Пред мен най-накрая е книгата на Ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков "Архитектурното изскуство на старите българи" том2-Османско средовековие и Възраждане. Ето какво е написано вътре за Неврокопския край.
" Неврокопски строително-зографски център
Този център в географски смисъл обединява културно и икономически дюлгерски селища от два планински масива: от Източните Родопи- между Дъбраш , Чеч и поречието на река Места, и в малка степен от южните части на Пирин, по-точно от югозападните му склонове, покрай долината на река Места.
Източно-родопските дюлгерски села от Неврокопския център са всъщност основните му строителни средища.Най-голямото и в творческо отношение от тях било Ковачевица, от където ежегодно излизали от 350-до 450 строители. Известни строители имало и в селата Скребатно, Сатовча, Рибново, Балдево, Огняново (Фатовища), Осиково, Горно Дряново, Плетена, Гърмен. По няколко десетки дюлгери имало и в Долен, Лещен, Марчево, Ореше, Крушево.
Под влияние на Ковачевица строителството се развивало около края на 19-ти век и в някои по-отдалечени села на юг в посока към Мървашко, главно между реките Места и Доспат. Това са Слащен, Туховище, Кочан, Крибул, Вълкосел, Абланица, Хвостяне, Блатска, Хаджидимово, Фъргово, Ваклиново, както и няколко между Гоце Делчев и река Места- Борово, Средна, Лъжница, Добротино, Мусомище и т.н. Но това са малки локални групи, без съществено значение за развитието на архитектурата в Неврокопско.
Основаването на главното дюлгерско селище Ковачевица по предание се свързва с заселниците от Велико Търово и по-късно от Костурско, които донесли строителния занаят.За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15-ти -16-ти век.
..................
Независимо че те заварили местни строители, се смята, че развитието на занаята било подтикнато от тях.
От своя страна ковачевските дюлгери оказали силно влияние върку развитието на строителното изкуство
в целия регион, в това число и на майсторите от няколко дюлгерски села по югоизточните склонове на Пирин около Гоце Делчев-Брезница, Делчево, Ново Лески. ..."
Като допълнение мога да кажа че в други източници пише, че по-голямо значение имат преселниците от Западна Македония- Дебърско, Кичевско и Тетовско.