В Родопите има най-много столетници
23 столетници има по постоянен адрес в община Кърджали
109-годишната Рабиш Али от село Сватбаре е най-възрастният жител.
Родената на 19.05.1900 година Рабиш Али Мехмед от кърджалийското село Сватбаре е най-възрастният жител на община Кърджали. През май тя ще навърши 109 години и вече 54-ра година получава пенсия от държавата.
Баба Рабиш цял живот е работила като тютюнопроизводителка. Има четири дъщери, един син, 18 внуци и над 40 правнуци. От началото на 2009 година получава вече 224 лева месечна пенсия. Баба Рабиш не е спазвала никакви диети за дълголетие, хапвала си е от всичко, но по-малко, уточни кметът на село Калоянци Мехмед Неджиб. Той добави, че столетницата все още сама се грижи за градината си. Преди две години лично кметът на община Кърджали инж. Хасан Азис е посетил баба Рабиш и й подарил молитвено килимче, жилетка и шалвари. А тя му пожелала дълго да кметува.Към 31.12. 2008 година с постоянен адрес в община Кърджали живеят 23 столетника, сочат данните на служба "ГРАОН" в общинската администрация. 20 от тях обаче са изселници в южната ни съседка Турция и актуални данни за тях няма потвърдени в общината.
Най-възрастен мъж на община Кърджали по
настоящ адрес е Васил Николов Вълчев, роден на 1 януари 1908 година.От 23 столетника 16 са с постоянен адрес в областния град, останалите 7 се водят жители на общината. Както и в други региони жените живеят по-дълго от представителите на по-силния пол. В община Кърджали 15 от столетниците са жени, а осем мъже.
Средните Родопи е единственото място в България, където се срещат най-много столетници според броя на населението. Според регистрите в Родопите са живели общо 332 столетници през последните 40 години.
Гюнер ШУКРИ
ГЕРОНТОЛОГЪТ Д-Р БОЖИДАР ПЕЕВ: БАБА МИ ЗАКУСВАШЕ С ЧЕРВЕНО ВИНО И ДОЖИВЯ 109 ГОДИНИ
02 декември 2008, 15:12
СЪДБИ
ВЕНЕЛИН МИТЕВ
изпрати на приятел
Д-р Божидар Пеев е роден в Смолян в семейството на столетници. И бабите, и дядовците му и по майчина, и по бащина линия са доживели до дълбока старост, а родителите му, вече наближаващи 90-те, още не се оплакват от никакви здравословни проблеми и продължават сами да се грижат за личното си стопанство край града.
След като завършва медицина в София, д-р Пеев заминава на работа по разпределение в родния си край и там за първи път започва да изучава живота на столетниците родопчани. По-късно, вече като докторант в Медицинска академия, той продължава проучванията си в Кавказ и защитава дисертация в областта на геронтологията – науката за възрастните организми.
„Като дете най-много обичах да ходя на гости на баба ми Славея, която живееше в едно затънтено селце над Смолян – Писаница се казва. Тя беше билкарка и лечителка, прочута из цялата Родопа, но я търсеха не само за това. Баба Славея беше невероятно сладкодумна и мъдра жена, която, без да е ходила на училище, имаше верен отговор и на най-сложните въпроси. Когато вече наближаваше 90-те, си счупи ябълката на единия крак и татко я заведе на лекар, въпреки че тя яростно се съпротивляваше. Никога дотогава не беше ходила на лекар и не беше взимала даже аспирин. Като я прегледал, хирургът казал на баща ми: „Няма за кога да я режем, взела – дала е.” Същият този хирург обаче отдавна е покойник, а баба Славея живя след този случай още двайсетина години”, разказва д-р Пеев.
- Имаше ли нещо в начина й на живот, което да е било предпоставка за дълголетието й? С какво се хранеше например?
- Хранеше се като всички останали хора. Харесваше постните манджи, но и месце си хапваше от време на време.
Слагаше в яденето най-различни тревички,
само тя си знаеше какви, и то ставаше невероятно вкусно. „И целебно”, държеше да подчертае тя. А вода пиеше само от едно изворче извън селото, което наричаше „самодивско”, и никога през живота си дори и глътка не беше вкусила от друго място. Но с риск да ви скандализирам, ще ви кажа, че баба Славея редовно си пийваше ракийка. Когато вече беше престанала да работи на полето и си стоеше вкъщи, тя се будеше някъде към 6 часа, закусваше нещо и за десерт си дръпваше чаша ракийка. След това пак лягаше “да си доспи” и в 9 часа ставаше и пак сядаше да закуси, този път „истински”.
- Вярно ли е, че столетничките у нас са много повече от столетниците?
- Нямам точна статистика, но в началото на 2007-а те столетниците бяха 308, 2/3 от които жени. Най-много са в Родопите – легендарната планина на Орфей. В отдалечени от съвременната цивилизация села и махали времето там сякаш е спряло, а много от жените им отдавна са престанали да броят годините си.
- Макар че вече е на едно от първите места в Европа по смъртност на населението, България все още е сред страните с най-много столетници. На киселото мляко ли се дължи дълголетието?
- Да не развенчаваме мита за киселото мляко, но не само то е разковничето за дълъг живот. Ще ви кажа един куриозен случай: в село Минзухар в Родопите има една баба Дурдугюл, която не иска и да чуе за мляко, пък е на 103 години. Същата тази баба била изследвана от медицината едва когато била над 70 години и за пръв път се почувствала недобре. Най-напред докторите ахнали, че вътрешните й органи са разположени огледално на нормалното за 99,99 на сто от хората.
Сърцето й е от дясната страна.
Но още по-голямо било смущението на „белите престилки”, когато й открили рак. Тя обаче категорично отказала да влезе в болница: „Оставете ме на мира! Само Аллах знае дали ще оживея, или ще умра.” И пак хукнала подир овцете. Един ден с нея станало чудо. Така, както си вървяла боса след стадото, без да иска, настъпила усойница. Гадината така се покрила в едни ниски храсти, че бабата не я видяла. Разлютила се женицата, грабнала сатъра и я разсякла на две. После потъркала главата на змията по ухапаното място. Ей така, за отмъщение. „Хайде, чумо ниедна, довърши си шейтанската работа – проклинала бабата. – И без това хекимите са ме отписали от живота. Броят ми дните. Един повече, един по-малко – файда йок!”
Уж мъртва, усойницата пак я захапала.
Като се върнала вкъщи, овчарката не казала никому за случилото се. Не отишла дори при местния фелдшер. Вместо да се тръшне на леглото, продължила да си пасе овцете. Чак след половин година се разбрало, че от рака и помен не е останал.
- Каква е рецептата й за дълголетие?
- Рецептата й е: „Часовник на главата и началник на главата не съм имала.” А свие ли й се душата на топка, бяга в гората и прегръща някое столетно дърво. Ядовете и кахърите се „просмукват” в корените му. Потъват дълбоко в земята.
- Изследвайки живота на столетниците, натъквали ли сте се на факти, които, меко казано, шокират, тъй като противоречат на всякакви лекарски предписания и забрани за това как да живеем по-дълго, без да боледуваме?
- Колкото и странно да звучи, нито един столетник не е вегетарианец.
Повечето са се облажвали с мръвки два-три пъти седмично.
И още нещо: редовно са си пийвали я ракийка, я червено вино, я мастичка, без обаче да злоупотребяват с тях.
- Да, но това са хора, които цял живот са живели далеч от шума и мръсния въздух на големите градове…
- Мит е, че тези хора доживяват дълбоки старини, понеже растат и работят на чист въздух и не се ядосват за щяло и не щяло, с една дума – водят спокоен живот. Когато запитах 113-годишната българомохамеданка Фатма Сюнетчиева от гоцеделчевското село Жижево кога се е чувствала най-добре през живота си, тя отговори категорично и без да се замисля: „Никога! Тежко ми беше. Я не съм видела убаво.”
Тази жена е израсла в крайно бедно семейство и от съвсем малка, та чак до стотната си годишнина е работила, без да спира, за да свърже двата края. За първи път се омъжва още на 16 години, може би с надеждата, че ще се отърве от мизерията, но не случва на мъж. После, 20-годишна, се жени за втори път, но ражда чак на 44. Две години след това съпругът й почива и тя заживява с трети мъж, от когото ражда един син, а по-късно, на 56 години, ражда и дъщеря.
Когато се запознах с нея, последните й две деца вече бяха починали и това беше най-голямата й мъка.
- Казахте, че родила на 56. Възможно ли е това?
- Възможно е, разбира се. Навремето една жена от Мадан на име Фатме роди на 60 години от 80-годишния си съпруг. Същата тази Фатме живя 120 години. Макар че влезе в Книгата на Гинес, един бог знае как се е оправяла с пенсията си от 60 лева, но близките й разправяха, че никога не са я чули да се оплаква.
В мизерия е изживяла своя век и 105-годишната Фатме Хасанова от Айтос, но до последно четяла без очила, грижила се сама за себе си, за кокошките и градината и пазарувала лично от магазина, за да си побъбри пътем с комшийките.
Срещнах се преди години и с баба Дамянка Вълкова от кърджалийското село Перперек, която тогава беше на 102 години. Овдовяла едва на 38 години, тя не се омъжила повторно и сама се грижела за домочадието, сама обработвала нивите с тютюн, а през войната ходела пеша 20 км до най-близкия град, за да донесе на гръб брашното, което й давали с купони. На всичко отгоре на старини селото й „потънало” на дъното на язовир и трябвало да започне всичко отначало, като най-напред си построи къща. През всичкото това време обаче родопчанката си имала своя рецепта за поддържане на здравето. Никога не яла свинско, защото го смятала за „мръсно” месо, не вкусвала и колбаси, най-много да се поглези на пуешко. Наблягала на постното. Харесвала си манджи от печени чушки, домати, фасул. И най-важното:
вечер, преди да си легне, удряла по няколко глътки червено винце.
Пийвала и по малко мастичка. За дълбок сън. След което заспивала като ангелче. За разлика от млади и стари, на които не им действат нито лексотан, нито валидол. „Винцето стопля старите ми кокали. Отпуска тялото. А на душата ми става едно хубаво, леко… Сякаш облаче се рее по небето, където все един божи ден всички ще си отидем”, сподели тогава бабата. Никога не беше взимала хап против болежки, но затова пък си падаше по кафето. Пиеше го на малки глътки леко горчиво и с прясно млекце.
50 грама домашна ракийка, кафенце, зелева чорба през зимата и сладка раздумка с комшии – това са дребните всекидневни радости и на 102-годишната баба Яна Христова от пловдивското село Паламарца. По чаша-две домашно вино дръпвала всеки ден до последно баба Неда Иванова от Пловдив, която си отиде от този свят на 103 години.
Разказвали са ми, че баба Веселина Данкова от плевенското село Стожерево на 108 години също като баба ми всяка сутрин се будела точно в 5.30 часа, закусвала с кафе и бухтичка и
за десерт си дръпвала чашка ракийка със захар,
след което си почивала до 9 часа, когато била основната й закуска с палачинки или мекици. Избягвала месото, хапвала повече плодове и зеленчуци.
- Кои са според вас тайните на дълголетието?
- Най-малко половината от столетниците са имали родители, роднини, баби и дядовци, които са живели до дълбока старост. Гените управляват дълголетието.
Много малко столетници са били някога с наднормено тегло. Ограничаването на храната може да забави процеса на остаряване. Много малко от столетниците са пушили някога. Пушенето и пълнотата ускоряват стареенето, защото увреждат вид хромозоми в организма, съдържащи ДНК.
- Има ли проучване за сексуалната активност на дълголетниците?
- Има, и то показва, че столетниците запазват висока сексуална активност до 80-90-годишна възраст. Любовта забавя биологическия часовник и по този начин удължава живота. Изобщо всички форми на обич действат положително върху физическото ни състояние. Колкото повече любов изпитва човек през живота си, толкова повече ще живее. Имам предвид не само сексуалното привличане, но и приятелството и всички емоции, които носят щастие. Именно поради това продължителността на живота е по-дълга, отколкото при мъжете.
