Мевлидът, който четем, не е наше задължение. Освен че по времето на Пратеника на Аллах нямало мевлид, не е имало и по времето на сахабетата (сподвижниците). Някои учени считат, че подобна традиция е започнала по време на табиин (вярващи, които са виждали сподвижниците) и много държави започнали да четат мевлид.
Всеизвестният за нас мевлид е написан от покойния Сюлейман Челеби и е достигнал до наши дни. По тази причина, освен че мевлидът не е от суннета на Пратеника, също така не е наше религиозно задължение. Това е едно събитие, което допринася за духовното извисяване на хората, за тяхното обединение и извършване на богослужение.
По този начин то не е събитие, чрез което се върши грях, а е причина за добрини. Ако някои използват подобни организирани религиозни събития за користни цели, не означава, че това е едно лошо дело.
Не трябва да забравяме, че ако прочетем мевлид, останалите ни задължения не отпадат. Глупаво е да се смята, че с прочитането на мевлида сме изпълнили всичко и останалите отговорности отпадат. Чрез мевлида не отпада нито едно от религиозните ни задължения. По принцип мевлидът е нововъведение, но тъй като той е причина за извършване на добри дела и ибадет, се счита за добро нововъведение.
По време на мевлида, когато се четат редовете за рождението на Пратеника на Аллах, не е задължително да се обръщаме към Кябе и да стоим както в молитвата намаз. Защото да се обръщаме към Кябе и да стоим като в молитвата намаз, е редно да ги вършим само към нашия Създател. Не е подходящо подобно поведение към Неговите създания.
Имайки предвид голямото уважение от страна на хората към Сюлейман Челеби, Бедиуззаман смята, че той е бил праведен мюсюлманин, и е подчертал, че организирането на мевлиди има много положителни страни.
За обобщение може да кажем, че както никой не може да ви забрани да четете и организирате мевлид, така и никой не трябва да ви търси сметка, ако не четете. Тези, които организират подобни церемонии, могат да дадат някакъв подарък на тези, които четат мевлид, но това не е задължително. Организаторите трябва да мислят само за задоволството на Всевишния. Същото се отнася и за тези, които четат мевлид. Ако подобни церемонии се превърнат в спазаряване между организиращия и четящия, то се превръща в материална изгода и губи своята същност и религиозна святост.
Затова тези, които се страхуват да не изпаднат в подобно положение, трябва предварително да изяснят обстоятелствата и да не налагат никакви материални облаги.
Подаръкът, който може да бъде даден в подобни случаи, важи само за прочетения мевлид. Защото четенето на Коран е ибадет (богослужение), който не бива да бъде търгуван. И без това мевлидът придобива своята святост от прочетения Свещен Коран. Всичко останало са човешки думи, които не са свещени. Те придобиват същност, само ако ни подтикват към свещени мисли и извършване на добри дела.
