Topic: Суфизъмът в България

[TUFCA35]

pomaga li sa  ako kazva6 obratnoto 6te ti dokaja taka 4e koito te e izlagal na nego se qdosvai

[Пламен Пасков]

g_n Paskov vie mai ne ste na qsno kakvo govorite vie ili ste izlagan ili  ste zabluden bez da se nervira6 spokoino ako ikma6 vreme  600 godini da prosledi6 osmanskiqt period i ste vidi6 osmanliite ru6ili li sa ili sa stroili  vij priqtel  osmanliqta  e varvql redom s sve6tennata kniga Kuran_i Kerim vinagi sa razprostranqvali Islamat   nikogo ne sa karali na sila  da priema Islamat. Za tova  sam  siguren  4e ne da sa ru6ili a sa stroili 4erkvi  kak sa gi stroili pom

TUFCA35, вашето са думи, може би искренни и добронамерени, но другото са фактите. А те са: крепости и храмове сринати до дъно, за гробищата с кръстовете даже не отварям да говорим.
Което е лошо.
Вие казвате, и знам, че има истина в това, че след 1878 година са рушени и ислямски храмове и надгробни плочи.
Което също е лошо.
Кое да си мерим и сравняваме?
На кого лошотията и постиженията в това отношение са били по-големи, или по-малки?
За какво ни е този спор?
Не може ли да се фокусираме над това, което ни обединява, а не постоянно да чоплим като обезумели това, което ни разделя?

[pomak BG]

Г-н Пасков ако забелязахте в постенга съм написал българските хайдуци или комити все едно, ако смятате целия български народ за такъв това вече излиза от вас не от мен. Причист съм от това което говорите по мой адрес. Другото което съм длъжен да спомена е във връска със историята. Аканджиите са причината множеството от църквите и крепостите да се съборят не османлиите и ако са османлиите, тогава вие искате да върнете българския народ далеч от своето развитие. Защото ако османлиите са ги свалили от кепостите и тяхните едностайни жилища в тях, а обикновеното население от колибите в който са живеели и са ги научили на дулгерство, като са им показали какво е дирек, мартак, кьортаван и пр., то чрез вашите постенги останових, че вие мислите противоположното на това, като си искате крепостите и там незнам си какво. От друга страна ако приемем че голяма част от тези крепости били срийнати от управата, за да използват материала, те надеч не са го прахосали, ами са го опозатворили, като са изграждали с него, хамами, керван сараи, бизестени, джамии, медресета, конаци та дори и църкви. Запазена били единствено крепостите по граничните райони, защото те били нужни за отбраната на това население. Тъй като като дойде австроунгареца и руснака, те не питат кой какъв е по вероизповедание, крадът и изнасилват нарет.

[TUFCA35]

PomakBG napalno sam  na va6eto mnenie privarjenik poneje i az taka vqrvam ne kazvam mislq a taka vqrvam za6toto e to4no takaaz sam govoril s hora  stari balgari hristiqni koito kazvaha taka .. osmanliqta ni napravi hamami  ta o6te gi polzvame

[Subeyi Kurt]

Edna ot parvite hristiyanski cherkvi osthe e na krak v selo blizo do Mudanya/ Bursa. Prez 1925 g. tam e bilo nastaneno semeystvo doshlo ot Garciya pri vzaimnata obmyana na naselenie. Taka che izobshto ne smyatam che Osmanlii sa rushili zlonamereno. No za hilyadite djamii ot koito 500 v sofiya ne sam siguren. Byah v Bosna i vidyah na kakvo mogat da bydat sposobni fanatici koito razrushiha stotici djamii.

[Subeyi Kurt]

Za spomenatata cherkva iskah da obyasnya che poveche ot 100 godini nasam v seloto i oblastta nyama hristiyani i tya ne se izpolzva za nishto. ne e v mnogo dobro systoyanie no nikoy ne ya rushi dokato ako priemem che tya beshe djamiya v bulgarsko selo otdavna da nyamashe i pomen za neya . Tova iskah da podchertaya no razbrah che e trudno da se anladisa 
Cifrata 500 da se podrazbira s edna nula po-malko ako ne vi zatrudnyava ili da se chete petdeset.
İzraza ''zlonamereno'' da se podrazbira za kreposti ili drugi podobni izgubili vsyakakvo znachenie koito sa bili razrusheni zaradi materiala koyto se e izpolzval za civilni ili voenni celi.oldu mu ?

[Dobrev]

Абе хора, тук не беше ли тема за суфизма в България ... 

Искам да благодаря на bukovqnoglu_s за информацията за разпространението на отделните течения и школи.
От поста, обаче, не можах да разбера каква е разликата в теологично отношение между тях.
Има ли някой повече инфо за това, какви са били основните им постулати и учения?
Какво предизвиква появата на хетеродоксален ислям и до каква степен е повлиян от предислямските мистични и херметични учения в Персия, Египет, Близкия Изток, Мала Азия и Балканите?
Който има повече инфо да пише!

[pomak BG]

Суфизмът е едно мистично учение в исляма. То върви наравно с келма (догматиката) и ислямската философия. За разлика от ислямаската философия обаче, суфизма не е претърпял сериозна критика от келямистите. Причината за това, че суфистите жънили по-голями успехи от келямистите в териториите на Сирия, Византия, Балканите и Каквкас както и по териториите на днешния Авганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш и пр. Естествено някой от тези суфитски ордени били под сериозна критика, тъй като се осещало сериозно влиянието на хиндуизма. Други пък увличането към самостоятелност до такава степен се извисило, че сред тях започнало да се говори не за отделен орден а за отделна религия, като Бахайството например. Други изключително пък се овличали в шиизма, като били наречени хетеродоксални.

Характерното за суфитското учение е зикира или салявата (споменания и възхвали) и танците (сема и тагана например), с които падали в транс. За да бъдат по-концентрирани в зикира някой дори се изтезавали, като се бичували и пр. Влиянието на мистицизма в тези течения е очевидна. те подобно на манихеиството, богомилите и пр. например също си имали дед, които наричали баба. При тях подобно на тези течения дадения баба за да стане такъв той първо трябвало да е шейх, който да сабира около себеси ученици за да сформира чрез тях ордена. Учениците без свой шейх не можели да изплуват на повърхността. Най-добрите ученици в брадството т. е. "съвършенните", които си отдали живота на този орден се наричали дервиши. Това са били хорица отдали се на строгия аскетичен живот. Те са били странстващи дервиши живеещи по джамиите и пр. религиозни сгради. Нямали своя собственост, хранили се с вакъвска храна, обличали вакъвски дрехи, дори гробовете на много от тях били вакъвски защото земята в която са били била собственост на ордена. Отдавали голямо значение на зикира и при семата използвали и музикални инструменти. За да достигне даден човек до това ниво той трябвало да мине няколко степени, сред които първата била покаянието а последната вътрешната удоволетвореност. За да разбере по-добре суфизма даден човек той трябва да е имал контакти с такива брадства. Същото е и при християнския мистицизъм.   

[Metka]

Суфизмът е едно мистично учение в исляма. То върви наравно с келма (догматиката) и ислямската философия. За разлика от ислямаската философия обаче, суфизма не е претърпял сериозна критика от келямистите. Причината за това, че суфистите жънили по-голями успехи от келямистите в териториите на Сирия, Византия, Балканите и Каквкас както и по териториите на днешния Авганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш и пр. Естествено някой от тези суфитски ордени били под сериозна критика, тъй като се осещало сериозно влиянието на хиндуизма. Други пък увличането към самостоятелност до такава степен се извисило, че сред тях започнало да се говори не за отделен орден а за отделна религия, като Бахайството например. Други изключително пък се овличали в шиизма, като били наречени хетеродоксални.

Характерното за суфитското учение е зикира или салявата (споменания и възхвали) и танците (сема и тагана например), с които падали в транс. За да бъдат по-концентрирани в зикира някой дори се изтезавали, като се бичували и пр. Влиянието на мистицизма в тези течения е очевидна. те подобно на манихеиството, богомилите и пр. например също си имали дед, които наричали баба. При тях подобно на тези течения дадения баба за да стане такъв той първо трябвало да е шейх, който да сабира около себеси ученици за да сформира чрез тях ордена. Учениците без свой шейх не можели да изплуват на повърхността. Най-добрите ученици в брадството т. е. "съвършенните", които си отдали живота на този орден се наричали дервиши. Това са били хорица отдали се на строгия аскетичен живот. Те са били странстващи дервиши живеещи по джамиите и пр. религиозни сгради. Нямали своя собственост, хранили се с вакъвска храна, обличали вакъвски дрехи, дори гробовете на много от тях били вакъвски защото земята в която са били била собственост на ордена. Отдавали голямо значение на зикира и при семата използвали и музикални инструменти. За да достигне даден човек до това ниво той трябвало да мине няколко степени, сред които първата била покаянието а последната вътрешната удоволетвореност. За да разбере по-добре суфизма даден човек той трябва да е имал контакти с такива брадства. Същото е и при християнския мистицизъм.   

- Blagodarq ti @pomakBg za tazi informacia.Moeto mnenie e 4e Sufizma teparva shte zaeme polagashtoto mu se mqsto v pomashkoto publi4no prostranstvo.
Vidimo e 4e Sufizma e kliu4ov faktor za dobrovolnoto priemane na islama ot Pomacite.
¨Sveshtenniat ¨ Mit na oficialntata propagandna mashina 4e Pomacite sme prieli Islqma sled ¨Nasilstvena i masova islqmizacia tip - Vreme Razdelno¨, shte stane otjivelica pri polojenie 4e tozi propusk za Balkanskia Sufiiski misticizam i avtenti4nata informacia za nego ,zaeme doistoinoto si mqsto.

[Snake]

Metka,az  blagodarq na nashiq brat za informaciqta koqto toi ni dava.Tova ,koeto toi ni pokazva nikude nemoga da go pro4eta.

[Metka]

Metka,az  blagodarq na nashiq brat za informaciqta koqto toi ni dava.Tova ,koeto toi ni pokazva nikude nemoga da go pro4eta.

@Snake , tuka v tozi link mojesh da vidish edin ot nai golemite mistici - Sufi ot Bulgaria, koito poznavam.
Toi e balgarin no e priel islqma.
Kazva se Velin Belev i e universitetski prepodavatel v NBU gr.Sofia.
Li4no moi priatel i poznat.
Idval e v Breznitsa , no sam razo4arovan ot mestnite  imami koito go ignoriraha i pone edno Selyam Aleikum ne mu kazaha.Tova se slu4i kogato vlqzohme v mestnata jamia za namaz.
Mladiat mesten imam koito provede namaza, tukushto zavarshil NUVAB v Shumen prosto iz4ezna.
Velin Belev , predpolagam e prepodaval i na pomakBG i adi_bg, neka te da razkajat oko pojelaiat.
V balgarskoto publi4no prostranstvo prisastva banalno figurata na oficera ot DS - Boyan Sariev , koito se e pokrastil i stanal pop.
neka da e jiv i zdrav, no zashto nie pomacite takiva hora kato Velin Belev gi ignorirame?
Tova e prestapna nebrejnost spored mene.
No eto ti linka za Velin:
http://www.auk.edu.kw/news/showNewsDetails.jsp;jsessionid=c430a35f4d7a1a191264?id=10119&ndate=1173777718246&newsType=N

[Metka]

Eto i statia v turskia vestnik zaman za Velin Belev:



Bulgar tasavvuf hocasэ Velin Belev

Bulgar tasavvuf hocasэ Velin Belev: Tasavvuf, Batэlэlarэ hayrete dьюьrьyor...


Зocuk yaюta Эslam’э, kendi sцzleriyle, ‘aюkэn bir gьз ve yцnlendirmeyle’ seзen Bulgar Velin Belev, bundan sonra hakikatin izini yine tek baюэna sьrmью. Tasavvufla tanэюan ve bunun Эslam’эn ruhunu anlamada en doрru metot olduрuna inanan Belev, bu amaзla Цzel Bulgar Ьniversitesi’nde bir kьrsь aзэlmasэnэ saрlamэю. Юimdi hem tasavvuf црretiyor hem de ьnlь sыfоler ьzerine зalэюmalar yapэyor.

Ьniversitede tasavvuf ve Эslam mezhepleri ьzerine dersler veren Velin Belev, Эslam’da tasavvufun tekrar derinlik kazanmasэnэn, Эslam ьzerine yцneltilen eleюtirileri geri зevireceрini dьюьnьyor. “Tasavvuf, Batэ kьltьrьnь hayrete dьюьrecek pek зok unsuru bьnyesinde barэndэrmaktadэr ve oradaki hakim kьltьr akэmlarэna eюlik edebilecek, onlara galebe зalan bir yapэya sahiptir. Batэ’nэn tasavvuftan црreneceрi зok юey var.” ifadesini kullanэyor. 12 yaюэnda Mьslьman olan ve tasavvufa yцnelen Bulgar asэllэ Belev, Ortodoks eюi Christina ile birlikte ьnlь sыfоlerin eserlerini Bulgarcaya зeviriyor. 2 yэldэr tasavvuf dersleri veren Belev’in, Эbni Arabi hakkэnda bir зalэюmasэ da bulunuyor.

Yeni Bulgar Ьniversitesi’nde iki yэl цnce Akdeniz ve Doрu Araюtэrmalarэ Bцlьmь’nь (Mediterranean and Eastern Studies Department) kuran Velin Belev, ateist bir ailenin 12 yaюэnda Mьslьman olan зocuрu. Ailesi ile birlikte bir sьre kaldэklarэ Cezayir’de Эslam’э tanэyan Belev, Bulgaristan’a dцndьkten sonra Эslam, mezhepler ve tasavvufla ilgili yьzlerce kitabэ okuyup, neredeyse tьm vaktini kьtьphanelerde geзirmiю. Юu anda ьniversitede Arapзa, tasavvuf ve Эslam mezhepler tarihi dersleri veren Belev, Эstanbul’a olan hayranlэрэndan dolayэ sэk sэk Tьrkiye’ye geliyor. Dedesi de Robert Kolej mezunu olan Belev, kiюisel hikayesini, tasavvuftaki serьvenini ve Эslam tasavvufuna iliюkin gцrьюlerini Turkuaz’a anlattэ. Cezayirli Mьslьmanlarэn kendisine bir Kur’an-э Kerim hediye etmesiyle Эslam’la tanэюan Belev, Эslam’э kabul etmesinin kendi iradesi dэюэnda bir gьз tarafэndan ve ‘birdenbire’ olduрunu sцylьyor. Зocuk yaюэnda Muhammed Hamidullah’эn ‘Эslam’a Giriю’ kitabэ ve Taberi’nin ‘Hatemьl Enbiya’sэnэ okuyan Belev, “Bunlarэ okuduktan sonra bir gьn yьrьyьюe зэkmэюtэm. Yьrьrken ansэzэn iзime doрdu. Yanэ baюэmda beni takip eden yьce bir gьcь hissettim. O zaman ben bile tam olarak akэl edemiyordum Эslam’a nasэl зekildiрimi, bu oldu sadece. Cevaplar юimdi, derinlemesine Эslam’э araюtэrdэktan sonra, bir bir gьn эюэрэna зэkmaya baюlэyor.” diyor. Onu etkileyen diрer bir unsur ise, hiзbir юey anlamadэрэ halde, sesli olarak okunan Kur’an-э Kerim olmuю.

8 yэl iюaretler yol gцsterdi

Cezayir’de 3 yэl kaldэktan sonra ailesiyle Bulgaristan’a dцnen Belev, sэkэ bir rejimin юekillendirdiрi, dini tamamen reddeden toplumun ortasэnda ‘zor bir durumda’ bulmuю kendini. Эslam’a yцneliюinin ‘geзici bir heves’ olduрunu dьюьnen anne-babasэ da pek ьzerine gelmemiю. “Bu durumda en zor olanэ 8 yэla yakэn Эslam konusunda kimseyle konuюamamaktэ. Bir arkadaюэm veya tanэdэрэm bir Mьslьman yoktu. Bu sьrede birtakэm iюaretler ve rumuzlarla konuюmuюumdur.” sцzleriyle sэkэntэlarэnэ anlatan Belev, 90’lэ yэllarэn sonunda rejim deрiюikliрi ile biraz rahata ermiю. Hiзbir somut bilgi ve din вlimine ulaюamadan geзirdiрi 8 yэlэ, “Bu dцnemde elimde sorularэma cevap verecek bir rehberim yoktu. Buna raрmen itikadэmdan geri adэm atmadэm, ama ispat peюindeydim. Bu sьreзte birtakэm metafizik sorular da gьndeme geldi.” diye tarif eden Belev, bunun sonunda ьniversitede Arapзa bцlьmьne kaydolmuю, Sofya Kьtьphanesi’nde 2 yэl boyunca Эslam hakkэnda kitaplar okumuю. Bu sьreз onun tasavvuf serьveninin de baюlangэcэnэ oluюturmuю.

Arap dili ve edebiyatэndan mezun olduktan sonra Sofya Mьftьlьрь’nde gцreve baюlayan Belev, burada amaзlarэna hizmet edemediрini gцrdьрь iзin yalnэzca 6 ay kalabilmiю. “Benim hedefim Bulgaristan’a Эslam’э bir юekilde anlatmaktэ. O zamana kadar din adэna verilen hiзbir юey yoktu. Ancak oradaki cemaatin iзinde bulunduрu iзler acэsэ durumu ve Эslam’эn ne kadar yьzeysel algэlandэрэnэ gцrdьm.” dьюьncesiyle yalnэz baюэna yola devam etme kararэ almэю. Bu baрlamda yeni yцntemler ve yeni kurumlarэn oluюturulmasэnэ dьюьnьp arkadaюlarэyla Цzel Bulgar Ьniversitesi’ndeki bцlьmь kurmuю.

Ьniversite yцnetiminin kararlarэ almada kendisine зok geniю yetki tanэdэрэnэ belirten Belev’in, Эslam ьlkeleri ve oradaki Эslami gruplarэn yaklaюэmlarэ da canэnэ sэkmэю. Bunu, “Bu зalэюmada bizi tek destekleyen Эslam’la, dinle ilgisi olmayan sivil цrgьtlerdi. Mьslьman olmayan зok sayэda црrenci de bizi destekledi. Onlar Эslam’эn felsefe, kьltьr ve medeniyetinin olduрunun farkэna varmэюlardэ.” sцzleriyle dile getiriyor. Tasavvuf alanэnda Gazali ve Эbni Arabi’nin kitaplarэnэ okuyan ve Эbni Arabi ьzerine bir kitap зalэюmasэ bulunan Belev, Bulgaristan’da tasavvufa Mьslьmanlardan ziyade diрer dinlerin mensuplarэnэn ilgi duyduрunu ve adeta bunun misyonerliрini yaptэklarэnэ aktarэyor. Ona gцre en bьyьk sorun, Mьslьmanlarэn bu isimlere ve onlara ait eserlere yeterince ilgi gцstermemesi. Ortaзaрda Эslam’э Batэ’ya, Hэristiyan вlemine tanэtan ilk eserlerden Mьslьmanlarэn haberdar olmamasэ.

Birlikte yaюama kьltьrь tasavvufun ьrьnь

Эslam tasavvufuna yцnelmesi ve bu alanda dersler vermesini, “Benim yьzde yьz emin olduрum bir konu var ki, tasavvuf, Эslam’эn gerзek deрerlerini bire-bir yansэtan bir alandэr. Зьnkь tasavvuf yaradэlэюэ sevmeye sevk ediyor, hakikatin farklэ yansэmalarэnэn var olduрunu anlatэyor.” sцzleriyle aзэklayan Belev, tasavvufun en kolay Mьslьman olmayanlar tarafэndan algэlandэрэ kanaatinde. Ьnlь tarihзilerin de, Osmanlэ Эmparatorluрu sэnэrlarэ iзinde зok bьyьk sayэda farklэ dinо ve kьltьrel akэmlarэn beraberce yaюayabildiklerini itiraf ettiрine iюaret eden Belev, “Onlarэn algэlayamadэрэ, bunun Osmanlэ’da tasavvufun yaygэnlэрэndan kaynaklanmasэdэr. Tasavvufun Tьrk halkэ ьzerinde yьksek derecede etkisi olmuюtur, зoрu insan oradan edindikleri unsurlarэn tasavvuftan geldiрinin farkэnda dahi deрildir.” vurgusunu yapэyor. Konya’nэn niзin bu kadar farklэ ьlkelerden, bu kadar farklэ insanlarэ birleюtirdiрinin araюtэrэlmasэnэ isteyen Belev, tasavvufun Batэ kьltьrьnь hayrete dьюьrecek pek зok unsura sahip ve oradaki hвkim kьltьr akэmlarэna eюlik edebilecek, onlara galebe зalan bir alan olduрuna inanэyor ve ekliyor: “Batэ’nэn tasavvuftan црreneceрi зok юey vardэr.” Ona gцre, цzellikle 11 Eylьl sonrasэnda Эslam’эn terцrle birlikte anэlmasэnэn цnьne, ancak tasavvufla geзilebilir. Tasavvufun tekrar derinlik kazanmasэ, bu dinin dьnya зapэnda yanlэю algэlamalarэna da en iyi cevap olur.

Hэristiyan eюi Christina da sыfо

Ailesi ile iliюkilerini, “Aradan 15 yэl geзtikten sonra Эslam’la olan iliюkimin beni bozmadэрэnэ anladэlar. Onlar, юu anda bundan istifade edebilme noktasэndadэr. Ben tek deрilim. Ben ve benim gibilerin hayat tarzlarэnэn onlarэ mьspet etkileyebileceрinin farkэna varэyorlar.” diyen Belev’e gцre, kendisine paralel anlayэюэ benimseyen insanlarэn artmasэ, aynэ dinо inanca sahip veya farklэ dinler ve dьюьncelerden insanlar arasэnda bir kцprь vazifesi gцrecek ve birliktelikler saрlanacak. 38 yaюэndaki Belev’in eюi Ortodoks Christina da, eюiyle birlikte tasavvuf alanэndaki eserleri Bulgarcaya зeviriyor. Эslam’э kabul etmeyen, ancak Bulgaristan’da pek зok kiюinin Эslam’la tanэюmasэna neden olan Christina’nэn зevirdiрi eserler arasэnda, Nicols’tan ‘The Mistic of Islam’, Seyyid Muhammed Nasr’dan, ‘Ьз Эslami Dьюьnьr’ kitaplarэ bulunuyor.



27.03.2005
EMЭNE DOLMACI
 
 
 
http://www.zaman.com.tr/?bl=turkuaz&alt=haberler&trh=20050403&hn=156869

[pomak BG]

Не крия че не познавам Велин Белев. Вярно е че ми беше преподавател. Някъде мисля че направих нещо за него в това отношение, но както и да е. Освен това обаче от връзкитеми със него имам и известни резерви. Колкото до това дали е суфия, ще ви призая едно, че за да стане такъв той има още много да се труди. Едно е  да познаваш суфизма, а друго е да си суфия.

[MEDJLIS]

Има и друг човек който се занимава сериозно със суфизъм, казва се Александър Веселинов "Шемсуддин", дори може да се каже, че той е учителят на Велин Белев. Може да се каже, че Шемсуддин до голяма степен е практикуващ суфизъм. Мога да го твърдя защото ги познавам и двамата. А иначе темата е много интересна но уви има много малко инфо по въпроса.

[mustafa_b]

Суфизъм

Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Семената на суфизма са били посяти по времето на Адам,

напъпили са по времето на Нух,

разцъфтели са по времето на Ибрахим,

започнали са да се развиват по времето на Муса,

съзрели са по времето на Иса,

дали са чисто вино по времето на Мохамед.

"Чистото вино" е символ на чистата непрекъсната същност на суфизма, която се разкрива в своя предел в средата на исляма. В този смисъл суфизмът е езотерична традиция, която свързва себе си с екзотеричния ислям. Но правоверният ислям остава сам по себе си екзотеричен. Отношението му към суфизма пред средновековието е като към еретично явление в ислямската доктрина. Сблъсъкът с ортодоксалните ислямски възгледи става причина знаменитият мистик Ал-Халладж да бъде осъден на смърт (922 г.) заради разбирането, че е едно с божествената Истина (Ал-Хакк).

След ХVII век суфизмът се „скрива“, оттегля се от формите на публично присъствие в религията. Предполага се, че той остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството.

Суфиите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-авторитетните суфии, андалузецът Ибн ал-Араби (ХII в.) казва:

Сърцето ми може да приеме всяка форма:

за монаха то би станало манастир,

за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,

то би могло да стане свитък от Тора или Корана.

Моята вяра е любов;

накъдето и са свърнат нейните камили,

любовта ще си остане моята религия и вяра.

Най-ранната школа на ислямската мистика се утвърждава в Багдад около своя лидер Джунайд (830-910 г.). Джунайд разработва възгледите за „фана“ и „джам“. „Джам“ е събиране, пределно единство, самосъсредоточаване на мистика и негово единение с присъстващия в Името си Аллах. Възгледът за „фана“ също става централен за целия суфизъм. „Фана“ най буквално може да се разбира като „угасване“, угасване на съзнанието; интерпретира се като пределен стадий на мистичното възхождане, „разтваряне“ в единия Бог. Достигналият „фана“ суфий става изразител на автентичното състояние на суфия в сферата на временното пребиваване на човека в земния живот - да бъде „в света, но не от света“.

Ал-Халладж разкрива смисъла на мистичното възхождане като достигащо до изразяване на самия Бог чрез човека. Едно от прекрасните имена на Аллах, Ал-Хакк, Истината, от което мистикът се прониква в резултат на своя дълъг и труден аскетичен опит, прави самия човек изразител на това Име (а във всяко от своите Имена Бог присъства в пълнота и неделимо). "Слава на Този, Който изяви Своята човечност като мистерия на славата на Своята сияеща Божественост". Това е мистерия на връзката на Божията любов с човешката. Но този езотеризъм, коментира Анри Корбен, като че ли „компрометира“ трансцендентността на абстрактния монотеизъм, т. е. чисто екзотеричния възглед (Анри Корбен. История на ислямската философия. С., 2000, с. 267).

Ибн ал-Араби

Пътят на суфия като метод предполага единство на външно и вътрешно пътешествие и се основава на разбирането за изначално дълбинно знание (ма'рифа), в постигането на което човекът става съвършен. В интерпретацията на Ибн ал-Араби образец на съвършен човек е пророк Мухаммад. Прилагайки езотеричната методика на свързване на буквени и числови значения, ал-Араби прояснява смисъла на името Мухаммад чрез числото 33, т. е. една трета от съвършенствата на Аллах, изразени в Неговите Имена. И това говори за максималното съвършенство, което е възможно за човека и което Пророкът изразява в смисъла на името си. Можем да мислим, смята Ибн ал-Араби, за конкретен Мухаммад и за вечен Мухаммад, и вечният Мухаммад е тъждествен на всички расули. Или, иначе казано, видимите форми са само завеса на истинната, вътрешна реалност:

Аскезата е необходима според суфийските учители заради вътрешната битка на адепта за очищение на страстната му душа, „нафс“, от нечистотата на помислите, от изкушенията. Тя е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“. Необходимо условие е и преодоляването на стереотипите на мисленето, на неговата обремененост от двойствеността; обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Основателят на ордена на въртящите се дервиши Джалаладдин Руми (ХIII в.) търси пътища за проникване в "затвореното" съзнание на привързания към света човек в притчите и алегориите. Не оставайте свързани със стената, върху която се виждат само отраженията - призовава Руми, - търсете вечния източник на светлината.

Възгледите за пътя на суфия получават различни интерпретации. Една от тези интерпретации принадлежи на последователя на идеите на Джунайд Наджмуддин Кубра (ХIII в.) от Хорезми. Ал-Кубра странства много, разработва своите идеи в различни трактати. Според него съвършенствата, атрибутите на Аллах, обозначавани с Имена, пребивават „в Небесата“ и мистикът следва да осъществява „небесни пътешествия“ за да достигне „местата“, обитавани от тези Имена. Човек е в състояние да вмести в себе си Божиите съвършенства, обозначавани с Неговите имена, с изключение на „Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В тези Имена същината на Аллах остава трансцендентна по отношение на човека дори в апогея на мистичните му постижения. Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на поклонението на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработва възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

покаяние (тауба),

аскеза (зухд),

уповаване на Аллах (таууакул, което означава и самоотречение),

самоограничение до най-необходимото (канаат),

усамотение (узлат),

дхикр (зикр; постоянно припомняне на Аллах),

съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),

търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),

съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка, върху аяти на Корана),

доволство (риза).

По време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, шахид ал-гайб. По същество той като посветеният в отвъдното е надеждният наставник на адепта. Напълно съсредоточеният и преминаващ последователно през десетте степени на възхождане човек преминава според Ал-Кубра през различни цветови състояния, за да достигне във финалния миг до съзерцание на зелена светлина. Тази светлина е дори отвъд черната светлина на непостижимата Божия същност – тя е светлината на вечния живот.

Централен момент в практиката на суфиите е дхикр (зикр), припомнянето на Божието име. Разбирането за ролята на дхикр се черпи от аяти на Корана, напр.: „О, вярваши, често споменавайте Аллах!“ (33: 41). Според Ал-Халадж дхикр е начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Аллах, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му. За него, както и за Ал-Газали (1058-1111), дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. Във всеки случай, припомнянето на Божието име не се интерпретира като форма на вокация, на призоваване на Бога.

Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички, принадлежащи към общността. В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия – ритуално въртене, ритуален танц.

Абу Хамид ал-Газали

Най-дълбинният стадий на дхикр е според Абу Хамид ал-Газали дхикр на сърцето. На този стадий е постигната и тишина на телесното (усамотение, което той смята за необходимо); постигната е и тишина на „устата“, защото в припомнянето заглъхва всяко човешко слово, и тишината на сърцето - сърцето на адепта се „разтваря“, за да приеме Божието присъствие в такава пълнота, че самото туптене на сърцето да бъде вече пулсирането на Божието име.

Дхикр може да се произнася на глас (дхикр джахри) или или да бъде вътрешна реч (дхикр хафи).

Абдул Абд ал-Халик Гиджувани (ХII в.), основател на братството Ходжаган, разработва метод, път на тихия, вътрешен дхикр. Този път включва осем стъпки:

съзнателно, овладяно дишане (хуш дар дам; диханието да е живо свързано с Божието присъствие);

наблюдаване на крачките (назар бар кадам; да се следи с поглед точното място, където ще се стъпи, да не се оставя погледът да блуждае);

пътуване към родината (сафар дар ватан; монек да следва следва пътя към истинната си родина – към самия Творец; споделя се възгледа за необходимо външно и вътрешно пътуване, във външните си пътувания човек може да открие съвършения си Водител);

усамотение в тълпата (халуат дар анджуман; усамотението може да е външно и вътрешно – при външното човек се оттегля самотен се съсредоточава върху дхикр, а при вътрешното, истинското усамотение, и сред тълпата той не чува нищо и остава отдаден единствено на дхикр в тишината на сърцето си);

припомняне (ядкард; „кард“ е същината на дхикр, а „яд“ е извършването на дхикр в сърцето);

възвръщане (базгащ; самообладание, мисълта да се пази от разсейване, от разконцентриране);

внимателност (нигахдашт; взиране в сърцето, т. е. сърцето да се пази от проникване на лоши помисли);

спомняне (яддящ; адептът да пази сърцето си в присъствието на Аллах – така той може да осъзнае и да прояви и чрез себе си светлината на Същността на Единствеността (анвар аз-зат ал-ахадия).

Суфийските общности се обединяват около учител (шейх). Отношенията учител-ученик са сакрални, непосредствени и не се институционализират. Учителят съблюдава конкретни подходи към всеки ученик и е в състояние да му предава духовна енергия (барака). Името на Фаридуддин Атар (Химикът) (1150-1229) е свързано със суфийското упражнение "стоп!" - в определен момент ученикът спира всякакви движения по заповед на учителя, и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика.

Настрадин Ходжа

В средите на мюсюлманите се ползват с голяма популярност притчите за Настрадин Ходжа („ходжа“ ще рече „учител“), които са достояние на културата на всички балкански народи.

Омар Хаям

Безспорно едно от най-популярните свидетелства на мистиката на суфиите са приказките от 1001 нощ. Суфийски идеи изразяват стиховете на Джалаладдин Руми, на Саади Ширази, на Омар Хаям. Тези идеи имат решаващо влияние върху Сервантес, автора на „Дон Кихот“. Предполага се, че те са повлияли и създаването на такива значителни произведения като „Вилхелм Тел“ и „Робин Худ“.

www.religiology.org