Author Topic: Помаците  (Read 258946 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Re: Помаците
« Reply #555 on: December 06, 2011, 23:53 »
Чакам и с някой друг коментар да ме изненадате.
„В областта Кирека край с. Калугерово, Шуменско, има гробница (V–VIII в.), която смятаме, че е на Вулфила. Това е малка скална църква. В нея от едната страна е гробницата за миротечни мощи, а от другата – баптистерий-писцина, където са се кръщавали бебетата.

Открихме гробницата на Вулфила, като тръгнахме от етимологията на думата „кирик“. „Кирика“ на готски значи „църква“, оттам на немски – kirche. Първоначално се е считало, че това е гробницата на Борис I. Преди десетина години от археологическия музей в Шумен под ръководството на Тодор Балабанов се извършват разкопки около нея. Открити са фибули, керамика от IV–V в. Оказва се, че гробницата е много по-ранна. Тогава не са знаели за Вулфила. Помислили са, че е в чест на св. Кирик. От друга страна, се знае, че до ден днешен „свети“ се запазва в името на местността, както е при Свети Влас, Свети седмочисленици. Тогава не се публикува, тъй като археолозите са объркани.

През първата половина на септември 2004 г. бяхме в Шумен с доц. Ждраков и археолозите и установихме, че доказателствата, че това е гробницата на Вулфила, са няколко: няма друг голям светец от онази епоха, на когото да се направи такъв храм; по това време това е готска територия; „кирик“ на готски значи църква; до кирика има постница, която до днес наричат „Дядо Куртевата дупка“, а „курт“ на всички германски езици значи „вълк“, „дедя“ на готски е водач, оттам идва на славянските езици „дядо“ в смисъл на старейшина, така че – това е „дупката на дядо Вълчо“ (или на дядо Вулфила).“

Манастирът „Св. Атанасий“
„Най-старият в Европа. Основан е във връзка с идването на светеца на Сердикийския събор (343–344), когато той отсяда близо до Берое (днешната Стара Загора), населяван тогава от готите. Готите от Берое, известни като gothi confessores (православните готи), създават през V в. готски литургичен календар. Древността на манастира се доказва от три компонента – археологически материал, легендите за идването на св. Атанасий по този край, които битуват и до днес, и историческите извори от епохата – хроники и най-вече житията на св.Атанасий. Досега за най-стар е смятан шотландският манастир Candida Casa, който е в руини.“

Кукерските игри – готски обичай, запазен в днешна България
„Византийският император Константин VII Багренородни през X в. в своето описание на дворцовите празници в Константинопол е описал като „Готикон“ или „готски игри“ маскарадни танци на „актьори, облечени с рунтави кожи“, тракащи с различни предмети и произнасящи заклинания, с които се пропъжда злото и се вика доброто – танци и ритуали, напълно съвпадащи с днешните български кукерски игри. Включително и по отношение на времето през годината, когато се провеждат. Освен това тези игри днес са разпространени най-вече в Североизточна и Югоизточна България, както и в Пернишко – райони, които по археологически „показатели“ са именно анклавите на най-значимото готско поселение по нашите земи.

Етимологията на думата „кукер“ или „кук“ (в Бургаско) също е показателна – Kucken в немски език и кyckling в шведски означават „пиле“, а cock в английския е „петел“. Всички те са производни от старогерманската дума кyuk. Една от основните фигури в кукерските игри е именно „перушан“, а за някои от маскировките на кукерите са типични т.нар. „петльови шии“.

Готите
„Ранни скандинавци, които след II в. се разселват в Източaна Европа, днешна Русия, Полша, Украйна, на Крим. След III в. започват да се заселват на няколко вълни по нашите земи на юг по долния Дунав и до V в. са над един милион. Голяма част от тях продължават към Италия и Испания, но немалко остават тук. Това са най-вече готите християни на Вулфила, които се заселват в Северна България през 348 г. Техните потомци заварват славяните, по-късно и прабългарите. Така готите влизат като четвърти компонент наред със славяните, траките (доколкото са останали) и прабългарите в образуването на българската народност през периода VII–IХ в.“

Епископ Вулфила
„Защо той е интересен днес за България? Културната идентичност на народа ни постоянно се променя, развива, обогатява в съвременен контекст с онези традиции и части от нашата история, които не сме познавали, по някакви причини сме пренебрегвали или не сме осмисляли. Днес, когато влизаме в европейското семейство, безспорно първата голяма историческа фигура по нашите земи, която ни свързва с Европа, е епископ Вулфила. След Орфей, преди Аспарух, Кирил и Методий имаме тази фигура, която е между две епохи – тракийската и на славянобългарската държава.

В преамбюла на Европейската конституция има едно изречение за това, че съвременна Европа черпи своето вдъхновение от религиозните, културните и хуманистичните традиции на континента. Вулфила олицетворява и трите: Религиозната – християнската, защото той прави първия превод на Библията на готски език. Културните традиции, защото основополага новата готска култура – вече не варварска, а християнско-римска (въз основа на това се развиват готските кралства в Равена, Толедо, Тулуза и т.н.). И хуманистична поради най-малко две причини: В превода на Библията той пропуска старозаветната книга „Царе“, която е най-кървавата част от нея, за да не подстрекава, както казват още неговите съвременници, войнолюбивия дух на готите. Второ, при император Теодосий, когато в църковната битка през IV в. основните страни са две – никейци, които се придържат към Никейския събор на Светата троица, и ариани, които признават Бог отец, а Христос – като негов син и пророк. Надделява никейската традиция. Император Теодосий започва жестоко да преследва арианите. Вулфила се застъпва пред него за епископ Паладий Видински, когото императорът хвърля в затвора. Такова застъпничество на един духовник за друг е нетипично за онова време.

Изхождайки от тези три традиции – хуманистична, културна и религиозна, ние имаме фигура, каквато малко европейски страни имат от IV в. и която по-късно е от значение за всички народи, свързани с готите – и в Италия, и в Испания, и в Скандинавия.“

Шведският учен д-р Ланс Мунхамър, изследовател на Кодекс Аргентеус в Упсала, казва: „Изследвайки готите по българските земи, вие всъщност изследвате и първата страница в културната история на Швеция.”

Не само от научна гледна точка, но и в по-общ обществено-културен смисъл Вулфила тепърва ще бъде откриван и преоткриван и в България – в това съм убеден, казва Росен Милев. Преди всичко защото той и неговото дело са свързани органично с нашата европейска културна идентичност, която с приобщаването ни към обединена Европа ще бъде осветлявана, анализирана и систематизирана във всички неуловени доскоро нюанси и измерения.
 :) ;)

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1479
  • Gender: Male
Ynt: Помаците
« Reply #556 on: December 07, 2011, 09:29 »
Predi6niq posting na Вологез  e sas sadarjanie ot :
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/455/47/1/1/

Quote
Археологическите открития
„В областта Кирека край с. Калугерово, Шуменско, има гробница (V–VIII в.), която смятаме, че е на Вулфила. Това е малка скална църква. В нея от едната страна е гробницата за миротечни мощи, а от другата – баптистерий-писцина, където са се кръщавали бебетата.

Открихме гробницата на Вулфила, като тръгнахме от етимологията на думата „кирик“. „Кирика“ на готски значи „църква“, оттам на немски – kirche. Първоначално се е считало, че това е гробницата на Борис I. Преди десетина години от археологическия музей в Шумен под ръководството на Тодор Балабанов се извършват разкопки около нея. Открити са фибули, керамика от IV–V в. Оказва се, че гробницата е много по-ранна. Тогава не са знаели за Вулфила. Помислили са, че е в чест на св. Кирик. От друга страна, се знае, че до ден днешен „свети“ се запазва в името на местността, както е при Свети Влас, Свети седмочисленици. Тогава не се публикува, тъй като археолозите са объркани.

През първата половина на септември 2004 г. бяхме в Шумен с доц. Ждраков и археолозите и установихме, че доказателствата, че това е гробницата на Вулфила, са няколко: няма друг голям светец от онази епоха, на когото да се направи такъв храм; по това време това е готска територия; „кирик“ на готски значи църква; до кирика има постница, която до днес наричат „Дядо Куртевата дупка“, а „курт“ на всички германски езици значи „вълк“, „дедя“ на готски е водач, оттам идва на славянските езици „дядо“ в смисъл на старейшина, така че – това е „дупката на дядо Вълчо“ (или на дядо Вулфила).“

.
.
.
Ralitza Zgalevska

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Помаците
« Reply #557 on: December 08, 2011, 23:08 »
„В областта Кирека край с. Калугерово, Шуменско, има гробница (V–VIII в.), която смятаме, че е на Вулфила. Това е малка скална църква. В нея от едната страна е гробницата за миротечни мощи, а от другата – баптистерий-писцина, където са се кръщавали бебетата.

Открихме гробницата на Вулфила, като тръгнахме от етимологията на думата „кирик“. „Кирика“ на готски значи „църква“, оттам на немски – kirche. Първоначално се е считало, че това е гробницата на Борис I. Преди десетина години от археологическия музей в Шумен под ръководството на Тодор Балабанов се извършват разкопки около нея. Открити са фибули, керамика от IV–V в. Оказва се, че гробницата е много по-ранна. Тогава не са знаели за Вулфила. Помислили са, че е в чест на св. Кирик. От друга страна, се знае, че до ден днешен „свети“ се запазва в името на местността, както е при Свети Влас, Свети седмочисленици. Тогава не се публикува, тъй като археолозите са объркани.

През първата половина на септември 2004 г. бяхме в Шумен с доц. Ждраков и археолозите и установихме, че доказателствата, че това е гробницата на Вулфила, са няколко: няма друг голям светец от онази епоха, на когото да се направи такъв храм; по това време това е готска територия; „кирик“ на готски значи църква; до кирика има постница, която до днес наричат „Дядо Куртевата дупка“, а „курт“ на всички германски езици значи „вълк“, „дедя“ на готски е водач, оттам идва на славянските езици „дядо“ в смисъл на старейшина, така че – това е „дупката на дядо Вълчо“ (или на дядо Вулфила).“

Манастирът „Св. Атанасий“
„Най-старият в Европа. Основан е във връзка с идването на светеца на Сердикийския събор (343–344), когато той отсяда близо до Берое (днешната Стара Загора), населяван тогава от готите. Готите от Берое, известни като gothi confessores (православните готи), създават през V в. готски литургичен календар. Древността на манастира се доказва от три компонента – археологически материал, легендите за идването на св. Атанасий по този край, които битуват и до днес, и историческите извори от епохата – хроники и най-вече житията на св.Атанасий. Досега за най-стар е смятан шотландският манастир Candida Casa, който е в руини.“

Кукерските игри – готски обичай, запазен в днешна България
„Византийският император Константин VII Багренородни през X в. в своето описание на дворцовите празници в Константинопол е описал като „Готикон“ или „готски игри“ маскарадни танци на „актьори, облечени с рунтави кожи“, тракащи с различни предмети и произнасящи заклинания, с които се пропъжда злото и се вика доброто – танци и ритуали, напълно съвпадащи с днешните български кукерски игри. Включително и по отношение на времето през годината, когато се провеждат. Освен това тези игри днес са разпространени най-вече в Североизточна и Югоизточна България, както и в Пернишко – райони, които по археологически „показатели“ са именно анклавите на най-значимото готско поселение по нашите земи.

Етимологията на думата „кукер“ или „кук“ (в Бургаско) също е показателна – Kucken в немски език и кyckling в шведски означават „пиле“, а cock в английския е „петел“. Всички те са производни от старогерманската дума кyuk. Една от основните фигури в кукерските игри е именно „перушан“, а за някои от маскировките на кукерите са типични т.нар. „петльови шии“.

Готите
„Ранни скандинавци, които след II в. се разселват в Източaна Европа, днешна Русия, Полша, Украйна, на Крим. След III в. започват да се заселват на няколко вълни по нашите земи на юг по долния Дунав и до V в. са над един милион. Голяма част от тях продължават към Италия и Испания, но немалко остават тук. Това са най-вече готите християни на Вулфила, които се заселват в Северна България през 348 г. Техните потомци заварват славяните, по-късно и прабългарите. Така готите влизат като четвърти компонент наред със славяните, траките (доколкото са останали) и прабългарите в образуването на българската народност през периода VII–IХ в.“

Епископ Вулфила
„Защо той е интересен днес за България? Културната идентичност на народа ни постоянно се променя, развива, обогатява в съвременен контекст с онези традиции и части от нашата история, които не сме познавали, по някакви причини сме пренебрегвали или не сме осмисляли. Днес, когато влизаме в европейското семейство, безспорно първата голяма историческа фигура по нашите земи, която ни свързва с Европа, е епископ Вулфила. След Орфей, преди Аспарух, Кирил и Методий имаме тази фигура, която е между две епохи – тракийската и на славянобългарската държава.

В преамбюла на Европейската конституция има едно изречение за това, че съвременна Европа черпи своето вдъхновение от религиозните, културните и хуманистичните традиции на континента. Вулфила олицетворява и трите: Религиозната – християнската, защото той прави първия превод на Библията на готски език. Културните традиции, защото основополага новата готска култура – вече не варварска, а християнско-римска (въз основа на това се развиват готските кралства в Равена, Толедо, Тулуза и т.н.). И хуманистична поради най-малко две причини: В превода на Библията той пропуска старозаветната книга „Царе“, която е най-кървавата част от нея, за да не подстрекава, както казват още неговите съвременници, войнолюбивия дух на готите. Второ, при император Теодосий, когато в църковната битка през IV в. основните страни са две – никейци, които се придържат към Никейския събор на Светата троица, и ариани, които признават Бог отец, а Христос – като негов син и пророк. Надделява никейската традиция. Император Теодосий започва жестоко да преследва арианите. Вулфила се застъпва пред него за епископ Паладий Видински, когото императорът хвърля в затвора. Такова застъпничество на един духовник за друг е нетипично за онова време.

Изхождайки от тези три традиции – хуманистична, културна и религиозна, ние имаме фигура, каквато малко европейски страни имат от IV в. и която по-късно е от значение за всички народи, свързани с готите – и в Италия, и в Испания, и в Скандинавия.“

Шведският учен д-р Ланс Мунхамър, изследовател на Кодекс Аргентеус в Упсала, казва: „Изследвайки готите по българските земи, вие всъщност изследвате и първата страница в културната история на Швеция.”

Не само от научна гледна точка, но и в по-общ обществено-културен смисъл Вулфила тепърва ще бъде откриван и преоткриван и в България – в това съм убеден, казва Росен Милев. Преди всичко защото той и неговото дело са свързани органично с нашата европейска културна идентичност, която с приобщаването ни към обединена Европа ще бъде осветлявана, анализирана и систематизирана във всички неуловени доскоро нюанси и измерения.
 :) у

Да ама,червеният кодекс е най големият фалшификат на псевдогерманската наука.
Той има толкова общо с готите и Урфила,колкото българите с тюрките и пр. натъкмации ;)

Поздрави

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!

  Османският архив - шифрованото богатство!

  Османските документи като исторически извор!

 

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/04/16/2739161_osmanskiiat_arhiv_-_shifrovanoto_bogatstvo/?ref=rss