И въпреки това колективизацията е направена.Приложен е "челният съветски опит" на родна почва,но само след година-две се виждат грешките.Едро земеделие в планинските и полупланинските райони не може да се развива.Животновъдството също е пред колапс,защото не е имало изградена материална база за развитието му,а от друга страна хората също не са имали интерес да работят за общото така,както са работили преди това за своето.
Не е отчетено обаче, че по стръмните малки ниви, ливади и пасища не може да се работи с машини, че земята е неплодородна и оскъдна, а работната ръка ежегодно намалява. Но решението е взето и трябва да се изпълнява.
"На 9 февруари 1958 г. в Широка лъка се провежда Учредително събрание с делегати от съставните села. Приема се Устав и се избира Управителен съвет. На следващия неделен ден се определят комисиите за приемане на инвентара и животните по селата. На събранието дълго се обсъжда в какъв размер земя и по колко животни да се оставят за лично ползване на кооператорите и се решава: комисиите да раздадат по 3,5 декара земя, да оставят по една крава, пет овце и магаре. Цялата останала земя, заедно с животните, са внесени в ТКЗС. След като се разбира, че с раздадените имоти не могат да се изхранват домашните животни, допълнително се дават ливади на стопаните, които предават мляко в специалните пунктове, но тези ливади обикновено са на труднодостъпни места. "
http://solishta.rozhen.com/TKZS.htm И нещо интересно,което почти не се споменава - държавното ръководство в лицето на БКП скоро отчита колективизацията в планинските райони като грешка и се опитва да върне нещата в предишния им вид.Предоставено е право на партийните организации по места да вземат решения за деколективизация.Но никоя организация не се наема да вземе такова решение,защото последиците от него са ясни на всички.А и хората вече са започнали да бягат от селата ,за да работят по големите национални обекти за по-добро заплащане.И така плановете за връщане собствеността на хората пропадат.
