Pomak.eu
Български => История => Topic started by: Snake on January 16, 2009, 06:08
-
http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html (http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html)
-
извинявам се за тъпич въпрос, но от година се питам какво означава това "кааза" и в резника съм го търсил, но не намирам какво означава тая дума :-\
-
извинявам се за тъпич въпрос, но от година се питам какво означава това "кааза" и в резника съм го търсил, но не намирам какво означава тая дума :-\
Kaza/Kaaza= rayon, okoliya
-
Kaza/Kaaza= rayon, okoliya
Mersi :-* :-*
-
Административното деление на Османската империя е както следва: империя, вилает, санджак, каза, нахия и отговаря на български на империя, провинция, област, околие, община. Ако вземеш примерно село Жижево, то попадало във вилает Салоника (Солун), Серски санджак (Сяр, Серес), Неврокопска каза (Гоце Делчев), Чечка нахия.
-
Административното деление на Османската империя е както следва: империя, вилает, санджак, каза, нахия и отговаря на български на империя, провинция, област, околие, община. Ако вземеш примерно село Жижево, то попадало във вилает Салоника (Солун), Серски санджак (Сяр, Серес), Неврокопска каза (Гоце Делчев), Чечка нахия.
Chechliya drago mi e da vi vidya otnovo sred nas... :)
-
Здравей Рахмие,
като прочетох историята ти за времето, когато свободно се е ходило до Турция се сетих за една друга подобна. Ето я:
Продаде дядо Петко една нивица, взе някоя пара, нарами торба с хляб, хвана тоягата и "Сбогом, жено! - Прощавайте, селяни!" - Сбогом, мъжо! - На добър час, дядо Петко! - и замина за Цариград... Прегърбен от трудове и неволи, прегърбен от старини, крачи дядо Петко към... Цариград!... Стига Габрово, заминува го, поемва Балкана... Ох, чедо! Мило си, чедо!...Превалява Св. Никола, минува Шипка, Казанлък, Загора... Спира се, почива, похапва, поспива и пак закрачва...
- Далеч ли е, чичо, Цариград? - пита дядо Петко работните селяни.
- Далеч е, дядо, далеч е! Ами за какво си се наканил чак до Цариград, дядо?
- Син имам там, дядовото, снн, барабар с консула е там, в консулатото!..
Стига дядо Петко Едрене. Град голям, като плъзнал оня ти свят - да се замае главата на човека!... Вижда старецът една чешма, спира се, мокри си вкокалените опинци, ръси си студена вода на главата, поседва да почине малко на кьошка около шадравана и пак закрачва напред. Пита, разпитва и християни, и турци накъде е Цариградският път и бърза да излезе вън от града и там, на полето, да подкрепи със сън старческите си сили. Сипнала несипнала зора, става дядо Петко, попретегне се, поизпращят вкочанените стави, нарами торбицата и пак повлачи подбитите нозе...
- Далеч ли е, аго, Цариград!
- Далеч е, дядо, далеч е!...
Многи мина, малко остана. Напряга бедният старец последните сили и пристъпва... Минуват още ден, два, пет дена, гледа странникът - сегиз-тогиз железница изфучи край него и се изгуби из мъглата... Ех, где да е дядо вътре, досега би видял чедото си, би му се нарадвал!... Ама сиромах е дядо, не може да плати за железница... Минуват още два дни...
- Далеч ли е, аго, Цариград?
- Близо е, дядо, близо е, половина ден път!
- Да си жив аго, за добрата дума! - отговаря дядо Петко - и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи и замръква пред самия град.
... Стрясва се дядо Петко, събужда се, зора едва-едва се сипва, а около него по полето цяло стадо овни, дрънчат със звънците и блеят. Стана старецът, нарами торбица, прекръсти се и след малко потъна в спящите още улици на грамадния град. Видя той едно кафене отворено, слугата по чехли полива с ибрик и подмита пред вратата, между кьошка, на който бяха насядали вече някои ранобудни старци-турци. Отби се и дядо Петко:
- Сабах-хаир-олсун!
- Аллах-разъ-олсун! - отговарят старците и сторват място за нашия пътник.
От дума на дума, разприказват се, разпитват го откъде е, защо е дошъл. Дядо Петко им разправя, че е дошъл при сина си, който е барабар с консула, в еди-кое си консулато. Турците го похвалват, че е отхранил таквози чедо, и му поръчват кафе. Изпива дядо кафето, изпушва лула тютюн, дават му турците едно момче да го заведе чак до консулатото...
-
Blagodarya ti Beglik!
Da prodaljim, edin ot lubimite mi pouchitelni razkazi na Aleko Konstantinov.
....
Дядо Петко влезе в консулатото. Гавазинът го погледна отвисоко, но сетне се смекчи, като у каза старецът, че е баща на Белокровский.
Той спи още, дядо, ще почакаш един час - каза му гавазинът, българин, и го въведе в стаята на портиерина, гдето го гостиха с чай.
- Ами защо спи още, нали съмна отдавна? Да не е нещо болен? - пита със стегнато сърце старецът.
- Не е болен, дядо, здрав е. Те така спят, големците - отговаря гавазинът.
- Ами че той големец ли е? - пита дядо Петко и сърцето му трепери от радост, чаят се разлива от чашата и попарва ръката на дядо, но той не сеща.
- Големец е, дядо, големец е. Блазе ти, че имаш такъв син.
- Големец, а? Хе, хе, хе! - сърцето на дяда Петка ще изхвръкне. - Ами той не ви ли е говорил нещо за мене... а?...
- Не ни е говорил, дядо, той с нас много-много не приказва. Все с консулите има работи.
- Тъй, а? С консулите? Хе, хе, хе!... Ами с пашата приказва ли? - пита старецът, като се наслаждава предварително от отговора.
- Кой ти гледа пашите, той с везиря приказва.
- С везиря! Па има хас да речеш, че и със султана приказва - пуща предпазливо блаженият старец.
- Разбира се, че и със султана.
- И със султ... - сълзите задавиха стареца, не може той да понесе толкова щастие и руква неудържим поток от радостни, блажени сълзи.
Звънецът възвести пробужданего на големеца. След половина час, когато слугата му внесе чай, гавазинът, последван от дяда Петка, почна да възлиза по стълбите, като кроеше в главата си план как да устрои срещата, за да излезе по-ефектен сюрприз... И реши да почука на вратата и да въведе бащата без предварителен доклад. И наистина почука, отвори вратата и бутна дядо Христо в стаята...
- Баща ви, ваше високоблагородие! - извика тържествено гавазинът. Докторът остана като гръмнат, изтърва чашата с чая... и колебанието му трая само една секунда... Той скочи от стола си и като изгледа с най-голямо презрение баща си, изрева:
- Как?! Как ти смееш да ми водиш в кабинета такива....
- Христо!... Чедо!... - изтръгна от гърдите си дядо Петко.
- Изведи го! - кресна докторът с разтреперан глас и като грабна от масата една шепа пари, подаде ги грубо на гавазина и му изръмжа със стиснати зъби: - На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?
- Слушам, ваше високоблагородие!...
И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата.
Пази боже сляпо да прогледа!
-
Рахмие, благодаря ти за напомнянето за европейското. Снощи успях да го хвана и се чудих японката как не се счупи, толкова крехка изглеждаше.
-
Рахмие, благодаря ти за напомнянето за европейското. Снощи успях да го хвана и се чудих японката как не се счупи, толкова крехка изглеждаше.
Za nishto :)
Shte postavya skoro i edna snimka na balgarskata dvoika ot evropeiskoto...
Mnogo krehki naistina, chovek zatayva dah kato vidi kak pada na leda, no aplodismenti i podkrepa tryabva da ima :)
-
http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_11.htm (http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_11.htm)
Населението на Родопите е извънредно разпръснато и пъстро: ако на север то се състои от българи, на юг изглежда главно гръцко, докато в средата има, както казват, стари мюсюлмански колонисти ;) Има само малки села и 6—7 градчета. В тези планини открай време са се прикривали разбойници и недоволници :o . Военната окупация на Родопите и на Балкана би изолирала Тракия от останалата част на Турция.
-
http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_11.htm (http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_11.htm)
Населението на Родопите е извънредно разпръснато и пъстро: ако на север то се състои от българи, на юг изглежда главно гръцко, докато в средата има, както казват, стари мюсюлмански колонисти. ;)Има само малки села и 6—7 градчета. В тези планини открай време са се прикривали разбойници и недоволници :o. Военната окупация на Родопите и на Балкана би изолирала Тракия от останалата част на Турция.
И на тези мюсюлмански колонисти им се вика юруци. Точно в средата на Родопите са живеели преди да се преселят в Турция ;)
-
Юруците са по нови колонисти и по принцип са населявали района Йенидже карасу ,който не е в Родопите и по принцип ,нали си само мерудия ти прощавам.Кажи нещо за по старите мюсюлмански колонисти ,ако знаеш.Всъщност ,юруците ако са живяли точно в средата на Родопите или съм юрук или съм дошъл отнякъде другаде на тяхно място.
-
Юруците са живеели в Девинско, и между Девин и Чепино. В Девинско още има техни остатъци. Наистина не знам кога точно са се заселили юруците в Родопите, но в Балкана са са дошли в 15 век, Чел съм документи за своето село, където пише че са се поселики 10 рода юруци. А за по стари мюсюлмански колонисти в Родопите ми е малко смешно да говоря имайки предвид колко Византийците са ''обичали'' мюсюлманите и ей така в зенита на мощта си ще ги допуснат да се заселят в предградията на столицата им. ;)
-
А за по стари мюсюлмански колонисти в Родопите ми е малко смешно да говоря имайки предвид колко Византийците са ''обичали'' мюсюлманите и ей така в зенита на мощта си ще ги допуснат да се заселят в предградията на столицата им. ;)
Почти улучи ,старите мюсюлмански колонисти сме заселени в Родопите ,демек в предградията на Константинопол и Солун ,за да може да възпираме нашествията на варварите - скитите - по новите славяни,авари и други едни.
-
Ти ме уби. Византийците ще заселят най-големите си врагове да ги пазят от другите им врагове. По смешно нещо не бях чувал скоро!
-
Не е по твоите умствени способности ,да разбереш висотата на византийското мислене.Така ,че продължавай да се смееш,византийците се смеят последни :D :D.
-
Доколкото ми е известно лични обиди срещу членове на форума са недопустими. Ще те помоля Терсиде да се въздържаш от такива, както аз никога не съм те обиждал. Използването на обиди не говори нищо друго освен, че ти липсват аргументи и прибягваш до нападки за да защитиш тезата си, която по своята същност е смешна и ако ти не го съзнаваш това говори доста зле не за моите, а за твоите умствени способности и умения ;)
-
Преди идването на турците в религиозно отношение македонското население е хомогенно. То е съставено от православни християни. Има незначителен брой мюсюлмани, преселени тук от Византия (нейни пленници), както и (може би) възприели мохамеданството местни хора; малък брой юдеи и също така незначителен брой католици, остатъци от Четвъртия кръстоносен поход и дошли от германските и чешките земи рудари (саси, сакси). Разглеждайки религиозната мозайка, трябва да отбележим и наличието на ереси, като богомилството, павликянството и др., които вероятно са съдействали за възприемане на мюсюлманството от някои македонци.
http://www.narodnavolja.com/articles2009/10/txt04.asp (http://www.narodnavolja.com/articles2009/10/txt04.asp)
-
Безспорно, това че част от населението е били павликянско е спомогнало за приемането на исляма след османското нашествие. Но не само това е основното. Голяма част от населението възприема исляма, за да получи облекчения, както по малки данъци, така и спиране на своеволията от страна на спахиите. Например в Търново за един много кратък период от време християните почти изчезват от регистрите, като населениетов общи линии се запазва с постоянна бройка, което говори че голяма част от жителите му са приели исляма. След това започва преселение на християни в града, като след името на човека в регистъра фогурира думата "пришелец", например Драган пришелец. Интерсно е че в областта на Еленската котловина и високите еленски села такъв процес липсва. Тук се запазва броя на християните, като се забелязва колонизация от страна на юруци. Това се дължи на факта, че синът на последния управник на Еленско- болярина Кършо се споразумява с турците да запази полуавтономен статут като в замяна се задължава да пази проходите и никога да не вдига ръка срещу падишаха. Тези си задължения еленачани пазят до освобождението, като се считат за едни от най-лояните и верни поданници на Османската империя. В Еленско има два типа население- в западната част на областта са преселници от Търновско дошли през 15 век, привлечени от специялния статут на областта, а в източната е старото местно население към което принадлежи и моя милост. До преди 60, 70 години не се е забелязвало смесване на тези две общности, които са носители на различни традиции и диалекти. Иначе местните аристократи както и такива придошли от Търново запазват висшия си статут и макар и християни имат правата на спахии и притежават земи и села барабар с хората в тях. Все още се знаят и помнят тези родове. Един от най известните са потомците на болярина Кършо- родът Кършевци. Те са съсредоточени в самата Елена, а старото местно население главно в селата Беброво, Марян, Костел, Палици и многобройните еленски колиби- малки пръснати села в планината.
-
Търся инфо за Чаталбашеви от Неврокопско.Благодаря
-
Почти улучи ,старите мюсюлмански колонисти сме заселени в Родопите ,демек в предградията на Константинопол и Солун ,за да може да възпираме нашествията на варварите - скитите - по новите славяни,авари и други едни.
Когато варварите са заселвали Балканите, "мюсюлманските колонисти" не "сте били" заченати :)..
А и да "бяхте", славяните и аварите щяха да "ви" изколят :) (така както са направили с по-старото население)