Topic: Re: Произход на българите !

[Marlboro]

Европейската история и турците-42

Основи на музейното дело в Османската империя...


През 19 век в Османската империя се появяват семейства, чиито наследници са получили образование в Европа и които познават отблизо европейската култура. Едно от тези семейства е семейство Едхем. Основателят на семейството, Едхем пашае бил изпратен през 1830 година на обучение в Париж и е учил пет години в Енститю Барбе. В Париж той научава френския език. След това, продължава още пет години да се учи в Екол Де Мин, геоложкото училище.

По този начин той става един от парвите османски граждани завършили европейски университет. След завръщането си в Истанбул Едхем ефенди е привлякъл вниманието с отличното владеене на френския език и е бил назначен за личен учител по френски език на султан Абдулмеджид. Освен това, той работи и като геолог в различни мини в империята и дори пое постовете на външен министър и на премиер под името Ибрахим Едхем паша. Той изпраща и своите синове Осман Хамди, Халил Едхем и Исмаил Галип да учат в европейски университети.Синът на Ибрахим Едхем Паша Исмаил Галип поставя основите на нумизматиката в османската империя отпечатвайки труд на име „Османските монети”. Другият му син Халил Едхем провежда изследвания над турско-ислямските епиграфски творби. Големият син Осман Хамди заминава на 15 годишна  възраст за да следва в университети в Париж и получава юридическо образование.

По време на пребиваването си в Париж, той започва да проявява интерес към археологията и изобразителното изкуство. Следи уроците във Висшето училище за изобразително изкуство в Париж и работи в ателиетата на прочутите от това време френски художници Леон Жером и Буланже. Турския станд на Международното изложение в Париж на което присъства и султан Абдулхамид, построено от Осман Хамди бей под формата на Чешмата на Султан Ахмед Трети, привлича много голямо внимание и авторът на проекта е награден. След 12 годишен престой в Париж Осман Хамди бей се завръща в Истанбул и след двугодишна работа при Митхат Паша, получава пост в службата за извъндворцовите церемонии. След това работи в отдела за чужденци на министерството на външните работи и отговаря за произведенията на чужд език. Осман Хамди Бей се прочува с това че през 1881 година поставя основите на първия музей в османската държава-Музея на падишаха, който днес е известен под името Истанбулски археологически музей.

В течение на 30 години той е директор на музея, участва в редица археологически разкопки и благодарение на неговите усилия, в музея са поставени под защита много важни исторически експонати. Освен това той издава правилник с който се поставят под държавен контрол разкопките в историческите места и всички се задължават да предават откритите исторически експонати на османския музей. Складираните по-рано в Ая Ирини старинни оръжия и експонати са пренесени в кьошка Чинили, но за съжаление не е бил подготвен инвентар на тези експонати. Осман Хамди бей поставя основите на научното квалифициране на историческите експонати.

След като кьошкът Чинили става тесен за експонатите, по проект на архитекта Валори, през 1891 година се построява новата сграда на археологическия музей. В периода 1902-1908 година към тази сгпрада са добавени нови пристройки и се придава днешния вид на Истанбулския археологически музей. В периода на ръководство на Осман Хамди бей, към музея е добавена и библиотека.След смъртта му, ръководството на музея е поето от брат му Халил Едхем. По време на неговото 22 годишно ръководство е било отдадено внимание на публикуването на научни публикации.

Осман Хамди бей е прочут и с таблата си. В творчеството си той отдава внимание на отразяването на османската и ислямска архитектури и поставя началото на отразяването на фигурни композиции. Той е основоположник и на практиката за рисуване на фигури на жени. В таблата си той отразява жените наравно с мъжете в ежедневието им. Осман Хамди Бей не е направил нито едно табло на прочути за времето си османски държавници, с изключение на Енвер бей. Той основно е рисувал членове на семейството си и други интересни фигури. Неговита табла се появяват днес в редица аукциони в света.

Най-популярното му табло е на име „Възпитателят на костенурки”.Освен това, Осман Хамди бей е автор и на две театрални произведения. Подготвените от него каталози са били отпечатани на различни езици. Осман Хамди бей почива през 1901 година и гробът му е изработен под формата на Селджукска гробница.

[Marlboro]

Европейската история и турците-43

Рухването на Османската империя...


Отстъплението на Османската империя на Балканите, предизвика разгорещяването на борбата за влияние на полуострова между Русия и Австроунгарската империя. Същевременно, Западна Европа също бе арена на борба за влияние и надмощие между Германия и Франция. Страни като Германия и Италия, които късно приключиха с процесите си на национално обединяване, искаха да вземат активно участие в борбата за икономическо и политическо надмощие в света.

Великобритания, Франция и отчасти Русия бяха постигнали съществен напредък в сферата на индустриализацията и бяха поделили света на сфери на влияние. Германия, която с много бързи темпове постигна силен индустриален напредък, също искаше да получи дял от тази подялба на света и да получи свои задморски колонии. Тази конфронтация и борба за надмощие между европейските държави доведе и до избухването на Първата Световна Война. Светът бе разделен на два лагера и бойните действия се водиха от 1914 до 1918 година. Първата Световна Война по своя обхват се окачествява като най-голямата и кървава война в историята на човечеството.

Разделянето на блокове в Европа започна с подписването през 1879 година на договор между Германия и Австроунгарската империя. Към тези две страни през 1882 година се присъедини и Италия. Този блок получи името Централните сили. Обезпокоените от действията на Германия, Франция и Русия подписаха през 1893 година съюзнически договор. През 1904 година към този съюз се присъедини и Великобритания. Този съюз получи името Антантата. Първоначално Османската империя не се включи към нито един от тези блокове. В периода на управление на султан Абдулхамид, Германия спечели търга за строежа на железопътната линия от Хайдарпаша в Истанбул до Багдат и с това бяха поставени основите на разгръщането на икономическите и политически отношения с тази страна.

Принос за сближаването на тези две страни даде и визитата на германския император Вилхелм Втори в Ерусалим и Истанбул. Партията Единение и Прогрес, която свали през 1908 година султан Абдулхамид Втори от престола, придаде тласък на развитието на отношенията с Германия. Тази партия смяташе да се възползва от съюза с Германия за да осигури запазването на единството на империята и за да възвърне изгубените земи.

Голяма роля за възприемането на тази прогерманска политика изигра началникът на генералния щаб Енвер Паша.Очакванията бяха че войната между двата блока ще избухне поради търканията между Германия и Франция във връзка с областите Елзас и Лорен окупирани от Германия по време на френско-пруската война. На атентатът от 28 юни 1914 година в Сараево, по време на който бе убит от сръбски екстремист престолонаследникът на Австроунгарската империя принц Фердинанд, стана поводът за избухването на Първата Световна Война.

Австро-Унгария обяви след един месец война на Сърбия. Русия оповести че ще се включи на страната на Сърбия. Германия, която бе в съюз с Австроунгария обяви война на Франция, Русия и Великобритания. По-късно се присъединиха към различните блокове и Япония, Османската империя, Италия, България, Румъния, Гърция и САЩ. С включването на Османската Империя във войната на страната на Германия, започнаха бойни действия и в Кавказ, Чанаккале, Арабския полуостров и Египет. Първоначално Германия постигна редица победи срещу Франция, Русия и Великобритания. Но австроунгарските войски не успяха да постигнат успех в сраженията в Галиция и в края на 1914 година сръбските войски превзеха Белград.

Тогава Германия предприе инициативи за убеждаването на Османската империя да се включи във войната. За да принуди Османската империя да влезе във войната, Германия прибягна към една хитра маневра. Два германски броненосеца намериха приют в Истанбул бягайки от британския флот и бе обявено че те са били предадени на османската империя. След известно време тези два броненосеца плаващи под османски флаг подложиха на артилерийски огън руските пристанища по брега на Черно Море.

По този начин Османската държава бе въвлечена във война с Русия. Командваните от Енвер Паша османски сили започнаха настъпателни операции срещу руските сили в Кавказ. Срещу британските сили, в Суец бяха дислоцирани османски войски командвани от Джемал Паша. И двете операции се провалиха и османската армия понесе много тежки загуби. В отговор Великобритания реши да открие нов фронт в Чанаккале. Англо-френските и австралийско-новозеландските сили предприеха опит за преминаване на протока Чанаккале по море, и след провала на този опит осъществиха десант в Чанаккале. Османските войски съумяха да отблъснат този десант.

След сраженията при Чанаккале Италия обяви че преминава на страната на Антантата и обяви война на бившия си съюзник Австроунгария. Това доведе до промяна в равновесието на силите. Германия привлече на своя страна България, която се включи във войната на 14 октомври 1915 година. Обединените германски, български и австрийски сили разгромиха сръбската армия. Голяма роля за тази победа изигра българската армия. С тази победа бе осигурена и сухопътна връзка между Германия и Османската империя. Въпреки огромните загуби в човешка сила, руската армия съумя с голяма трудност да спре напредването на австроунгарските войски на руска територия и Русия привлече на своя страна във войната Румъния. Румънските сили бяха разгромени от германските сили и Германия окупира Букурещ.

Огромните човешки загуби и икономическите трудности предизвикаха вълнения в Русия, които през ноември 1917 година прераснаха в революция. Болшевишкото правителство подписа договор с Германия и Русия се оттегли от войната. Породи се надеждата че Германия и съюзниците й ще спечелят войната, но тогава на страната на Антантата се присъединиха САЩ. Това доведе до силна промяна на равновесието на силите.

През 1918 година германската армия понесе тежки поражения от американската, британската и френската армии. Българската армия също бе победена и Македония премина в ръцете на армиите на Антантата. Най-напред Австроунгария а след нея и Германия обявиха капитулацията си. Но подписаният с Германия Версайски договор стана причина за избухването на Втората Световна Война. В края на Първата Световна Война се разпаднаха двете съюзнически империи-Османската и австроунгарската. Великобритания нложи контрол над близкоизточните провинции на османската държава и нейните действия станаха причина за възникването на проблемния днес Близък Изток.

САЩ излязоха от Първата Световна Война като новата суперсила на света. Общите загуби на двата блока във войната надминаха 8 милиона души и предизвикаха сътресение в целия свят.

[Marlboro]

Европейската история и турците-44

Усилия за спасяването на империята...


Френската революция от 1789 година разпространи в света идеите за свобода, братство и равенство и постави основите на въцникването на редица нови политически течения и виждания. С тази революция намери разпространение и принципът че всеки народ има правото на независима държава в земите, които населява.

Този принцип бе възприет от империите, в границите на които живееха поданици от различни религии, народности и раси, като много голяма опасност за териториалната им цялост. Именно затова Австроунгарската империя, Османската империя и Руската империя имаха отрицателно становище относно френската революция. В периода на управление на Наполеон Бонапарт, благодарение на наполеоновите войни, идеите на френската революция се разпространиха в цяла Европа.

Тези идеи намериха силна почва за развитие сред много народи в Европа, въпреки поражението на Наполеон Бонапарт. Една от империите, която пострада най-тежко от тези идеи стана Османската империя.За да бъде предотвратено разпадането на империята и посяването на семената на национализма сред различните народи в границите на Османската империя, бяха поставени основите на политическото течение Османизъм, което си постави като цел обединяването на различните етноси и религии в империята около идеята за общата принадлежност към османската държава и като коз срещу зараждащите се освободителни движения в различните райони в империята.

През 1826 година султан Махмуд Втори разясни това политическо течение с думите- за мен османските поданици се различават само с това че мюсюлманите посещават джамия, християните църква и евреите синагога. Пред мен те нямат друга разлика.С оповестения през 1839 година ферман за Танзимата, промените, се целеше да бъде обновена политическата и държавна система в империята и по този начин да се предотврати разпадането й.

На немюсюлманските поданици в империята бяха признати нови права, и те бяха приети за равни с мюсюлманите пред законите. Положени бяха усилия за разпространяването на идеите на Османизма сред етносите в империята посредством модернизирането на образованието. За целта през 1858 година бяха открити модерни училища като Мектеби Султанийе, днешната гимназия Галатасарай. В конституцията от 1876 година всички етносни и религиозни групи в страната бяха обявени за равноправни като Османски поданици и граждани.Въпреки тези признати права обаче, християнските народи в империята не се отказаха от целите си за независимост и дори окачествиха Османизма като идеология създадена с цел да се спрат тези движения. След руско-турската война от 1877-78 година, България и Румъния се отделиха от Османската империя и милиони мюсюлмани живеещи в тези страни се преселиха в Анадола.

Джамиите и улиците в Истанбул бяха препълнени с болни и гладуващи бежанци от Румелия. Това подтикна османските държавници да направят промени в официалната идеология.Станало бе ясно че въпреки многовековното съжителство, немюсюлманите в империята не желаят да живеят заедно с мюсюлманите. Тогава възникна нова идеология наречена Панислямизъм, чиято цел бе да задържи в единство мюсюлманите в империята въз основа на общата религия.

Тази идеология проповядваше че ислямския свят ще просперира и ще просъшествува само благодарение на Османската империя. Тази идеология бе в основите и на външната политика на последните султани и специално на султан Абудлхамид Втори и се представяше като завръщане към истинските корени и модернизирани чрез спазването на ислямските канони. Тази идеология укрепна по време на Балканските войни, по време на които в Румелия бяха убити или принудени да напуснат родните си места милиони мюсюлмани и турци и бе продължена и от свалилата султан Абдулхамид партия Иттихад ве Тераки, Единение и Прогрес.

През първата световна война обаче тази идеология започна да губи позиции в Османската империя. По-рано мюсюлманите албанци се бяха отделили по време на Балканските войни от империята. През Първата Световна Война движения за отделяне от империята започнаха и сред арабите. Голяма роля за зараждането на подобни идеи сред арабите изиграха интригите на британското разузнаване, целящо да постави османската държава в трудно положение, след като тя се приъседини във войната като съюзник на Германия.

Техните обещания подтикнаха Фюсеин Шериф и някои саудитски фамилии да започнат бунт срещу османската държава. С подписания през 1918 година договор от Мудрос, Османската империя загуби голяма част от земите си в Близкия Изток.Нито османизмът, нито панислямизмът на съумяха да предотвратят процеса на разпадане на османската държава. През този период от Балканите и Близкия Изток в Анадола се преселиха милиони бежанци-турци и мюсюлмани.

Този трагичен процес имаше и своите положителни страни. Той доведе до консолидацията на турците и мюсюлманите и до зараждането в тях на съзнанието за обща национална принадлежност. Благодарение на тази консолидация, турската револйция водена от Мустафа Кемал Ататюрк в периода 1919-1922 година, постигна успех и бе създадена новата национална турска държава.

През 1923 година бе обявена Република Турция и бе сложен край на монархията. Жителите на тази държава станаха нейни граждани под името турци-тоест граждани на Република Турция.

[Marlboro]

Европейската история и турците-45

Обявяването на републиката...


Периодът на преход от Османската империя в Република Турция бе един дълъг и труден период.Процесът започва с обявявянето през 1839 година на Фермана за Танзимата, промените, с който османската държава приема че е изостанала в технологично, научно и културно отношения от Европа че се поставя началото на един ръководен от държават процес за бърза модернизация и обновление. Като страни модел се възприемат силните европейски страни и в частност Франция.

Първоначално реформите обхващат главно сферата на технологиите и военното дело, но с течение на времетно се разпространяват и в сферите на политиката, културата и икономиката. През 1876 година се преминава към конституционна монархия и в периода на управление на султан Абдулхамид Втори са постигнати съществени успехи в сферите на образованието и технологията.

Процесът за обновление на османската държава продължава и след възстановяването през 1908 година на конституционната монархия до разпадането на империята, като намира продължение и в първите години на Република Турция.Мустафа Кемал Ататюрк и Лозанския мирен договор са двата основни фактора в създаването на Република Турция.

Мустафа Кемал Ататюрк се ражда в Солун. Учи в родния си град, след това във военното училище в Битоля и във военната академия в Истанбул. Участва във войната в Либия и в сраженията при Чанаккале, и се прочува в света с успехите които постига като главнокомандващ отбраната на протока. Той реагира остро на чуждестранните окупации на османски земи в края на Първата Световна Война и поставя началото на национално-освободителната война. Успява да консолидира народните сили в Анадола за борба с окупаторите и възобновява отново националния дух и чувството за национална принадлежност. Последваха последователни победи на турската армия над гръцките окупационни сили и последният удар бе нанесен със сражението при Думлупънар с което бе напълно разгромен гръцкият окупационен корпус в Анадола.

Подписани бяха примирието от Муданя и Мирния договор от Лозана.Първоначално, на преговорите в Лозана, пред турската делегация се поставя текст на договор, който почти не се отличава от отхвърления от Мустафа Кемал Ататюрк Севърски договор. Мустафа Кемал отхвърля този текст с думите-когато казваме че искаме мир, трябва да се разбере че искаме мир като независима и суверенна държава и отзовава турската делегация.На 23 април 1923 година започва вторият етап на мирните преговори в Лозана. Преговорите продължават до 17 юли.

Причината за толкова дългото продължаване на преговорите е че все още западните страни не осъзнават че се създава нова турска държава и не искат да изгубят придобитите по време на османската държава привилегии в търговията. На 24 юли 1923 година бе подписан Лозанския мирен договор с който бяха очертани граничите на днешна Република Турция. На 6 септември 1923 година последните окупационни сили напуснаха Истанбул. На 13 октомври Анкара бе обявена за новата столица на Република Турция. На 29 октомври 1923 година бе обявена Република Турция.

Пръвия президент на Република Турция стана Мустафа Кемал Ататюрк. Ататюрк продължи с още по-голям устрем започнатите в последния период на османската държава процес на реформи и съумя да създаде едно ново поколение от грамотни, бодре обучени и способни младежи. Републиканското правителство съумя да осигури мирното съществувание на страната дори и в трудния период на Втората Световна Война и постави основите на съзидаването на своето ново бъдеще.

[Marlboro]

Европейската история и турците-46

Османската империя остава като спомен от миналото...


Римската империя, Османската империя и Британската империя, се приемат за трите най-велики империи в историята на човечеството. Историята на Османската империя е привличала винаги вниманието на европейците. Първите сериозни научни трудове за историята на Османската империя са написани от западни автори.

Най-известните от тях са трудовете на Джон Уилям Зинкенсен, Николае Йорга и Джозеф Фрейхер вон Хаммер-Пургстал.Зинкенсен, е живял в периода 1803-1863 година и е написал историята на Османската империя от основаването й до 19 век. Той не е владеел турски или друг източен език но се е възползвал по великолепен начин от византийските и латински източници. Неговият седем томен труд, който бе преведен и на турски език, днес се приема като един от главните източници за изследвания над османската история.

Друг важен труд за Османската империя, е трудът на румънския историк Николае Йорга. Той пише историята на Османсака империя от основаването й до 1912 година, когато избухват Балканските войни. Това е един от първите трудове в който османската история се пише в хронологичен ред. Аторът се е възползвал широко и от османски източници. Йорга е и първият историк възползвал се широко от документите, намиращи се в държавния архив на Виена.

Но най-прочутият труд на западен историк за Османската империя е трудът на Хаммер. Датата на раждане и датата на смъртта на Хаммер съвпадат с две важни в Османската история събития. Той се е родил през 1774 година, когато Османската империя подписва с Русия договора от Кючюк Кайнарджа и умира през 1856 година, когато избухва Кримската война. С довода че няма да боже да е много обективен, Хамър не е описал събитията в периода след 1774 година. Интересът на Хамър към Османската история започва след като се записва в Академията за история на Ориента „Мария Тереза” във Виена, която академия подготвя австрийските дипломати.

Хамър учи в тази академия десет години и се подготвя като преводач. Той научава основните източни езици турски, арабски и персийски. Превежда на османския посланик Ебубекир Ратъб ефенди по време на посещението му в академията. След като се дипломира, Хамър е назначен за преводач в австрийското посолство в Истанбул но по време на престоя си той проявява не толкова дипломатически колкото научни способности. Той броди в свободното си време в Истанбул и събира много важни писменни документи. Прекарва дълго време в библиотеката построена от султан Абдулхамид Първи в Бахчекапъ. Получава уроци и по арабски език за да усъвършенства владеенето на този език.

По време на посещение в Египет, се среща с ръкописи на „Приказки на хиляда и една нощ” и ги превежда на германски език. Хамър прекарва седем години в Истанбул. Най-напред той подготвя трудове за история на Истанбул и на проливите. Превежда на английски език пътеписа на османския пътешественик Евлия Челеби. Той превежда на германски език и откъси от труда на Кятип Челеби Джиханнюма. Превежда от персийски на германски език много стихотворения сред които важно място има сборникът със стихове на майстора на иранската поезия Мухаммед Шемседдин Хафъз.

Този превод е бил прочетен и от германския поет Гьоте, който тогава е бил ръководител на библиотеката във Ваймар. Под въздействието на този сборник, Гьоте написва и труда си над западната и източната поезия.Най-важния труд на Хамър е десеттомният му труд История на Османската Империя. Трудът е публикуван за първи път през 1835 година а през 1844 година е преведен на френски език. Въз основа на този превод е направен и преводът на труда на турски език. За разлика от трудовете на Зинкейсен и Йорга, трудът на Хамър е подготвен изцяло въз основа на исторически документи на турски, арабски и персийски езици.

С преводите си от турски, арабски и персийски езици Хамър допринася и за опознаването на източната култура в западните страни. Той е останал под силното въздействие на турската култура и е поискал след смъртта му, надгробният му камък да бъде изработен в османски стил и надписът също да бъде в османски стил.

[Marlboro]

http://rodopite.net/blog/ungariia-szdadie-institut-za-tiurkskiia-proizchod-/?fbclid=IwAR36O0bLueHMV-MHoEBgw_-2cPloJSVdIJsEoqYD1poh3S-_VSSkhCctEuc




Институт за изследване на родовата връзка на унгарците с тюркските народи беше основан с решение на унгарското Правителство и премиера Виктор Орбан, което е в сила от 1-ви Януари тази година.[/size] [/font]
Целта на научното учреждение, ще бъде да разучава в детайли родовата връзка на унгарците с турците и историческата идентичност на унгарския народ. [/font][/size] [/font]
„Изследванията в тази насока, ще изяснят и произхода на Тюрко-Фино-Уралския език“[/font][/color][/size][/font][/size] [/color][/size]коментира през Октомври министърът по човешките ресурси на Унгария- МиклосКаслер.
[/size]Министърът разясни, че в изследователската дейност ще бъдат ангажирани историци, археолози, езиковеди, етнографи и антрополози.[/size] [/font]
Учените ще се съсредоточат, над ранната история на унгарския народ от 9-ти век, когато унгарците/маджарите/ завладяват и се заселват в района на Карпатите, както и историята на унгарския народ от средните векове.[/font][/size] [/font]
Историческите особености на унгарския/маджарския език и култура също ще бъдат изследвани в детайли.[/font][/size] [/font]
Институтът се оглавява от Жосеф[/font][/size] [/font][/size]Хорват-Лугоси. [/font]
[/size]На проведената през Септември 6-та среща на държавните глави на Тюркските народи в Киргизистан, унгарският премиер Виктор Орбан отбеляза, че унгарският език е родово свързан с турския език.[/size] [/font]
Понастоящем сред историците няма единодушие за първичния регионален произход на унгарците, както и за причините поради които унгарците завладяват част от централна Европа.[/font][/size] [/font]
Припомняме, че групи от България също редовно участват в „Великите Събрание на Тюркските Народи - Тюрк Курултай*[/font][/size]”, последното от които се проведе миналата година в унгарския град Бугач. [/font]
[/font][/size][/font]
[/font]
[/size]Организатор на Тюрк Курултай 2018[/color][/size] бяха унгарското Правителство, унгарското сдружение „ТУРАН” и община Бугач.[/size][/font]
[/font]
[/size]
[/size] На Снимката: На Тюрк Курултай 2018,[/color][/size][/font][/size] България беше представена от една група от Стара Загора.[/color]

[Rasate]

Привет отново Marlboro,
Днес приятеля ми Иван Станчев пак ми показа този сайт да ме пита аз ли съм. 😆
Не бях влизал някъде от 5 години.
Сега, след доста прочетен източников материал за българската и балканската история до развих малко вижданията си.
Първото е, че българите се споменават на Балканите около 1 век като Burgarorum и стават част от военната машина на Римската империя.
После около 4 век образуват две България-едната с васалитет към Константинопол и намираща се от Бдин до Тесалия,за която именно пише и Анастасий Библиотекар, и Димитър Хометиян, и Айнхард и пр. с владетели Мундо, Бузан, Мавър, Кубер.
И втора намираща се между Дунав и Днепър с владетели Орган, ХорБат, Боян, Аспаррих.


Второто е, че българите строят своите крепости с Квадри съгласно строителната техника наречена от римляните Murus Dacicus. Това потвърждава до някъде споменатото "Во История со кратце", че "Децебал е български цар".


Третото е, че етнотермина " турци" възниква именно на Балканите - първо с него се именуват маджарите, а после и огузите.
Не случайно бежанците от Смирна в Беломорска Тракия са наречени маджери - не са знаели и бъкел гръцки. 😆
 
Поздрави.

[ibrahim65]

Специялно за Расате.

[ibrahim65]

ОТ КОГА ИМА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

=AT2lwMRowTE7tVtaHnfTckP3sZtTlfOuPi831TZGdlXTjksaFZtDPZGuLxWV5BDsBANhwqNctuCHl7exHQwrax6z_NEu2MLmfR6bfPRsAQXQJa5u1BOB89Ch7WoF8A7-SS_qFlqr6yG8dBJ_U_wk7cM6i4HjogMsGYc]https://www.mediapool.bg/otkoga-ima-balgarski-ezik…