Topic: Етнографската криза или изчезването на българите�

[Rasate]

Етнодемографската криза в България*
Антон Ж. Иванов

Социологическото проучване на агенция “АССА М” за съвременната демографска ситуация в България шокира обществеността най-вече с данните за етническото съотношение при новородените през последните години. Големият дял на родените през прехода ромчетата и все по-намаляващото присъствие на българчета в собствената им държава възбуди опасенията за бърза и драматична ерозия през ХХІ век на съществуващия етнокултурен модел и за дебългаризация на националната общност в границите на съвременна България. Ръководителят на социологическата агенция Михаил Мирчев, зад когото, по всичко изглежда, стоят загрижени, но и заинтересовани от огласяване на факта на етнодемографската криза кръгове от левицата, съумя да придаде широка известност на изводите от отправения към Народното събрание доклад за състоянието на възпроизводството на населението у нас. Обсъждането на причините за кризата и нейните параметри обаче е затруднено както от преобладаващите крайни антирасистки и противонационалистически настроения сред повечето от нашенските радетели за гражданско общество, така и от слабата проученост на проблемите, свързани с нея, и от онаследената от близкото минало секретност и некомфортабилност, дори конфронтираност по темата, които препречват провеждането на компетентна и ползотворна дискусия.

До неотдавна етнополитическото противопоставяне се възбуждаше от т. нар. “възродителен” процес и се отнасяше предимно до турското малцинство, ала преодоляването на дискриминацията и на принудителния асимилационен натиск спрямо турците и доброволното изселване или сезонното мигриране на значителна част от тях в динамично развиващата се Република Турция уталожи напрежението от 80-те години. Икономическата и социална криза обаче изведе на преден план един по-особен етнически конфликт, този между държавата, абдикирала до голяма степен от общественорегулаторните си функции, и почти повсеместно пауперизиралата се ромска общност у нас.

Циганите (този е традиционният им и общовъзприет етноним в преобладаващата част на Европа) вече са най-многочисленото малцинство в България и по всичко изглежда, че през настоящото столетие ще получат значими позиции и възможности да определят насоките на развитие и въобще съдбините на българската държава. При административното им преброяване от ноемри 1957 г. тяхната численост е 232.5 х., докато 35 години по-късно, според непълните и не съвсем прецизни оценки на МВР, към началото на прехода те са били около 650 х. Значителен дял измежду тях се самоопределят като българи или турци и от това произлиза разминаването с числеността им, регистрирана при официалните преброявания на населението, но разрастването на фактическото им присъствие става все по видимо. Към момента, ако се основаваме на предходните данни, те възлизат на около 800 х., ала трябва да се отчита, че една част са мигрирали извън страната, макар че интегрирането им сред чуждестранните общества е затруднено и мнозинството от тях не след дълго се завръщат или по-точно биват принудително репатрирани.

Само по себе си бързото разрастване на ромската популация не би представлявало прекалено болезнен и будещ тревоги проблем, ако не беше съчетан с изключително дълбоката депопулация сред етническите българи в националната им държава. Така разширеното възпроизводство на най-необразованото, нискоквалифицирано и твърде затворено към модернизацията малцинство предизвиква основателни опасения за цялостно влошаване на социалната атмосфера у нас. Бъдещите затруднения не биха дошли чак пък толкова от високата раждаемост при циганите, доколкото България е сравнително рядко населена страна. Трагичното е, че българите бяха жестоко социално пресирани от вътрешни и външни фактори, а постигнатият от тях жизнен стандарт при социализма и неговото неочаквано рухване през преходния период ги наведе на възприемането на твърде стагниращ раждаемостта репродукционен модел. Затова от родените през отминалата 2003 г. 67 359 бебета вероятно само около 3/5 са българчета, но дори и тези данни не можем да научим със сигурност, поради извратените представи за това, каква статистическа информация е необходимо да бъде събирана и оповестявана.

Според различните варианти на прогнозиране на бъдещото възпроизводство на циганите, към средата на века те може би ще достигнат численост от 1.5 – 1.8 млн. при общо население от около 5 млн. и делът им ще съставлява приблизително 1/3 от него, а сред младежкия контингент (при запазване на настоящата тенденция) ще са вече мнозинство. Да прибавим към тях още поне половин милион български граждани с инороден произход и ще установим, че българите по народност ще спаднат под 3 млн. и ще бъдат малко над половината от цялото население на собствената си страна. До края на това столетие е възможно да станат малцинство в България, ако тя все още съществува.

В цялата им история, от пристигането в района на Долния Дунав до трагичното поражение на Самуил І през 1014 г., българите са приобщавали околните племена и етноси, формирайки интегралната славянобългарска народност, най-вече посредством своите организационни способности, привличайки ги с държавотворния си авторитет и чрез респекта от управленското превъзходство. За съжаление, модерната българска държава, дали поради дефицит на утвърдени висши прослойки с управленски опит и елитаристки натрупвания, твърде често прилага открити насилствени практики при не особено успешните начинания за асимилиране на инородните и иноверските общности, които или не постигат набелязаната цел, или още повече влошават междуетническите взаимоотношения. Политиката спрямо ромите не прави изключение от тази поредица неудачи.

Покръстването на част от циганите след Освобождението не успява да ги направи ревностни православни християни, макар да ги отклонява от исляма. Неслучайно днес много от тях с лекота възприемат сектантската пропаганда. Особено застъпен в някой райони е евангелизмът, който се явява третата основна деноминация сред българските цигани.

С декретирането на премахването на чергарството в края на 50-те години на миналия век и настаняването на циганите-номади в покрайнините на градските центрове допълнително се пренаселват тамошните гета. Задушаването на традиционните занаяти при вече уседналите роми разрушава модела им на препитание и възпроизводство и ги маргинализира. Без да са повлияни в пълна степен от негативните страни на урбанизацията и индустриализацията, техните веселяшки родови тайфи навлизат в етапа на демографския преход (периодът когато смъртността намалява, но раждаемостта остава висока, при което числеността на общността бързо се увеличава), ала и досега не успяват да излязат от него. В опит да се справи с разширяването на бордеите в околностите на някои окръжни градове, народнодемократичната власт предприема принудително преселване на роми към селата (напр. в Плевенско и Варненско) и така все повече се утвърждава навлизането им в опразващите се от българи села. Постепенно в много селища и райони на страната се формират внушителни по размерите и въздействието си ромски анклави. Някои от най-известните са намират в или покрай Сливен, Котел, Нова Загора, Плевен, Лом, Пазарджик, Пловдив, София, Самоков и др. Въпрос на недалечно бъдеще е, в част от общините ромите да станат мнозинство и да установят контрол над общинските управи. Демографското им доминиране неминуемо ще се трансформира в движение за политическо еманципиране. Дано то не се изроди до етническо изолиране и вторично (в реакция на дискриминацията) расово противопоставяне срещу индивидите от преобладаващия у нас антропологичен тип.

Паралелно с разрастването на ромската популация от няколко десетилетия неуверено се въздига просветителско движение, отправящо призиви за изучаване на ромски език в училищата, за запазване на ромските културни традиции и развитие на техни институти. Тези искания са отчасти оправдани, но тук трябва да се отчита фактът, че ромският език в България не е общоприемливо унифициран, а и много от ромите ползват други езици без дори да са двуезични, т.е. те не знаят и не желаят да изучават един изкуствен език, наложен им в проотивовес на стремежа за по-пълно интегриране към българското общество.

Икономическата криза завари ромите също толкова неподготвени за трудностите, колкото бяха и българите, но при първите се набелязва по бавна и болезнена социална адаптивност. Погрешно заложена и насочена, програмата за стимулиране на раждаемостта от средата на 80-те години на ХХ век създаде сред ромското население илюзията, че държавата е длъжна да гарантира разширеното им в сравнение с останалите етноси демографско възпроизводство. И до днес в българската уредба за социално подпомагане не се разграничава в необходимата степен целеполагането при осъществяването на протекционистична наталистична политика и оказването на държавна подкрепа за многодетните семейства с ниски доходи. Изискването на сегашната ситуация е стимулирането на раждаемостта да се отнася до утвърждаването на двудетния модел на семейството, като помощите при раждане на първо и второ дете е наложително решително да се увеличат. Същевременно е необходимо да се преустанови раздаването на насърчителни премии и предоставянето на облекчения при раждането занапред на трето и последващи на брой деца и само при доказана необходимост да се извършва социално подпомагане на многодетните семейства. Децата са богатство, същевременно са и тегоба, с която всеки трябва да се съобразява според собствената си ценностна система, но и според възможността да ги отгледа пълноценно като поеме лична отговорност за оцеляването и възпитаването им.

За сто години, от 1950 до 2050 г., делът на циганите сред населението на България е възможно да се увеличи повече от 10 пъти – от 3 % до над 30 %, което ще изправи административно-правната система на страната пред затруднения без прецедент. Известно е, че ромите са, така да ги наречем, съпровождащ етнос, намиращ поминък в обслужващи дейности покрай основната част от населението. Превръщайки се в една от двете преобладаващи етнически общности те вероятно ще пренатоварят обществения организъм, но това ще бъде голямо предизвикателство за самите тях. Препоръчително е взаимно да се предпазим от етнодемографското разбалансиране и с общи усилия да съумеем да преодолеем екстремното противопоставяне, изхождащо от бързото сближаване на демографските размери на двете народности, за да осигурим устойчивото развитие на собствената ни държава. Несъмнено, спешно се налага да се вземат мерки за нормализиране на раждаемостта сред етническите българи, но също трябва да се открие правилния подход за промяна на нагласите сред ромите да имат много деца. Сексуалното им просвещаване, спомагането при избор на приемлив метод за предпазване от нежелана бременост и улесняване на достъпа до контрацептиви ще ги облекчи при изграждането на умения и навици за семейно планиране и ще ограничи възпроизвеждането им.

Твърде вероятно е от 7.5 млн. през 1990 г. българите в националната им държава да спаднат до 3 млн. към 2050 г., намалявайки в числено отношение 2.5 пъти. Това катастрофално свиване ще засегне предимно християните сред тях, което автоматично ще увеличи дела на жителите с ислямско вероизповедание. Мюсюлманите ще станат още по-влиятелна и значима религиозна общност. България е изправена пред рязко нарушаване на съотношението между основните етнически и конфесионални общности в посока, водеща към изравняване на тяхната численост, което със сигурност ще повиши напрежението помежду им. От днешните ни политически решения и поведение зависи дали ще съумеем да отстъпим от зеещата пропаст на етническото и религиозно противопоставяне и дезинтегриране. Крайно време е възбудената от професионалните конспиратори и провокатори самоубийствена крамола между българите да се преустанови, за да устроим цивилизовано държавата си и да осигурим бъднините на нашия изстрадал народ.
17.11.2004
*"Геополитика & геостратегия", бр. 2/2005; "Военен журнал", бр. 5/2005

http://demos.hit.bg/kriz.htm

[Rasate]

Българската демографска агония*
Антон Ж. Иванов

През първата половина на изминалия век България изживя най-големия си демографски възход, а в края на столетието достигна и дъното на демографския срив. Катастрофалното намаляване на младежкото население на страната в периода на преход от етатистко към либерално общество създава предпоставки за скорошен упадък и колапс на българската държавност. Трудно е да се предвиди какви ще бъдат измеренията на българското битие в по-далечна перспектива и все пак прогнозите, направени въз основа на настоящата тенденция на демографските процеси, указват неминуемо западане и дори залез на народността ни.

Стопанското оживление, настъпило след провеждането на протекционистка и стимулираща свободното предприемачество политика от правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов, не след дълго е съпроводено от стабилизиране на нарастването на населението, с което се преодолява колебанието на естествения му прираст от началото на 90-те години на ХІХ век. Поразителният икономически бум през следващото десетилетие, който дава повод сред европейските политически и делови кръгове да се заговори за “българското чудо”, създава основата за преуспяването на младата, сплотена и оптимистично настроена национална общност, характеризираща се с все по-високи нива на раждаемост, чиито връх в числено изражение е достигнат през 1912 г. Тогава в България, при площ 96 346 кв. км и средногодишно население 4 432 х. души (46 д. на кв. км), се раждат живи 184 705 деца (41.7 на хиляда). Войните от 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. прекъсват устойчивото разрастване на това поколение, макар че през 1914 г. се състоя първият същински следвоенен демографски компенсаторен скок и живородените бебета са вече 190 941 при средногодишно население от 4 234 х. души** (рекордни 45.1 ‰).

След Първата световна война продължително време се задържа компенсаторно висока раждаемост като през 1924 г. на бял свят се явяват 207 117 деца, най-високата численост за цялата история на България. Ако към тях се добавят и родените в Южна Добруджа, намираща се по това време в пределите на Румъния, то на днешната територия на страната тогава са се родили над 220 х. младенци. Седем десетилетия по-късно, през 1997 г., живородените са само 64 125, т.е. са се свили 3.5 пъти. В относително изражение те са 7.7 ‰, а намаляването спрямо равнището на 1914 г. е шесткратно.

Поколението, което се формира през първите три десетилетия на ХХ век, осигурява трудовия ресурс за стопанското замогване на България, за нейната индустриализация и за дългосрочното прилагане на екстензивния икономически модел на социализма. Неговото възпроизводство поддържа приемливо ниво на следващите популации, въпреки нагласите за намаляване на броя на децата в семейството. Навлизането му в пенсионна възраст обаче оказва огромен натиск върху социалната структура на обществото и е една от основните причини за краха на живковисткия режим, опиращ се именно на това поколение.

Испанският философ и социолог Хосе Ортега и Гасет изтъква борбата между поколенческите общности като една от основните закономерности на историческото развитие. Има епохи когато това му схващане сякаш наистина намира своето оправдание в обществените процеси и разстановката на движещите ги социални сили. През 80-те години на миналия век нараства напрежението между застарялото поколение от първата му третина и зрелия вече контингент на родените в средата на столетието. Във възрастовата структура на хората в трудоспособна възраст по това време особено широка е популацията на родените в петилетката след Вторатасветовна война (средно 177 х. за периода 1946 – 1950 г.), когато настъпва поредният компенсаторен прилив на висока раждаемост. Осъществявайки постетатистския преход прекалено нескопосано и егоцентрично, тази сравнително многобройна генерация поддържа все още илюзията, че към настоящия момент демографската ситуация в страната е донейде благовидна и контролируема. Ала, запращайки след 1989 г. предходното поколение в унизителното битие на пенсионерската мизерия, те не успяха да осигурят приемливи условия за възпроизводство на собствените си наследници и печалните резултати не закъсняха. Значителен дял от българската младеж емигрира извън страната, а твърде малко от останалите уредиха сносно житейското си положение. Така икономическата и социална криза с шеметен темп смъкна броя на новородените от 105 х. през 1990 до 64 х. през 1997, като за последните десет години, от 1994 до 2003, са се раждали средно по 70 х. деца. Когато един ден поколението на прехода навлезе в зряла възраст, то вероятно няма да притежава демографски потенциал, за да удържи социалната стабилност, националната сигурност и суверенитет на България, особено ако колапсът продължи. А това изглежда неминуемо.

Възможно е повишаването на жизненото равнище след приемането на страната в Европейския съюз да доведе до нов компенсаторен възход на раждаемостта във връзка с реализация на отложените досега бракосъчетавания и зачевания при един широк слой от българските граждани в средна възраст, ала този скок със сигурност ще бъде твърде ограничен, доколкото към средата на следващото десетилетие в репродуктивна възраст ще навлезе именно минимализираното поколение на прехода. Неговата фертилност вероятно ще бъде твърде ниска – на жените в детеродна възраст ще се родят средно може би по-малко от 1.5 деца, което е крайно недостатъчно, за да се осигури простото възпроизводство на посткомунистическата генерация. От там нататък неизвестността е само в това, колко бързо ще се развият деструктивните процеси и какви алтернативни подходи за преодоляване на демографския недоимък ще бъдат възприети.

Всъщност, след като екипът на социологическата агенция “АССА М” шумно оповести резултатите от проучването си за съвременното състояние на репродуктивното поведение у нас при различните социални и възрастови групи и етнически общности, най-после дискусията по тези проблеми излезе от сянка и шокира българите с разкритието за неблагоприятните тенденции. В отговор на настояванията за адекватна държавна политика в тази област финансовият министър внесе предложение за въвеждане на семейно подоходно облагане, но то куриозно подпомага в по-голяма степен групите с високи доходи, докато именно младежите принадлежат към нискодоходните слоеве. Към президента на републиката пък се създаде комисия ли, съвет ли, по демографските въпроси. Да не припомням вица за комисиите и тяхната обратна ефективност, но какви ли са правомощията на президента, освен да предупреждава и настоява. Със собствена демографска програма излязоха и от ВМРО (сякаш за да поемат своя дял от вината за настоящото плачевно състояние), но тя смехотворно напомня за мерките от времето на късния Живков, а тогава поне имаше наличен финансов ресурс за осъществяване на подобни не особено ефективни проекти. С тесногръди разбирания за всеобхватната криза, обхванала българския социум, едва ли ще се набележат верните насоки за преодоляването й.

Основната драма на съвременното българско общество, която предизвиква демографската рецесия, е въпиющата липса на реална икономическа свобода, на сигурност и предвидимост на стопанската среда и на равноправност, законова равнопоставеност на субектите в икономическата дейност. Липса, породена от стагниращото въздействие на остатъчни тоталитарни структури и практики, както и на повсеместното криминализиране и корумпиране на обществото. От това произлиза и поддържането на незадоволително жизнено равнище и качество на живот.

Финансовият катаклизъм от 1997 г. съществено снижи нормалния ръст и наруши ритъма на инвестиране и потребление у нас. Социалният шок от личната и обществена безпомощност и унизителното изпадане от средната класа на мнозинството от българите промени в негативен план тяхното репродуктивно поведение. Какви ли стимули са необходими за възвръщане на оптимизма и жизнеността на сънародниците ни и за завръщане на вече емигриралите измежду тях? Само цялостното нормализиране на обществените отношения може да поднови доверието на българите към обкръжението, което обитават, да възстанови спокойствието им и да ги накара да помислят за повече свои наследници.

Умишлено досега не споменавах равнището на естествения прираст през преходния период, доколкото то е функция и от компонентата смъртност, а тя до голяма степен е отражение на предходни нива на раждаемост. Не е излишно да се спомене обаче, че най висока смъртност в България се отбеляза именно през критичната 1997 г. – 121 861 умрели (14.7 ‰), а отрицателният естествен прираст възлезе на 7 на хиляда (-57 736 души). Въпреки че високите нива на смъртността през 90-те години се дължаха до голяма степен на големия контингент от застаряло население, значителна част от старите хора си отидоха преждевременно, особено през фаталната 1997 г., което до голяма степен може да се оприличи на геноцид спрямо членовете на тази възрастова група. Има такава приказка, за страната, в която избили застарелите й жители по време на глад, ала това не спасило останалите от гибелно недохранване, докато един оцелял старец не посъветвал да се разровят мравуняците, за да се осигури прехрана за гладуващите. Нашите мравуняци, дори да ги разкрием, ще бъдат разграбени на часа, та как да се надяваме да оцелеем като народ?

През последните 15 години се опитвах няколкократно да запозная читателите на някои ангажирани с националната проблематика издания с негативния развой на демографските процеси (вж. http://demos.hit.bg), ала да си призная, не очаквах да се утвърди толкова устойчива тенденция на бърза и широкообхватна деструкция, която изключително трудно би се поддала на възстановителен обрат, водещ към демографска стабилизация. Според най-актуалните вътрешни и международни прогнози се очаква към 2050 г. населението на България да спадне до към 4.5 – 5 млн., а гъстотата му да е около 40 - 45 души на кв. км и по тези показатели фактически ще се върнем на равнището от началото на ХХ век. Изглежда ненапразно проф. Николай Генчев определи изминалото столетие като изгубения век за България, но той също провидя, че най-вероятно през настоящото столетие съвсем ще зачезнем.

В отговор на нарастващата истерия при обсъждането в медиите на демографския срив, председателят на Националния статистически институт Александър Хаджийски заяви, че ситуацията към сегашния момент не може да се оприличи на катастрофа. Доскоро бих се противопоставил на такова изявление, но от неотдавна вече и аз съм съгласен с него. Катастрофата се състоя през 90-те години на отминалия век. Сега вече се намираме в етапа на демографската агония.
2.11.2004

[Rasate]

Ромското население в България се е увеличило три пъти от 1998 г. насам.



Това е показало проучване на Агенция „Медиана" и Института за социални дейности и структури „Иван Хаджийски", предаде БНР.

Според социолога Кольо Колев има основания да се прогнозира ромизация на обществото.

Докато сред българите безработицата намалява, то сред ромите тя се увеличава.

50% от безработните роми са без образование, 42% са с основно, 8% са със средно, а висшисти почти няма.

Проучването е показало, че след около 25 години възрастовата група от 15-25 годишни българи ще бъде съставлявана от 40% роми. Също така, 70% от ромите имат максимално основно образование, а една-седма /14%/ няма да стигнат до 7 клас, докато една-трета не учат. Според Кольо Колев, ако не бъдат взети мерки за интеграция на ромската общност, ще има увеличение на бедността и мизерията в българското общество. България е на едно от първите места в Европа по отпадане на млади хора от училище. 24% отпадат преди завършване на средно образование, а половината от тях – преди 4 клас. Увеличава се и делът на младите хора без никакво образование. Към момента те представляват 10% от новата генерация и техният дял се е покачил почти два пъти в сравнение с по-възрастните поколения. Оформена е стабилна социална група, която няма шансове за реализация на трудовия пазар – хора без образование и квалификация. Проучването показва, че от 1998 насам групата на добре вписалите се в пазарните отношения хора се е увеличила четири пъти. Докато преди осем години безработните висшисти са били 21%, то сега те са 4%. Достъп до интернет имат 43%, докато в началото на проучването те са били 18.3%. Достъп до компютър имат 51% от младите хора. Забелязва се промяна и в емиграционните настроения. Докато през 1998 г. 64% от младите хора са виждали бъдещето си извън България, то сега те са 27%. Според социолога Кольо Колев се е загубил икономическият смисъл на емиграцията. Според него безработицата намалява и се концентрира основно сред нискообразованите и нискоквалифицирани слоеве от населението.

http://www.rusenews.eu/news/11711

Според социолозите ромският проблем се очертава като най-тежък за страната както сега, така и през следващите 20-30 години.
Налице е ясна тенденция за "ромизация на бедността" заедно със засилено самосъзнаване на тази група като дискриминирана. Това създава предпоставка за етническа конфронтация в близко бъдеще./kafene.net   

http://news.ibox.bg/material/id_1670757327/fpage_9/

[Rasate]

За 48% от първолаците българският не е майчин



"Днес имаме 48% от деца, чийто майчин език не е български, а догодина ще бъдат малко повече. Затова е важно да акцентираме, че всички сме български граждани, но в обединена Европа", посочи министърът на образованието Сергей Игнатов.

Данните бяха изнесени на конференцията "Социализация на българското културно-историческо наследство".

Той отбеляза, че още в предучилищната възраст децата се учат да разпознават битовата среда, нормите на поведение – според своята етническа принадлежност, да назовават лични, официални и национални празници, местните обичаи и традиции.

"България е член на ЕС и затова трябва да се положат изключително много усилия за укрепване на националното самосъзнание на живеещите в страната – като български граждани", посочи министър Игнатов.

По думите му другият много голям проблем е, че културно-историческото наследство сега се изучава в училищата, в университетите, но все още не носи тази очакваната добавена стойност.

"Затова културно-историческото наследство трябва да стане част от националната инфраструктура и да се свърже с много други дейности, за да стане не само по-привлекателно, но и да бъде мощен инструмент", смята министърът.

http://www.dnes.bg/politika/2011/01/31/za-48-ot-pyrvolacite-bylgarskiiat-ne-e-maichin.110133,play

[Rasate]

Стопили сме се с 600 000 за 10 години



С над 600 000 души се е стопила България за последните 10 години. Това е равносилно на изчезването на населението на 28 средно големи града, по един във всяка област.

Със сигурност само София е увеличила жителите си, на кантар е Варна, показват първите неофициални данни от приключилото преброяване днес. През 2001 г. сме били 7,932 млн., сега се очакват не повече от 7,3 млн.

Официалните данни ще бъдат обявени от НСИ в края на март или началото на април.

С над 600 000 души е намаляло населението на България през последните 10 години. Преброяването на населението приключи вчера в 20 часа.

Предварителни данни ще има в началото на април, но отсега е ясно, че в почти всички области хората са намалели. Със сигурност само София расте, на кантар е Варна.

Там едва след окончателните данни за преброените ще се види дали населението се топи, или се увеличава.

Средно с 50-60 хил. души намаляват жителите на всяка област у нас, показват експресни оценки от преброяването на база 90% от регистрираното население у нас. Това означава, че за 10 години от страната ни изчезват хора, колтото за 28 сравнително големи града.

Не могат да се правят изводи, преди да има крайни резултати от преброяването, коментира обаче Финка Денкова, шеф на демографска статистика в НСИ. До 20 часа вчера анкетьорите са били длъжни да обикалят непреброените.

Тепърва над 55 000 преброители трябва да предадат данните в районните комисии, където да се обобщят.Нужно е време, за да се сметнат, да се изчистят дублирания и да се добавят хората в затворите, болниците и социалните домове.

7,932 млн. души сме били на 1 март 2001 г., показват данните на НСИ. Според административните регистри пък сме били 7,563 млн. към 31 декември 2009 г. Ако не се окаже, че в последните дни е имало масово броене, сега ще излезем малко над 7 млн.

"Тепърва ще правим съпоставка дали сме изпуснали хора от броенето. Ще се сравняват данни от ЕСГРАОН и други административни регистри. Законът допуска те да се добавят служебно", обясниха от НСИ. Пропуснатите от броенето обаче били малко, нямало да окажат съществено влияние на крайните резултати.

До последно работиха и районни преброителни пунктове, в които хората, които по различни причини не са успели да се срещнат с анкетьор, да се опишат.

До 15-16 март пък контрольорите трябва да проверят работата на преброителите и да внесат данните в териториалните служби на НСИ.

Има хора, които се прибират след 20 часа, а преброителите по закон могат да посещават домовете само между 8 часа сутринта и 8 часа вечерта, казаха от НСИ. Въпреки че анкетьорите са длъжни да търсят хората в жилището, докато не ги открият, те масово се отказват след 2-3 опита.

На вратата трябва да се постави т.нар. флайър с телефоните на преброителя, на които непреброените да се обадят. Имало обаче случаи на недоброжелатели, които минавали след анкетьора и ги махали. Друга практика е преброителят да залепи във входа координатите си.

"Обикалям вече 6-и път апартаментите, но в 5-6 от тях не мога да открия хора. Съседите казват, че там или не се живее постоянно, или пък се прибират много късно. Не мога повече да обикалям, ще пиша, че жилищата са необитаеми, оплака се преброител в столичния квартал Младост.

Още седмица ще бъде отпусната на хората, които са се преброили по интернет, но не са успели да дадат кода си на анкетьор, уточниха вчера от НСИ. До 7 март те ще могат да изпратят 10-те цифри заедно с адреса си, посочен в електронната карта, на имейл- www.Prebroyavane2011@

nsi.bg. Добре е хората да го направят, за да се сравнят кодовете, въпреки че дори да не получим цифрите при нас, информацията стои и ще бъде взета предвид, уточниха от НСИ.

Засечени са и случаи, при които хора са давали фалшиви кодове на преброителя. Затова те били преброени на хартия.

В много случаи деца са преброили възрастните си родители от село на своя адрес в градовете. При обиколката на анкетьорите това било засечено и се наложило хората да попълнят картата и на хартия.

Причината е, че при преброяването статистиката описва населението там, където е обичайното му местоживеене.

Имало и доста случаи, при които едни и същи хора са броени двойно. Например жената описала цялото семейство по интернет, същото направил и съпругът й. Софтуерът обаче хваща тези случаи и дублажите са изтрити.
4 млн. лв. спестени от интернет

Около 4 млн. лв. ще бъдат спестени заради огромния брой преброени по интернет. Причината е, че за всяка попълнена на хартия карта анкетьорите получават по 1,40 лв. За да запишат само 10-цифровия уникален код, пък вземат 80 ст., и то за цялото домакинство.

Над 3,1 млн. са попълнилите анкетата по електронен път. Ако не го бяха направили, на преброителите щяха да бъдат платени 4,34 млн. лв. Допълнително е спестено и от описаното жилище, за което анкетьорът също получава взема пари.

28 млн. лв. е бюджетът на преброяването. От него близо 19 млн. бяха предвидени за възнаграждения на над 55 000 анкетьори и контрольори.

България е страната в ЕС с най-ниски разходи за преброен човек - около 2 евро, твърди шефката на НСИ Мариана Коцева.   

Сравнителен анализ на населението в различни области между 2011 и 2001 година:        
Преброяване 2011 г                           Преброяване 2001 г
Област - население                             област-население

- София - 1 183 535                            -София - 1 173 988           
- Пловдив - 625 835                            - Пловдив - 715 904
- Варна - 445 637                               - Варна - 462 218
- Бургас - 376 950                              -Бургас - 423 608
- Стара Загора - 303 873                   -Стара Загора - 370 665   
- Благоевград - 291 658                     -Благоевград - 341 245
- Плевен - 249 834                              -Плевен - 312 018
- Пазарджик - 236 422                       -Пазарджик - 310 741
- Велико Търново - 233 491               -Велико Търново - 293 294
- Софийска - 230 873                         -София - 273 252
- Русе - 224 439                                  -Русе - 266 213
- Хасково - 223 078                            -Хасково - 277 483
- Враца - 175 849                               -Враца - 243 039
- Добрич - 171 994                             -Добрич - 215 232
- Сливен - 167 103                              -Сливен - 218 474
- Шумен - 167 026                               -Шумен - 204 395
- Кърджали - 133 107                         -Кърджали - 164 019
- Монтана - 131 929                           -Монтана - 182 267
- Ловеч - 130 224                                -Ловеч - 169 951   
- Кюстендил - 128 962                        -Кюстендил - 162 622




Средни статистически Данни от изследване на НСИ  за годишният естествен приръст по етноси за  през последните 10 години:
Българи:  - 8,1 на 1000; Български турци:+2,7 на 1000; Роми: + 19,4 на 1000.
Т.е. Българите намаляват с 8.1 души на всеки хиляда всяка година,българските турци се увеличават 2.7 на хиляда,а ромите с 19.4 на хиляда всяка година.

[Rasate]

Броят 10 в цяло село, по 70 в ромска къща



Как се брои цяло село за един предиобед. Това знае от личен опит Марияна Чурукова. Точно толкова време й отнело да вкара в регистрите 10-те жители на малкотърновското село Сливарово.

То е едно от прогресивно обезлюдяващите се селища в Бургаски регион. Намира се на половин километър от турската граница. "Докара ме частна кола, до там обществен транспорт няма", разказа Чурукова.

Всички в селото са пенсионери, най-младият жител е 56-годишната Рада Желязкова. Преди 2 години се споминал най-възрастният сливаровец 94-годишният Вълчо Ликудски. "Други няколко души са напуснали селото, но затова пък са се заселили нови две семейства пенсионери от градовете", обясни преброителката.

Никой от местните няма домашни телефони. Мобилните също са табу, сигнал на операторите не достига до тези географски ширини. "За компютри и уредби да не говорим. Най-голямата екстра на 10-те жители са печка и телевизор", обясни Желязкова.

Вg - програми обаче не се хващат, излизат само турски канали, оплакват се местните.
Само 4 от къщите в селото са ново строителство, всички останали са стари, вдигнати през 20-те години на миналия век. "От така наречения шаронски тип са. Близо 40 обаче са необитаеми", каза още Чурукова.

Твърде пренаселено пък се оказва ромското гето в бургаския квартал "Победа". "В една къща преброих 35 души, на друг адрес пък се водиха цели 70 души. И всичко това в жилища без бани и тоалетни", разказа Теодора Георгиева.

Обитателите обаче спокойно й обяснили, че ползват нужниците на съседите. На младата преброителка е поверена топулицата "Тамара", славеща се като една от най-многолюдните в махалата.

"Някои не знаеха имената на децата си, на места доста трябваше да уточняваме и бройката. За ЕГН-тата да не говорим", спомня си Георгиева. Отрочетата пък излизали с най-невероятни имена като Мойсей и Исус например. В повечото случаи се разбирали, но при проблеми с "превода" на помощ идвали комшии.

Георгиева записвала данните сама, въпреки, че към преброителите в гетото бяха прикрепени гидове. "Не съм срещала съпротива, на много места обаче ме питаха "Е, сега ще ни съборите ли къщата", разказа жената.

По последни данни от 2009 г. населението на Бургаска област е 422 319 души, съобщи шефката на Териториалното статистическо бюро Гергана Кисьова. Колко сме станали сега ще се разбере най-рано през април. Окончателните резултати ще са готови през юли.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=806532