Pomak.eu

Български => Дискусии => Topic started by: sunny on November 29, 2009, 22:56

Title: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: sunny on November 29, 2009, 22:56
Мустафа Кемал Ататюрк
 По официалната биография е роден в Солун през 1881 г.Учи във военно училище в родния си град, а по-късно през 1895 г. и във военна академия в Битоля. Но .... някои изследователи се натъкнали на любопитния факт, който се потвърждава че Мустафа Кемал Ататюрк произхожда от нашенски род от Голо бърдо (http://albania-bulgaria.blogspot.com/2007/03/blog-post_5148.html).Съобщава, че родителите на Ататюрк били преселници в Солун от село Себища в Голо бърдо, населено с българо-мохамедани /помаци/.В Солун ги знаели като себищалиите, така бил наричан и синът им Мустафа. Жители от Голо бърдо и сега свидетелстват, че родът на тачения турчин тръгва от тяхното село Себища.
Друга интересна подробност е показана в документалният  филм„Мустафа“ (http://www.novinar.net/news/skandalen-film-razsledva-vrazkata-na-atatiurk-s-balgarka_MjkzNzsz.html) Става въпрос за това че на младини създателят на новата турска държава бил военен аташе в София Кемал Ататюрк е обичал българка (http://www.monitor.bg/article?id=94896) Димитрина Ковачева (https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fprikachi.com%2Ffiles%2F1191572w.jpg&hash=924bd988466f80882a843630da2ee08ee4ea4eb1)
 влиза завинаги в сърцето на дипломата.Както казва той по-късно - Там в България оставих частица от моята младост - обичах хубава девойка, но не ми я дадоха! Едва ли е случайно че бракът му с Латифе Ханъм  (http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=28371) продължава само две години и описани от
Ипек Чалъшлар (http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=547&aid=13303).(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.bgbook.dir.bg%2Fbookimg%2F28371.jpg&hash=9d6a4c51149708e00f46d8d422cad602d64085c6)

В края на октомври 1931 г. Кемал Ататюрк изповядва: (http://www.omda.bg/bulg/news/kemal.htm) "Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция" /в-к "Утро", 22 октомври 1931 г./.
Като заключение излиза че Ататюрк /Бащата на турците/ много вероятно е да е българин.
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: Hat on November 30, 2009, 21:34
Quote from: sunny on November 29, 2009, 22:56
Мустафа Кемал Ататюрк
 
Като заключение излиза че Ататюрк /Бащата на турците/ много вероятно е да е българин.
Всичко много добре но самозаключението е много грешно та дори и цинично.
Title: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: sunny on November 30, 2009, 23:22
Quote from: hat on November 30, 2009, 21:34
Всичко много добре но самозаключението е много грешно та дори и цинично.
Казах че е много вероятно да е така.Но за циничното определение не съм съгласен защото българи и турци за тия 500 г.така са се смесили че само оня отгоре може да каже кой какъв е.
Хипотезата за това Мустафа Кемал Ататюрк да е помак с българско потекло се лансира и от някои турски автори.И ще е по добре да се посочват факти за или против а не квалификации които нямат нищо общо с темата.
Освен това мисля че дори и да излезе че произхода му не е от турски род това едва ли ще омаловажи делата които той е сторил.
РР.Българи и турци сме по близки и колкото и да не им се иска на някои това е още една причина да се забрави миналото и да се гледаме като приятели. :)
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: rcn on December 01, 2009, 04:45
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg125.imageshack.us%2Fimg125%2F4429%2F133138hg.gif&hash=8f9b3f0613d1f62db9319988885b99e231ddd54f)
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: EvroPOMAK on April 07, 2011, 23:39
Теьйя дни на разходка по сокаците на Исламболь, случайно попадаме на адинь тамошен възрастен Помак, който слушейки нашенските ни раздумки за помака Мустафа Кемал, изненадващо ни задума на старовремски нашенски с един кратък отговор, който на подобрен нашенски език прозвуча горе-доле така:  ::)
"По времето на своето управление Мустафа Кемал Ататюрк изрично е поръчал за трите основни тамошни вида войски как и кой трябва да ги ръководи по негово и след неговото време!  :o  8)
От сухопътните, военноморските и военновъздушните войски - задължително двама от ръководещите генерали на двата рода войски требва да бъдат Помаци! "  :)
Рече и отсече нашенският тамошен Помак и продължи да криволичи с таксито си по тамошните добреасфалтирани исламболски сокаци с гордо вдигната глава и тананикайки си некаква нашенска песничка!  ;D  :)  ;)
Язъкь, че не ни остана много време да проверяваме дали се спазва тува твърдение нейдьи из  прашните военни архиви, но некой друг път кать има повекье време, ще сторимь справката!  ;) :) ;) 
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: 5Я on June 12, 2011, 20:42
"VEDA"-филм за живота на Ататюрк

http://www.vbox7.com/play:c6a5a75f (http://www.vbox7.com/play:c6a5a75f)

http://www.vbox7.com/play:d78c3553 (http://www.vbox7.com/play:d78c3553)

http://www.vbox7.com/play:ac8ab6d3 (http://www.vbox7.com/play:ac8ab6d3)

http://www.vbox7.com/play:0ce04fd5 (http://www.vbox7.com/play:0ce04fd5)

http://www.vbox7.com/play:0f4dbc16 (http://www.vbox7.com/play:0f4dbc16)

http://www.vbox7.com/play:4c46342a (http://www.vbox7.com/play:4c46342a)

http://www.vbox7.com/play:5da1d74d (http://www.vbox7.com/play:5da1d74d)

http://www.vbox7.com/play:dd0026a9 (http://www.vbox7.com/play:dd0026a9)

http://www.vbox7.com/play:796709ce (http://www.vbox7.com/play:796709ce)

Title: Ynt: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: ibrahim65 on June 12, 2011, 21:24
5Я благодаря за побликацията този филм съм го гледал три пъти и мисля че трябва да се гледа от всички ПОМАЦИ.
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: Hat on June 13, 2011, 10:31
Филм който ще се хареса на всички,сигурен сьм.Заслужава си да се види.Наистина.
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: EvroPOMAK on May 19, 2012, 17:58
Ататюрк оставя сърцето си в България!

Днес в Турция всичко свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Името му е Мустафа, което означава избран. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал – зрял, съвършен.Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си.За любовта на Ататюрк към България и към Димитрина Ковачева разказва новият документален филм на екип от телевизионната къща “Интернешънъл филм сървиз – София” и турската национална телевизия ТРТ. Филмът е в две части – “Мустафа Кемал Ататюрк и България” и “Мир в страната, мир в света”. По време на снимките сценаристката Елена Димитрова и режисьорът Али Дервиш откриват племенницата на Димитрина.От нея научават за последните дни на Ковачева. Мити умира от рак на стомаха на 80 години. Сутринта на 9 август 1966 г., миг преди да издъхне, отваря очи и казва: “Сънувах Кемал.”Може би любимият я прибира при себе си. Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци, твърдят от екипа. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, близките й предават в музея на Ататюрк в Анкара. Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долма бахче сарай е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на 9,05 часа. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка – на неговата любима, с която на земята остават завинаги разделени.В мъглив ноемврийски ден през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 – висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел “България” на “Царя”, за да пренощува. След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел “Сплендид” – зданието зад Централна баня.Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка – Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както й казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика. Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите кореспонденти я наричат “Българската роза”. Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, ходи да я слуша. За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция.На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка. Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина.Тя обожава пързалянето с кънки а той я чака след пързалката на езерото “Ариана”. Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Приятелят Димитър Ачков урежда работата отдалеч и Мустафа Кемал се сприятелил с генерал Стилиян Ковачев, когато отива при него да пият кафе, и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот. Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 г. Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена. Но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца – Анна, Олга и Тодор. Преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 г. съпругът й получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал.Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа “Чучулигата” на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник “Зора” помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата й.

Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато Кооперативният музикален театър гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Друг път група български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: “Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: “Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?” “Добре е, споделя самотата си със съпруг”, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити.”

1 – Малко известен факт е, че отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол.

http://d0r0teya.wordpress.com/2011/01/23/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ (http://d0r0teya.wordpress.com/2011/01/23/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/)
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: Marlboro on June 06, 2014, 02:40
(https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/t1.0-9/10377079_10152327829572740_3344268136809231154_n.jpg)
Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: Marlboro on March 01, 2016, 03:10

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/25/Makedonija_-_Jezicki_sastav_po_naseljima_2002.gif)
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Ali_Riza_Efendi_memorial_house_in_Kodzadzik%2C_Macedonia.JPG/1280px-Ali_Riza_Efendi_memorial_house_in_Kodzadzik%2C_Macedonia.JPG)


According to the 2002 census all 275 inhabitants of Kodžadžik declared as Turks (https://en.wikipedia.org/wiki/Turkish_people)[4] (https://en.wikipedia.org/wiki/Kod%C5%BEad%C5%BEik#cite_note-4)

References
Makfax (http://www.makfax.com.mk/mk-mk/Details.aspx?itemID=8045)
(https://www.pomak.eu/board/webkit-fake-url://BEE71F1A-7411-4755-8A15-E71A68AC1314/Makedonija_-_Jezicki_sastav_po_naseljima_2002.gif)

Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: Marlboro on March 01, 2016, 03:30


Centar Župa Municipality

Geography

The municipality borders Struga Municipality (https://en.wikipedia.org/wiki/Struga_Municipality) to the south, Debar Municipality (https://en.wikipedia.org/wiki/Debar_Municipality) to the east, north and west, and Albania (https://en.wikipedia.org/wiki/Albania) to the west.

Villages

The municipality consists of the following villages: Bajramovci, Balanci, Breštani, Broštica, Centar Župa (https://en.wikipedia.org/wiki/Centar_%C5%BDupa), Crno Boci, Dolgaš, Dolno Melničani, Elevci, Evla, Golem Papradnik, Gorenci, Gorno Melničani, Kočišta, Kodžadžik (https://en.wikipedia.org/wiki/Kod%C5%BEad%C5%BEik), Mal Papradnik, Novak, Odžovci, Osolnica, Pareši, Pralenik, Vlasikji, Žitineni

Demographics

According to the last national census from 2002 this municipality has 6,519 inhabitants.[1] (https://en.wikipedia.org/wiki/Centar_%C5%BDupa_Municipality#cite_note-1)


Ethnic groups in the municipality include:

             Turks (https://en.wikipedia.org/wiki/Turkish_people): 5,226 (80.2%)

Title: Re: Мустафа Кемал Ататюрк
Post by: Marlboro on March 01, 2016, 04:12
5023 Turks       Center @upa


275    Turks      Kod' ad' ik




http://www.stat.gov.mk/publikacii/knigaX.pdf (http://www.stat.gov.mk/publikacii/knigaX.pdf)