Author Topic: Чепински говор  (Read 7642 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2349
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Чепински говор
« on: May 06, 2008, 10:17 »
Чепинският говор обхваща селищата в Чепинското корито — Велинград (състоящ се от селата Бàня, Кàменица и Лъ̀джене) и селата Коровò, Дòрково, Костандòво и Ракѝтово. Населението на тия селища е смесено — мохамеданско (помашко) и християнско. Само с. Каменица е чисто християнско. В говорно отношение тия села, въпреки че са много близо едно до друго, не са напълно единни. В тях се срещат някои вторични особености, по които чепинският говор се разпада на четири подговора: велинградски или бански, костандовски, ракитовски и дорковски.

 

Чепинският говор като цялост има следните по-характерни особености:

1. Немного широко е вместо стб. ѣ под ударение и обикновено е без ударение: бềл, бềли, голềм, мềсто, челềк; делѝ, децà, местà .

 

2. Силна палаталност на съгласните, и то особено на предноезичните преградни т’, д’, които в едни случаи са запазили учленителния си характер, a в други, особено в дорковския подговор, са минали в съответните средноезични съгласни к’, г’: зет’, пет’, глат’, стут’, т’и, т’ѝква, д’ѝгам, грèд’и; брàк’а, грòзг’е, зек’, пек’, глак’ (глад), стук’, к’и (ти), к’ѝква (тиква), г’ѝгам (дигам), грèг’и (греди).

 

3. Една членна форма, и то само -от, -та, -то, -тê.

 

4. Гласните, които се явяват застъпници на четирите старобългарски гласни ѫ, ъ, ь и ѧ, в отделните подговори са различни.

 

Във  в е л и н г р а д с к и я  или банския подговор вместо стб. гласни ѫ, ъ, ь и ѧ под ударение има широко o, a без ударение — полуредуцирано а: зồп—зạбòт, мồш—мạжồт, водồ (вода), главồ (глава), главồта (главата), мрồ (мра), мрồт (мрат), сп’ồ (спя), плèтạ, нòсạ; дồш—дạждồт, вòлạт, дạскồ—дồски, сồрце, т’ồмно; гл’ồдам, кл’ồтва, п’ồтạк, т’ồшко, но и зèт, мèк, тèгли.

 

В  к о с т а н д о в с к и я  подговор вместо стб. ѫ, ъ, ь и ѧ под ударение има гласна ô, както във велинградския подговор, но в неударено положение гласната е у: зồп—зубồт, мồш—мужồт, рукồ (ръка) — руцè, бѝйут (бият), нòс’ут (носят), пѝйут; дồш—дуждồт, дускồ (дъска) — дồск’и; л’ồн, л’ồсно, п’ồтук, т’ồшко. Глаголното окончание за 1 л. ед. ч. сег. време обаче е -о независимо от ударението: мро (мра), бѝйо (бия), пèко (пека), плèто. Гласна у вместо стб. ѫ, ъ, ь и ѧ в неударено положение не се среща в никой друг български диалект. В случая обаче няма пряк преход в гласна у, a посредством първоначално о, което по-късно в неударена позиция се е редуцирало в у.

 

В  р а к и т о в с к и я  подговор, който до известна степен представя преход между велинградския и костандовския, вместо стб. ѫ, ъ, ь и ѧ под ударение има гласна широко o, a без ударение — гласна а: зôп—забồт, мôш—мажồт, дôш—даждồт, вòлат, даскà—дôск’и, т’ôмно, кл’ồтва, т’ồшко. В глаголното окончание за 1 л. ед. ч. сег. време гласната е o (бèро „бера”, мòго „мora”, стòйо), a след съгласните л, н, р е е (мòле „моля”, гòне „гоня”, отвòре „отворя”).

В  д о р к о в с к и я  подговор вместо стб. ѫ, ъ, ь и ѧ под ударение има гласна a, a без ударение гласна ạ: зап—зạбàт, маш—мạжàт, рàка—рạкàта, мра—мрат, плèтạ—плетàт, нòс’ạ—нос’ạт, даш—дạждàт, дạскà—дàск’и, гàрло (гърло), варх (връх); л’ак (лек), л’ạснинà, з’ак’ (зет), кл’àтва, т’àгл’ạ, т’àшко. Има и други български говори, в които вместо стб. ѫ и ъ има а, като например пирдопския, ботевградския, софийския и др., но в тях няма a вместо стб. ѧ и ь с предходна мека съгласна, т. е. случаи като в дорковския подговор: гр’àда (греда), л’àшта, м’àсо, врềм’а (време), ѝм’а (име), к’èл’а (теле), л’àн (лен), л’àсно (лесно) и др.