Author Topic: Автори на книги за помаците.  (Read 5150 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Авторите на книги за населението преминало към исляма и назовавано с термините помаци  ,българи мохамедани ,торбеши, бабечани, дилсъзи и тн. не са толкова много  и мисля че заслужава да им се обърне повече внимание-Ето малко информация за един от тях Стою Шишков  

--------------------------------------------------------------------------------

Като първо, нека се запознаем малко по-отблизо с този заслужил народен научен и просветен труженик.

Във в-к "Анти", броят от 12.05.2005 за него Св. Кюпрюбашев беше написал следния очерк:


Сто и четиридесет години от рождението на Стою ШИШКОВ

Родопският просветител



Роден е на 27 юли 1865 г. в село Устово (сега квартал на Смолян), тогавашна Ахъчелебийска околия. Населението се занимавало с калайджийство, бакърджийство, шивачество, зидарство, търговия, овчарство, кираджийство. Жените тъчели аби и шаяци от вълна, добивана от хилядите родопски овце. Устовската чаршия кънтяла от непрекъснатия тропот на мулетата, от пеещите чукове на изкусните майстори бакърджии. Площадът бил средище на търговия. В съботен ден ставал пазар, на който пристигали продавачи и купувачи, люде с мулета и коне от най-далечните краища на околията.

Животът в Родопите все повече разчупвал старите феодални порядки. Населението се възмогвало икономически, което започнало в Родопите към средата на XIX век. В селата се откривали български училища и читалища, като населението водело борба против асимилаторските домогвания на елинизма. Самоотвержени учители просвещавали населението, разпалвали неговите национални чувства, пръскали смело и първите огнени искри на българското революционно движение. Първите учители на Шишков са били апостолите просветители: Христо Попконстантинов, Гавраил Попянков, Илия Белковски.

На 14-годишна възраст младият Стою е разтърсен от големите събития на Руско-турската освободителна война. Отстъпващите пълчища на Сюлейман паша връхлитат и ограбват с. Устово, разрушават дюкянчето на стария Шишков, с което е изхранвал многобройната си челяд. След Берлинския договор от 1879 г. Устово остава пак в пределите на Турция. Останал без препитание, Стою Шишков тръгва с кираджиите по пътищата на Родопите и Тракия, посещава градове и села, наблюдава живота на хората. В същото време той продължава да обогатява своята култура по пътя на самообразованието. През 1879 г. става учител в с. Устово. Неговата съдба е съдбата на родопските учители - пратеници на светлината. Учителства последователно в с. Върбица - Първомайско, пак в с. Устово, в с. Райково, с. Левочево, в Орехово и поречието на река Чая, с. Чепеларе.

От 1901 г. до 1904 г. е директор на трикласното училище (прогимназия) в Станимака (Асеновград). След това отива в Пловдив, където живее и работи до края на живота си. От 1906 до 1917 г. е учител най-напред в Пловдивската мъжка гимназия, после в Първа пловдивска прогимназия. От 1908 г. Стою Шишков има часове като лектор по български език в Пловдивския френски колеж, а след Първата световна война преминава изцяло във френския колеж като учител, където се пенсионира.

Като дългогодишен учител той допринася за развитието на просветното дело в Родопите. Съчетава учителстването с научноизследователска и книжовна дейност.Събира исторически, фолклорни, географски, етнографски, езикови материали. През 1885 г. издава брошурата „Устово-Ахъчелебийски окръг". Това е първата негова публикация. На следната година издава брошурата „Животът на българите в Средна Родопа". Написва книгата „Портрет на гръцкото духовенство и коварните му дела в Родопите".

След това до 1890 г. обнародва 4 последователни сборника, наречени „Родопски старини" - съдържащи езикови, исторически и др. материали. През 1894 г. в Пловдив излиза под негова редакция първото месечно родопско списание „Славееви гори", просъществувало само една година въпреки разнообразното и вълнуващо съдържание. От 1903 г. издава двумесечно илюстровано списание „Напредък", в което помества много статии, пътни бележки, рецензии, съобщения, отзиви по различни въпроси на историята, географията, икономиката, фолклора, диалектите.

След спирането на списанието през 1914 г. публикува книгата „Помаците в трите български области: Тракия, Македония и Мизия". След I световна война написва следните монографии: „Тракия преди и след европейската война" - 1922 г., „Пловдив в своето минало и настояще" -1927 г., „Беломорска Тракия в Освободителната война през 1877-1878 г." - 1929 г. Шишков е много продуктивен автор. Неговите публикации са печатани в различни списания като: „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", „Българска сбирка", Български преглед", „Солунски книжици", „Тракийски сборник", „Учител" и др. Има публикации в български вестници, излизали в Цариград: „Новини", „Реформи", „Зорница". Бил е сътрудник на вестниците „Съединение", „Борба", „Вечерна поща".

На 26 май 1935 г. Шишков полага началото на етнографски музей в с. Устово (днес квартал на Смолян), като подарява 50 000 лв. от своите спестявания и изготвя правилник на музея. Събрани са голям брой експонати, които по-късно влизат в основния фонд на общия родопски народен музей, сега окръжен исторически музей на Смолян, наброяващ 50 000 експоната. През 1935 г. Пловдив чества неговата половинвековната научна и културна дейност. Умира през декември 1937 г, като оставя благородно и патриотично дело с едничка цел: щастието и благоденствието на Родопите.