан тук Джурджевден. Празнуват се и други като Митровден, Тогава се организира най-големият местен събор. Жените обличат най-новите си народни носии[9], в които доминира червеният цвят, съчетан с бялото. Дългата бяла риза при момите е придружена при омъжените от червена престилка. Мъжките носии са бели с бели капи. Играят се хора. Пеят се песни. Богат на сюжети е песенният фолклор в Гора.

                                               Мори йело...

 Мори йело, мори йело,                                 Ниве му узреле, йело,

висока що растеш,                                      барабар пченице..

висока що растеш, йело,                            Дете му се нашло, йело,

далеко що гледаш.                                       между две копице.

Далеко що гледаш, йело,                             Име му сме стайли, йело,

да не виждаш него?                                    Алия жетварче,

Да не виждаш него, йело,                           Алия жетварче, йело,

викни му да дойде!                                       само вързуалче.

Рекни му да дойде, йело,                             

ниве му узреле.                                             

 

Езикът на гораните, подобно на голобърдският, е от западнобългарските говори. Това се потвърждава и в най-нови публикации на английски автори (Pettifer 1996: 80). В селата има осмокласни училища, а в с. Шиштейец - и гимназия. Български език, разбира се, не се изучава, тъй като българите горани, както и голобърдци не са признати от албанската държава като неалбанци. Това не е попречило, както и в Голо Бърдо, българския да е основното средство за комуникация в горанските села. Поетът Назиф Доклье е изразил в лирични стихове чувствата си към неосъществената любов:

                       

                       Ти не стигна...

            Прольет пройде

                                   ти не дойде

                                   неразвийено.

            Лето летна

                                   ти не светна

                                   све изсушено.

            Йесен йекна

                                   я се спекна’

                                   изхържавено.

            Зима зина

                                   ти не стигна

                                   мраз ольедено.

 

Личните имена на гораните, както и голобърдските, имат български, мюсюлмански или албански произход - Мирен, Боряна, Биляна, Петрит, Мехмед, Сабаудин, Ерион, Агрон. Фамилните са разнообразни - Баля, Чекорници, Зенели, Кинджи.

Българите горани в Югославия дълги периоди са ухажвани от властите в противовес на албанското мнозинство в Косово. Получавали са добри възможности за кариера. В председателството на бившата автономна област е имало представител на общността. До 1971 г. са записвани от властите като турци, от 1971 г. са включвани в “мюсюлманската” народност, по-късно в периода 1996 - 1999 г. по политически причини - доказване мултикултурността на Косово - те са обявени за нов уникален етнос - “горанци”. След създаването на македонската и мюсюлманската народности, успешно изградени от югославската политика на регионален и религиозен принцип, в ход са пуснати три нови фалшификата - “павликяни”, “шопи” (“турлаци”) и “горанци”. Какъв ще бъде завършекът на тези нови експерименти е трудно да се предположи, но несъмнено той ще зависи от позицията и активността на родината-майка и политическата ситуация в самата Югославия. След кризата в Косово горанците изпадат в изключително тежко положение. Невладеенето на албански език, както и страхът от реваншизъм от страна на албанското население в съседния район (Ополье) са част от факторите довели до изселването на част от населението, особено заемалите по-високо социално положение. Днес общността в Косовска Гора е поставена отново пред избора за какви да се обявят така че да оцелеят в новата критична ситуация. По думите на местен интелектуалец “в момента историческата истина за произхода на гораните не струва и пет пари”, по-важно е че “ако тръгнат да се изсилват и до Призрен няма да стигнат”. На изток от Призрен в районите Жупа и Подгор в седемнадесет села е разположена друга регионална българска група, наброяваща до 20 000 души, до която не успях да стигна, но получих информация от горанци, че степента на интегрираност в албанското мнозинство е по-добра и опасност за физическото и оцеляване няма. Названията на 15 от селата в Жупа и Подгор са Горне село, Мушниково, Горнье Любине, Долно Любине, Регане, Небрегоща, Локвица, Манастирица, Планяне, Скоробище, Гърнчаре, Любижда, Поуско, Ябланица, Драйчики. Най големи от тях са Горнье и Долне Любине, всяко от които наброява по 2000 жители.

 

Част от статията на Емил Миланов-"Българите от Голо бърдо и Гора", публикувана в сборника:”Българите в Албания и Косово”, С., 2001 г.


Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #9 on: May 28, 2009, 13:05 »
Ти не каза това, а каза че мразиш българщината.

И  ако дадена истина за теб е провокация,манипулация или асимилация толкова по-зле за теб!!!

"Българщината" не може да се опиша само с тези три думи, много повече са. Стремежът на "българщиньовците" да "докажат", че сме "братя" / да ме върнат към "истинските корени"/ са ми косвали детството, два куршума в тялото на баща ми и пребиваването му в два затвора, изгнанието на майка ми и сестра ми, преселението на 2 вуйчовци,2 чичовци, 2 лели и едната ми баба в Турция.  

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #10 on: May 28, 2009, 13:05 »
Fotakiev!
Moga da te uverq 4e Mustafa e tasra4 na istini!
Razbrahme kakva e tvoita versia, blagodarim ti.
Sega e red na istnsikite Nashenci!

Isyankar

  • Guest
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #11 on: May 28, 2009, 13:08 »
"Българщината" не може да се опиша само с тези три думи, много повече са. Стремежът на "българщиньовците" да "докажат", че сме "братя" / да ме върнат към "истинските корени"/ са ми коствали детството, два куршума в тялото на баща ми и пребиваването му в два затвора, изгнанието на майка ми и сестра ми, преселението на 2 вуйчовци,2 чичовци, 2 лели и едната ми баба в Турция. 

Бъркаш "българщината" с "комунистщината" ... В Белене беше пълно с доста християни дето не признаваха "второто" и го мразеха така, както ти мразиш (незнайно защо) - първото...


Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #12 on: May 28, 2009, 13:12 »
Нищо не бъркам! Говоря за "българщината", която е на повече от 130 години и продължава с пълна сила. Комунизмът си е башка.

ПС - Надявам се, че ти не бъркаш умишлено "българщината" /използвам думата в кавички/ с патриотизма.

Isyankar

  • Guest
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #13 on: May 28, 2009, 13:16 »
Бъркаш, бъркаш...В българщината няма нищо лошо...както във франчинщината, турчинщината и т.н. Всяко да си знае политическите граници само.

Пък последните 20 години има всичко друго, ама не и българщина, ама това е друг въпрос.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Нашенци в Косово и Албания
« Reply #14 on: May 28, 2009, 13:34 »
Метка, каква истина бе брат! Те прогониха собственото си население от страната, сега пък били загрижени за гораните в Косово и Албания?! Ама нали трябва да ни се внуши, че гораните /торбешите/ са най-чистите българи.

Журналистката си върши добре работата, за която й плащат. 

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42