Pomak.eu
Български => Помаци => Topic started by: dim56 on February 26, 2010, 19:55
-
Направи ми впечатление, че в нашия форум е доста слабо участието на помаци от Турция. Въпреки че като количество там може би са най-много. За да не бъда голословен, ето ви малка справка към 25 февруари за активността на форума във www.pomak.eu (http://www.pomak.eu):
Общо публикации - 42 432
Раздел на български - 37 270
Раздел на турски - 4 869.
В раздела на турски език може би има много и интересни теми, но хора като мен, не знаещи езика, не могат да добият ясна представа за живота на хората там.
Желанието ми е тук да се пише повече от и за тези хора.Да се види доколко е съхранено помашкото в техния бит, фолклорни традиции и обичаи, доколко помнят майчиния си език...
Разбирам, че както за мене е пречка да чета и пиша на турски, така и за болшинството от тях е пречка да четат и пишат на български. Но пък между нас има доста участници, които владеят и двата езика, и ще бъде добре да превеждат - това ще е в полза за всички, които се интересуват.
А сега да ви запозная с нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с помаците. Въпросът с живота на т.нар. "малоазийски българи". Това са етнически българи, които са живели в Мала Азия до Балканската война, след което са преселени в България. И на техните места са заселени... помаци. Случайно попаднах на блога на младия учен-османист Стоян Шиваров. Този блог е посветен на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България", стартиран в началото на 2009 г. В рамките на този проект, г-н Шиваров с още двама свои колеги е направил теренно проучване през лятото на 2009 г. по местата, където са живели малоазийските българи. Освен сведенията за тях, те са събрали богат снимков, аудио- и видеоматериал за живеещите понастоящем там помаци. Именно това ме заинтересува пък мен и, с любезното съгласие на г-н Шиваров, ще ви представя част от техните материали.
Тук е мястото да отправя една молба към участниците в нашия форум:
Ако някой от вас разполага с някаква информация и документи, свързани с малоазийските българи, нека се свърже със Стоян Шиваров на e-mail stoyan.shivarov@ottomanist.info (http://stoyan.shivarov@ottomanist.info)
Адресът на блога е: http://sasedna.blogspot.com/ (http://sasedna.blogspot.com/)
Ето част от статията на един от участниците в теренното проучване - Георги Зеленгора:
На 12 юли т. г. пристигаме в град Гьонен, който избрахме за база на експедицията. Градът е прочут със своите минерални извори. Гьонен е център на район, в който се намират повечето от българските села. В града е имало българска махала. След Освобождението в Гьонен са настанени много турци, помаци, черкези и татари от България. Имената на две от новите махали „Плевен” и „Търново” подсказват от къде са дошли заселниците.
Нашата цел обаче са някогашните български села и особено най-голямото от тях Коджа бунар. Още на другия ден ни се отваря прекрасна възможност да го посетим. В Гьонен се запознаваме с адвокат Ремзи Къса, жител на Коджа бунар. Неговите деди са от родопското село Барутин. Заселват са в Коджа бунар по време на Балканската война, когато бягат от настъпващите български войски.
Ремзи е любезен да ни закара до селото и да ни покаже неговите забележителности. Днешните жители на Коджа бунар са помаци, потомци на преселници от общо 32 села от Неврокопско и Драмско, между които Барутин, Фъргово, Крибул, Кочан, Абланица, Жижево, Борино и други. Повечето от възрастните хора говорят много добре български език, който те наричат помашки. Знаят много за България и са добре настроени към страната на техните деди.
Най-голямата забележителност на селото са хилядолетните чинари в центъра, под които блика минерален извор. От времето на българите има останали много къщи. В Коджа бунар видяхме останките от българска воденица и водопровод, както и основите на старата българска църква. През последните години селото е посещавано от потомци на някогашните му български обитатели.
Същия ден на връщане от Коджа бунар се отбиваме и в най-голямото помашко село района Хасанбей, разположено само на два километра северно от Гьонен. Жителите му са помаци, чиито деди са изселени по време на Руско-турската война (1877-1878) от селата Буковец, Белослатинско, и Петревене, Луковитско. Говорят чист и малко архаичен български език. Има няколко семейства от Сяр, прогонени от гърците през 20-те години на ХХ век. Един от тях, 87-годишният дядо Ариф Гючлю, още пази спомени от родното си място.
На следващия ден сме в град Балъкесир за интервю с коджабунарския краевед Хюсеин Есенер Ракипов. Той е 80 годишен, но изключително пъргав и жизнен. Дядо му и баща му са от село Кочан, Гоцеделчевско. Пристигат в Коджа бунар през 1913 г. Хюсеин разказва подробно историята на малоазийските българи. Голяма част от сведенията, с които разполага, са непознати за нашата наука. Говори отлично български. Посещавал е два пъти България. Първия път, в края на 80-те години, престоява два месеца в родното село на дедите си. Освен всичко Хюсеин ни изпя няколко помашки народни песни от Родопския край.
Цялата статия можете да прочетете тук:
http://docs.google.com/View?id=dggx853h_149gfszw4cd (http://docs.google.com/View?id=dggx853h_149gfszw4cd)
-
Продължавам...
Най-интересен за мен се оказа разказът на аго Хюсеин Есенер (Терзи Хюсеин). Човекът е от първото поколение родени там. Освен сведенията, които дава, песните, които пее, изключително ме впечатли говорът - отлично запазен автентичен кочански диалект!
Чуйте го:
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 1 (http://www.youtube.com/watch?v=1UB5p-Yx6I0#)
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 2 (http://www.youtube.com/watch?v=bal_orMkgmY#)
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 3 (http://www.youtube.com/watch?v=UjD6Bk56vg4#)
Ето една от песните в този видеоклип (на 4:50 мин.), изпълнена от Женска група - с. Плетена:
http://www.goear.com/listen/91de00c/airo,-airo-fg-pletena (http://www.goear.com/listen/91de00c/airo,-airo-fg-pletena)
Терзи Хюсеин за историята на с. Kocapınar - ч. 4 (http://www.youtube.com/watch?v=pR66Mz6xdGU#)
Хюсеин Есенер има и други видеоклипове, в които увлекателно разказва за историята на преселниците, но там говори на турски. Ще е хубаво ако някой се наеме да сложи субтитри в тези видеоклипове с превод на български.
-
Svyrzan s temata a eto ti dqdo mi :D 07-2009
http://www.goear.com/listen/ed2ec70/100-g.-pomashko-own (http://www.goear.com/listen/ed2ec70/100-g.-pomashko-own)
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2234.msg30966.html#msg30966 (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2234.msg30966.html#msg30966)
-
Направи ми впечатление, че в нашия форум е доста слабо участието на помаци от Турция. Въпреки че като количество там може би са най-много. За да не бъда голословен, ето ви малка справка към 25 февруари за активността на форума във www.pomak.eu (http://www.pomak.eu):
Общо публикации - 42 432
Раздел на български - 37 270
Раздел на турски - 4 869.
В раздела на турски език може би има много и интересни теми, но хора като мен, не знаещи езика, не могат да добият ясна представа за живота на хората там.
Желанието ми е тук да се пише повече от и за тези хора.Да се види доколко е съхранено помашкото в техния бит, фолклорни традиции и обичаи, доколко помнят майчиния си език...
Разбирам, че както за мене е пречка да чета и пиша на турски, така и за болшинството от тях е пречка да четат и пишат на български. Но пък между нас има доста участници, които владеят и двата езика, и ще бъде добре да превеждат - това ще е в полза за всички, които се интересуват.
То и от Гърция няма, а от Македония и по-назапад май е само Шериф... и Метка( като Торбеш :) )
Чудя се няма ли помаци там, или си имат свои сайтове ...?
Но дядото е готин. Говори като по-възрастните хора и почти не се усеща някакъв диалект.
-
Добре ще е, ако се представи някаква статистика показваща броя на участниците и от коя страна пишат .
-
То и от Гърция няма, а от Македония и по-назапад май е само Шериф... и Метка( като Торбеш :) )
:D Hahaha!!!
Ti izgleda so siot um mislish deka jas sum Metka!!??? ;D
-
Моля не разводнявайте темата!
Давайте снимки, песни или други материали по нея.
За мен наистина е много интересно (а сигурен съм и за много други) да науча повече за живота на преселниците в Турция.
-
Много интересна тема наистина :) . Забелязва се, че не говори завалено като банатските или бесарабските българи, а макар и да не знае някои думи има много добра дикция, може би турският език предразполага към това. За мен е интересно дали тези хора пазят българското в себе си - имат ли културни центрове, младите знаят ли езика или вече са почти асимилирани. Попринцип България е изоставила нашите мюсюлмани живеещи в чужбина. Бях гледал един филм за гораните, които се радваха като малки деца на няколко книги и разни снимки от България. Те обаче се крепят и имат културни центрове, в които пазят своите песни и обичаи. Дали някой от пищещите от Турция може да каже дали има нещо такова там :)
-
Както бях писал по-горе, Терзи Хюсеин има клипове на турски език, в които разказва за историята на преселниците в Коджа бунар.
Предлагам ги тук с надеждата някой от вас да сложи субтитри към тях на български ;)
Hüseyin ESENER 1 (http://www.dailymotion.com/video/xcn3pd)
Huseyin ESENER 2 (http://www.dailymotion.com/video/xcn3ri)
Huseyin ESENER 3 (http://www.dailymotion.com/video/xcn3uj)
-
Huseyin ESENER 4 (http://www.dailymotion.com/video/xcn3w6)
Huseyin ESENER 5 (http://www.dailymotion.com/video/xcn3yu)
Huseyin ESENER 6 (http://www.dailymotion.com/video/xcn42b)
-
Huseyin ESENER 7 (http://www.dailymotion.com/video/xcn46b)
Huseyin ESENER 8 (http://www.dailymotion.com/video/xcn47w)
-
Ето два образеца от говора на възрастните хора в Коджа бунар. Записите са от материалите на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България":
http://www.goear.com/listen/35edb35/govor-pomak-man---kocapinar (http://www.goear.com/listen/35edb35/govor-pomak-man---kocapinar)
http://www.goear.com/listen/c709d2e/govor-pomak-woman---kocapinar (http://www.goear.com/listen/c709d2e/govor-pomak-woman---kocapinar)
Жалкото е, че майчиния език там си отива безвъзвратно заедно със най-старите хора. Младите не го знаят, благодарение явно на непрестанните грижи на държавата в тази насока ;) За отбелязване е и пълното безучастие на България - сигурно се срамува от прогонените от родните им огнища помаци.
Полезно е етноинженерите и новите езиковеди, пребиваващи в този сайт, да се позамислят малко върху предложените материали.
-
Здравейте братя мюсюлмани,аз съм православен християн,но това не ми пречи да ви чувствам като братя,след като имаме еднаква кръв,език,държава и обща история.Интересувам се най-вече от съдбата на българите-мюсюлмани живеещи днес извън пределите на България.
Ето част от изследванията ми за мюсюлманите от български произход в Турция.
Вилает Едирне
388 222 жители
Околия Едирне
гр. Едирне (Одрин,Edirne)-128 400 жители турци,българи-мохамедани-12 000,бошняци.
През 60-те години на 20 век в града е имало 10 324 жители с майчин език помашки.
с.Орхание(Orhanie)-населено с българи-мохамедани-между 489 и 580.Намира се в община Каракъсъм.
с.Йеникадън(Yenikadin)-населено с 550 българи-мюсюлмани.
-В около 20 села на околията живеят близо10 000 българи-мохамедани (помаци)
Околия Хавса
21 186 жители
гр.Хавса(Havsa)-8664 жители населен с турци и българи-мохамедани (помаци)
с.Азатлъ(Azatli)-населено с 952 българи-мохамедани
с.Шербетар(Serbettar)-населено с 991 българи-мохамедани
с.Наипюсуф(Naipyusuf)-населено с 605 българи-мохамедани,живеещи в 225 семейства.Приселници от Ловешкото село Извор от 1893 г.
Еноска околия
гр. Енез-(Eнос)-3808 жители турци,българи-мохамедани (помаци),гърци
с. Султанидже(Sultanice)-населено с българи-мохамедани -1031
Кешанска околия
76 606 жители
гр.Кешан(Kesan)-53 390 жители турци и българи-мохамедани (помаци)
с. Орхание(Orhanie,Todoric)-населено с българи-мохамедани-421
с. Акъджа(Akhoca)-населено с българи-мохамедани-494
с. Курткьой-населено с българи-мохамедани
с.Сулуджа(Suluca)-населено с българи-мохамедани-445.Намира се в община Меджидие.
с.Гьокчетепе(Gokcetepe,Mavros)-492 жители българи-мохамедани
с.Чамлиджа(Camlica,Grabuna)-1267 жители българи-мохамедани.
с.Бегендък(Begendik)-населено с 2215 българи-мохамедани
Околия Узункьопрю
73 486 жители
Гр.Узункьопрю(Uzunkopru)-39 123 турци и българи-мохамедани (помаци)
с. Бейкьой(Beykonagi)-населено с 169 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с. Хасанбунар-(Hasanpinar)-населено с между 615 и 3500 българи-мохамедани.Намира се в община Хамидие.Приселници от Плевенско-България и Солунско- Гърция.В градовете Чорлу и Черкезкьой има доста жители от селото.
с. Султансах(Sultansah)-населено с 332 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.Основано е от приселници след Руско-турската война-1878 г.
с. Телишман-населено с българи-мохамедани
с. Турнаджик(Turnaci)-населено с 294 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с. Куртбей(Kurtbey)-населено с 1766 българи-мохамедани.Намира се в община Хамидие
с. Павлово-населено с българи-мохамедани
с. Сазлъмалкоч(Sazlimalcoc)-населено с 453 българи-мохамедани.Намира се в община Кърджаселих.Приселници от България след Руско-турската война.
с. Кадъкьой(Kadikoy)-населено с между 255 и 353 българи-мохамедани.През зимата населението достига до 1000 души.Намира се в община Хамидие.Приселници от Родопите.
с.Ягмурджа(Yagmurca,Kestambol))-населено с между 908 и 1160 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с.Башгьол(Basagil)-населено с 431 българи-мохамедани.Намира се в Община Чопкьой.Заселено с приселници от Белослатинско и Свиленградско-България и Солунско-Гърция.
с.Eлмалъ(Elmali)-населено с 824 жители българи-мохамедани,турци-гаджали,роми.
с.Мухаджиркадъ(Muhacirkadi)-населено с 362 българи-мохамедани.Намира се в Община Чопкьой.
с.Сипахи(Sipahi)-населено с между 342 и 472 българи-мохамедани.Намира се в община Чопкьой.
с.Чопкьой(Copkoy)-населено с българи-мохамедани.Център на община.
с.Чалъкьой(Calikoy)-335 жители населено с българи мохамедани и турци.Приселници от Солунско-Гърция,Разградско-България и бивша Югославия.
-българите-мюсюлмани са мнозинство сред селското население на окръга.
Околия Мерич
с.Субаши(Subasi)-населено с 2108 българи-мохамедани (помаци).Намира се в община Кюплю.
с.Кавакли(Kavakli)-населено с 472 българи-мохамедани.Приселници от 1923-1924 г.от Гърция-драмските села Пулево и Калчево.
с.Адасарханлъ(Adasarhanli)-населено с 1174 българи-мохамедани
с.Кюплю(Kuplu,Koplo)-между 2900 и 3272 жители българи-мохамедани и турци-гаджали.Помаците са приселници от Воденско-Гърция-1924 г. и днес говорят на добро ниво езика си.Център на община Кюплю.
с.Карахамза(Karahamza)-населено с между 119 и 173 българи-мохамедани.Приселници от районите на Драма и Кавала-Гърция от 1924 г.Всички говорят на т.н. помашки език.Много от жителите на селото днес живеят в Истанбул.
с.Хасърджиарнавут(Hasirciarnavut)-населено с 596 българи-мохамедани
с.Серем(Serem)-населено с 359 българи-мохамедани от Солунско-Гърция,заселени през 1923 г.
Околия Ипсала
Гр.Есетже(Esetce)-населен с 2160 жители българи-мохамедани (помаци).Наследници на бежанци от Плевенско-България след Руско-турската война.Почти всички говорят на български,наричан от тях самите помашки.
с.Аличо Пехливанкьой(Alico Pehlivan)-между 1912 и 2394 жители населено с българи-мохамедани.Приселници от Плевенско и Луковитско-България след Руско-турската война.
гр.Коджахадър(Kocahadir)-населен с 1125 жители българи-мохамедани,български и румънски турци.Приселници от България и Румъния.
гр.Йени Карпузлу(Yeni Karpuzlu)-населен с между 3229 и 3540 жители основно българи-мохамедани.Заселено с бежанци от България и Гърция.
с.Сарпдере(Sarpdere)-населено с между 534 и 628 жители българи-мохамедани и български турци.Приселници от Ловешко,Плевенско,Средногорието,Старозагорско,Шуменско-България,Драмско,Солунско и Ксантийско-Гърция и Вардарска Македония.
Гр.Султан(Sultan)-населен с 1578 българи-мохамедани и български турци.През 1924 г. в селото се заселват приселници от Солунско,Драмско и Западна Тракия-Гърция,а през 1934 г. от България и Румъния.Намира се в община Ибръктепе.
Гр.Ибръктепе(Ibriktepe)-населен с между 1987 и 2074 жители основно българи-мохамедани.Приселници от Солунско,Драмско и с.Хамидие.Център на община.
с.Хаджикьой(Hacikoy,Haci)-населено с между 1553 и 1699 жители българи-мохамедани и турци.Жителите на селото са приселници от Солунско-Гърция-1924 г.,България и Румъния-1935,1950 г.Намира се в община Ибръктепе.
-В Източна Тракия,българи-мюсюлмани живеят и в районите на Чаталджа,Силиврия,
Чорлу,Родосто,около Истанбул-20 000,Дарданелите,Мраморно море,Сарай,Бейкоз.
.
-Броят на българите-мюсюлмани в Източна Тракия е между 120 000 и 300 000.
гр. Истанбул-10 019 000 жители
турци,кюрди,албанци,бошнаци,роми,татари,гърци,арменци,евреи,българи
-етнографските български групи в града могат да се разделят по религиозен и отчасти езиков признак.Българите християни,които са славяноезични наброяват около 1000 , а тюркоезичните българи-християни(гагаузи) са няколко хиляди.Българите-мохамедани са представени от групите на т.н.” помаци’,”горани’ и “торбеши’
-Православните българи живеят най-вече в кв.Ортакьой.Българската екзархия с българската църква “Свети Иван Рилски” се намира в кв.Шишли.В Истанбул се намира и т.н. Желязна църква-“Свети Стефан”,която е обявена за най-красивата в Турция.
-с.Акьорен (Akoren,Аврен)-населено с 1850 жители българи-мюсюлмани,приселници от с.Драгиново-Пазарджишко от 1913 г. и турци-гаджали.Селото се намира между Силиврия и Чаталджа,в околия Силиврия-Вилает Истанбул.
.
Повече информация за славяноговорещите мюсюлмани в Турция,Гърция,Македония,Косово и Албания ще получите в http://www.bulgarnation.com (http://www.bulgarnation.com)
-
Mного са но ето една от тях които познавам
"Fulden Uras"
FULDEN URAS - BEN AĞLARIM (http://www.youtube.com/watch?v=D3QsFuNitHc#)
-
Помаци в Турция - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar - Πομάκοι στην Τουρκία 8) ;)
The Turkish Pomaks Türkiyedeki ünlü Balkan Kökenli Pomaklar (http://www.youtube.com/watch?v=A8GfACyKjSY#)
-
Дядо Ариф от Ново село - ч.1 / Arif from Novo Selo (Necipköy) p.1 (http://www.youtube.com/watch?v=J_RCWVsANNU#noexternalembed)
-
Мегазвездата Таркан - с българско потекло!
Братовчедка му Ани живее в село Кочан, а родителите са с родопски произход
Турската мега-звезда Таркан е с българско потекло. Той е потомък на българомохамедани от Родопите, изселили се в Турция и по-късно емигрирали в Германия. Това разказват пред "Кърджали бг-вести" членове на Дружба "Родина" от гоцеделчевското село Кочан.
Коренът на Таркановата майка Незе е от село Црънча, Смолянско, а на баща му Али - от Туховища. Музикалната звезда, чиято фамилия е Теветоолу, е трето поколение емигрант. Роден е на 17 октомври 1972 г. в Алзей, Германия, където родителите му се преселили. В Кочан има втора братовчедка - Ани Заимова. Редовно й праща дискове и касети със свои албуми. По време на концерта си в София Таркан запазва стаи за своите роднини от България в хотел "Принсес". Ани обаче пропуска златния шанс да види на сцената братовчед си, защото се разболява тежко.
Първият концерт на Таркан в България е през 2004 г. в София. Той е най-изявеният турски изпълнител на 90-те години. Всеки сингъл, който издава от 1992 г. насам, влиза в топ 40 и го крепи на върха. Много от хитовете му са се превърнали в поп стандарти. Носител е на наградата за най-продаван източен изпълнител. Смята се за първия музикант, интегрирал Турция на труднодостъпната територия на европейския музикален вкус.
Преживява хиляди скандали. Най-големият е свързан с желанието му да избегне военната служба в Турция. Тази година бе арестуван за притежание на кокаин. /БЛИЦ
http://www.blitz.bg/news/article/91681 (http://www.blitz.bg/news/article/91681)
-
Много интересно е това, ако се окаже че е вярна информацията може и да се окажем братовчеди с Таркан, а дано..! :) ;)
-
Таркан, при една българка в клипа ;D ;D
Salına Salına Sinsice (Tarkan) (http://www.youtube.com/watch?v=1iFJUmVxHqQ#)
-
Таркан, при една българка в клипа ;D ;D
Salına Salına Sinsice (Tarkan) (http://www.youtube.com/watch?v=1iFJUmVxHqQ#)
Жени Калканджиева.
-
Много интересно е това, ако се окаже че е вярна информацията може и да се окажем братовчеди с Таркан, а дано..! :) ;)
Ние с братовчеда Мустафа Сандал, вече си ходиме на гости ;)
...Та иначе за Таркан не се ли знае поне от кой род е бил дядо му, само че се казвал Али и твърдението че е от Туховища неможе да се обобщи и приеме за вярно. Нека се посочат източници и фамилни имена ако е възможно!
-
Много интересно е това, ако се окаже че е вярна информацията може и да се окажем братовчеди с Таркан, а дано..! :) ;)
Sevim, cигурно от там и интереса ви към музиката, всичко е възможно... :) Бях веднъж преди време на негов концерт в Измир/Турция, супер талантливо момче ...
-
Tarkan-Bir Oluruz Yolunda (Milli Takim Sarkisi) (http://www.youtube.com/watch?v=jjESSs36jQU#)
-
Помаци в Турция! Edirne,Meric (Trakya) subasi Belediyesi Pomak kadinlarla 1 (http://www.youtube.com/watch?v=hgGS9r6qvHY#)
-
Помаци в Турция-част 2,- Türkiye'de Pomaklar / Pomaks in Turkey- part two.
Edirne,Meric (Trakya) Pomakca ve Türkce türkü 2 (http://www.youtube.com/watch?v=tF8b5TkogIs#)
-
Не случайно Турция цени помаците толкова много.Винаги присьствието им на дадено място носи сьс себе си непринуденост,неподправеност и най вече чистота вьтре в душите им.
-
Не случайно Турция цени помаците толкова много.Винаги присьствието им на дадено място носи сьс себе си непринуденост,неподправеност и най вече чистота вьтре в душите им.
От толкова ценене всички млади знаят и говорят езика си!? :D :D :D
Hat не бъркай пропагандата с истинското ценене.
-
От толкова ценене всички млади знаят и говорят езика си!? :D :D :D
Hat не бъркай пропагандата с истинското ценене.
Вьобще не бьркам.Ходил сьм и видях. Можеш да бьдеш сигурен,че не става вьпрос за никаква пропаганда а истинско ценене,зачитане и уважение.
-
Вьобще не бьркам.Ходил сьм и видях. Можеш да бьдеш сигурен,че не става вьпрос за никаква пропаганда а истинско ценене,зачитане и уважение.
И масово асимилиране ;)
-
От толкова ценене всички млади знаят и говорят езика си!? :D :D :D
Hat не бъркай пропагандата с истинското ценене.
A koi im e zabranil da znayat ezika si?? Neznam kolko poznavash pomaci ot TR, no vsi4kite koito az poznavam znayat ezika
-
И масово асимилиране ;)
На всяка манджа меродия викат помаците та и твойта сьщата.
-
На всяка манджа меродия викат помаците та и твойта сьщата.
Манджа без меродия бива ли ва аго?
-
На всяка манджа мерудия викат помаците та и твоята същата.
Е и тая народна поговорка стана само помашка.
:D :D :D :D :D ;)
-
Е и тая народна поговорка стана само помашка.
:D :D :D :D :D ;)
Сус ва :)))
-
Така е, не може без мерудия. ;)
-
Бях на гости в Турция,главно между помаци.От това което разбрах от тях трябва да кажа на тези които се напъват да ги защитават от "асимилация" да се поуспокоят защото могад да получат херния пък онези хара няма да оценят тяхната жертва защото въобще не се онтересуват от мнението им.
Убедих се че нямат никаква пречка да си говорят по нашенски.Просто някой от младите не проявяват интерес.Чичо ми има 4 деца,братовчедка ми която повече била покрай родителите си говори идеално и то така както при нас се е говорело преди 80-100 години.С двамата ми братовчеди -в Истанбул и Измир си говорим с преводач,заради срещите им с нас понаучиха някоя дума но нямат кой знае какво желание.
За съжаление вече не е жива в Узункьопрю сестрада на дядото на жена ми която през 1991 година след като я поканихме да доведе децата си в България ето какво ни отговори. /Същата бе пътувала до Австралия при дъщеря си/
-Нито ме рукайте нито ша дойдем.Халал да си ви е Булгарета.Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена водица.Вие доходойте я децата си не пускам.
Ха със здраве и немойте са товаре с чузди кахоре.
-
"Нито ме рукайте нито ша дойдем. Халал да си ви е Булгарета. Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена водица. Вие доходойте я децата си не пускам."
Много силни и много тежки думи - вероятно изречени с тъга, с болка и с голямо облекчение към спомените от миналото. ::)
По-изразно казано не може да бъде създадено и от най-добрият български писател на селската душа, бит и неволи - Йовков! 8)
Наскоро наши познати бяха на пътуване в Туркията при техни роднини, които също са поканили техната възрастна тетья да дойде на гости в България избегали от тук от преди 70 години, но където получили само тъжен отговор :
"Иих, пиленца, иья ищьам да ида един път в село и да зърна нашьте баирье, но знам, че ако дойда, там шье си умра и там шье си остана дьаймьа и завинаги, затуй само, като доходьатье друг път тувьа, ми донесете - една ракьа пръст от наштьа земя и малко студена водица от "Бела вода", където като малки дечинки си играехме!" :-\ :(
Различни Съдби, различни премеждия на онова прогонено и изстрадало поколение! :( ???
-
....като доходьатье друг път тувьа, ми донесете - една ракьа пръст от наштьа земя и малко студена водица от "Бела вода", където като малки дечинки си играехме!" :-\ :(
Различни Съдби, различни премеждия на онова прогонено и изстрадало поколение! :( ???
Golqma tragediq, :'( :'(
-
Останах изненадан,че никой до сега от нашите "патриоти" не подложи на сьмнение думите на тези вьзрастни жени.Аз сьщо познавам хора,които трайно са се установили в Турция и по никакьв начин не мислят някога да се врьщат в Бьлгария.Изключение по някога правят тези,които имат имот или голяма рода но в повечето случаи идването им е само като лятна почивка.
Golqma tragediq, :'( :'(
Голяма трагедия Да и то за нашата хубава Бьлгария.
-
За съжаление това е характерно за всички които са се установили трайно някъде-в Турция,Европа,САЩ или Австралия.Никой няма намерение да се завръща по родните места,особено тези които таят горчивина в сърцето си. :(
-
За съжаление това е характерно за всички които са се установили трайно някъде-в Турция,Европа,САЩ или Австралия.Никой няма намерение да се завръща по родните места,особено тези които таят горчивина в сърцето си. :(
Значи, тогава, прогонените от Болгарията по различни причини - болгари, турци , помаци - еднакво недолюбват своята бивша родина, така, че с нищо не се различават от по малките етноси - помаци и турци, които някои постоянно искат да изкарат, че "много мразели Болгарията"! ???
Всеки избягал или прогонен извън своята родина - има едни и същи чувства към нея, без значение от своята етническа принадлежност! :-X 8)
-
"Прогонените"през последните 20 г. напуснаха България по различни причини, но повечето отидоха на гурбет, пък и не им се живее в обречена на икономическа гибел комунистическа държава.
-
Помаците в Турция дълбоко в душите си милеят за България,помаците в България милеят за Турция.
Помаците тук в Америка бачкат,но си милеят за България,като си идат там пък разправят с мило и драго за Америка.
Отговора е ясен! :)
-
[url=http://www.facebook.com/video/video.php?v=458659353279&oid=104791622892550#w320-h240&comments&ref=mf]
...
[http://www.facebook.com/video/video.php?v=458659353279&oid=104791622892550#w320-h240&comments&ref=mf (http://facebookvideoindir.gen.tr/bulgaristan-turkleri-89-gocu-hq.html)
-
Бях на гости в Турция,главно между помаци.От това което разбрах от тях трябва да кажа на тези които се напъват да ги защитават от "асимилация" да се поуспокоят защото могад да получат херния пък онези хара няма да оценят тяхната жертва защото въобще не се онтересуват от мнението им.
Убедих се че нямат никаква пречка да си говорят по нашенски.Просто някой от младите не проявяват интерес.Чичо ми има 4 деца,братовчедка ми която повече била покрай родителите си говори идеално и то така както при нас се е говорело преди 80-100 години.С двамата ми братовчеди -в Истанбул и Измир си говорим с преводач,заради срещите им с нас понаучиха някоя дума но нямат кой знае какво желание.
За съжаление вече не е жива в Узункьопрю сестрада на дядото на жена ми която през 1991 година след като я поканихме да доведе децата си в България ето какво ни отговори. /Същата бе пътувала до Австралия при дъщеря си/
-Нито ме рукайте нито ша дойдем.Халал да си ви е Булгарета.Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена водица.Вие доходойте я децата си не пускам.
Ха със здраве и немойте са товаре с чузди кахоре.
Разбира се, има културна ерозия (унищожаване) . Но такива помаци, като нас , които сме живели в планински район не сме забравили езика напълно. Разказвам ви точно какво съм слушал от дядо ми. В годините 1930-1940. 3 помашки села намиращи се около Маниса, по Спил планина. В един пролетен ден на сабор. Гайдаи свирят, планината кънти. Разнасят се песните с високите звънки гласове на помашките жени. Има пир. Всеки говори на помашки език. Различен език, различна култура. По-възрастните помаци даже се ядосват на по-малките, които изучават турски в училище . Къде е това днес? Всичко остана в миналото, днес става тъкмо обратното, ядосват се на помашки говорящите.
-
Разбира се, има културна ерозия (унищожаване) . Но такива помаци, като нас , които сме живели в планински район не сме забравили езика напълно. Разказвам ви точно какво съм слушал от дядо ми. В годините 1930-1940. 3 помашки села намиращи се около Маниса, по Спил планина. В един пролетен ден на сабор. Гайдаи свирят, планината кънти. Разнасят се песните с високите звънки гласове на помашките жени. Има пир. Всеки говори на помашки език. Различен език, различна култура. По-възрастните помаци даже се ядосват на по-малките, които изучават турски в училище . Къде е това днес? Всичко остана в миналото, днес става тъкмо обратното, ядосват се на помашки говорящите.
Ето, този горният коментар, "наштье" болгарските нацисти, трябва да си го сложат в рамка и да си го окичат във всекидневната стая на стената , за да могат да си го четат всеки ден като се прибират у дома си, та белкимь бендисать и тамошните и тукашните Помаци и ги зачетат като людье! :o ::)
Помаците в Турция, не само, че не са забравили Помашкият, но някои от тях са изучили много добре и Българският, дори по-добре от някои болгарски патриотари ! :-[ 8)
И за предпочитане е , този текст да го уголемят с мнооого голям шрифт, за да им се набива в очите и да си го прочитат и след това да разсъждават на глас или на ум - кой, какво, колко, как и защо така ?!? 8) ::) ;)
-
Помашки села в област Измир, община Маниса - Чинардеби, Караагач , ......... ! ;) :) ;)(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469564%2F.jpg&hash=97b0ce9c13db3383b3296b970eb115ecc2aa408d) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469564)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469565%2F.jpg&hash=53a9744be7b11bb0cec1da609a2df8300d0cd980) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469565)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469561%2F.jpg&hash=ce8b1bf20591d982caf6953d49c95a0acd9a238c) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469561)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469557%2F.jpg&hash=89adcefba173123e265cdfc6bb8b399363047ce3) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469557)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469559%2F.jpg&hash=d12e4137070408aae5158ea525bc610fdc8e60e3) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469559)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469560%2F.jpg&hash=1c4706f7a0e085812d73d1905a96bbbbb4025550) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469560)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469567%2F.jpg&hash=46821734a49633e12f8ac322956ceb35c5ad7410) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469567)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469568%2F.jpg&hash=90d43a9559015cdfe7f36196754c32431490b26a) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469568)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469575%2F.jpg&hash=2e21658ed59545dd2f5be215871e6a6b97302796) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469575)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469577%2F.jpg&hash=fdc3eee00539103fd90e5b11c87c9fcc0c0e0703) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469577)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469595%2F.jpg&hash=9275efa88af393d1baa0c1f6c38277c6d2e9577e) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469595)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469600%2F.jpg&hash=f24502d01ee08e3c0b7d899150383086d017da59) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469600)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469621%2F.jpg&hash=b7fb0509406061f56d42a5e30e06808c6ffccde9) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469621)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgphoto.net%2Frequest%2Fphoto%2F36390%2F137116%2F8469648%2F.jpg&hash=9e502c2f181473ca419109a7c3840be1c842dd3b) (http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=36390&AlbumId=137116&PhotoId=8469648)
-
Евро, тия "помаци" от Турция що ги няма в най-големия помашки сайт?
Компютри и интернет ли нямат?
-
Евро, тия "помаци" от Турция що ги няма в най-големия помашки сайт?
Компютри и интернет ли нямат?
За кой сайт става въпрос, и за какви компютри ? От тези села ли ? ???
-
За сайто pomak.eu.
Ти за кой си помисли?
-
За сайто pomak.eu.
Ти за кой си помисли?
Мислех, че има някой друг сайт - помашки, в Турция, или другаде някъде по ЕврАзията! ::)
Най-вероятно , тамошните людье не разбират българската писмена реч, а само поназнайват малко устната реч, че то нали и българските Помаци се модернизираха и те говорят сега много точно граматически съвременният български и са забравили помашкият. 8)
Но, доколкото предполагаме, май, че от този край тука има 1 или 2-ма представители, а ако няма, нека някой турско-говорящ да ги покани на гости в сайта, щото с компютрите май са по-напред от българските помашки села, където тука при нас, май, че има повече в изобилие компотри и туршии! :)
-
За сайто pomak.eu.
Ти за кой си помисли?
Петре, тия "помаци" от България що ги няма в най-големия помашки сайт ?
-
Е, как да ги няма бе Тоска? Че тук е пълно с "помаци", ама се от България.
За времето, което съм тука от Турция съм видял само няколко.
А за тези дето не знаят български, Евро, си имате турска секция.
Сравни постовете в турската и в българската секция и ми обясни защо в турската секция няма писане.
:)
-
Е, как да ги няма бе Тоска? Че тук е пълно с "помаци",
Искам само да попитам нещо мислите ли, че помак ли сте ?
-
Тоска,от ясно по ясно е,че най-много помаци/ изселени,преселени,доброволно../ по света има в Турция през различните години като най-много има миграция след 1912 година до днес!
Въпроса ми е каква е точната или приблизителна бройка към днешна дата?
Чета 300-500 хиляди до милион! Вярно някой са се претопили,но все пак може да се предположи и проследи до 2 поколения ако условно приемем след 1900 година до днес.Другия ми въпрос който ме вълнува е в коя част,регион има най-много преселници помаци-Бурса,Маница,Измир, Чанакалле...?
-
Въпроса ми е каква е точната или приблизителна бройка към днешна дата?
Доколкото четах в вестник Milliyet тук има над 600.000 души
Другия ми въпрос който ме вълнува е в коя част,регион има най-много преселници помаци
В Чанаккале
-
Доколкото четах в вестник Milliyet тук има над 600.000 души
Тоска аз предполагам,че са много повече.....
-
Pomak emigranti okolo Izmir i Manisa
Oblast Izmir
Obshtina Kemalpaşa (emigranti ot sredna rodopi)
Selo Yukari Kizilca (emigranti ot Bogutevo)
Selo Ashan (emigranti ot sredna rodopi i bogutevo)
Çınardibi (emigranti ot sredna rodopi i bogutevo)
Kurudere (emigranti ot sredna rodopi i bogutevo)
Bayramli (emigranti ot sredna rodopi i bogutevo)
Beşpinar (emigranti ot Lakavitsa i bogutevo)
Obshtina Armutlu
Oblast Manisa (emigranti ot sredna rodopi, Torbeshi ot Makedonia)
Selo Ayvacik (emigranti ot Bogutevo)
Selo Turgutalp(emigranti ot Bogutevo)
Selo Karaagacli (emigranti Kornitsa)
Selo Selimsahlar (emigranti ot Breznitsa)
Selo Koldere (emigranti ot sredna rodopi)
Obshtina Soma - Turgutalp
Obshtina Demirci Selo Bardakçi (emigranti ot selo kasak obshtina Dospat)
İma Pomatsi okolo Manisa ot Chepelare, Hvoina, Siroka Laka, Bogutevo, Ostritsa, Dryanovo, Lakavitsa, Breznitsa, Kornitsa
-
Най много помаци в Турция има в Окръг Едирне.В самият град са около 15 000-20 000.В Кешанска и Узункьоприйска околия са мнозинство сред селското население.Значителен брой помаци живеят и в околиите Хавса,Енез,Едирне,Мерич,Ипсела.Значителна част от тях са бежанци от Гърция.По принцип помаците в Турска Тракия са между 120 000 и 300 000.В Мала Азия най-голям е техният брой в Окръг Балъккесир и Чанаккале.Но като цяло в Истанбул живеят най-голям брой помаци.Мисля че цифрата 500 000-600 000 за цяла Турция е реалистична.
-Вижте списък със всички помашки села в Турция http://www.bulgarnation.com/ (http://www.bulgarnation.com/)българи%20в%20Турция.html
-
Най много помаци в Турция има в Окръг Едирне.В самият град са около 15 000-20 000.В Кешанска и Узункьоприйска околия са мнозинство сред селското население.Значителен брой помаци живеят и в околиите Хавса,Енез,Едирне,Мерич,Ипсела.Значителна част от тях са бежанци от Гърция.По принцип помаците в Турска Тракия са между 120 000 и 300 000.В Мала Азия най-голям е техният брой в Окръг Балъккесир и Чанаккале.Но като цяло в Истанбул живеят най-голям брой помаци.Мисля че цифрата 500 000-600 000 за цяла Турция е реалистична.
-Вижте списък със всички помашки села в Турция http://www.bulgarnation.com/ (http://www.bulgarnation.com/)българи%20в%20Турция.html
Предполага се ,че изселниците от Гърция са около 600 000,без да се смятат изселниците от България и Сърбия-предполага се,че наследници на помаците в Турция са повече от 3 000 000,но повечето са асимилирани вече.Ако включим наследниците на бошняците,излиза че населението със славянски произход в Турция е повече от 10 000 000.
-
Ot turcia 100 godi6en ezik
pomakca-dua-sekli-ayse-konca- (http://www.dailymotion.com/video/xg852c)
-
Ot turcia 100 godi6en ezik
Бъркаш, Тоска. Това не и столетен, а е хилядолетен език. Нарича се български език. :)
-
Ot turcia 100 godi6en ezik
Тоска-баба ми бе баячка-идеха хора за баене против уплаха,урока,болнави и пр.И оставаха на земята след баенето кой каквото има-брашно,мед,плодове,пари-каквото му сърце дава,така беше-тъй като баба ми имаше само внуци си спомням,че ме учеше да бая като много малък-вика ми,че аз трябва да продължа,но си умря млада и нищо не помня от думите-само едно "сичкото зло да иде в гори тилилейски и никога да не се върне".Нареждането на думите бе подобно като на филма.
За баенето (http://www.bgsever.info/br-34_2006/stranici/str-11.htm)
-
а е хилядолетен език. Нарича се български език. :)
Balgarite togava imali li sa ezik :)
-
Balgarite togava imali li sa ezik :)
И то официално признат-След 865-867 година е един от четирите свещени езика за християнството-Гръцки,Латински,Староеврейски и Български.
П.С.
Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 850-855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия (предполага се,че е създадена върху българското руническо писмо,както и по раншната библия на Урфила)
Някъде между 851 и 859 г. Константин се отправя на недоказаната Брегалнишка мисия, посочена в Краткото житие на светеца писано от св. Климент Охридски. То разказва, че тук той е проповядвал и покръстил хиляди българи,дори се споменава и българския владетел Борис I.
-
a togava kakvi razliki imali s drugite balkanski slavyani? dali za tova ima nyakakvi danni, analizticheski? nali v balkania vseki slavyano-govoreshti ne e Balgarin? :) a moje li da ima i drugi slavyani v Balgaria osven Balgarite.
-
a togava kakvi razliki imali s drugite balkanski slavyani? dali za tova ima nyakakvi danni, analizticheski? nali v balkania vseki slavyano-govoreshti ne e Balgarin? :) a moje li da ima i drugi slavyani v Balgaria osven Balgarite.
Българският език през цялото съществуване на средновековна България е бил модулатор на останалите славянски езици-за това примери колкото щеш-последният е от времето на Патриарх Евтимии,където в Търновската школа се правят реформи в българският език,които засягат всички православни "славянски" държави-България (в едно с Влашко,Молдова и Трансилвания,които са били сюзеренни на българският цар)Сърбия и Русия.Т.е. с две думи реформите на езикът са се водили единствено от нашият патриарх и не са съществували други православни езици освен българският.
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/srpski_letopisi/Letopis_sr_zare.htm (http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/srpski_letopisi/Letopis_sr_zare.htm)
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm (http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm)
http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/patrAntonii-Mirco.htm (http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/patrAntonii-Mirco.htm)
Сръбският не се различавал от западното наречие на българският до реформите на Вук Караджич.
Има учени които отричат "славянската " идея:
VTS_01_1 (http://www.dailymotion.com/video/x7o3ny)
http://www.metacafe.com/watch/5495158/chilingirov/ (http://www.metacafe.com/watch/5495158/chilingirov/)
Според тези учени името българи е собственото име на нареченият от гърците народ на траките,а по късно от руснаците-славяни.
Има много данни ,че името българи същества паралелно както в Понтика,така и на Балканите-Според император Константин Порфирогенет българите получили автономия в Тракия по времето на император Константин Велики и т.н.
Дали е сборното собствено име на траките или е едно от техните племена които са се намирали на голям ареал не се знае,но интересното в случая са две неща:
-Първото е,че хърватите носят името на Княз Кубрат(на чешки и словашки се изговаря-Хроват).А както знаем имало е поселения на Хърватите в Днешна Левобрежна Украйна,Словакия и Чехия.
-Второто е,че българите днес в някой части на Румъния се наричат от маджарите с името Сорби или Сърби(интересното е,че и славяните в днешна Германия също се наричат от германците с името Сорби.)
Като доказателство на това твърдение е намерената в Московският царски архив написана във Вложка България с арабски букви хроника Таджих Тарихи.
Също може да се приеме и написаната от Ибн Фатлан хроника-където титулува Българския цар и като цар на Сакалибите-т.е. славяните.
за да не успамваме повече хубавата тема виж и пиши тук- http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3654.0.html#top (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3654.0.html#top)
или тук http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2650.0.html#top (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2650.0.html#top)
-
Pomacite ot selo osmaniye - eskishehir. imigranti ot batak i pe6tera (1878 ~ 1905)
osmaniye_pomak (http://www.dailymotion.com/video/xgdukj)
-
РАЗКЪСАНИ МОСТОВЕ - ЧАВДАР(Касъмица, Чавдарица) - ЙЕНИДЖЕ
Войните, политическите и религиозните пристрастия, колко човешки живота са унищожили, колко семейни гнезда са разтурили, колко сълзи са изтичали. Все същата причина. Нима светът няма да узрее за истинска демокрация и хуманност?! Нима синурите и границите все ще са затворени и ще бъдат онази омразна завеса, която разделя човека от човека, брата от сестрата, майката от детето...
„Да забравим миналото!” Прокламират някои. Да, да го забравим, ако сме изградили една човечност, ако сме излекували раните си.
„Човек трябва да живее със спомените си, иначе ще се обезличи.” И това са мъдри думи като по-горните.
Бихме казали: да потърсим нови мостове, мостове на приятелството, които да заменят разрушените в миналото.
Тази идея не е наша. Тя е плод от усилията и желанието на мнозина – и политици, и историци, и обикновени хора, преживели ужасите на войната, изселничеството, затворените порти на комшулука.
Ще ви отведем в две селища при едни и същи хора. Тези от градчето Йенидже/Бурса/ Турция и с. Чавдар/Смолянско/ България. Едни и същи родове, едни и същи фамилии, които войните и изселничеството са разделили за години наред.
1912-та е, Балканската война, хиляди невинни жертви, хиляди бежанци към Гърция и от там в Турция... неуспелите се връщат в селото. То е изпепелено и хората се настаняват в близките колиби на юрушкото село Калъбунар, докато построят отново къщите си. Ужаса който преживяват ги кара да предприемат цялостно изселване.
1925 –та година, цялото село изготвя паспорти за изселване, дори пращат Молла Идриз да проучи, дали може да се намери място за цяло село, но уви – не му провървява на Босфора и той се връща обезнадежден. Тогава половината заминава другите остават. Пристигат на Гелиболу с коне, а стадата с пашуване. Остават известно време там, след което се местят всички в днешното Йенидже – Бурса.
Същата година пристигат и от съседното гръцко село Кайънчен, изкарват си български паспорти и заминават.
Останали в България преживяват и други сътресения през 1948 година. Комунистическата жандармерия нахлува една нощ около 3 часа по къщите и насила изкарват жени деца, старци. Подгонват ги с конвой до Барутин, от там на камиони до гр. Пещера, къдeто ги набутват като прасета във вагоните и интернират към Полски тръмбеш, с. Иванче.
След тези събития за помаците няма разрешения за изселване, затваря се и границата за посещения. А в селото няма род, който да не е разкъсан и тук и там – Бояджиеви, Хорозови, Делянови, Люманови, Вирановски, Тисовски, Кехайови и още.
Това не е краят на премеждията – следва поредната кръстилка в Родопите през 1972 година, което е много по-страшно от изселването.
Кога и от къде са дошли Чавдарци? По разказа на кмета Джамал Кехайов, селото е основано от три семейства юруци и две семейства от Доспат, а неговият род са дошли от Арнаутлука. Иначе след Балканската война половината землище остава в гръцко, а хората разкъсани – едни там, други тук. Няма род без роднини в Турция.
И това е така, в Йенидже една трета от населението са чавдарци и живеят в кв. Дере махала. Сред тях има много просперирали Мехмет Гьозтепе и братята му, които са едни от известните работодатели в района.
Те често си спомнят за родното село и мечтаят да го посетят.
Съдбата решава най- сетне да ги събере. И това се случва чрез инициативата на кмета на Йенидже Хасан Аксу, приел не леката отговорност да уреди посещение в родното село на дедите си. И през месец април т.г. то се осъществява. Сред групата е и деветдесет годишния Яхйя Сеймен, който е напуснал селото едва седем годишен и след 84 годишна носталгия успява да целуне близки и роднини.
Хасан е трудолюбив като всички чавдарци и работи за просперитета на града – закупил множество техника и я впрегнал в работа, а тя много - саниране на блоковете в „Бешюз евлер” , „Бин евлер” и Центъра, озеленяване на града, изграждане на културен комплекс край езерото, облагородяването му, изграждане на дом за инвалиди, мостове и други съоръжения за улесняване на жителите, разширяване културният обмен в града. Най-важният момент в трудовата му характеристика е установяване мостта между разкъсаните от войните и изселничествата роднински връзки на живеещите в Турция и България мюсюлмани.
Братя, които не са доживели да се видят, техните деца. Сълзи, сълзи на радост, от мъка, сълзи обикновени, човешки! Какво е усещането – сам трябва да си изпитал, за да знаеш. Едно е желанието – никога повече граници, разделения и забрани за най-святото – Родината на човека...
-
Emel Sayın
EMEL SAYIN - DUYDUM Kİ UNUTMUŞSUN (http://www.youtube.com/watch?v=Tcc33lNOrUo#)
-
V krak s vremeto v4era dnes i zavinagi.
Şebnem Ferah - Vazgeçtim Dünyadan (http://www.youtube.com/watch?v=-kjcf_Q16Ok#ws)
Şebnem Ferah Benim Adım Orman (Beyaz Show 29.01.2010) (http://www.youtube.com/watch?v=wb4Uv8Ukaw0#)
-
Tuna Kiremitçi
Pomak ot turcia
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg580.imageshack.us%2Fimg580%2F9263%2Ftuna2v.jpg&hash=4e33e58fe101b4a628caf204d6b46b6632671c9e)
Туна Киреметчи & Людмила Филипова :)
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg135.imageshack.us%2Fimg135%2F6665%2Ftuna3.jpg&hash=9c429207737d9db6412da53c3b1a9cd29874cb87)
-
Хахаха Най-малкото и двамата са българи ;D
-
Tuna Kiremitçi (d. Şubat 1973, Eskişehir), çağdaş Türk yazardır. 1973 yılında Eskişehir’de doğdu. Murat Atılgan, Yunus Emre ve Dumlupınar İlkokulları’nın ardından ilköğrenimini, 10 yaşındayken taşındıkları Ankara’da tamamladı.
İlk Yardım
Adı kötüye çıkmış sokaklar gibi
Ovalayıp duruyorum, temiz yanlarını kalbimin.
Ne senden vazgeçmek sayılır ama bu,
Ne de bir yangını bölüşmek seninle.
Aşk bir eksiklik gibi geliyor hep
Her an itiraf edecek sanki
Ağlayarak bir şeyleri.
Ve dışarıda insanlar;
Toprağa bakan yüzleri
Ve kırık birer anıyı hatırlatan elleriyle
Anlamaya çalışan birbirlerini
Adı kötüye çıkmış sokaklar gibi
Onaramadığı yanları vardır çünkü insanın.
Bir de bakmışsın kulağın siren seslerinde,
Ve yüzün gözün telefon kesikleri.
Tuna Kiremitçi
-
Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. Внучка е на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000 г. После учи магистратура към американския City University и работи като пиар в големи компании.
Авторка е на книгите “Анатомия на илюзиите”, “Червено злато”, “Стъклени съдби” и “Мастиленият лабиринт”.
http://ludmilafilipova.com/content/view/101/43/lang,bg/ (http://ludmilafilipova.com/content/view/101/43/lang,bg/)
-
Tuna Kiremitçi (d. Şubat 1973, Eskişehir), çağdaş Türk yazardır. 1973 yılında Eskişehir’de doğdu. Murat Atılgan, Yunus Emre ve Dumlupınar İlkokulları’nın ardından ilköğrenimini, 10 yaşındayken taşındıkları Ankara’da tamamladı.
Eskişehir pomaklarını iyi bilirim. Filibe, Peştera ve Batak kökenlilerdir. Türk tarihini biraz şovenizimden ayırma vakti geldi de geçiyor. Bu ülkede dedeleri filibeden (Plovdiv) gelenlerin % 90 'lık bir kısmının pomak olduğunu rahatlıkla söyleyebilirim, iddia edebilirim.
-
Örnek olarak Türkiye’de yaşayan bir Pomak kendi sitesinde özgeçmişi için rahatça ‘çağdaş Türk yazardır. ‘ başka kelimem yok.
Peki Bulgaristan’da bir Pomak yazarı kendi kendine özgeçmişi için ‘Ben çağdaş Bulgar yazarım’ yazarsa Bulgaristan’da acaba ne olur.
-
İkisi için de değişen bir durum olmaz. İster gönül rızası ile olsun, ister toplum baskısıyla olsun, ister baskının getirdiği travma ile olsun sonuçta kendi öz kimliklerini reddetmiş olurlar. Özellikle Bulgaristan'da bazı pomak ailelerin çocuklarının daha rahat iş bulmaları ve zorluk çekmemeleri adına onlara bulgar adları verdiklerini de ekleyelim.
-
Едно неутрално-добро видео за бита на Помаците в Турция от Нова Телевизия! 8) ;)
http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/07/18325/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/ (http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/07/18325/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/)
-
Едно неутрално-добро видео за бита на Помаците в Турция от Нова Телевизия! 8) ;)
http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/07/18325/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/ (http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/07/18325/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/)
Поздравление,ЕВРОПОМАК.
Колко много истини има в репортажа по Нова ТВ,особено това... :( :( :(
"..ПОМАЦИТЕ-Народ, изгубил корените си в десетки исторически справки и междудържавни отношения. Хора, пръснати в различните краища на Балканите и Света".....?
-
След 1917 година по пример на младотурците и тяхната османска нация Мустафа Кемал по право Ататюрк създаде турската нация въз основа на различни тюркски и нетюркски малцинствени групи.
Как върви консолидацията на турската нация и превръщането и в единен народ в момента.
Стана известен тайният доклад на Съвета за национална сигурност на Турция за етническата картина в страната
Станаха известни данните от тайния доклад, изготвен по искане на Съвета за национална сигурност на Турция, представящ етническата и религиозната картина в Турция, пише турският вестник “Милиет”. Преди 14 месеца в Малатия бяха убити трима души, единият от които германец, които издаваха книги с християнско съдържание. Въз основа на това Съветът за национална сигурност даде разпореждане да се изготви доклад за етническата и религиозната картина в Турция. Според доклада, изготвен с участието на студенти в университетите в Елязъг, Ерджиеш, Фърат и Малатия в Турция живеят близо 9 милиона алевии /8 750 000/. Като се включат и повече от 1 милион алевии, живеещи в европейските страни, числото на тази група в страната възлиза на 10 милиона души. В публикации досега имаше твърдения, че броят на алевиите в страната е по-голям от посочения, констатира докладът. Според статистиката 85 % от гражданите на Турция са сунити. Според резултатите от проучването турците /т.е. гражданите от турски групи и произход, които се определят като турци, тюркмени, татари, тахтаджи, терекеме, карачай, азери/ са около 50 милиона, а като се прибавят и групите от друг произход, които се турцизират те достигат 55 милиона. Втората етническа група в Турция са кюрдите и броят им е над 12 600 000 души, като включва и кюрдската група Заза, които наброянат 3 милиона души. От това число обаче 2 500 000 души са в засилен процес на турцизиране и дори отхвърлят кюрдския си произход. Близо 1 милион е числото на грузинците в страната. Те живеят в градовете Орду, Артвин, Самсун, край Мраморно и Черно море. Повечето от тях, с изключение на райони край Черно море не знаят вече грузински език. Прави впечатление обаче, че с независимостта на Грузия у тях се засилва интересът и връзката с Грузия. Друга голяма група в страната са босненците. Те живеят компактно в районите на Адапазаръ, Измир и Маниса. В различни райони на страната живеят и черкези, наброяващи близо 2,5 милиона души, които са почти забравили черкезки език. В Турция живеят и близо 870 хиляди араби, които населяват югоизточните части на страната /Сиирт, Шърнак, Мардин, Диарбекир, Шанлъурфа, Хатай, Адана/ и Истанбул. Числото на албанците в страната надхвърля 1 300 000 души. Повече от половината от албанците обаче са се турцизирали и не демонстрират връзка с Албания. У 500 000 обаче влечението към Албания е силно. Районите на Източното Черноморие са населявани от 80 000 хиляди лази, които говорят на лазки език. Подобна на лазите група са и хемшините, които наброяват 13 000 души. Помаците, които според едни публикации са славяни, според други са от тюркски произход, са около 600 000 души. Повечето от тях обаче са почти напълно турцизирани. Числото на останалите етнически групи наброява над 1 милион. 700 000 от тях са цигани, 60 хиляди арменци, 20 хиляд евреи и 15 хиляди гърци, сочи проучването. Според доклада прирастът на кюрдите в Турция надвишава този на гражданите от турски произход. Процентът на турцизиране е най-голям при кюрдите, като се следва от бошнаците, черкезите, албанците и арабите, преселващи се в западните части
Вестник Милиет:
В изпратен от турското външно министерство доклад до парламента се посочва, че броят на представителите на различните малцинствени групи в Турция е общо около 89 000 души, пише днес вестник “Милиет” От тях около 60 000 души са представители на арменското малцинство, около 25 000 души - на еврейското малцинство и останалите 3 000 – 4 000 души – на гръцкото малцинство. Свързани с малцинствата, в Турция има над 270 различни места за религиозни служби. От тях 108 места за религиозни служби са на православната църква. В доклада се подчертава, че не може да става въпрос за признаване на статут на вселенска на гръцката патриаршия в Истанбул и че не е възможно повторното откриване на православната духовна семинария на остров Хейбелиада /Халки/.
Инфо: Агенция "Фокус";вестник “Милиет”
-
ВМРО скочи срещу Нова заради „помашки народ" ??? 8) ;)
неделя, 10 юли 2011 г. BNews.bg
ВМРО излезе с остра позиция срещу репортаж, излъчен по Нова телевизия, който изфабрикува „помашки” народ и език. С писмо до СЕМ зам.-шефът на воеводите Костадин Костадинов поиска публично извинение от медията.ВМРО излезе с остра позиция срещу репортаж, излъчен по Нова телевизия, който изфабрикува „помашки” народ и език.
С писмо до СЕМ зам.-шефът на воеводите Костадин Костадинов поиска публично извинение от НТВ. Според него твърдението е обида за българите.
Автор на репортажа е Нахит Догу. В материала той интервюира неколцина възрастни хора в помашко село, близо до Одрин. Един от тях заявява на чист български език, че е помак. Разговор на български Догу води и с друга жена от селото.
„Помаците в този край на днешна Турция са потомци на преселници от Беломорска Тракия
- там и до днес има компактни групи българомохамедани, които българо-гръцката граница отделя от събратята им в Родопите”, уточняват от ВМРО.
Авторът на репортажа обаче обяснява, че „помаците” са изгубили корените си и имало много версии за произхода им.
Нахит Догу разяснява и как помаците като народ били пръснати по целия Балкански полуостров.
„Езикът, на който тези хора говорят, е наречен „помашки”, а журналистът не намира за необходимо да представи научната гледна точка по въпроса”, се казва в съобщението на ВМРО.
Воеводите припомнят и че от години Гърция се опитва да изфабрикува помашка надордност в района около Ксанти, само, за да докаже, че тези хора не са българи.
„Тезата на Турция пък е, че помаците са „българизирани турци”.
Именно след десетилетия на подобна двустранна пропаганда немалка част от съвременните поколения помаци в Гърция и Турция не знаят, страхуват се или не искат да признаят, че езикът, на който говорят е български”, смята Костадинов.
http://www.bnews.bg/article-31494 (http://www.bnews.bg/article-31494)
-
ВМРО скочи срещу Нова заради „помашки народ" ??? 8) ;)
неделя, 10 юли 2011 г. BNews.bg
ВМРО излезе с остра позиция срещу репортаж, излъчен по Нова телевизия, който изфабрикува „помашки” народ и език.
Автор на репортажа е Нахит Догу.
http://www.bnews.bg/article-31494 (http://www.bnews.bg/article-31494)
Pепортажа
http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/07/18325/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/ (http://www.novatv.bg/news/view/2011/07/07/18325/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81/)
-
Pomakinki ot turcia (http://www.youtube.com/watch?v=Q1WNvKlJVNs#)
Помакинки от Турция! още (След 100 години) говорят своя собствен език.
07-2011
-
voden.mp4 (http://www.youtube.com/watch?v=acxJKZcyAbY#)
Помашки приказки от Eрдек (Турция)
-
voden.mp4 (http://www.youtube.com/watch?v=acxJKZcyAbY#)
Помашки приказки от Eрдек (Турция)
Много прилича на северняшки диалект:
Макар е да от Воденско.
Сравнете го с македонският книжовен ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
И с българският книжовен-да видим до кой е по близко. ;)
-
http://www.bulgarnation.com/ (http://www.bulgarnation.com/)Българи%20в%20Турция-Етнически%20карти.html
Вижте къде живеят помаците в Източна Тракия
-
http://www.bulgarnation.com/ (http://www.bulgarnation.com/)Българи%20в%20Турция-Етнически%20карти.html
Вижте къде живеят помаците в Източна Тракия
От
http://www.bulgarnation.com/ (http://www.bulgarnation.com/)българи%20в%20Турция.html
Преброяване от 1960 г.
52 678 българи-мохамедани,4700 българи християни общо-57 378
Преброяване от 1993г.
българоговорещи-275 000 мохамедани-270 000, християни-5000
-за 4088 християни българският е майчин език
-за 23 138 мюсюлмани българският е майчин език,а за 34 234 е втори.
Къде е източника във всичкото това ? Трябва да ги валидира!
-
Село Дегирмендузу - Чанаккале 2009
Pomakça Türkü - Erhan Ertaş (http://www.youtube.com/watch?v=qETbLdayufA#ws)
-
Родовата памет при помаците в Мала Азия
Интересен паралел може да се направи между процесите на загуба народова памет сред потомците на малоазийските българи и на помаците,преселници от Балканите в Мала Азия. Но докато малоазийските българинапълно са загубили контакт с предишните си обиталища, то една значителначаст от помаците продължават да поддържат връзка със
старата
си родина.Особено през последните двайсетина години улеснените възможности запътуване и нарасналото материално благосъстояние направиха възможноотдавна изгубили следите си роднини да възобновят общението си.Въпреки тези по-благоприятни условия, след толкова продължителенпериод на изолация, голяма част от мигрантите помаци напълно са загубилипредстава за географията на предишната си родина. Промените в названиятана селищата, почти пълната неграмотност на първите преселници, високатастепен на асимилация и интеграция в турското общество и отчастинезаинтересованост е причина голяма част от тях да не могат да посочат дорибегло селата на своите предци. Обикновено единствен ориентир се явява най-близкият голям градски център, а понякога дори само
Булгаристан.
При
11
Добър пример са трите публикации на отец Николаос Верверидис - ΟικογένειεςΚιζδερβενιωτών Μικράς Ασίας (Родовете на къздервентци от Мала Азия), Η έξοδος τωνΚιζδερβενιωτών της Μικράς Ασίας (Изселването на къздервентци от Мала Азия), ΟιΡοκατζήδες (Рокацидите).
12
Макар и фрагментарна информацията и библиографиите, която получих от НикНиколас и Мария Айдъноглу, се оказаха изключително полезни при пълнотоотсъствие на български материали по въпроса.
9
проучвания в помашки селища в тази част на Р. Турция установих, че помацитепреселници от Северна България (т.нар. ловешки помаци) по-добре сеориентират и могат да посочат сравнително точно откъде произхождат дедитеим. Тук голямо влияние е оказала и работата на проф. Кемал Гьозлер
13
, самияттой помак, който с голяма точност е успял да установи къде в Турция са сезаселили помаците от района на Ловеч
14
.Забелязва се, че дори към момента сравнително изолираните планинскипомашки селища в района на Бига (напр.
Elmalı
,
Yeşilköy
) почти неподдържат връзка със своята бивша родина и в повечето случаи не знаят от коеродопско селище са пристигнали. Връзката с родината е особено слаба акоселището е смесено помашо-турско, като в този случай помаците почтинапълно са загубили своята характерна идентичност
15
. Когато по време натеренните ни проучвания успях да получа разрешението на селските кметоведа разгледам, а понякога и да заснема по-ранните регистри на населението, установих, че там много рядко е посочено конкретното населено място,откъдето идват на преселниците. Обикновено е записана по-голяматериториална единица като Филибе
или Неврокоп и с времето самото село езабравено от почти всички. В случаите, когато все пак е отбелязано даденоселище, то е записано в трудно разбираем вариант. Нерядко, в рамките нададен регистър, едно и също село е записвано по различен начин и подобно населищата на малоазийските българи се възприема някаква местна диалектнаформа, значително деформирана спрямо официалното название.Непознаването съвременната карта на България (малко вероятно е итехните предци да са я познавали) може да доведе до допълнителни проблемии грешни изводи. В
българското
Чатал тепе, където понастоящем живеятсравнително равен брой помаци и мюсюлмани преселници от Босна, помацитеса прекъснали всякакви връзки с България. По-голямата част от помаците са отрайона на
Филибе
, като те не познават Пловдив със сегашното му име. По-възрастните помнят селището, от което са родителите им като
Сатъфча
или
Сатфище.
Когато показахме карта на съвременна България и попитахме далинямат предвид с.
Сатовча,
Благоевградско (с този въпрос очевидноподведохме респондентите) получихме положителен отговор. Впоследствие,при оценката на събрания на терен материал, установихме, че става въпрос за с.
Савтъще
(сега Студенец, община Чепеларе). Преселниците от Босна напротив,поддържат интензивни контакти с родината на своите предци и редовноорганизират пътувания до родните си места или приемат официални гости оттам. Мероприятията се осъществяват от изключително активното сдружение(Çataltepeliler Derneği), създадено от родени в Чатал тепе, но постояннопребиваващи в административния център Чанаккале помаци и мюсюлманипреселници от Босна. Въпреки относителния паритет между числеността на
13
Проф. Гьозлер от университета Uludağ в Бурса оказа безценно съдействие на екипа,осъществил теренното проучване през 2010 г.
14
Както и при наследниците на малоазийските българи и тук е трудно да се определидоколко точно наследниците на помаците са възприели тезите на научнитепубликации, за да попълнят значителните празнини в родовата си памет.
15
Това важи дори за случаите, когато помаците са превъзхождали по численостостаналите мюсюлмани в селището, напр. с.
Yeniçiftlik
в околностите на Бига.
10
двете групи, преселниците от Босна по категоричен начин доминират вдейността на сдружението.Разбира се сред помаците има и активно търсещи контакти с предишнатаси родина. Най-дейни сред тях са бежанците от т.нар.
Тъмръшка република.
Общността им, почти изключително базирана в
Газиемир
(Gaziemir),предградие на Измир, е по същество в постоянен контакт с България
16
. Издавасе литература посветена на
Тъмръш
и на миграциите на населението, активносе търсят издания и на автори от други страни
17
. Музеят на Тъмръш в Газиемир,изграден с дейното участието на общността и без държавно финансиране, енаистина впечатляващо доказателство за интерес към родовата история.Гордост за много от местните жители е фактът, че за последния век кметове наГазиемир са почти без изключение помаци, наследници на преселници отТъмръш. Причина за този активен интерес може да се търси и в самотоместоположение и статут на Газиемир, де факто част от третия по големинаград в Турция Измир. От друга страна обаче помаците от Тъмръш
имат по-различна историческа съдба от останалите си събратя. Пристигнали в Турциякато сравнително по-организирана група, която е включвала повече грамотнии социално активни индивиди, те са имали и са съумели да запазят интересакъм произхода и историята на родовете си.
http://nationallibrary.academia.edu/StoyanShivarov/Papers/1771161/_._ (http://nationallibrary.academia.edu/StoyanShivarov/Papers/1771161/_._)
-
http://www.youtube.com/watch?v=h7rh71AJVAw# (http://www.youtube.com/watch?v=h7rh71AJVAw#)
Село Йайкън от Чанаккале - Половина Турски - Половина Помашки
-
http://www.youtube.com/watch?v=TZea22W5SFI
-
http://www.youtube.com/watch?v=TZea22W5SFI
Мървашки . ;)
-
Източна Тракия
Област Къркларели
326 950 жители
Окръг Киркларели- 79 000 жители
гр. Къркларели (Лозенград,Kirklareli)-79 000 жители турци,българи-мюсюлмани и християни,роми,кюрди,албанци,бошняци,меглено-власи мюсюлмани.
с.Инедже(Inece)-2289 жители турци и турскоговорящи българи-мохамедани.Център на община.
с.Дерекьой(Derekoy)-1213 жители българи-мохамедани и бошняци.Център на община.Бивше българско християнско село.
с.Армаан(Armagan)-810 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани-80%.Те са потомци на бежанци от Родопите и Егейска Македония-Гърция.В селото живеят и бошняци.Бивше българско-християнско село.
с.Шюкрюпаша(Sukrupasa)-147 жители.Селото е населено основно с българи- мюсюлмани.Бивше българско село.
с.Кузулу(Kuzulu,Коево)-459 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани и бошняци.Според някои данни селото е бошняшко.Бивше българско-християнско село.
с.Юскюп(Uskup,Скопе)-233 или 2272 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани.Те са потомци на бежанци от Егейска Македония от районите на Драма и Кавала от 1923 г.В селото живеят и турци,потомци на бежанци от България,Гърция,Румъния,както и бежанци от бивша Югославия.В началото на 20 век,в селото са живеели и българи.
с.Кадъкьой(Kadikoy,Кадиево)-150 жители българи-мюсюлмани и бошняци.Бивше българско християнско село.
Окръг Пънархисар-22 750 жители
гр.Пънархисар (Бунархисар,Pinarhisar)-10 913 жители турци ,българи мохамедани и християни.До Балканските войни,българите-християни са били мнозинство в града. с.Ислямбейли(Islambeyli,Урумбеглий)-между 298 и 391 .Жителите на селото са основно потомци на бежанци от Родопите(Ивайловградско,Разложко,Асеновградско,басейна на р.Арда)-българи мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Курудере(Kurudere)-458-605 жители българи-мюсюлмани.Бежанци от България-1913 г.,вероятно от Родопите.Бивше българско християнско село.
с.Пойрали(Poyrali)-между 440 и 490 жители българи-мохамедани и турци,живеещи в 189 къщи.Населението на селото са най-вече потомци на бежанци от Угърчин и Ловешко след Руско-Турската война 1877-1878 г.
с.Йенидже(Inece)-1031 жители турци,бошнаци и българи-мюсюлмани.Жителите на селото са най-вече бежанци от Гърция (Драмско,Кукушко,Дойранско).Според Г.Зеленогора,"помаците" са болшинство в селото.
с.Тозаклъ,Тузаклии(Tozakli)-между 811 и 1031 жители българи мохамедани и турци.
с.Евджилер(Evciler)-2350 жители турци и българи-мюсюлмани
с.Сютлюдже(Sutluce)-1287 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от с.Чукуркьой-Асеновградско.Заселването е вероятно в периода 1927-1928 г.
Окръг Пехливанкьой-4300-5000 жители гр.Пехливанкьой(Pehlivankoy)-2063 жители.Едно от най-големите селища в Източна Тракия населено изцяло с българи-мохамедани,потомци на приселници от с.Български извор-Тетевенско,по времето и след Руско-турската война.
с.Куштепе(Kustepe)-българи-мохамедани и цигани..Селото се намира на 3 км. от града и има между 448 и 584 жители.Жителите му са потомци на бежанци от Ловешко-1878 г.Днес турският език е доминиращ в селото,но ловешкият български диалект не е забравен.
с.Доганджа(Doganca)-493 жители българи-мохамедани,приселници от България-1898 г. и български турци.
с.Йешилова(Yesilova)-651 жители.Част от населението на селото са българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България.В селото живеят и български турци-гаджали,както и потомци на бежанци от Румъния,Гърция и Югославия.
-Българите-мюсюлмани са мнозинство сред населението на околията-над 65%.
Окръг Ковчаз-3000-4166 жители
Гр.Ковчаз(Kovcaz)- 672-751 жители българи-мохамедани и български турци-гаджали и мухаджири.До Балканската война,селището е било чисто българско.
с.Коджаязи(Kocayazi)-366 жители българи-мюсюлмани и български турци.Според Зеленогора,селото е чисто помашко и неговото население е съставено от потомци на бежанци от Разложко,емигрирали след Балканската война.
с.Кула(Kula)-70-86 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България.
с.Таштепе(Tastepe)-147 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско-християнско село.Според други данни селото е населено с бошняци.
с.Бейджи(Beyci,Пенчова махала)-99 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Елмаджик(Elmacik,Алмаджик)-354 жители български турци-гаджали и българи -мюсюлмани.Бивше българско село.
Окръг Люлебургаз-132 912 жители
Гр.Люлебургаз(Luleburgaz)-96 000 жители турци,българи-мохамедани,роми.Българите-мюсюлмани в града са значителен процент от населението.
Гр.Къръкьой(Kirikoy,Kirkkoy)-619-2030 жители българи-мохамедани,емигранти от България и български турци.
с.Караагач(Karaagac)-812-1154 жители българи-мохамедани.
с.Джейланкьой(Ceylankoy,Мандирица)-българи-мохамедани-между 530 и 690.Жителите на селото са потомци на бежанци от Пловдивско след Руско-Турската война.В селото до Балканските войни са живеели и българи-християни.
с.Ертугрул(Ertugrul,Kazankoy)-между 485,683 и 735 жители.Местните са основно потомци на бежанци от България след Руско-Турската война(българи мюсюлмани и турци).В селото живеят и албанци.
с.Ченгели(Cengerli,Cengelli))-281-393 жители българи-мохамедани.Намира се в община Буюккарищиран.
с.Карамусул (Karamusul)-779 жители българи-мюсюлмани и български-турци
с.Ескитъшлъ(Eskitasli)-897 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани.Потомци на бежанци от България от 1898 г.
с.Аладжаолу(Alacaoglu)-769 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани
с.Саръджали(Saracali)-628 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани
с.Давутлу(Davutlu)-населено е основно с българи-мюсюлмани
Окръг Демиркьой-9128 жители
Гр.Демиркьой(Малък Самоков,Самаково,Demirkoy)-между 3719, 3992 и 4850 жители българи-мюсюлмани и български турци.Българите мюсюлмани са потомци на бежанци от Родопите,Областта Чеч (селата Тисово,Манастир,Почан,Борен).Бежанците от Тисово(районът на Драма в Гърция ) се заселват в периода 1923-24 г.
с.Армутверен(Armutveren,Паспалово)-116-224 жители българи-мохамедани,потомци на бежанци от България-с.Михалково(Девинско) и Гърция от 1922-23 г.Бивше българско християнско село.
с.Сарпдере(Sarpdere)-населено с между 87 и 237 жители българи-мохамедани и албанци
с.Бозташ(Boztas)-между 317,416,500 и 550 жители българи-мюсюлмани.Потомци на приселници от България от 1930 г.
с.Инджесърт(Incesirt)-28-70 жители българи-мохамедани.Потомци на бежанци от България след Руско-Турската война и от 1887 г.,както и на приселници от Драмско-Гърция от 1926 г. г.В Истанбул има колония от селото.
Гр.Игнеада(Igneada)-2215 жители турци и българи-мюсюлмани
с.Сислиоба(Sislioba,Pilaca)-203-220 жители българи мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Балабан(Balaban)-571 жители бошняци и българи-мюсюлмани.Според други данни в селото живеят само бошняци.
Окръг Бабаески-30 000 жители
Гр.Бабаески(Babaeski,Булгарофигон)-25 500 жители турци и българи-мохамедани.В града българите-мюсюлмани представляват голяма общност.
с. Мандра или Буюкмандъра(Buyukmandira,Mandira)-3826 жители българи-мюсюлмани.Намира се в община Алпулу.Според Зеленогора,селото е най-голямото помашко село в Източна Тракия,с население около 8500 жители.
с. Катранджа(Katranca)-населено с между 909 и 1421 българи-мохамедани
с.Ертуграл (Ertugral,Kozpinar,Kocpinari,Козбунар)-420 жители българи мюсюлмани,потомци на бежанци от Тетевенско-с.Български (Турски) извор от 1890 г.
с.Алпулу(Alpullu)-между 2810, 2976 и 3300 жители турци и българи-мохамедани
с.Панджаркьой(Pancarkoy)-1245 жители,турци,българи-мюсюлмани,кримски татари.
с.Аайери(Agayeri)-538 жители.Потомци основно на бежанци българи-мюсюлмани от Ловешко (село Александрово) през годините на Руско-турската война.
с.Ченгерли(Cengerli)-500 жители.В селото има общност на българи-мюсюлмани.
с.Мюселим(Musellim)-537 жители.В селото живеят потомци на бежанци българи-мюсюлмани от Северна България(1877-1878 ),както и на български турци от районите на Разград,Шумен,Търново,Карнобат.
с.Миннетлер(Minettler)-506 жители.В селото живеят потомци на български турци и българи-мюсюлмани,приселили се през годините на Руско-турската война.
с.Ташкьопрю(Taskopru)-184 жители.В селото живеят потомци на български турци от Казанлъшко и българи-мюсюлмани.
с.Йени махале(Yenimahalle)-335 жители.В селото има общност на българи-мюсюлмани.
Окръг Визе-29 000
Гр.Визе(Vize,Виза)-10 000 жители турци,българи-мюсюлмани и други.
с.Кьомюркьой(Komurkoy,Пенека)-619-900 жители българи-мохамедани,бежанци от Гърция -Драмско и района на Петрич.Бивше българско християнско село.
гр.Чакълъ(Cakilli)-2493-2597 жители,потомци на бежанци от България след Руско-Турската война българи-мюсюлмани-50% и турци-50%.
с.Казълагач,Къзълалач(Kazilagac,Ятрос)-между 657 и 885 жители българи-мохамедани,приселници от Северна България-Плевенско от 1878 г. или 1893 г.Бивше българско-християнско село.
с.Доганджа,Доанджа(Doganca)-между 521,612,655 и 758 жители българи мохамедани и турци.Всички те са приселници от България от годините 1896,1935,1941,1951 и 1978.
с.Евренджик (Evrencik)-между 918,1128 и 1205 жители.Повечето от жителите му са потомци на приселници от Гърция от 1924 г., българи-мюсюлмани от Драмско (Илиджа,Хъдъркьой,Халикьой) и турци.В селото живеят и български турци и албанци от бивша Югославия.Около 40% от населението говори на т.н. "помашки".
с.Согюджак,Соуджак(Sogucak)-801 жители турци-юруци и българи-мюсюлмани
гр.Серген(Sergen,Саракиня)-1601 жители.В селището живеят основно българи-мюсюлмани,потомци на приселници от с.Чукуркьою-Асеновградско след 1913 г,както и други етноси.
-В селата Дюзова(Duzova)-737,Кючюкяйла(Kucukyayla)-677,Къшладжък(Kislacik,Ургас)-1162 също живеят българи-мюсюлмани.
http://bulgarnation.com/българи%20в%20Турция.html
-
Публикувана на 26 Март 2015 година.- в Пловдив медия!
За първи път от над 100 години пратеници на помаците от Турция идват у нас да си търсят побратими. Делагацията на федерацията на помаците от Балканите PODEF започна посещението си Пловдив (http://www.plovdivmedia.com/list/cat:1) .
Тук е като вратата , където днес живеят нашите братя и сестри, с които сме дошли да се срещнем. Моят род е от Орехово, близо до Чепеларе. Аз за първи път ще видя селото на моите прадеди.”, обяснява лидерът на комшийските помаци Байрям Ерат, който живее в Шишли, квартала, където е българската Екзархия в Истанбул.
Бай Байрям говори така, все едно, че слушаме някой родопчанин от преди един век. Той казва, че е научил „да гълчи на помашки” вкъщи. Както и останалите помаци. Затова организирали първите курсове за изучаване на помашки. Вече имат в Истанбул
PlovdivMedia - Пратеници на 2 милиона помаци от Турция идват за побратими вРодопи (http://www.plovdivmedia.com/list/cat:110)теи в Бурса. Правят ги за децата и внуците, които знаят само турски. В училище засега не ги учат на майчиния им език. Смятат скоро да издадат и специален буквар. Министерството на образованието им е разрешило да изучават своя език. „Азбуката ще е автентична – на Кирил и Медодий буквите. Както си е било.”, уточнява Бай Байрям. „Ние, например казваме „либо”, а вие „небе”, за нас е „я съм”, а при вас „аз съм”, „месечина” е по нашему, а за вас е „луна”, вие казвате „роза”, ние пък „трендафил”.”, демонстрира речниковите си познания той. А на майка си и баща си им вика „майко и байко”. Помаците от Балканите са се преселили в Турция на три вълни. Първата е била след Руско-турската война – 1878 г. Следващата е по време на Балканската вълна. И третата – през 1924 г., когато е станала размяната на гърци, живеещи в турски села с турци и помаци в Гърция. Помаците днес са съсредоточени в 25 турски градове. Има цели села, населени само с помаци. Имат 10 дружества, които са обединени във федерация PODEF. Не се занимават с политика. „Ние сме много единни, с това се отличаваме да кажем от турците. Смятат ни за трудни хора. Държим на своите правила за живот. Сто години от помашко село в Турция не е давано момиче навън и не е взимано момиче от вън. Моята жена, обаче, не е помакиня.”, разказва Бай Байрям. „Казвам й, че ако сега трябваше да се женя, щях да си взема помакиня, а не нея!”, шегува се той.
Съжалява, че помаците в Турция не знаят родопските песни. Но точно песен от Родопи (http://www.plovdivmedia.com/list/cat:110)те му е любимата – “Руфинка болна легнала”. Слушал я от майка си. “Га си намерим побратими, те ще ни учат на техните песни. Гайда си купихме. Свирня ще има!”, казва лидерът на турските помаци.
Ирфан Чинар, водач на помаците в град Бига, край Чанаккале изважда мобилния си телефон и с гордост показва видео. Жени в помашки носии пеят песен. Първите, които са извадили късмет да си намерят побратими в Родопи (http://www.plovdivmedia.com/list/cat:110)те, всъщност, са имено помаците от района на Чанаккале. Четири помашки села от там се побратимиха с родопските села Лъкавица и Дряново в община Лъки, както и с Богутево и Оряхово в Чепеларска община. „Хайде, да е на хайрлия! Само берекет и радост да е и за нас, и за побратимите ни. Все с песни и добри думи да ни са срещите!”, пожелават пратениците на два милиона помаци в Турция. Обещават следващия път купената от тях гайда вече да гълчи...
Публикувана на 26 Март 2015 година.
-
Tanya Mangalakova (https://web.facebook.com/tanya.mangalakova) added 5 new photos (https://web.facebook.com/tanya.mangalakova/posts/10154303743003966) — with Elmaz Elqeradodokle Dokle (https://web.facebook.com/elqerado.dokle).
Бай Рамадан: “Като изтече кръвта, тогава се губи името”
През месец май 1989 започват щафетни гладни стачки на турците и помаците в България срещу смяната на имената. Всеки ден български мюсюлмани дават интервюта за западните радиостанции “Би Би Си”, “Дойче веле”, “Свободна Европа”, “Гласът на Америка”. Към съпротивата на българските мюсюлмани срещу режима на Тодор Живков се присъединяват и интелектуалци и дисиденти. На 11 май 1989 е създаден Мюсюлманският стачен комитет в къщата на семейство Рунтови в село Долно Изворово, Казанлъшко. “Осерваторио суи Балкани” представя живота на политическия затворник Рамадан Рунтов, един от лидерите на съпротивата на мюсюлманите, влязъл в затвора още при първата вълна на преименуване през 1973 г. Бай Рамадан не се съгласява да сменят името му на Радан. Днес той е на 80 години, живее в Истанбул, казва се Рамазан Коруджу. Мъжете от семейство Рунтови участват в съпротивата още от 60-те години, когато започва “културната революция” на премахване на фереджетата от облеклото на мюсюлманските жени в България. Рамадан Рунтов трябвало да напусне родното си планинско село Корница (в подножието на Пирин), за да не го интернират. Заселва се в село Долно Изворово, край град Казанлък, където научава турски от местните турци. Работи като строител в местното ТКЗС. Всички семейства от селото решават да не си сменят имената, но идват милиционери, военни, танкове. Рамадан е от най-непокорните. Арестуван е от Държавна сигурност.
“Когато привършва следствието, моите съселяни в Корница се събрали и разбунтували. Протестът бил потушен, но са убити 4 души, 50 – 60 са ранени. Започнаха да ме притискат за Корница, търсеха оправдание за това насилие. Преместиха ме в следствието на ул. “Развигор” в София и няколко пъти през нощта ме изкарваха в някакви тунели, където ме държаха по 2 часа. Връзваха ми ръцете отзад, мислех, ще ме карат на разстрел в тунелите. Казваха ми да не се обръщам назад, и така ме държаха няколко часа. После дойде някой и каже, че тази вечер ми се е разминало, друга вечер ще е. Така ме плашеха.
Преместиха в Благоевград като прокурорски свидетел. Още като влязох, съдията каза “Ти ли подпали нашия окръг?”. Попита дали познавам 10 момчета на подсъдимата скамейка. “Да, това са мои селски”. После попита: “Ти какъв си?”, “Турчин съм”, отвърнах.
Осъдиха ме на 6 години за противодържавна дейност че сме искали да избиваме държавни мъже, да правим република. Лежах в затвора в Стара Загора, не ме изкарваха на работа, за да ме направят “техен човек,” да подпиша протокол да помагам, за да не лежа в затвора, демек да стана доносник. Аз отказах.
След една година на 25 септември 1974 г. ме пратиха “в разряда”, където стояха затворниците, спрени от работа. Чудех се какво става, а то било подготовка за смяна на имената. По-опасните бяхме “в разряда”. Балабанов от Държавна сигурност ми каза: “Бай Рамадане, викаме те, защото и жена ти, и децата ти си смениха имената. Сега ти си избери едно име, подпиши тук, да оформим документите.” Попитах го: “Кой смени имената на децата?”. А той: “Аз ги смених”. “Хубаво, ще ти дойдем на гости някога, ако съм жив и здрав, нали си кръстник на децата”. Отказах да подпиша “Сбъркали сте човека, няма да подпиша. Нашите имена не се слагат така, те са в Корана опяти и с кръвта слети. Когато изтече кръвта, тогава се губи и името.” Изкараха ме с юмруци и ритници. Балабанов каза, че ми пишат името Радан....
Всеки ден от септември идваха в килията да ни четат тия нови имена, но ние не се обаждаме. През декември последва карцер – метър на два килия, заледено. Изкарах там 2 месеца и 8 дни само с комат хляб. Имаше момчета, които заспиваха вечер и на сутринта ги извличаха заледени. Аз вечер не спях, по цяла нощ тъпчех на едно място. По едно време понеча да се унеса и усещам, че замръзвам. Почвам пак да тъпча. Взех найлон, с който увивах краката си, преди да обуя гумените галоши. Така се спасих.
Като ме изкараха от карцера, разбрах, че в съседната килия е Хасан Сапунджи от Якоруда и че в моя край много говорят за мен.
Така карах година и осем месеца. Накрая, като видяха, че понасям всичко това, ми казаха да напиша молба да ме изкарат на работа. Но пък в молбата трябваше да пиша новото име и аз не пожелах. Бях станал кожа и кости, краката ми бяха като отсечени, нищо не усещах, нямах сили. Излязох от затвора 1977 година, 4 години и 9 месеца.
Големият ми син Рамадан беше избягал в Турция, като го изключили от техникума. Другите ми двама сина тръгнали с едно момче от Перник да бягат през Сърбия. Хванали ги, задържаха ме и мен. Синът ми получи година и осем месеца, на другите - година и половина, а на мен – три години затвор. Изкарах още три години в Централния софийски затвор за бягство зад границата.
Излязох от затвора през 1982. Една вечер по телефона се обади Петър Бояжиев (политически затворник във Франция, сътрудник на радио “Свободна Европа” – бел. авт.) и ме пита ме как съм. “Без документи съм и нямам работа. Реших да не се унижавам, станах говедар, за да си изкарам прехраната. Ходя и по строежи да изкарам някой лев.” През 1984 – 1985 започнаха да сменят имената на мюсюлманите и Бояджиев поиска всяка вечер след полунощ да предавам какво става. Имаше сателитни телефони за връзка със “Свободна Европа”. От нашите села имаше 17 души осъдени за обрязване на деца, ние дадохме имената и ги излъчиха по радио “Дойче веле”, “Свободна Европа”. И така всяка вечер предаваме информация.
Така карахме до 18 – 19 март 1989. Един ден на обекта, на който работих, дойдоха милиционери и ме заведоха в Държавна сигурност, заканваха ми се, но не смееха да ме бият. Държаха ме до към 20, 30 часа. Казаха ни, че утре пак ще ме приберат. Аз говорих с Петър Бояджиев, разказах му, а той ми даде голям кураж: “Бай Рамадане, те си отиват вече”. Каза ми, че нямат право да ме задържат, защото съм в списък на дисидентите.
Петър Бояджиев каза да организираме групи от мюсюлмани, които да правят гладни стачки всеки ден от 20 май до края на месеца, за да се чуе по света, че протестираме срещу смяната на имената. Започнахме гладни стачки в цялата страна - Джебел, Кърджалийско, Делиормана. Това беше Мюсюлманският стачен комитет. Моите синове, д-р Константин Тренчев (дисидент антикомунист – бел. авт.), Илия Минев (антикомунист, дисидент, лежал 33 години в затвори и концлагери, през 1988 основал Независимо дружество за правата на човека – бел. авт.) организираха сбирка в Хасково, но тя се провали и решили да се съберем вкъщи в Долно Изворово. Беше времето на Байряма, на 11 срещу 12 май в полунощ се събрахме и основахме Мюсюлманския стачен комитет. На сутринта дойде милицията и взе да разпитва. Казах, че сме имали гости за празника.
На 17 – 18 май подготвихме отворени писма с протести за смяната на имената до прокуратурата, областна прокуратура. На 18 май дойдоха милиционери, казаха ми да взема 80 лева и ме закараха в една банка в Стара Загора, където ми обмениха 50 долара. Разбрах, че ще ни гонят от България. Казаха ми да си събера 30 кг багаж и че ще ме вземат в полунощ. Дадоха ни паспортите, отидохме у дома, а там идват хора Мюсюлманския стачен комитет от цяла България. Качиниха ни на влака от Пловдив за Германия. Като спряха влака, Ибряма даде телефон, на който да се обадят на Петър Бояджиев. В Белград ни посрещнаха хора от турското посолство. За 8 дни се събраха към 170 души. Лично Тургут Йозал прати самолета си и ни закараха в Истанбул. Там ме посрещна синът ми Рамадан, той вече беше избягал в Турция, там беше завършил право – хем работил, хем учил.
От моето село към 1150 души живеят в Турция, 120 семейства са в Истанбул. Всички са добре, построиха си къщи на 2 – 3 ката, няма човек с по-малко от 20 000 в банката... На старини сега се радвам на хубав живот.”
https://web.facebook.com/tanya.mangalakova/posts/10154303743003966 (https://web.facebook.com/photo.php?fbid=10154303727913966&set=pcb.10154303743003966&type=3)