Author Topic: Идва ли краят на национализма?  (Read 2980 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Jack

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 83
  • Gender: Male
  • Животът е кратък, наслаждавайте му се!
Идва ли краят на национализма?
« on: November 04, 2011, 16:37 »
Залезът на кресливия национализъм

Над патриотичните партии витаят съмнения за зависимости от тайните служби – ДС, КГБ, руски интереси
Площадното родолюбие се възражда циклично, когато ДПС преяжда с държавната власт

За сините партии камбаните биха на умряло на последните президентски и кметски избори. Електоратът обаче изхвърли със силен шут извън терена на политическата игра и националистическите формации, които през последните години се опитваха да бъдат фактор в държавата и да яхват на талази патриотичните пориви на народа и инстинктите му за етническо и национално самосъхранение. Най-силен ритник в лицето получи „Атака” и лидерът й Волен Сидеров. От основен играч на последния вот за държавен глава, когато спореше на балотажа с Георги Първанов, сега Сидеров замръзна с доверие под критичните 4%. Подкрепата за него е почти с 300 хил. гласа по-малка и от парламентарните избори през 2009 г. Той естествено има своето обяснение за случилото се, а вината вижда в задкулисни игри на ГЕРБ  и липсата на национални медийни изяви.

  Втори в губещата класация на националистите се оказаха ПП „Национален фронт за спасение на България” със Стефан Солаков, които мобилизираха тихомълком 2,50% от участниците във вота. Последното политическо състезание беше своеобразно харакири и за друг наперен националист - Красимир Каракачанов и респектиращата, но само в минало време формация ВМРО. Скокът му за президент отбеляза срамните 30 хил. гласа. С подобен отчайващ резултат може да се „похвали” и друг радетел на национализма – Павел Чернев. Поредният му опит да се върне в голямата политическа игра му донесе едва 10 хил. действителни бюлетини.

Политическата мимикрия и умората от безпринципни коалиции  заигравания с олигарски и безкрайни скандали отвратиха и отблъснаха гласоподавателите от патриотични формации като „Атака”, ВМРО, БНС и други. Те не успяха да изведат самостоятелна политика, идентифицираха се винаги като сателити на големи управляващи партии и това предопредели маргинализирането им, твърдят политолози. Нож в сърцето на родния национализъм се оказа и неспособността на този тип партии да се освободят от съмненията за зависимости от тайните служби – ДС, КГБ, руски интереси и олигарси.
„Вината не е в политиката и лидерите на тези формации. Съществува заговор срещу такъв тип партии. Голямата битка е
игра против националните държави  и се диктува отвън.” Това е обяснението на ситуацията според Минчо Минчев, ексдепутат, развял знамето на национализма още в първите дни след падането на режима на Тодор Живков през 1989 г. и създател на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) и Отечествена партия на труда (ОПТ). Той не причислява Сидеров към истинските патриоти, а смята, че е друг тип „музика”, повече артист. Минчо Минчев предупреждава, че ако не се промени ситуацията в глобален мащаб, авторитетът на националистическите партии в България няма да се върне на обществената сцена.

Павел Чернев, който е също сред битите на тези избори, изтъква няколко основни причи за залеза на кресливия национализъм. „Патриотичните формации се разбихме на множество нови субекти, а разединени можем по-малко. От друга страна, през последните години национализмът имаше политическо представителство в парламента, но не получи никакво развитие. Той беше подчинен на конформизъм и остана в сянката на други играчи”, казва Чернев. Той смята, че за възраждане на патриотичния порив сред избирателите е все още трудно да се говори, но шансове има.  Политолози, които правят дисекция на последните нагласи на избирателите, твърдят, че българският площаден национализъм се възражда и е във възход, когато ДПС е в държавната власт и дърпа конците на управлението. И обратно, когато Доган е в опозиция,
кресливият национализъм се стопява а функциите му се изземват от управляващите национални партии.

Такава е ситуацията след оставката на кабинета „Беров”, с мандата на ДПС. Идващият на власт през 1994 г. Жан Виденов със социалистите обира патриотичния вот. Култова остава и до днес заканата му като премиер, че в Кърджали и смесените райони столетницата ще води „Сталинградска битка” с ДПС. Подобна печеливша лексика запази и синият премиер Иван Костов, който сравни преди избори ДПС и Доган с най-голямото проклятие за България. През неговия мандат националистическите формации изкараха 4-годишен зимен сън, а патриотичните изблици на българите се осребряваха от управляващата СДС. Ледът, който скова отношенията между Доган и Костов и до днес е потвърждение на твърдението, че независимо от интересите, има вечни врагове. Подобна стратегия, но доста по-майсторски, разигра и настоящият премиер Борисов.

Той директно обяви, че иска да спечели поста на „Дондуков” 2 без брокерството на Доган и без договорки за кметове на общини. В същото време призна, че Сокола не е за подценяване и не Станишев, а той е най-сериозният му противник. Твърдата позиция на лидера на ГЕРБ се оказа печеливша – повишена избирателна активност и обиране на патриотичните гласове, особено в районите със смесено население и сред младите. „Фактите са красноречиви – след ДПС в област Кърджали ГЕРБ е втора политическа сила, а не БСП или „Атака”, както манипулираха”, казва депутатът от управляващата партия и познавач на проблемите Цвета Караянчева. Тя е категорична, че в лицето на правителството и премиера обществото вижда надежден гарант за националните интереси и каузи, но правилно съчетани с европейските ценности.

Отминалите избори опровергаха очакванията, че в българския политически живот има място и за крайния турски национализъм. Скандалните братя Юзеирови изобщо не бяха припознати от етническите турци  и ромите, а проанкарската политика на Касим Дал също остана само с празни мераци. Колкото и да не е обичан, Доган продължава да бъде с авторитета си сред турците най-сериозната спирачка срещу пантюркизма, панислямизма и протурския шовинизъм, а историци са категорични, че тази му роля не трябва да бъде подценявана - като враг на националистите се оказва патриот за родината.
 „Българският национализъм има бъдеще. Той може да разчита на 7-8% народно доверие, но само ако се освободи от лъжливи лидери, които спекулират с лозунги: „Турците в Турция” и „Циганите на сапун”. В Европейска България това е невъзможно да се случи, а и не бива. На потриотите им трябва истински лидер и обединение около ясна национална доктрина, дава своята рецепта загубилият битката войвода Красимир Каракачанов.

Проф. Искра Баева: Маргинализират се като комунистическите формации
ГЕРБ изтегли черджето под краката на атакистите, казва историкът

Твърде рано, а и неправилно е да се правят прогнози, че българският национализъм си отива, че залязва и изчезва. Той  също  като  национализма на малките и на големите европейски държави върви нагоре и се развива. Състоянието му е в пряка зависимост дори и от световната финансова криза, която се отразява и у нас. Защото финансовата криза затваря народите в себе си и те търсят националното в себе си, анализира актуалната ситуация историкът проф. Искра Баева. Според нея видимият доскоро национализъм на „Атака”, ВМРО и др. просто се трансформира, както и в други европейски държави, в един социализиран национализъм, представен от ГЕРБ, който има предимството да разполага със силата на държавата.
Отпада кресливият, опозиционият национализъм, а се налага един национализъм, който има опората на държавата и на държавните институции. Вярно, че той не е същият, той е доста по-умерен и ограничен от европейските институции и от европейските наблюдатели, но не бих казала, че Бойко Борисов не е националист. Давам само него за пример, защото при Росен Плевнелиев нещата изглеждат малко по-другояче, той е технократ, но ГЕРБ всъщност е Бойко Борисов и най-важният е той, казва проф. Баева.

 Тя смята, че що се отнася до „Атака” и Волен Сидеров, основното е, че от ГЕРБ са му изтеглили черджето между краката.
Водещо при двата големи успеха на Волен през 2005 и 2009 г. беше първо антитурското говорене, а после антициганското. На тези избори антитурското говорене е изцяло в прерогатива на ГЕРБ – това беше основната им теза. При циганите нещата изглеждат много по–различно, защото те бяха много употребени на този вот. Бяха ухажвани и в крайна сметка употребени много активно от различни посоки и циганското като че ли заглъхна преди изборите. Аз не мога да кажа дали Волен Сидеров беше насочил влиянието си срещу циганите през тази кампания, защото на практика той и партията му липсваха от публичното-обществено пространство. Сидеров ръководеше своите инициативи по места с митинги. Общественото му говорене почти изчезна и заради раздялата му с телевизия СКАТ и отсъствие от нейния ефир. Разбрах от Павел Шопов, че сега те имат собствена телевизия, но тя явно не се лови във всички райони на страната и не се излъчва масово до абонатите, смята Баева. Тя отчита, че национализмът на  „Атака” по начало не е бил системен, а лидерът на партията е изпаднал в медийно затъмнение. Освен това конкуренцията му с Бойко Борисов не е била в негова полза, а премиерът е успял да каже ясно посланията, за които лидерът на „Атака” е останал неразбран.

Проф. Искра Баева е убедена, че българският национализъм ще се развива и ще наподобява на този в Полша и Чехия. Той няма да се превърне в ксенофобията на Западна Европа, където има проблем с емигрантите. Ние нямаме подобен проблем, а точно обратното – нашите хора са емигрантите в ЕС. Влиянието на крайния национализъм в бъдеще ще бъде все по-малко в България. Партиите, които изповядват подобна политика, ще се маргинализират, подобно на комунистическите формации.

http://frognews.bg/news_40063/Zalezat_na_kresliviia_natsionalizam/