Pomak.eu
Български => Култура и изкуство => Литература => Topic started by: Ади on March 08, 2009, 08:06
-
Чаша кафе
Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.
Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.
След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."
Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля.
От "Спиралата"
www.islamofbulgaria.com
-
Tova e mnogo vqrno..Rabota,jenitba,detsa,parite i tn. tova sa se instrumenti za drugiya svqt..Tselty na jivota e 4ovek kakvo moje da otkara tam..Raboti za sveta kat4eli nema da umre6,a raboti za drugiyat svqt kat4eli 6te umre6 utre..(Hadisi şerif)
-
Страхотно разказче :-*
http://www.sibir.bg/blog/mel_sm/ (http://www.sibir.bg/blog/mel_sm/)
Това е блога ми, в който съм качила подобни историйки, които ми харесват ;)
-
Любопитен блог.
Коя от снимките в личния ти албум е твоя? ;)
-
ами то си личи :P
-
Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля.
Това ми хареса...
-
http://www.sibir.bg/blog/mel_sm/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=197975 (http://www.sibir.bg/blog/mel_sm/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=197975)
Чел съм тази история в една книжка "100 Moral stories". Мъдро!
Хубав блог! Само дано модераторите не се разсърдят, че май е забранено рекламирането на други сайтове във форума.
-
http://www.sibir.bg/blog/mel_sm/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=197975 (http://www.sibir.bg/blog/mel_sm/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=197975)
Чел съм тази история в една книжка "100 Moral stories". Мъдро!
Хубав блог! Само дано модераторите не се разсърдят, че май е забранено рекламирането на други сайтове във форума.
Krasiv blog, nyama da se razsardim Mustafa... :)
Bravo na rodopskoto momiche...
-
ами то си личи :P
Така е.
Виж тука. Може да ти хареса нещо за колекцията. ;)
http://www.chitanka.info/lib (http://www.chitanka.info/lib)
-
Krasiv blog, nyama da se razsardim Mustafa... :)
Bravo na rodopskoto momiche...
Извинявам се за рекламата :-[ Не се съобразих
Целта ми беше да споделя още подобни историйки ;) ???
-
Още за преподавателите, а описаната хижа се намира сравнително близо до Богутево:
На чаша чай при бившия треньор на Маргините
Кой да предположи, че след изморителна разходка до Чудните мостове, може да се изпие чаша чай и да се чуе историята на някогашия треньор на Маргините.
Началото на април. Оставяме колата и изминаваме последните 3 км до Чудните мостове пеша. Вали лек дъждец. Уморени пристигаме и разглеждаме природните красоти на скалния феномен. След това решаваме да влезем в чайната в хижата. На двора запазен мъж на средна възраст се суети около едната беседка. Питаме го дали може да ни сервират нещо. Той енергично извиква “Булкаааа....” и ни подканя да влезем в помещението.
Вътре бумти печка, атмосферата е проста и уютна.
След малко идва и “булката”. Сипва ни чай и сяда при нас. Завързваме разговор и става ясно, че тя и мъжа й поддържат хижата. Разговорът неусетно се прехвърля към злободневните теми. Жената споделя че мъжът й е някогашният треньор на прословутите Маргини. Оплаква се, че често идвали журналисти да ги безпокоят с разпити за миналото, за това дали тогава са имали здравословни проблеми от характера, който сега изтъкват пред съда.
Изумени започваме да разпитваме. Тя разказва.
Най-интересната част от разказа е, че в началото и разгара на мутренските времена и възхода на “застрахователните компании” братята предлагали на мъжа й да поеме целия регион на Смолян. Имали му пълно доверие и той едва ли не бил като баща за тях. Но той отказва. Не му били по сърце тези дела и предпочитал да е беден и с честен труд да си изкарва прехраната. Любезно отклонил поканата на някогашните си възпитаници.
След малко мъжът влиза, взема нещо и излиза пак на двора. Вече знаехме, че това е един честен човек приютен от планината. Допиваме си чая, благодарим и тръгваме по обратния път. С усещането сме, че живота ни показа както красотата на природата, така и тази на човека.
-
Hubavo, aromatno kafe,a çaşata moje da e plastmasova ,vajno e s kogo ste pieş kafeto
-
Един крал имал четири жени. Четвъртата съпруга била най-красивата, той харесвал най-много нея, но тя така и не му родила дете. Третата не била толкова красива, но го дарила с прекрасни синове. Втората жена била много мъдра и кралят поверил тя да управлява богатството му. Първата жена била най-грозната, кралят не й обръщал никакво внимание и само от неудобство поради факта, че била негова първа избранница, не й поискал развод.
Един ден кралят се разболял от неизлечима болест. На смъртното легло той извикал чертвъртата си съпруга и я помолил да го придружи в отвъдното. Тя отговорила, че е все още красива и би могла да се омъжи за друг и отказала да го последва. Кралят се натъжил, повикал и помолил третата си жена, но тя отказала под предлог,че трябва да се грижи за синовете му. Втората съпруга също отказала, защото трябвало да управлява богатството в кралството. Кралят се отчаял и изобщо не повикал първата си съпруга, тъй като бил сигурен, че тя няма да го последва заради пренебрежителното му отношение към нея през целия им съвместен живот. Но тя сама дошла на смъртното му легло. Била болна и измършавяла, не й оставало много да живее. Тя му казала: "Скъпи, аз ще тръгна с теб!"
....
Четвъртата съпруга е нашето тяло - ние го обичаме най-много, но в деня на смъртта ще го оставим на този свят /в гроба/.
Третата жена е нашето поколение - семейството, което също оставяме на земята.
Втората съпруга е богатството ни - и то не може да ни последва в отвъдното.
Първата жена - тази, която най-малко обичаме, са нашите дела - капиталът, с който се преселваме в задгробния живот.
-
Mustafa_b,поредното мъдро изказване от теб
чест и почитание:)
-
sled mnogo godini usilena podgotovka za jivota,edin ba6ta nai nakraq re6il da izpita dvamata si sina.edna sutrin gi izvikal pri sebe si i im rekal:deca,moi dalg be da vi vaspitam dobre i da vi podgotvq za jivota.sled vsi4ki tezi godini ,koito izkaraxme zaedno dadox vsi4ko ot sebe si.sega za da vidq kakvo ste nau4ili za jivota 6te vi pratq da jiveete edna godina v kuufe.edinstvenata vi zada4a 6te bade,da izsledvate na4ina na jivot koito vodqt xorata tam.tuk sam vi prigotvol po edna torbi4ka v koqto sam slojil vsi4ko neobxodimo za iz pat.eto vzemete gi i vsevi6niq da e s vas.taka i napravili .pristignali v grada,i za da ne si zavijdat edin na drug se razdelili,s ugovorkata nakraq da se saberat i da se varnat pri ba6taim zaedno.den po den te zapisvali svoite vpe4etleniq ot jivota na tezi xora s koito jiveeli.i taka v kraq na dvanadesetiq mesec se sabrali na ugovorenoto mqsto i se varnali zaedno pri ba6ta si.pregarnal gi toi sednal do tqx i gi zapital.kajete mi sega kakvo vidqxte pri tezi xora.ediniqt ot sinovete mu zapo4nal da govori.tezi xora sa tolkova dobri,jiveet tolkova zadrujno,pomagat si edin dr,nikoi nikogo ne ubijda i taka govoril dalgo vreme samo pozitivni ne6ta za xorata s koito se sre6tnal i jivql.dobre sinko mn dobra rabota si svar6il za tazi edna godina vsevi6niq da e dovolen ot teb.Obarnal se kam drugiq sin i go popital:A ti sinko kakvo 6te mi kaje6?mladejat zapo4nal da govori .ox tatko neznam kakvo da reka.o6te ot parviq den se razo4arovax ot tezi xora.lajata e nqmat za ni6to zavijdat si edin drug.klukarstvat,kradat se pomejdu si, i taka dosta govoril samo ne6ta negativni za tezi xora.ba6ta mu rekal:dobre sinko. i ti mnogo dobra rabota si svar6il. Vsevi6niq da e dovolen ot teb.deca moi! vijdate li kakvo razli4no mnenie ste si izgradili za tezi xora, s koito ste jiveli prez tazi edna godina.ti sinko si vidql tolkova dobri ne6ta,za6toto prez cqloto vreme si bil dobre nastroen kam tqx.A ti sinko si vidql tolkova lo6i ne6ta,za6toto prez cqloto vreme si bil lo6o nastroen kam tqx.zatova zapomnete:kogato vijdate dobroto ili lo6oto v xorata sre6to sebe si, v tqx vijdate sobstvenoto si otrajenie.molq se na Vsevi6niq da otredi za vas i va6eto potomstvo dobro.
-
Шамарът даде отговор
Имало едно време един млад мъж, който отишъл отвъд морета да учи за дълго време. Когато се върнал, той помолил родителите си да му намерят религиозен учен или какъвто и да е експерт, който може да му отговори на три въпроса.
Най-накрая родителите му успели да намерят един религиозен учен.
Младият мъж го запитал:
- Кой си ти? Можеш ли да отговориш на въпросите ми?
Ученият отвърнал:
- Аз съм един от рабите на Бог и, с позволението Му, ще отговоря на въпросите ти.
- Сигурен ли си? Много професори и експерти не успяха да отговорят на въпросите ми...
- Ще дам най-доброто от себе си, с помоща на Бог.
Младият мъж тогава обяснил:
- Имам три въпроса:
1. Съществува ли Господ? И ако да - покажи ми формата Му!
2. Какво е съдбата?
3. Ако сатаната е създаден от огън защо накрая (т.е. след Съдния Ден) ще бъде хвърлен в Ада, който също е създаден от огън... Със сигурност това няма да го нарани щом и сатаната и Адът са създадени от огън. Господ не е ли помислил за това?!
Изведнъж ученият ударил силно с плесница лицето на младия мъж.
Той останал смаян и попитал:
- Защо ми се ядоса?!?!
Ученият отвърнал:
- Аз не съм ядосан. Тази плесница е моят отговор на твоите три въпроса...
- Но... Нищо не разбирам?!
- Какво почувства след като те ударих?
- Разбира се, че болка!
- В такъв случай вярваш ли, че съществува болка?
- Да!
- Покажи ми формата на болката!
- Но аз не мога.
Ученият рекъл:
- Това е моят първи отговор. Всички ние чувстваме присъствието на Господ, въпреки че нямаме възможността да видим Неговата форма.
След това продължил:
- Снощи сънува ли, че аз ще те ударя?
- Не. – отговорил младежът.
- А помисли ли си изобщо, че днес може да бъдеш ударен от мен?
- Не.
- Това е съдба... Моята длан, с която те зашлевих, от какво е създадена?
- Създадена е от плът.
- А лицето ти от какво е създадено?
- От плът.
- И какво чувстваш след като те ударих?
- Болка!
- Именно... Въпреки че сатаната е създаден от огън (от каквото е създаден и Ада), ако Бог пожелае, това място ще бъде изключително болезнено за сатаната. – гласял мъдрият отговор на ученият.
-
Bir Hint masalina gore, kedi korkusundan devamli endise içinde yasayan bir
fare vardir.
Büyücünün biri fareye acir ve onu bir kediye dönüstürür.
Fare, kedi olmaktan son derece mutlu olacagi yerde bu kez de köpekten
korkmaya baslar.
Büyücü bu kez onu bir kaplana dönüstürür.
Kaplan olan fare, sevinecegi yerde avcidan korkmaya baslar.
Büyücü bakar ki, ne yaparsa yapsin farenin korkusunu yenmeye imkan yok. Onu
eski haline döndürür.
Ve der ki,
"Sen cesaretsiz ve korkak birisin. Sende sadece bir farenin yüregi var. O
yüzden ben sana yardim edemem."
Ünlü yazar Shakespeare, bu konuda söyle diyor :
"insanlarin çogu kaybetmekten korktugu için sevmekten korkuyor..
Düsünmekten korkuyor, sorumluluk getirecegi için.
Konusmaktan korkuyor, elestirilmekten korkttugu için.
Yaslanmaktan korkuyor, gençligin kiymetini bilmedigi için.
Unutulmaktan korkuyor, dünyaya iyi bir sey vermedigi için.
Ve ölmekten korkuyor, aslinda yasamayi bilmedigi için."
-
TANRI ve ŞEYTAN TARTIŞMASI…
Zaman, günümüzden yaklaşık 110 yıl öncedir. Avrupa üniversitelerinden birinde bir profesör, öğrencilerine “Tanrı yok, şeytan var” görüşünü aşılamaya çalışır. Bir noktaya kadar bunu başarır da. Ancak, o bir noktadan sonra söz alan bir öğrenci, sorduğu sorularla ve getirdiği açıklamalarla kendisini yanlışlar. Bilimsel verilere işaret ederek yürüttüğü “mantık”la ona, savunduğunun tam aksini, “Tanrı var, şeytan yok” görüşünü kabul ettirir. Sonuçta profesör, süklüm-püklüm yerine oturmak zorunda kalır. Nasıl ? Baştan sona aşağıdaki gibi. Buyurun :
Öğrencilerine “Tanrı yok, şeytan var” görüşünü aşılamayı amaçlayan üniversite profesörü, bu amacını, sınıfta şöyle bir soru sorarak başlatır ;
- Var olan her şeyi Tanrı mı yarattı?
Cesur bir öğrenci ayağa kalkar ve yanıtlar.
- Evet her şeyi Tanrı yarattı !
Profesör sorusunu tekrarlar ve öğrenci yine
- Evet efendim
diye yanıt verir. Profesör devam eder;
- Eğer her şeyi yaratan Tanrı ise ve şeytan var olduğuna göre, şeytanı da Tanrı yaratmış olur ve çalışmalarımızda uyguladığımız ‘Kesinleştirme’ prensibine göre bu durumda Tanrı, şeytan demektir.
Öğrenci böyle bir önerme karşısında şaşırır ve yerine oturur. Profesör ise öğrencilerine bir kez daha Tanrı’nın bir efsane olduğunu kanıtlamaktan dolayı oldukca mutlu ve huzurludur. Kısa bir sessizliğin ardından başka bir öğrenci
- Bir soru sorabilir miyim profesör ?
der. Profesör de sorabileceğini söyler. Ögrenci ayağa kalkar ve
- Soğuk var mıdır ?
diye sorar. Profesör;
- Nasıl bir soru bu böyle, tabii ki vardır
diye yanıtlar.
- Sen hiç soğuktan üşümedin mi ?
diye de ekler.
Ögrenci ;
- Aslında, fizik yasalarına göre soğuk yoktur. Yaşamda/realitede biz soğuğu, sıcaklığın yokluğu olarak düşünürüz. Herkes veya nesneler o enerji oradaysa veya bir şekilde enerji iletiyorsa onu deneyimler. Örnegin, “Absolute 0” (-460 derece F) sıcaklığın kesin yokluğudur yani hiç olmadığı seviyedir. Tüm maddelerin bu seviyede reaksiyon verme özellikleri bozulur ve değişir. Soğuk yoktur, o yalnızca sıcaklığın yokluğunda duyumsadıklarımızı tarif etmek için yarattığımız bir kelimedir
der ve devam eder,
- Profesör, karanlık var mıdır ?
Profesör ;
- Tabii ki vardır.
Öğrenci yanıtlar ;
- Korkarım gene yanılıyorsunuz efendim. Çünkü karanlık da yoktur. Yaşamda/realitede karanlık, ışığın yokluğudur. Biz ışık üzerinde çalışabiliriz ama karanlığı çalışamayız. Gerçekte, biz Newton'un prizmasını kullanarak beyaz ışığı kırar ve renklerin çeşitli dalga uzunlukları uzerinde çalışabiliriz. Ama karanlığı
ölçemeyiz. Bir basit ışık ışını, karanlık bir mekanı aydınlatarak karanlığı kırmış olur yani karanlığı geçersiz kılar. Siz belli bir mekanın/uzayın ne kadar karanlık
olduğundan nasıl emin olursunuz? Işığın miktarını ölçersiniz ! Bu doğrudur değil mi ? Karanlık insanlık tarafından, ışığın olmadığı yer/mekan için kullanılan bir kelimedir.
Son olarak öğrenci profesöre yine sorar;
- Efendim şeytan var mıdır ?
Bu kez profesör pek emin olamamakla birlikte yanıtlar;
- Tabii ki, açıkladığım gibi biz her gün, her yerde onu görüyoruz. Şeytan/kötülük, bir kişinin başka bir kişiye her gün sergilediği insaniyetsizliğin bir örneğidir. O, dünyadaki işlenmiş tüm suçlarda, şiddette yeralır. Bunların tümü, şeytanın kendisinden başka bir şey de değildir
der. Öğrenci devam eder;
- Şeytan yoktur efendim. Yani o kendi başına yoktur. Şeytan, basit olarak Tanrı’nın yokluğudur. O aynen karanlık ve soğukta olduğu gibi insanın Tanrı’nın yokluğunu tarif etmek üzere yarattığı bir kelimeden ibarettir. Tanrı, şeytanı yaratmadı. Şeytan/kötülük insanın Tanrısal sevgiyi yüreğinde duyumsamadığı zaman deneyimlediklerinin bir sonucudur. O aynen sıcaklığın olmadığı yere gelen soğuk yada ışığın olmadığı yere gelen karanlık gibidir.
Profesör yerine oturur. Genç öğrencinin adı Albert Einstein'dır
-
İnsanlık başkalarının yüzüne dost görünüp arkasından kuyusunu kazmak mı ?? Yoksa insanların başarısını kıskanıp ona bazı yollarla daha çok başarılı olmasına engel olmak mı... İnsanlık huzurun olduğu yerde huzursuzluk yaratmak mı ??? Haksız yere insanlara iftira atmak ve onları dostlarına küçük düşürmek mi ??? İnsanlık düşene birde ben vurayım mı demek yoksa elini uzatım düşeni kaldırmak mıdır ????
İnsanlığımızı kaybettimiz yerde dostlarımızı, arkadaşlarımızı, hayatımızı kaybettimiş oluyoruz... Ne kadar kabullenmesekte etraftaki insanlara zarar verdiğimizde çevremizdeki dostların teker teker kaybedildiğini görmezden geliyoruz.... Herşey Sadece çok kazanmak hırsından öne çıkıyor... İnsanlara yardım ederek onlara huzurlu bir hayat yaşamasına yardımcı olarak çevredeki dostluk zincirini genişleteceğimiz yere tersini yaparak bu zinciri daraltıp nefes alınmayacak bir hale getiriyoruz... Belki kendimizi değil ama etraftakinlerin bundan etkilenmesi ve onlara zarar vermemize neden olabiliyoruz...
Şimdi Geçmişe Bakın ve Düşünün Hak Yediğiniz Yerde Durun ve Yaptığınız Yanlışları Düzeltmeye Çalışın....
Bir Dost kazanmak o kadar kolay değil ama kaybetmek ise 1 saniyelik olay...
İnsalığımızı, dostluklarımızı ve en önemlisi dostlarımız kaybetmeyelim....
İnsan olmak o kadar kolay değil insanlık başka bişey... aramızdaki insan kılığına girmiş yaratıkları kendimizden ve çevremziden uzaklaştıralım....
İnsan sevilince ve sevince güzeldir....