Pomak.eu
Български => Дискусии => Topic started by: Силвия on July 25, 2010, 14:37
-
Уважаеми съфорумници,
Аз не мога да влизам във вашия форум особено честно.
Може би някои от вас следят непрекъснато къде какви коментари излизат,
аз не съм от тях.
Отварям тази нова тема с това въвеждащо уточнение, защото наскоро пуснах един коментар в темата "Забрадката - аксесоар, символ или задължение". Този коментар беше по повод една снимка на едно съвсем мъничко забрадено детенце. Може би след този мой постинг е имало някакви други коментари, какви са те не знам въобще, не съм ги чела, но това, заради което отварям тази тема е, че дълбоко се съмнявам, че коментарът, за който става дума, е бил добре разбран. Той е бил изтрит, бил е коментарн Бог знае как,
но изтриването не е попречило, както видях днес например, този коментар, да продължава да се цитира и в други теми (като например в темата “Брак с деца...”, която след цитирането му, както виждам, междувременно е била затворена), и да продължава да се цитира не добре разбран.
Триенето и въобще цензурата, не помагат впочем, няма как да помогнат с каквото и да било на каквото и да било нормална дискусия и на отстраняване на недоразумения, примерно и т.н. Нито на възможността за това един човек да поясни, ако трябва, какво точно е имал предвид, за да не го тълкуват неправилно.
Ето и част от коментара, за който става дума (не съм го записвала, не предполагах, че ще бъде изтрит, циритам тази част от него по едно ЛС до мен, в което се цитираше част от този коментар).
“Но ако и това толкова малко и невинно детенце, ако такива малки, невинни дечица трябва да се забраждат (да не предизвикат похот у някого може би ??? ), в това няма нищо красиво. То е жалко, манипулативно и дори опасно, ако не се разбира или ако се игнорира обстоятелството, че ако едно малко детенце може да представялва обект на сексуално желание от някой мъж, ако не е забрадено, това би било страшно въобще да се приеме като "аргумент" в полза на забраждането.”
Мисля, че е важно да кажа, че този коментар беше всъщност опит да провокирам малко по-различен ъгъл към рекламирането на забраждане на съвсем малки деца. Към опаковането на съвсем малки деца, понеже са се родили момиченца. Той не беше плод на това, че аз примерно смятам, пази Боже, че помаците или мюсюлманите или въобще всички мъже у нас, ако щете (ако не броим някакви болестни случаи, което е съвсем друга тема) ще тръгнат точно 2-годишни момиченца да пожелават. Нито беше плод на това, че искам да нараня примерно чиито и да било чувства, нищо такова няма. Той, пак повтарям, беше опит да провокирам мислене за това дали рекламирането на забраждане от бебешка възраст едва ли не, е правилно (в Корана впрочем, поне доколкото аз знам, никъде няма да видите напътствия да се забраждат, покриват и пр. съвсем малки деца, нищо такова не знам да има в най-важната книга за Исляма).
Може би част от грешната е моя.
Може би трябваше да изведа, да напиша този коментар по-ясно.
Отварям тази тема и за да ви запитам, така че,
първо, смятате ли, че малките, невръстни момиченца трябва задължително да се забраждат?
И второ – да ви попитам смятате ли, че което и да било недоразумение или неточно разбиране може да се разреши с триене, затваряне на теми и пр. методи, които най-общо се наричат цензура?
Като човек, който е от поколение, което израсна в едно общество, в което цензура се прилагаше навсякъде и във всичко (повечето от вас вероятно не са от такива поколения и не знаят все пак от личен опит какво точно значи това), мога да ви кажа все пак, че цензурата обикновено подклажда слухове, митове, страхове, глупости, какво ли не, но тя е последното, което може да осветли добре който и да било въпрос или проблем, още по-малко – да послужи за това хората да се разбират по-добре и да не страхуват да мислят не по повърхността, за каквото и да става въпрос, за каквото и да иде реч.
-
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3655.msg63483.html#msg63483 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3655.msg63483.html#msg63483)
-
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3655.msg63483.html#msg63483 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3655.msg63483.html#msg63483)
Не знам как става така, че един коментар се изчезва и после пак се появява...
Това не е добра, честна модерация във всеки случай.
Не смятам разбирасе и, че задължително трябваше дотук да се стига.
Да отваря цяла нова тема заради един само постинг.
Надявам се все пак, че с това, което написах в нея,
би станало по-ясно на всички какво все пак съм имала предвид.
-
Цитат на Силвия:
"Да, детенцето е много красиво.
Но ако и това толкова малко и невинно детенце, ако такива малки, невинни дечица трябва да се забраждат (да не предизвикат похот у някого може би ), в това няма нищо красиво. То е жалко, манипулативно и дори опасно, ако не се разбира или ако се игнорира обстоятелството, че ако едно малко детенце може да представялва обект на сексуално желание от някой мъж, ако не е забрадено, това би било страшно въобще да се приеме като "аргумент" в полза на забраждането.
Силвия,
Аз лично следя и харесвам твоите постове ,и се радвам че има останали още разумни хора,които гледат трезво,релано на нещата.Когато една външна на исляма култура, отбелязва някои характерни черти на друга такава, тя няма как да види неща, които не са видими. Един вид забелязват се само важните, набиващите се на очи неща, а не подробностите, пречупени през призмата на собственото ни виждане- светоусещане.Мисля,че вече си наясно защо трябва да се забраждат малките деца(въпреки че до определена възраст не е задължително).Само знай едно,възпитанието на детето в исляма започва от самото раждане.
Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите. Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела в религията и на праведни дела в земния живот.
Всевишният Аллах казва в Коран-и Керим:
„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.” (Тахрим, айет 6)
Родителите са първите хора, които детето ще види в живота си и те са първите, които ще го напътят. Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Всяко дете се ражда с вродена природа и родителите са тези, които го правят евреин, християнин или обожател на огъня.”
Затова още с раждането на детето родителите трябва да започнат с извършването на ислямските обреди.
От суннета на Пророка (с.а.с.) е:
1. Когато бебето се роди, да се чете езан в дясното му ухо и камет в лявото. За да може първото нещо, което детето ще чуе да е единобожието тевхид.
Убейдуллах ибн аби Рафия разказва: „Видях Расулюллах (с.а.с.) да чете езан в ухото на Хусеин когато Фатима (р.а.) го бе родила.”
2. Да му се сдъвче фурма и да му се даде в устата, ако няма фурма да му се даде нещо сладко.
3. Да се кърми продължително време, като срока е две години, което е доказано както от Корана, така и от суннета.
4. Да му се сложи хубаво ислямско име.
Пророкът (с.а.с.) казва:
„На когото се роди дете нека да му сложи хубаво име и да го възпита.”
5. Колене на курбан акика, което означава да се заколе курбан за новороденото дете.
6. Да се обръсне главата на новороденото дете на седмия ден.
Когато Фатима (р.а.) родила Хусеин, нейния баща, който е Мухаммед (с.а.с.), казал:
„Притегли косата му и дай садака от сребро толкова, колкото тежи косата на детето.”
7. Обрязването на момчетата.
Още от ранна възраст детето трябва да започне да се възпитава, защото голяма част от възпитанието то приема до пет годишната си възраст.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Един баща не може да даде нищо по голямо и достойно на детето си от доброто възпитание.”
Родителите трябва да научат детето си на религия, кое е халал и харам, добро и лошо. Първото задължение на родителите е да говорят за Аллах на детето, да породят в сърцето му вяра и обич към Всевишния Аллах, да му обяснят, че Аллах е създал хората, земята, слънцето, звездите и всичко останало. Да му разяснят, че Аллах ни е дарил с очи, уши, разум, осигурил ни е препитанието, подслон и така у детето се заражда една благодарност към Всемогъщия за всички блага. На детето да му се разясни, че Аллах ни вижда и следи нашите дела.
Аллах (С.Т.) ни известява в Коран-и Керим как Пророкът Лукман се обръща към своя син:
„О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ.” (Лукман, айет 16)
Пратеникът (с.а.с.) се обръща към едно момче с думите:
„Момче, спазвай заповедите на Аллах и Той ще те пази. Помни Аллах и ще Го намериш пред себе си. Ако питаш, питай Аллах и ако зовеш за помощ, призови за помощ Аллах.”
Чрез тези думи в сърцето на детето се установява единобожието. То вече знае, че трябва само на Аллах да се моли и само от Него да иска помощ.
Едно от най важните ислямски задължения е родителите да научат детето си да отслужва молитвата, защото тя е от стълбовете на ислямската религия. Всевишният Аллах казва:
„И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.” (Сура Та ха, айет 132)
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Учете децата си да отслужват молитва още от седем гошна възраст, удряйте ги, ако не я отслужват на десет годишна възраст и ги разделете в отделни легла.”
Бащата трябва да води детето в Джамията, там то усвоява реда и начина на изпълнение на молитвата и свиква да отслужва молитвата с джамаат.
На детето трябва да му се разказва за Пророка (с.а.с.), за неговия живот и правдиви дела, за да може детето да го заобича.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Научете детето на обич към вашия Пратеник, към семейството му и към четене на Коран.”
Мухаммед (с.а.с.) насърчава бащата да научи детето си да се развива умствено и физически като казва:
„Силният вярващ е по-достоен и обичан от Аллах от слабия вярващ.”
Детето трябва да учи Коран и да се старае да го запаметява, както и да напредва и в другите науки.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Задължение на родителите е да образоват детето си, да го обучат на плуване, стрелба и да го препитават с добра /позволена/ храна.”
Родителите трябва да предпазват детето от лоши навици като скъперничество и др.
Всевишният Аллах казва:
„А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите.” (Хашр, айет 9)
Да го насърчават към щедрост и даване на милостиня, когато бащата дава садака детето да гледа или само то да дава. У детето да се породи срам, защото Расулюллах (с.а.с.) е казал:
„Срамът е част от вярата.”
У детето да се породи страх от Великия Аллах, защото това е причина за предпазване от греховете и причина за успех в Съдния ден.
Друга черта, от която детето трябва да се предпази е лъжата.
Мухаммед (с.а.с.) е казал:
„Истината води към благочестивост, а благочестивостта води към Дженнета. Лъжата води до заблуда, а заблудата води към Огъня.”
Самите родители да не използват лъжата, защото детето свиква от тях с лъжата.
Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Ако някой каже на едно дете ела ще ти дам нещо и не му даде, то той е изрекъл лъжа.”
Детето трябва да се предпази от горделивост.
Всемогъщият Аллах казва:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.” (Лукман, айет 18)
Още от малко детето трябва да е на нивото на останалите деца, да не изпъква със скъпи дрехи, защото така може да се появи у детето надменност и горделивост. На улицата да върви с умерена походка и да снижава гласа си, за да не пречи на останалите хора. Аллах (С.Т.) ни известява в Коран-и Керим за думите на Пророка Лукман (р.а.), който казва на сина си:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.” (Лукман, айет 18)
Расулюллах (с.а.с.) казва:
„О Ебу Зер, страхувай се от Аллах, където и да си. Заличи лошото с добро и се отнасяй добре към хората.”
Детето трябва да се научи на уважение към учените, защото те са наследници на пророците. Както и уважение към своите родители, братя, сестри и роднини.
Родителите трябва да свързват всяко дело с това дали е харам или халал, как е постъпвал Пратеника (с.а.с.), как са постъпвали сахабетата, за да може да следват техния живот и пример. Родителите да следят детето в какъв кръг се движи и с какви приятели се събира.
Лошото училище за децата е телевизията и лошите приятели. Родителите да им забраняват гледането на филми и предавания, които съдържат насилие, терор, прелюбодеяние, оказващи влияние върху слабата психика на детето. Да се предпази от оприличаване с филмови герои или певци, които ще развалят морала му. Родителите следят с какви приятели се събират, да им дават съвети да си избират другари с добро възпитание. Да се следи какви места посещават, да не са места, от където може да се научат на пороци и забранени от религията дела, като кражба, пушене, пиене на алкохол и приемане на наркотици. А детето може да бъде предпазено от всичко това само с едно истинско ислямско възпитание от раждането до израстването му.
"Икра"
Написаното е дългичко, но се надявам да е било от полза за много хора!Ето още един полезен линк
http://www.islambg.com/modules.php?name=News&file=print&sid=271 (http://www.islambg.com/modules.php?name=News&file=print&sid=271)
-
До колкото знам аз лично децата би трябвало да се забраждат едва когато започнат да имат цикъл, демек влязат в репродуктивна възраст. При българите християни това е било началото на момеенето, момата получавала право да ходи на седенки, да носи украшения, но разбира се под строгия надзор на своите роднини. А при мюсюлманите тогава трябва да сложи забрадка. Така че не мога да разбера, защо едно малко дете трябва да бъде забрадено. Това според мен е в разрез с исляма.
-
Аз лично следя и харесвам твоите постове ,и се радвам че има останали още разумни хора,които гледат трезво,релано на нещата.Когато една външна на исляма култура, отбелязва някои характерни черти на друга такава, тя няма как да види неща, които не са видими.
Външната култура при всички положения не гледа отвътре, да, така е.
Но понякога и един външен поглед може да е с нещо полезен.
Вярата дава морални стожери.
Но винаги е имало и ще има хора, които са се опитвали и ще се опитват да правят от религиите идеологии.
Има и нещо друго, освен това.
Свързано с деликатния баланс между вяра и разум.
И с това, че няма цивилизация без способност на човеците да не се страхуват да приравняват вярата на догма и без възможността им да запазват моралните си стожери и ценности, мислейки света, себе си, вярата си включително по не прост начин.
Защото нравите, обичаите, битът, индустрията, материалните средства, поколенията, народите, държавите и пр. и пр. търпят всякакви промени във времето.
Начинът, по който хората от І век примерно или за хората от VІ век са живели или са мислили, е разбира се доста различен от днешния. Само Всевишният никога не се променя. Той е пращал различни пророци, на различни народи, в различни времена, които да учат хората на най-важните неща по отношение на тяхната духовна и физическа същност. Тези послания са били тълкувани по-късно от различни поколения, от рзлични хора, в различни страни по света, пречупени през разбиранията на тяхното време и на тяхната лична същност. Били са използвани неведнъж, също така, за политически и всякакви други цели много пъти в историята.
Затова струва ми се вярата, религията, колкото и дълбоко лично, сакрално нещо да е тя, се нуждае в някаква степен от саморефлексията на знанието, на разума.
Без саморефлексията на разума, на духа, ако щете, търсещ истината не като проста догма, с всички рискове от това, християнството примерно, ако него си позволя да използвам за пример, нямаше да излезе от т.нар. Средновековие.
Без тази саморефлексия всички християни щяха примерно да смятат още не само, че при тях е истината, а който не мисли като тях, нищо не разбира, но и нямаше да видят добре изкривяванията в собствената си вяра, които се случват по онова време.
И ако днес примерно има мюсюлмански страни, в които жените задължително трябва да ходят опаковани отгоре-додолу (под страх от религиозна полиция и затвор), ако тези страни, при това, разполагат със значителни национални богатства, защото примерно при тях има доста петрол, добри приходи от него от десетилетия насам - ако разбирането на исляма в тези страни иска да се разпространи и другаде, в други страни, той ще използва и използва всички икономически, технически, медийни, рекламни и пр. средства, познати в съвременния свят, за това, имайки достатъчно пари, за да го направи.
В някои страни и днес, както е известно, продължават да убиват с камъни прегрешилите в извънбрачна любовна връзка. За това убиване с камъни, впрочем, за първи път се споменава не другаде, а в т.нар. Стар завет на Библията. (В Новия завет е различно, но това е отделен въпрос. Там има едни думи на Христос, че “който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък”.) Аз не знам какво мислят мюсюлманите у нас и по този примерно въпрос, но дълбоко се съмнявам, че бихте примерно одобрили убиването с камъни.
И понеже рискувам този постинг да стане твърде дълъг, а и темите, които се опитвам да коментирам в него, са повече от една и са струва ми се достатъчно сложни, ще спра дотук. За мен лично няма как в днешния свят човек да може да съпоставя, да съвмести в себе си и моралните ценности, и някаква обща човешка, историческа, гражданска, каквато искате култура, по начина, по който са го правили хората в съвсем други времена и обстоятелства.
-
Silvia
Въпреки дългия ти пост и личните съждения които си направила, личи, че не си разбрала какво имаше в предвид Мутиш, казвайки, че няма как да разберем дадена култура само с външен поглед, защото във всяка такава има действително невидими неща. Тези неща биха могли да станат осезаеми за нас, само ако сме част от тази култура, защото истинските добродетели които я крепят, оцеляват благодарение на духовен човешки ресурс неуловим за различния наблюдаващ, ресурс, който за да бъде силен и устойчив във времето, трябва да има крепител, независим от обикновените ежедневни, житейски и динамично променящи се във времето ценности. Такъв крепител може да бъде само религията и саморефлексията за която ти говориш, няма как да бъде устойчива във времето защото тя е подвластна на човешките слабости.И ако християнството /не само от средновековието а и дори много по-рано/, до сега е претърпяло промени,то това се е случило точно защото този човешки духовен ресурс е ставал и става подвластен на изкривени икономически, политически,социални или каквито и да било други разбирания, различни от свише низпосланото. Колкото и да искат някой, няма как да бъдат променени, примерно стълбовете на исляма низпослани чрез корана и десетки още правила от него сред които е и забраждането. Правила които са универсални, и не само напълно съвместими с модерния начин на живот а и можещи да го движат в правилна посока предпазвайки го от самоунищожение. И това е така защото, цитирам те: „битът, индустрията, материалните средства, поколенията, народите, държавите и пр. „ могат да се променят, но не и нравите и обичаите. Жаждата за надмощие, власт, богатсва, дори и обикновените житейски потребности са едни и същи откакто е създаден човека, от което следва, че и Божийте послания, които се отнасят до човешкия морал, няма как да не бъдат универсални за всички времена, от което пък следва, че те трябва да бъдат безприкословно следвани.
Относно богатсвата на мюсюлманските страни и дали си харчат средствата за разпространение на исляма – не бери грижа. Това е станало още в зората на исляма, когато той достига всяка точка на земното кълбо.
-
Sorry,стана малка грешка!
Моля модератора да премести горния ми постинг в темата за забрадките!
-
Muti6 i Gedje ;),
Все пак, ако държите да бъдете коректни (а вие държите :) ), трябва да използвате по предназначение думите "задължително" и "препоръчително", както и "забранено". Иначе се получава шикалкавене. Забрадките и обрязването са препоръчителни, молитвите и милостинята са задължително 8) Създаване на семейство с единоверец е препоръчително, както и смяната на религията на инославна съпруга. Забранена е смяната на религията "ислям", забранен е брак на мюслимка с немюслим и много т.н. Забраните и задълженията произтичат от Курана, от Аллах, а препоръките (които са пожелателно поведение и отношение) от Сунната, която описва живота на Мухаммед.
;)
Силве, добре си сторила, че си се изяснила. В най-важния мюслимски празничен месец е добро да сме с чисти сърца и отношения :)
-
Външната култура при всички положения не гледа отвътре, да, така е.
Но понякога и един външен поглед може да е с нещо полезен.
Вярата дава морални стожери.Но винаги е имало и ще има хора, които са се опитвали и ще се опитват да правят от религиите идеологии.
Има и нещо друго, освен това.
Свързано с деликатния баланс между вяра и разум.
-
Silvia
Въпреки дългия ти пост и личните съждения които си направила, личи, че не си разбрала какво имаше в предвид Мутиш, казвайки, че няма как да разберем дадена култура само с външен поглед, защото във всяка такава има действително невидими неща. Тези неща биха могли да станат осезаеми за нас, само ако сме част от тази култура, защото истинските добродетели които я крепят, оцеляват благодарение на духовен човешки ресурс неуловим за различния наблюдаващ, ресурс, който за да бъде силен и устойчив във времето, трябва да има крепител, независим от обикновените ежедневни, житейски и динамично променящи се във времето ценности. което пък следва, че те трябва да бъдат безприкословно следвани.
Не знам защо смяташ, че само мюсюлманите или само ти примерно можеш да имаш такъв крепител. Най-важното така или иначе не е видимо за очите (както поне казваше един летящ мечтател в една своя книга за възрастни, написана уж за деца).
Ако човек, впрочем, с всичките си търсения и съмнения, няма в себе си съзнанието за връзка и естествено подчинение на невидимия така или иначе във физическия свят Висш Създател; ако няма в душата си и в ума си връзка с Началото и Края, Алфата и Омегата на всичко; ако не търси молитвено висшата подкрепа, утешение, напътствие, прошка и т.н.; ако не вярва, че всичко е свързано в сложна духовна йерархия и че каквото и да се случва във физическия свят, каквито и престъпления или несправедливости да има в него, каквито и заблуди да има също така, нравствеността, честността, милосърдието, отговорността за собствените му думи и постъпки не са никакви празни думи или понятия; че има възмездие за всичко, и никой човек (какъвто и да е той, атеист примерно или християнин или мюсюлманин или будист и т.н.), не може да бъде извън него; то този човек, дори да е примерно много начетен или богат, не знае достатъчно и недостатъчно има. Такъв човек може лесно да падне в едно от най-опасните изкушения – да реши, че само пряко видимото, земното, светското е това, което има значение. Да си изгради фалшиви опори, които няма как рано или късно да не се сгромолясат.
Ти може би най-вероятно смяташ и, че само ако човек е мюсюлманин, може да стигне до истинско познание за Бога и да спаси душата си. Така смятат вероятно много хора, не само ти, така смятат и мнозина християни, и израилтяни също сигурно. Аз не знам защо пътищата към Бога са различни (само донякъде се изкушавам да мисля, че мога да си представя защо е така), но никак не мога да приема, че Бог не е един за всички. Смятам още, че истински духовно просветените хора имат очи за онова, което не се вижда с очите. Те знаят, че Божиите пътища, техния смисли и основания често не могат да бъдат добре разбрани от хората, които, поради това понякога с невероятна лекота си присвояват правото да искат да бъдат господари, да управляват живота, съзнанието, избора на други човешки същества.
-
Такъв крепител може да бъде само религията и саморефлексията за която ти говориш, няма как да бъде устойчива във времето защото тя е подвластна на човешките слабости.И ако християнството /не само от средновековието а и дори много по-рано/, до сега е претърпяло промени,то това се е случило точно защото този човешки духовен ресурс е ставал и става подвластен на изкривени икономически, политически,социални или каквито и да било други разбирания, различни от свише низпосланото. Колкото и да искат някой, няма как да бъдат променени, примерно стълбовете на исляма низпослани чрез корана и десетки още правила от него сред които е и забраждането. Правила които са универсални, и не само напълно съвместими с модерния начин на живот а и можещи да го движат в правилна посока предпазвайки го от самоунищожение.
Понякога за съжаление едни от най-големите заблуди не минават през чисто светски науки или пътища, минават през религиозни водачи, религиозни тълкувания, религиозни невежества, ако щеш. Там са ставали и стават все още някои от най-големите злоупотреби. Примери за това има колкото искаш и в християнството, и в исляма. Само дето тези примери за християнството не са от днес, а от преди векове, те са част от време, в което схоластиката и недълбокото, а буквално разбирана /неразбирана/ догматика са стигали включително до траги-комични примери – като например горене на клада на някой учен, поради “еретичното” му твърдение, че... земята е кръгла. Подобно фанатично и насилствено прилагане на религиозни разбирания или правила, днес не може да се срещне в християнството. Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна. (Без значение какво мислят, разбират или смятат за правилно за самите те за себе си или за живота си.) В името на Бога, в името на нравствеността, в името на нали такива едни най-висши цели са били извършвани много насилия и престъпления в човешката история. Били са и още се вършат. И някои от тях са нищо друго, освен победа на най-лошото, най-демоничното в човешката природа, защото всичко може да се имитира, всички идеи, ценности, смисли. Най-добрият имитатор, впрочем, на Божиите пътища и послания не са едни или други хора в техните кратки животи, най-добрият имитатор е един паднал ангел, най-силният от падналите. (Понякога, докато го гонят от себе си, хората му постилат най-прекия път до душите, сърцата, мислите и постъпките си.)
Низпосланото, впрочем, от различни пророци в различни култури и сред различни народи, понякога се различава от това, което е било прието като конкретно предписание или религиозен канон. Ще дам един пример.
Когато пророкът Мохамед казва например в сура Ан-Нур (Светлината):“31. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото [кхимар] върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения...”,
от този текст, освен всичко друго се подразбира, че най-вероятно в бита на мюсюлманките от онова време украшенията, накитите и по краката на жените са били типични. От цитирания текст се вижда също, че става дума за кхимар (покривало), онова парче плат, което трябва да покрива пазвата. (През VІ, VІ в., че и по-нататък, облеклото е било съвсем различно от днешното, често това са били едни дълги ризи или роби, изрязани отпред, и ако при мъжете това не е било проблем, при жените е било разбира се). По-късно този кхимар, който е трябвало да покрие пазвата и да закрива част от украшенията (“да не показват своите украшения, освен видното от тях”), се превръща в забрадка, увивана по точно определен начин - в който част от челото трябва да е закрито, в който шията трябва да е напълно закрита, в който нито косъмче от коса не трябва да се вижда и т.н. Този конкретно разбиране, това определение за канон по отношение на т.нар. мюсюлманска забрадка (който днес се изповядва и от духовници, и от обикновени мюсюлмани) не произтича конкретно от написаното на Корана, така или иначе. То е по-късно определение, изобретение или тълкувание.
-
Книга на Еклисиаст
гл. 1
1. Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2. Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
3. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4. Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5. Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8. За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
10. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12. Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13. и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14. Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
-
Не знам защо смяташ, че само мюсюлманите или само ти примерно можеш да имаш такъв крепител.
........................................................................
Аз пък не знам как стигна до този извод – иначе не смятам.
По скоро мисълта ми беше за устоите, които крепят духовността при всяка религия. Устои които да направят реалност красивите думи, които си написала. Дали тези устои няма да бъдат лесно подведени от чашка упортребен алкохол или от късата пола на секретарката в съседния кабинет – неща които за миг могат да обърнат живота наопаки или /пази боже/ доведат до неговия край. Защото като изключим атеистите – всички вярваме, но не всички успяваме във вярата и причината е точно в слабостта на човешкия характер. Слабост която според едни е нормална и човешка според други подложена на лечение чрез религията. Така че ако за тебе е фанатично да носиш забрадка и да не употребяваш алкохол, то това е нормална практика и закон в ислямските страни. Закон който пази обществото от проституция, наркомания, гей сдружения и редица подобни които сама ще прозреш в страни с каква религия са разпространени, вместо да ми говориш неща от рода на – цитирам те:
„Подобно фанатично и насилствено прилагане на религиозни разбирания или правила, днес не може да се срещне в християнството. Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна.”
Като изключвам това за аятоласите, защото товае практика в Иран на течението шийзъм което не е според правилата исляма и се смята за отклонило се течение на него.
Цитираш ми и аета за забрадката, правейки свое изкривено тълкувание за нея.
Аз бих те запитал тогава – защо монахините са завити почти едно към едно като мюсюлманки. Изглежда не само мюсюлманите са „криво” изтълкували Божието послание за това как да се закриват жените.
-
Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна. (Без значение какво мислят, разбират или смятат за правилно за самите те за себе си или за живота си.)
ШОКИРАЩИ СНИМКИ ОТ УЖ ПЪРВОБИТЕН И ФАНАТИЗИРАН ИРАН
ВНИМАНИЕ! НЕ Е ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА !!!
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/06/16/shokirashti-snimki-ot-uj-pyrvobiten-i-fanatiziran-iran-avtor.562683 (http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/06/16/shokirashti-snimki-ot-uj-pyrvobiten-i-fanatiziran-iran-avtor.562683)
-
Аз пък не знам как стигна до този извод – иначе не смятам.
По скоро мисълта ми беше за устоите, които крепят духовността при всяка религия. Устои които да направят реалност красивите думи, които си написала. Дали тези устои няма да бъдат лесно подведени от чашка упортребен алкохол или от късата пола на секретарката в съседния кабинет – неща които за миг могат да обърнат живота наопаки или /пази боже/ доведат до неговия край. Защото като изключим атеистите – всички вярваме, но не всички успяваме във вярата и причината е точно в слабостта на човешкия характер. Слабост която според едни е нормална и човешка според други подложена на лечение чрез религията. Така че ако за тебе е фанатично да носиш забрадка и да не употребяваш алкохол, то това е нормална практика и закон в ислямските страни. Закон който пази обществото от проституция, наркомания, гей сдружения и редица подобни които сама ще прозреш в страни с каква религия са разпространени, вместо да ми говориш неща от рода на – цитирам те:
„Подобно фанатично и насилствено прилагане на религиозни разбирания или правила, днес не може да се срещне в християнството. Но може да се срещне в исляма, за съжаление, в някои мюсюлмански страни, където шериатът е заменил гражданските закони, където аятоласи определят кой да бъде избран за президент и какви точно норми на обличане, начин на живот и пр. да имат всички хора в съответната страна.”
Като изключвам това за аятоласите, защото товае практика в Иран на течението шийзъм което не е според правилата исляма и се смята за отклонило се течение на него.
Цитираш ми и аета за забрадката, правейки свое изкривено тълкувание за нея.
Аз бих те запитал тогава – защо монахините са завити почти едно към едно като мюсюлманки. Изглежда не само мюсюлманите са „криво” изтълкували Божието послание за това как да се закриват жените.
Аз никъде не съм казвала, че носенето на забрадка е фанатизъм.
Това първо. Може и да се учудиш, но не e смятам по принцип, че е фанатизъм.
Смятам, че е има нещо фанатично обаче примерно в това, за да не ти се вижда косата, да си сложиш забрадка и върху нея примерно перука. Смятам, че е фанатично в някакъв смисъл женските уши или женското чело да се схващат като неща, чието показване е "страшно" нали сексуално провокативно.
(Впрочем, що се отнася до монахините – да, техните лица се показват всъщност по начин, подобен на жените с мюсюлмански забрадки. Но монахините са жени, дали обет за безбрачие, за посвещение изцяло на Бога. Те, както и монасите, са хора, които се посвещават да живот и служене, много различен от този на обикновените вярващи или невярващи мъже и жени. Те не се женят разбира се, не създават семейства, не се грижат за деца, съпрузи или съпруги, монашеският живот е или поне би трябвало да бъде отказ от всичко земно, материално, плътско и пр. В този смисъл сравнението с начина, по който се забраждат или обличат някои мюсюлманки не е особено адекватно.)
Второ, като казваш, че съм направила някакво изкривено тълкувание на аета за забрадката, не е зле да се аргументираш защо смяташ така. Да напишеш примерно: смятам, че това тълкувание е изкривено, невярно защото... и т.н. Нищо такова няма в това, което си написал.
Трето, ако един човек не харесва това, че в някои общества има религиозна полиция и там начинът, по който се обличат жените, е в много случаи всичко друго, но и техен личен избор, ако не харесва една крайност или крайности, които и да са те, това не значи задължително, че примерно е някакъв фен на алкохола и на пък на показната сексуалност. Нищо такова не следва от само себе си.
“Дали тези устои няма да бъдат лесно подведени от чашка упортребен алкохол или от късата пола на секретарката в съседния кабинет – неща които за миг могат да обърнат живота наопаки или /пази боже/ доведат до неговия край.”, казваш ти. Ами ако от една чашка алкохол или от гледката на една къса пола животът на един мъж може да се обърне наопаки или, още повече, те да доведат до неговия край, то жал ми е за такъв мъж, честно казано. Това значи, че такъв мъж е страшно, безкрайно лесно да бъде изкушен, объркан, сразен. От чашка алкохол и една къса пола? Какво ли би направил този хипотетичен мъж ако трябва да преживее примерно две чашки алкохол и две къси поли. Направо инфаркт ли ще го хване... Извинявам се за шеговития тон, но прекалено многото табута понякога подхранват въобръжение, което изглежда е много по-ранимо.
Аз впрочем, ако това има някакво значение, за себе си лично се натъжавам или дори мъничко се ядосвам, и в случите, когато видя примерно някое младо момиче или жена, която смята, че прекалената сексуална показност ще я направи по-желана; както и като видя някоя прекалено омотано момиче или жена. И макар че разбира се и за едните, и другите може да се каже, че това е тяхно право, тяхна работа как точно се обличат, за мен лично и едните и другите губят по нещо. Първите вероятно губят повече, но това не значи, че и вторите не губят. Едните рискуват да изгубят част от душата си, а другите – възможността душите им да не са задължително души на подчинени хора.
Както и да е. Най-важното, което всъщност исках да кажа, е, че в някакъв смисъл има хора, които се уповават на един вид крайности, други на други. Но понеже, както е казано много отдавна: “Човекът е мярка на всички неща, и за видимите, и за невидимите”, всеки опит да се опрости намирането на тази сложна поне за мен мяра, може би дава един или друг вид сигурност или не знам точно как да се изразя. Но това е сигурност, която в едни случаи може да бъде застрашена лесно, оказва се, и от една чашка алкохол или от гледката на една къса пола; а в други – от това сексуалността, комерсиалността, суетата да се опитват да изкарат от “телесната долница” мяра за всички неща, което разбира се до нищо добро не може да доведе и не довежда.
-
ШОКИРАЩИ СНИМКИ ОТ УЖ ПЪРВОБИТЕН И ФАНАТИЗИРАН ИРАН
ВНИМАНИЕ! НЕ Е ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА !!!
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/06/16/shokirashti-snimki-ot-uj-pyrvobiten-i-fanatiziran-iran-avtor.562683 (http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/06/16/shokirashti-snimki-ot-uj-pyrvobiten-i-fanatiziran-iran-avtor.562683)
Всякакви неща могат да се прочетат за Иран, и добри, и лоши.
Аз нямам да давам тук линкове към текстове или публикации, в които се говори за насилието, за лошите неща. И няма да го направя, защото като прочета някоя неуместна шега от рода на: "Внимание! Не е за хора със слаби сърца!", се сещам, че и за сериозното, и за смешното се иска нещо повече от "черно-бяло" мислене. "Черно-бялото" мислене има този недостатък да се изкушава да смята, че то обезателно е споделено. И че може да дава някакви верни отговори или да разсмива, но и за сериозното, и за смешното не точно този тип мислене помага.
-
Аз никъде не съм казвала, че носенето на забрадка е фанатизъм.
Това първо. Може и да се учудиш, но не e смятам по принцип, че е фанатизъм.
Смятам, че е има нещо фанатично обаче примерно в това, за да не ти се вижда косата, да си сложиш забрадка и върху нея примерно перука. Смятам, че е фанатично в някакъв смисъл женските уши или женското чело да се схващат като неща, чието показване е "страшно" нали сексуално провокативно.
Противоречиш си. Веднъж смяташ, че не е фанатично - после смяташ че било - ако примерно не искаш да ти се гледат ушите. Ами как това ще стане без да се вижда косата. То тагава по-добре без забрадка, защо ти е.
(Впрочем, що се отнася до монахините – да, техните лица се показват всъщност по начин, подобен на жените с мюсюлмански забрадки. Но монахините са жени, дали обет за безбрачие, за посвещение изцяло на Бога. Те, както и монасите, са хора, които се посвещават да живот и служене, много различен от този на обикновените вярващи или невярващи мъже и жени. Те не се женят разбира се, не създават семейства, не се грижат за деца, съпрузи или съпруги, монашеският живот е или поне би трябвало да бъде отказ от всичко земно, материално, плътско и пр. В този смисъл сравнението с начина, по който се забраждат или обличат някои мюсюлманки не е особено адекватно.)
Брех какви изводи само - значи монахите са обрекли дейнастта си на бога а мюсюлманките не са или монахините са вярващи мюсюлманките не са. Хайде сега да не анализираме от кой Бог би бил по-доволен - от тези дето работят и творят и даряват на обществото или тези който по цял ден са пред олтара. На мене второто ми прилича на фанатизъм.
Ами ако от една чашка алкохол или от гледката на една къса пола животът на един мъж може да се обърне наопаки или, още повече, те да доведат до неговия край, то жал ми е за такъв мъж, честно казано. Това значи, че такъв мъж е страшно, безкрайно лесно да бъде изкушен, объркан, сразен. От чашка алкохол и една къса пола? Какво ли би направил този хипотетичен мъж ако трябва да преживее примерно две чашки алкохол и две къси поли. Направо инфаркт ли ще го хване... Извинявам се за шеговития тон, но прекалено многото табута понякога подхранват въобръжение, което изглежда е много по-ранимо.
;D ;D ;D - мен пък ми е жал за мъж, който може да издържи на една къса пола.
А пък ако смяташ, че геройството на един мъж се изразява в това, колко чаши алкохол носи, тогава ми е жал и за тебе ??? А да не говорим за пияни герои зад волана.
Но това е сигурност, която в едни случаи може да бъде застрашена лесно, оказва се, и от една чашка алкохол или от гледката на една къса пола; а в други – от това сексуалността, комерсиалността, суетата да се опитват да изкарат от “телесната долница” мяра за всички неща, което разбира се до нищо добро не може да доведе и не довежда.
Просто не си осъзнала колко е късо разстоянието от авторитета до резила 8)
-
Противоречиш си. Веднъж смяташ, че не е фанатично - после смяташ че било - ако примерно не искаш да ти се гледат ушите. Ами как това ще стане без да се вижда косата. То тагава по-добре без забрадка, защо ти е.
Брех какви изводи само - значи монахите са обрекли дейнастта си на бога а мюсюлманките не са или монахините са вярващи мюсюлманките не са. Хайде сега да не анализираме от кой Бог би бил по-доволен - от тези дето работят и творят и даряват на обществото или тези който по цял ден са пред олтара. На мене второто ми прилича на фанатизъм.
;D ;D ;D - мен пък ми е жал за мъж, който може да издържи на една къса пола.
А пък ако смяташ, че геройството на един мъж се изразява в това, колко чаши алкохол носи, тогава ми е жал и за тебе ??? А да не говорим за пияни герои зад волана.
Просто не си осъзнала колко е късо разстоянието от авторитета до резила 8)
Каквото и да казваш, казвай го от свое име.
Да преиначаваш думите на друг човек и да влагаш свои мисли, внушения и промени или просто свои глупости в тях, е всичко друго, само не и почтено.
Къде съм писала ,че може да е геройство за един мъж да пие?
Къде съм писала, също така, че ако човек не е монахиня или монах, значи не може да е вярващ човек? Писала ли съм някъде подобно нещо?
Колкото до това какво точно трябва да закрива забрадката, така и не получих отговор, който да ми каже защо според някои текстове в Корана (в които нито за забрадка се споменава, нито за уши, нито за чело, макар че може например да се споменава за накити по краката) жените трябва да спускат покривалото, кхимара върху пазвите (бюстовете си т.е.), и да не тропат нарочно с крака да показват накитите си, но за религиозен канон е прието не това, е нещо различно от него?
п.с.:
Ако искаш да се надлъгваш и да шикълкавиш,
сигурно ще си намериш по-добри събеседници от мен.
Няма нищо по-просто от това както ми е станало интересно в този форум, така и да реша, че няма особен смисъл да пиша в него. Заради хора като теб едва ли има смисъл.
-
Боже, каква ода за един изтрит пост! А ако бяха два? Не ми се мисли...
-
Боже, каква ода за един изтрит пост! А ако бяха два? Не ми се мисли...
Eдна тема може да се отвори по някакъв конкретен повод и после в нея да стане дума за други неща. Никаква ода няма тука. Ако не е имало никакъв интерес към това, което пише в нея, тя щеше да си остане като тема - уточнение или съобщение по някакъв повод и нямаше да има последваща дискусия. Дискусията в тази тема, ако въобще си я прочел, не се върти около повода, заради който е била отворена.
Кой знае, може би само изрази от рода на: "От една чаша алкохол и една къса пола? Ами ако бяха две?", са били способни да ти задържат погледа. (За мен поне те въобще не са били толкова важни.)
Впрочем, замяната на думата "чаша" с "ода", никаква "литературна" закачка не прави. Тази подмяна или "творческо" копиране просто няма за какво да се закачи, няма никаква връзка с нещата, за които е ставало дума в темата.
-
..................................
Къде съм писала ,че може да е геройство за един мъж да пие?
................
От съжденията ти за "алкохолното геройство" предположих, че пък ако........, от което не следва че съм нещо заклеймил. ;)
А пък АКО смяташ, че геройството на един мъж.........................
Къде съм писала, също така, че ако човек не е монахиня или монах, значи не може да е вярващ човек?
..............................
Скъпа Силвия,
ти не си го писала директно, но четейки изводите ти за вярващите монахини и мюсюлманки, човек лесно може да стигне до този извод, което поставя една дилема - цитирам те:
"-Впрочем, що се отнася до монахините – да, техните лица се показват всъщност по начин, подобен на жените с мюсюлмански забрадки. Но монахините са жени, дали обет за безбрачие, за посвещение изцяло на Бога....."
В коментара ти, че еднакво са забрадени монахините и мюсюлманките,и продължавайки с израза "но......",човек асоциативно стига до заключение, че ти наистина смяташ едните за по-вярващи от другите.
Няма силна и слаба вяра, човек или вярва или не вярва. И най малкия опит за умаловажаване и бягане от богослуженията които са ни отредени да вършим, води до съмнения за истинността на вярата, т.е. за реалното съществуване на Бог и всичко сътворено от него на земята и на ахирета / отвъдното/.
.................................
Ако искаш да се надлъгваш и да шикълкавиш,
...................
Даже не съм си го и помислял :) Поздрави.
-
Не знам каква представа имаш за монашеския живот, но той наистина е доста различен от този на хората, които се женят, правят любов, раждат деца и пр. и пр. Повечето хора разбира се не са нито монаси, нито монахини, и техните ежедневни обязаности не са такива като на монасите и монахините. Те могат разбира се да са вярващи хора, даже много вярващи, но така или иначе в техния ежедневен живот е свързан с това да се грижат за семействата или за децата си. Едва ли може да се каже, че е добър онзи вярващ човек, който не се грижи за подобни неща. И въобще разликите са доста очевидни, малко съм учудена, че пак трябва да споменавам някакви достатъчно известни неща.
Колкото до "геройства", свързани с алкохола, те за съжаление не са само мъжки. Срещат се понякога и жени, за съжаление, добре почерпени, и по някакъв начин при тях е още по-трагикомичен ефектът.
Да изпие обаче човек една чашка алкохол или пък една бира примерно е нещо доста различно от това да се налее до козирката, както се казва. Има нещо крайно и не много естествено и в абсолютните трезвеници, поне според мен, които примерно когато женят децата си или когато имат някакъв личен или семеен празник, или някакви приятели или колеги ги поканят да изпият примерно една чаша вино за тяхно здраве, те се дърпат и отказват.
Моите дядовци например, и двамата (те са покойници, мир на душите им), правеха вино, и то много хубаво вино. Те бяха ценители и майстори, не хора, които когато и да било можеше човек да види нетрезви. Бяха и много работливи хора, на които животът нищо не беше дал и не даваше наготово. Единият продаваше виното, което правеше и препечелваше така по някой лев допълнително, или пък подаряваше част от него на приятелите си (той живееше в лозарски край, в край, където растат едни от най-хубавите сортове грозде), а другият отглеждаше касис в двора си, и правеше вино, една чаша от което можеше да стопли всеки в дългите зимни вечери.
Не знам как ти звучат тези неща, за които споменавам, но ги разказах просто защото ми се струва, че абсолютизирането в някакви крайни опозиции не винаги е най-добрата или най-естествената мяра.
Впрочем в земите, където възниква Ислямът, климатът е бил е доста горещ и съвсем различен примерно от т.нар. умерени географски ширини. При такъв климат изпиването примерно на една чаша твърд алкохол е много по-опасно, отколкото в земи, където много рядко може да е толкова горещо. Ако човек примерно живее в пустината, освен това, и традиционният му начин на обличане естествено е бил и е друг. Не е възможно примерно да тръгне човек да прави преходи през пясъците на пустината, без добре да си увие главата, без да няма някакви допълнителни палчета плат, с които да си увие устата и носа от време на време да си закрива даже, защото иначе и в косата, и носа, и зъбите му дори няма как да не се напълнят с пясък.
Тези добре увити глави, включващи устни, носове и пр. (които някои смятат за религиозно задължение), при друг вид климат и природни особености, в земи, където нито пустини има, нито пясъчни бури, нямат във всеки случай никакъв практичен смисъл. В това отношение те са толкова необходими, колкото биха били необходими примерно кожусите на ескимосите там, където нито студ, нито сняг има.
Поздрави и на теб.