Декларация…от 50 семейства…
- Драга редакция, с въпроса за нашия произход са се занимавали много компетентни и некомпетентни хора.
Известният историк Махиел Кил в последната си книга “Културното развитие на българите през османския период” приема за фалшив единствения документ, който е исторически точен, който е доказателство за някогашното ни насилствено потурчване, а именно приказката на поп Методи (Драгинов). Нека да оставим на страна сега историята.
Самата българска Конституция ни дава право за самоопределение и ние определяме себе си като турски помаци. Председателят на Държавния съвет Тодор Живков заяви, че всички български мюсюлмани могат да се изселят в Турция, а досега все още никой не е отрекъл, че изповядваме мюсюлманската религия.
Ние, живеещите в това село, (с. Климент, Шуменско) започнахме заедно с другото турско население борба за възвръщане на човешките, религиозните и национални права, тъй като отношението към нас (и тях) е едно и също.
Попълнихме формулярите, които сами ни дадоха за изселване в Турция. Подадохме и други необходими документи в началото на м. юни. След една седмици заминаха първите три семейства, след което всичко свърши.
Задържаха готовите паспорти, а отговарящият за Каолиновския район подполковник Коста Петров отговори на въпросите ни така: “Вие сте виновни за всичката мръсотия. Това започна със Зейнеп Ибрахимова и затова няма да заминете за Турция.
Турция не ви иска и един Господ е по-горе от мен”.
Отидохме във Външното министерство, Отдел задгранични паспорти и те ни казаха, че имаме право като всички. Същото потвърдиха Варна и Шумен, но паспортите ни се задържат. Опитахме се да влезем в турското посолство в София. Задържаха ни отвън. Борихме се с мирни средства. Всички знаят колко жертви дадохме през `70е години.
Пак ще се борим, защото не желаем да останем в страната, чиито ръководители са обзети от нечовешката мания насила да ни мотивират и превръщат хората в смешни човешки подобия.
Всички членове на 50-те семейства турски помаци от село Климент, Шуменско, обявяваме тридневна протестна гладна стачка от 27 до 30 юли 1989 г., с която протестираме пред българското правителство за направените и продължаващи престъпления срещу нас и настояваме да ни бъде разрешено да напуснем пределите на страната, в която животът ни е немислим.” Това е.
Края на юли 1989 г.
