Pomak.eu

Български => История => Topic started by: Chechliya on November 14, 2008, 16:34

Title: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on November 14, 2008, 16:34
Тук (http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_2_3.html) има някои интересни сведения за разпространението на исляма по време на Османско владичество. Интересното е, че освен в първия абзац, другаде не се споменава нищо за насилие, пък и данните показват плавен процес на ислямизация.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Беглик on November 14, 2008, 19:18
Ето част от първия абзац:
.....констатирал, че мъже от всякаква възраст „паднали под оръжието”. Той писал: „Архиереите и гражданите биваха безмилостно гонени, подлагани по много причини на мъки и злословия...
Как да го приемеш това за насилие, това е толкова хуманно и плавно. Друго и не заслужават тия бавно загряващи българи колко хубава и благодатна е новата религия. Май се казва обаче, че процесът е бил бавен, а не плавен. Най-вероятно е кипял голям ентусиазъм, но джизието и дръвника макар и по-късно са си свършили работата. Също си мислех, че преименуването е  патент на последното столетие, а се оказва че този челен опит е от доста отдавна.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Subeyi Kurt on November 14, 2008, 20:22
Neka nyakoy mi otgovori ako nyakoga e imalo darjavna politika za islyamizaciya na hristiyanite v imperiyata zashto ne se e zapochnalo ot istanbul ili ot anadola kydeto oshte si stoyat cherkvite na pyrvite hristiyani izbyagali ot erusalim i okolnostta. zashto armenci i gyrci sa bili naznachavani na vidni postove v imperiyata. Zashto ne sa zapochnali ot turskogovoreshtite gagauzki hristiyani. zashto ucelyaha v centyra na anadola karamanskite hristiyani i asiriycite. znaete li che rodyt na prezidenta Karamanlis e ot anadola. znaete li che po sporazumenie na GR i TR za obyana na naselenie byaha prateni hilyadi hristiyani ot turski proizhod koito oste plachat po TV predaniyata za tazi greshka. Da ne bi Rodopite da sa bili strategicheski po-vajni ot Belgrad ili istanbulzashto v bosna i albaniya ne se govori za nasilstvena islamizaciya. Zashto balgarski prof.istorik rabotesht ot 13 godini nasam s osmanskite arhivi se izkaza po TV che osmanskata istoriya pogreshno se znae ot balgarite i che e trudno da se promeni mnenieto na po-starata generaciya no za mladite e optimist. Ako nyakoga nyakade e imalo nasilie po tozi vapros koyto e v razrez s korana, a sultana vinagi vzema fetva ot sheyhulislama po podobni vaprosi kak moje podobni yavleniya da se svyrzvat s politikata na imperiyata. edin forumen drugar nyakade pitashe zashto idvayki na vlast sultanyt ubival bratyata si, ne e li bilo tova protiv islama. vzemayki primer ot razruhata na seldjucite koyato prichina e imenno razdorite mejdu princovete Fatih Zavoevatelya znae che ako nyama darjava za tyah nyama da ima nito jivot nito islam. Tova e chovek s 5 ezika, poet i filosof. İmenno zatova parvata cel e silna darjava, a za da e silna ne tryabva da ima bitki za vlast, kakto dedite mu Djem Sultan i Beyazit se srajavaha na boynite poleta. Nakrace, usloviyata na vremeto sa go prinudili za tova reshenie. Dobre che e bilo taka che sega TR e podslon za mnogo myusulmani izbyagali po ot noj poradi razlichni prichini. Edin primer: Kazanskite i Krimskite Bulgar-Tatari
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Пламен Пасков on November 14, 2008, 21:19
Neka nyakoy mi otgovori ako nyakoga e imalo darjavna politika za islyamizaciya na hristiyanite v imperiyata zashto ne se e zapochnalo ot istanbul ili ot anadola kydeto oshte si stoyat cherkvite na pyrvite hristiyani izbyagali ot erusalim i okolnostta.
Дали стоят ВСИЧКИТЕ?
Дали стоят даже и половината?
Дали са действащи храмове, или са архитектурни обекти с туристическа стойност?
Държавната политика за ислямизация е стартирала през XVI век и към средата-края на XVII век е затихнала...защото данъците към хазната намалели! Стигнало се е дотам поредният султан да ЗАБРАНИ (!!!) приема в ислям на българи от Балканите, защото хазната му чувствително отъняла от драстичната разлика в данъчното облагане между мюсюлманите и не-мюсюлманите!
Никакво великодушие, никаква етно или религиозна търпимост към раята, никакво снизхождение не са били мотивите му - само чиста сметка: хазната отънява, прочее - повече правоверни не ни трябват, че не останаха овце за стригане - така, както си знаем!
Точка с илюзиите и с пропагандата!

Quote
zashto armenci i gyrci sa bili naznachavani na vidni postove v imperiyata.
Дайте примери.
Любопитен съм кои точно арменци и гърци са стигали до върховете на империята.
Защото моята информация е друга: че емири, после султани и падишахи са ставали само ПРЕКИ КРЪВНИ ПОТОМЦИ НА ПЪРВИЯ ОСМАН, а максимума, на който са могли да "разчитат"  раята е било, ако им вземат децата за йеничери (девширме) да стигнат някога до покоите на султана и да станат везири (каква цена!)...което се е случвало, но чак пък за масова практика няма как да се говори.
Докато във византийската империя действително абсолютно всеки етнос, всеки поданник е имал шанса да стане някога имератор, без значение на социалния статус или етническия произход.

Quote
Zashto ne sa zapochnali ot turskogovoreshtite gagauzki hristiyani.
Гагаузия е завладявана много по-късно и сравнително скоро и често е губена в многото войни.

Quote
zashto ucelyaha v centyra na anadola karamanskite hristiyani i asiriycite. znaete li che rodyt na prezidenta Karamanlis e ot anadola.
Колко са оцеляли, не знам. Нещо не се виждат и чуват даже и днес. Щото в конституцията на Република Турция си пише: всеки турски гражданин е турчин. Няма място за арменци, караманци, българи и прочее глезотии.
Даже и ТОГАВА да са оцеляли, те са били в ЦЕНТЪРА на империята, във вътрешността, и предвид ВЪНШНИТЕ войни, които османците са водили, са ги интересували много повече граничните райони, от чисто стратегически съображения.

Quote
znaete li che po sporazumenie na GR i TR za obyana na naselenie byaha prateni hilyadi hristiyani ot turski proizhod koito oste plachat po TV predaniyata za tazi greshka.
Не знам.
Ако дадете убедителни данни, ще знам.

Quote
Da ne bi Rodopite da sa bili strategicheski po-vajni ot Belgrad ili istanbulzashto v bosna i albaniya ne se govori za nasilstvena islamizaciya.
Естественно, че са важни.
Първо, Истанбул си е бил вече ислямизиран точно толкова, колкото са искали, имали са 200-250 години за това. Колкото им е трябвало, е бил ислямизиран и Белград.
Босна е съвсем отделен случай. Босна действително е приела исляма доброволно, защото бошнаците са чисти богомили, а те навсякъде приемат по-лесно исляма, като пряк продължител на монотеистичната им религия.

Quote
Zashto balgarski prof.istorik rabotesht ot 13 godini nasam s osmanskite arhivi se izkaza po TV che osmanskata istoriya pogreshno se znae ot balgarite i che e trudno da se promeni mnenieto na po-starata generaciya no za mladite e optimist.
Любопитно, този български професор име и фамилия има ли си? Можете ли да дадете препратка към това негово академично изявление?
А дали българската история се знае "правилно" от турците?
Правилото за реципрочност не трябва да се замита под килима.

Quote
Ako nyakoga nyakade e imalo nasilie po tozi vapros koyto e v razrez s korana, a sultana vinagi vzema fetva ot sheyhulislama po podobni vaprosi kak moje podobni yavleniya da se svyrzvat s politikata na imperiyata.
Това оневинява насилието, или?
Не схванах мисълта ви...

Quote
edin forumen drugar nyakade pitashe zashto idvayki na vlast sultanyt ubival bratyata si, ne e li bilo tova protiv islama.
Аз бях този "другар" с питането.
И съм готов да си повторя въпроса, защото морален отговор, мюсюлмано-съответстващ, почиващ на нормите на Корана, тогава така и не получих.

Quote
vzemayki primer ot razruhata na seldjucite koyato prichina e imenno razdorite mejdu princovete Fatih Zavoevatelya znae che ako nyama darjava za tyah nyama da ima nito jivot nito islam.
Нищо подобно не следва.
Щом хората не са могли да се разберат и да живеят човешки в собственното си семейство, бидейки носители и излъчватели на ислям за цялата империя (по определение) какви фактори и съображения могат да оправдаят този грях?
Все едно, подсмърчайки благоговейно, да седна да оправдавам греха на Борис-Михаил, изклал 52 български болярски рода до последното пеленаче, за да утвърди религията на Йешуа Помазания.
Грехът си е грях, и всеки опит за оправдаването му е лъжа и нов грях! Престанете с тези двойни стандарти в морала! Постоянно се оплаквате и се опитвате да експлоатирате виктимизацията, както евреите още цицат от Германия "компенсации" за несъществуващите 6 милиона унищожени евреи през ВСВ...
От лоши учители се опитвате да се учите!

Quote
Tova e chovek s 5 ezika, poet i filosof.
Хитлер е бил и вегетарианец, и е рисувал, и също е бил ценител на изкуството, и определено е бил просветен човек и не е бил глупак.

Quote
İmenno zatova parvata cel e silna darjava, a za da e silna ne tryabva da ima bitki za vlast, kakto dedite mu Djem Sultan i Beyazit se srajavaha na boynite poleta. Nakrace, usloviyata na vremeto sa go prinudili za tova reshenie.
Тя, неговата работа стана "Господи, не ме бутай!"
Имаше един американски филм на времето: Platoon (Взвод), за виетнамската война. там един стар войник каза на новобранеца - Чарли Шийн, една крилата фраза: "Оправданието е като задника - всеки си го има!"
Тука говорим не просто за убийство, а за  братоубийство като серийна практика и традиция, практикувана от падишахите, вие сте тръгнали да ги изкарвате принудени от обстоятелствата!

Quote
Dobre che e bilo taka che sega TR e podslon za mnogo myusulmani izbyagali po ot noj poradi razlichni prichini.
Странно, защо милиони мюсюлмани: араби, сирийци, египтяни и други продължават да държат зъб и да търсят карез на тези спасители и осиновители братя-мюсюлмани и най-вече на империята и държавата им...
Нещо не споделят гледната ви точка, ама свят шарен, трябва да свиквате с това.

Quote
Edin primer: Kazanskite i Krimskite Bulgar-Tatari
За какви количества, за кои години и за кои събития говорите?
За Казанските се самопоправете - няма такова нещо!
За кримските също сте в частично, по-скоро голяма, отколкото малка печатна грешка.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on November 14, 2008, 22:14
Синът на Иван Шишман се потурчва, вместо да се бие (http://www.vidin-online.com/istoria/Ivanshishmansin.php)
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Пламен Пасков on November 14, 2008, 22:36
Синът на Иван Шишман се потурчва, вместо да се бие (http://www.vidin-online.com/istoria/Ivanshishmansin.php)
Иван Шишман, синът на еврейката Сара, е най-позорният и фатален за България цар.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Subeyi Kurt on November 17, 2008, 15:22
Дали стоят ВСИЧКИТЕ?
Дали стоят даже и половината?
Дали са действащи храмове, или са архитектурни обекти с туристическа стойност?
Държавната политика за ислямизация е стартирала през XVI век и към средата-края на XVII век е затихнала...защото данъците към хазната намалели! Стигнало се е дотам поредният султан да ЗАБРАНИ (!!!) приема в ислям на българи от Балканите, защото хазната му чувствително отъняла от драстичната разлика в данъчното облагане между мюсюлманите и не-мюсюлманите!
Никакво великодушие, никаква етно или религиозна търпимост към раята, никакво снизхождение не са били мотивите му - само чиста сметка: хазната отънява, прочее - повече правоверни не ни трябват, че не останаха овце за стригане - така, както си знаем!
Точка с илюзиите и с пропагандата!
Дайте примери.
Любопитен съм кои точно арменци и гърци са стигали до върховете на империята.
Защото моята информация е друга: че емири, после султани и падишахи са ставали само ПРЕКИ КРЪВНИ ПОТОМЦИ НА ПЪРВИЯ ОСМАН, а максимума, на който са могли да "разчитат"  раята е било, ако им вземат децата за йеничери (девширме) да стигнат някога до покоите на султана и да станат везири (каква цена!)...което се е случвало, но чак пък за масова практика няма как да се говори.
Докато във византийската империя действително абсолютно всеки етнос, всеки поданник е имал шанса да стане някога имератор, без значение на социалния статус или етническия произход.
Гагаузия е завладявана много по-късно и сравнително скоро и често е губена в многото войни.
Колко са оцеляли, не знам. Нещо не се виждат и чуват даже и днес. Щото в конституцията на Република Турция си пише: всеки турски гражданин е турчин. Няма място за арменци, караманци, българи и прочее глезотии.
Даже и ТОГАВА да са оцеляли, те са били в ЦЕНТЪРА на империята, във вътрешността, и предвид ВЪНШНИТЕ войни, които османците са водили, са ги интересували много повече граничните райони, от чисто стратегически съображения.
Не знам.
Ако дадете убедителни данни, ще знам.
Естественно, че са важни.
Първо, Истанбул си е бил вече ислямизиран точно толкова, колкото са искали, имали са 200-250 години за това. Колкото им е трябвало, е бил ислямизиран и Белград.
Босна е съвсем отделен случай. Босна действително е приела исляма доброволно, защото бошнаците са чисти богомили, а те навсякъде приемат по-лесно исляма, като пряк продължител на монотеистичната им религия.
Любопитно, този български професор име и фамилия има ли си? Можете ли да дадете препратка към това негово академично изявление?
А дали българската история се знае "правилно" от турците?
Правилото за реципрочност не трябва да се замита под килима.
Това оневинява насилието, или?
Не схванах мисълта ви...
Аз бях този "другар" с питането.
И съм готов да си повторя въпроса, защото морален отговор, мюсюлмано-съответстващ, почиващ на нормите на Корана, тогава така и не получих.
Нищо подобно не следва.
Щом хората не са могли да се разберат и да живеят човешки в собственното си семейство, бидейки носители и излъчватели на ислям за цялата империя (по определение) какви фактори и съображения могат да оправдаят този грях?
Все едно, подсмърчайки благоговейно, да седна да оправдавам греха на Борис-Михаил, изклал 52 български болярски рода до последното пеленаче, за да утвърди религията на Йешуа Помазания.
Грехът си е грях, и всеки опит за оправдаването му е лъжа и нов грях! Престанете с тези двойни стандарти в морала! Постоянно се оплаквате и се опитвате да експлоатирате виктимизацията, както евреите още цицат от Германия "компенсации" за несъществуващите 6 милиона унищожени евреи през ВСВ...
От лоши учители се опитвате да се учите!
Хитлер е бил и вегетарианец, и е рисувал, и също е бил ценител на изкуството, и определено е бил просветен човек и не е бил глупак.
Тя, неговата работа стана "Господи, не ме бутай!"
Имаше един американски филм на времето: Platoon (Взвод), за виетнамската война. там един стар войник каза на новобранеца - Чарли Шийн, една крилата фраза: "Оправданието е като задника - всеки си го има!"
Тука говорим не просто за убийство, а за  братоубийство като серийна практика и традиция, практикувана от падишахите, вие сте тръгнали да ги изкарвате принудени от обстоятелствата!
Странно, защо милиони мюсюлмани: араби, сирийци, египтяни и други продължават да държат зъб и да търсят карез на тези спасители и осиновители братя-мюсюлмани и най-вече на империята и държавата им...
Нещо не споделят гледната ви точка, ама свят шарен, трябва да свиквате с това.
За какви количества, за кои години и за кои събития говорите?
За Казанските се самопоправете - няма такова нещо!
За кримските също сте в частично, по-скоро голяма, отколкото малка печатна грешка.


G-n Paskov, govorite za netarpimost kym rayata. Car Boris li ya e pokazal tazi tarpimost, BG fashistite li ili posle chervenite komfashisti.
Govorite sashto za ilyuziya i propaganda no ne obryshtae vnimanie na subektivnoto vi otnoshenie koeto syshto moje da se tylkuva kato takova. Tova shto se otnasya za pogreshnata vi informaciya otnosno armenci i gyrci e plod na pogreshni ili nedostatychni iztochnici. Davam vi imenata samo na 10 armenski ministri. Generali, poslannici i drugi visoki postove sa mnogo poveche.
- Marshal Garabet Artin, Gabriel Noradunkyan, Agop Kazazyan Pasha,Mikael Portakalyan Pasha, Bedros Halladjiyan, Osgan Mardikyan, Andon Tyngyr Yaver Pasha, Advokat Krikor Sinapyan, Krikor Agaton.
Bi tryabvalo da znaete che Osmanskata İmperiya ne oznachava Turska İmperiya i che dumata turchin ne se e upotrebyavala zashtoto imena na etnosi slujat samo za delenie a islama e protiv vsyakakvo takova. Zatova i sega dori v TR nikoy nikogo ne pita za etnicheska prinadlejnost. Da si myusulmanin e nad vsichko. De da byahte go razbrali nay-posle.

Za obmyanata na naselenieto e posocheno v protokola na Lozanskiya dogovor -1923 spored koyto 500 000 myusulmani ot GR i 2.200.000 hristiyani mejdu koito sa i s turska etnost ot rayona Mersin. izvyn tozi protokol byaha samo myusulmanite ot Zapadna Trakya i hristiyanite ot İstanbul,Gökçeada(İmroz ) i Bozcaada (Tenedos).

Za konstituciyata pak pogreshno razbirate, zashtoto izraza ''turchin'' e yuridicheski. V Germaniya ima izrazi kato turci bez grajdanstvo, turci s germansko grajdanstvo, germanski turci i pr. koito yuridicheski sa savsem razlichni po mejdu si. Znaete sigurno che kyurdite si imat partiya i podkrepyat v meclisa teroristicheskata grupa PKK. Dopusnete za mig tova v Narodnoto Sabranie i shte razberete ujasa ili po-tochno ''demokraciyata''.
Spomenatiyat profesora se kazva Evfeniy Radushev. imashe naskoro pprograma po TRT. Naskoro e izdal i kniga svyrzana s O.İmpriya.

Tova koeto ne ste razbrali e che edinichni deyaniya na mestna pochva ne mogat da se prichislyavat kym politikata na dadena darjava.

Za da mojete da razberete zakonite na Fatih Zavoevatelya tryabva dobre da znaete epohata i misiyata mu. Epoha na krystonosnite pohodi, vreme v koeto ako malko otslabnesh vednaga stavat plyachka na leshoyadite. Primeri kolkoto si shtete ta daje i Han Kubratovata imperiya. Misiyata na Sultan Fatih e da razprostrani slovoto na proroka po cyal svyat. Fetvata na sheyhulislama e che za blagoto na obshtestvoto i sveta edinicite mogat da se jertvat. Dosta imperii i darjavi propadnaha imenno poradi razdori na prestolonaslednici. No Fartih se e pouchil ot podobni greshki i v imeto na ''Nizam-ı Alem'' ( svetovnoto obshtesvo) e izkaral takyv zakon i taka  darjavata mu se prerastva v svetovna imperiya.

Hitler ne bil glupak zashtoto risuval. To vseki risuva po neshto. Edinstvenoto koeto e pritejaval e oratorstvoto mu. Prochete knigata mu  My Kampf i shte go razberete . Sysipa naciyata si i sveta zaradi glupavite si teorii za chista rasa.
Nie tuk vsichki sme za po-sharen svyat no vaprosa se svejda do mantaliteta na horata. A dori i s tozi mantalitet v foruma shareniya svyat shte si ostane
samo mechta.
Za emigraciyata ot Kazan ( idil Ural) i Krim yavno ne ste se intereuvali. Nay mnogo izselnici ima po vremeto na Krimskata voyna. Prez 1771 35000 Krimski Tyurki( turci) sa izklani ot rusnacite. 1789-790 500 000 napuskat Krim i se zaselvat v okolnostite na Eskişehir.  1860-62 -----362627 nogayci napuskat i se zaselvat v imperiyata. 1890-1 ....20000 napuskat Krim.
Podobni informacii mnogo no predi da otrichame ili da se obvinyavame v propaganda may che tryabva poveche da pochetem i da izsledvame i to kolkoto se moje po-obektivno.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: AlperenKIRIM on December 07, 2008, 20:53
Kazanskite i Krimskite Bulgar-Tatari

nyama takava duma, Krismskite Bulgar- Tatari , otkade gi izkarate? a, ima Krimski Tatari!!
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Subeyi Kurt on December 13, 2008, 18:48
Синът на Иван Шишман се потурчва, вместо да се бие (http://www.vidin-online.com/istoria/Ivanshishmansin.php)
Toy ne se poturchva zashtoto ..., samo priema islama kato dava primer na hilyadi drugi svoi sınarodnici.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on February 22, 2009, 23:36
и  синът на шишман става помак-управител на област в мала азия
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on February 24, 2009, 13:02
Т.нар. „летописен разказ на поп Методи Драгинов“ е краткото свидетелство за насилственото масово помюсюлманчване на българи в района на Чепино, Западните Родопи, през ХVІІ век, написано от местен свещеник от с. Корова. За пръв път летописът е публикуван на български език във Виена през 1870 г. от Стефан Захариев, писател-патриот, учен, колекционер на ръкописи и журналист, като част от неговото „Географско-историческо-статистическо описание на Татар Пазарджишката каза“ (Захариев 1870). Ст. Захариев завършва ръкописа през 1866 г. и умира скоро след неговото публикуване. В краткото въведение, което е прибавил към летописния разказ, той обяснява, че го е открил прибавен в края на полузапазен молитвеник, написан върху пергамент. Оригиналният молитвеник не се е съхранил. Счита се, че е изчезнал по време на ареста на сина на Стефан Захариев – Христо – в Цариград през 1874 г., макар че очевидно не всички образци от сбирката му са изгубени, тъй като някои от тях по-късно се озовават в колекцията на Руската академия на науките в Санкт Петербург (Тодоров 1984:67). Съдържанието и изложението са прости и ясни. По време на управлението на султан Мехмед IV войските му прекосили Родопите. Ядосан на българите, че не са си платили църковната такса, гръцкият митрополит на Пловдив, Гавриил, докладвал на султана, че те организирали въстание срещу султанската власт. В резултат на това наказателен отряд, оглавен от някой си Мехмед Паша, бил изпратен в чепинските села. Населението било заплашено и впоследствие помохамеданчено, като хрониката е запазила имената на ислямизираните свещеници и на някои местни водачи; имало насилие и многобройни църкви и манастири били унищожени. Цялата операция била извършена между Гергьовден и Успение Богородично, т.е. между месеците май и август. Годината, която се споменава в летописа, е 1600 (година, която историци, анализирали хрониката, коригираха, приемайки, че става дума за времето на Венецианско-османската война от 1660-1669 г. за о-в Крит).

В общите прегледи на българската литературна история тази хроника се счита за важен паметник, един от малкото оригинални текстове от ХVІІ век. Макар още съвременниците на Захариевата публикация (между които видни учени, като Марин Дринов, Константин Иречек, Ромео Чолаков) да отбелязват, че езикът на текста е осъвременен, както и че има фактологически несъответствия, това е приписвано на липсата на професионализъм, особено на необходимата филологическа прецизност от страна на Ст. Захариев. Въпреки това произходът на текста от ХVІІ век не е поставян под съмнение.

По същото време учени забелязват приликите между летописа на поп Методи Драгинов и други две хроники, описващи същите събития. Едната е т.нар. Баткунски летопис, публикуван през 1893 г. Тази хроника е считана за български превод на гръцкия превод на изгубен и недатиран български оригинал, направен няколко десетилетия по-рано от гръцки лекар в Пловдив (Константинов 1898:230-231). Другата хроника е Беловският летопис, който съществува в две версии. Първата е публикувана през 1898 г. и е датирана от нейния издател Начов между средата на ХVІІІ и началото на ХІХ век (Начов 1898:149). Тъй като тази хроника е единствената, чийто оригинал е запазен в БАН, тя е окончателно анализирана и датирана към началото на ХІХ век от Христо Кодов в неговия авторитетен „Опис на славянските ръкописи“ от 1969 г. (Кодов 1969:256-258) Втората версия е публикувана от Петър Мутафчиев, който обяснява, че това е копие на унищожена или изгубена книга на свещеника Георги от Белово, убит по време на Априлското въстание през 1876 г. Оригиналът на копието обаче не е съхранен (Мутафчиев 1973:366-367).

Въпреки че всички учени признават приликите между трите хроники, тяхната генеалогична връзка не е установена убедително. Историкът Петър Петров, който през 1965 г. предлага най-подробния исторически анализ, заключава, че трите хроники се базират на общ източник (Петров 1965) В по-специализирани исторически среди, било в неофициални дискусии или в университетски лекции, летописът на Методи Драгинов, макар и не в самия център на дебатите, получи ярко противоречиви оценки. Докато някои учени го ползват като безспорно доказателство за масови помохамеданчвания и като свидетелство за асимилаторска политика, други отказват да го приемат като достоверен източник и го считат за фалшификат от ХІХ век.

През 1984 г. литературният историк Илия Тодоров публикува статия, която се превърна в най-авторитетната оценка на хрониката. И. Тодоров подложи извора на обстоен езиковедски прочит и внимателно отбеляза, че самият език не може да бъде достатъчно доказателство за или против неговата автентичност. Диалектологичният, ортографичният и ономастичният анализ обаче му позволиха да заключи, че изворът е прекалено отдалечен от езика на документите от ХVІІ век и че той отразява форми и стандарти, типични за ХІХ век. Нещо повече, фактологическият анализ разкри очевидни несъответствия, сред които това, че османската документация ясно посочва селата в района на Чепино като част от вакъф поне от средата на ХVІ чак до ХІХ век, докато летописът ги описва като войнугански села. Освен това И. Тодоров наблегна на очевидните антигръцки чувства, струящи от документа, което също отразява един анахронизъм: църковният конфликт между българи и гърци започва едва през втората половина на ХVІІІ и се разгаря през следващия ХІХ век.

Най-важният принос на Илия Тодоров обаче бе, че критично и исторически съотнесе летописа на поп Методи Драгинов към цялостното творчество на Стефан Захариев. Той пръв успя да докаже, че Захариев е бил запознат с Беловския летопис и че го е споменавал във вестникарска статия от 1860 г. Заключението на Тодоров е, че летописният разказ на поп Методи Драгинов „не е нищо друго освен една литературна обработка, направена от Ст. Захариев върху основата на реално съществуващия Беловски летописен разказ“. Като я сравнява внимателно с двете запазени версии на Беловския летопис, И. Тодоров обобщава, че най-вероятно Ст. Захариев е ползвал изгубен общ предшественик на двете версии (Тодоров 1984:60-62, 77)[1].

Но Илия Тодоров не спира дотук. Той разкрива как Ст. Захариев често е прибягвал до такъв литературен подход. В изданието, където е отпечатал хрониката, той е публикувал също и надпис от мраморна плоча, която намерил в крепост в същия район и за която се предполага, че е от Х век. В този случай очевидно става дума за фалшификат, макар той да е предизвикал няколко археологически експедиции. Най-малко в три други случая и в други свои творби, Ст. Захариев прибягва, по думите на Илия Тодоров, към „литературни мистификации“. Това са документи, компилирани от различни писмени източници или записани на основата на устна традиция и обогатени с факти и изопачения от самия автор, които той представял за копия на изгубени „оригинали“. Както показва анализът на Илия Тодоров, летописният разказ на поп Методи Драгинов е близка литературна версия на автентичния Беловски летопис от ХІХ век.

Мотивите на Стефан Захариев са очевидни. Той работи в период, когато борбата за културно-религиозна еманципация на българите достига критична точка, а самият той активно участва в тази борба. Църковният конфликт с Гръцката патриаршия достига своята кулминация през 60-те години на ХІХ век, като всички интелектуални усилия са съсредоточени да докажат „правото“ на българите на независима църква. Както Патриаршията, така и Високата порта правилно подозират, че самостоятелна църква за българите означава стъпка към независимо национално съществуване. Докато Патриаршията последователно се противопоставя, Портата в крайна сметка подкрепя борбата с надеждата, че ще притъпи растящата радикалност на политическото движение сред българите.

В общоевропейски план споровете около държавнообразувателните процеси през ХІХ век се разгарят около категориите „историческите“ срещу „неисторическите“ нации и историята става един от основните легитимационни аргументи в полза на нацията. През 1860 г. самият Захариев скърби, че „ние нямаме древности, от които да можат да се издирват нашите едновременни дела и да се състави някоя пространна и ясна история за нашето минало битие“. Той приписва това не на липса на такива древности, иначе многобройни, а от една страна, на „народът ни като се намерва още неразвиян в народните ни чувства затова не може да ги оценява“, и от друга страна, на нищетата на учените, които, дори когато се интересуват, не разполагат с нужните средства за тяхното проучване. (Тодоров 1984:64)

Ст. Захариев съвсем не прави изключение в тази своя дейност нито в страната, нито в чужбина. През ХVІІІ и ХІХ век увлеченията по класицизма и романтизма са в своя апогей и произвеждат бележити „мистификации“ и скандални „фалшификати“ практически във всички европейски страни: Франция, Испания, Германия, Шотландия, Италия, Русия и др.[2] В българския случай класическият пример е известната „Веда Словена“, която предпоставя за съществуването на цял славянски пред-Омиров поетичен цикъл. Налице са обаче и редица други произведения от този род (Веркович 1878), (Chodzko 1875), (Арнаудов 1968), (Богданов 1991), (Христов 1997).

В контекста на тази статия е важно да се види какво се постига с деавтентизирането или демистификацията на летописа на поп Методи Драгинов. Очевидно, той не може да се ползва като пример за документ от ХVІІ век, нито като достоверен свидетелски разказ за масово помохамеданчване. Но този факт делегитимира ли го напълно като исторически извор? Ето в такъв контекст трябва да бъдат разбрани разгорещените спорове за класифицирането на този документ: дали да бъде отхвърлен като „примитивна фалшификация“, или да се настоява върху деликатната разлика между „фалшификат“ или „подправяне“ и „литературна мистификация“. Привържениците на второто гледище настояват, че въпреки добавките и явните изопачения, документът действително се базира на редица действителни исторически факти и на по-стар писмен или устен материал (Грозданова, Андреев 1993:146-157)[3]. Проблемът тук, разбира се, е, че всяка една фалшификация се базира на редица действителни исторически факти и колкото тя е по-ефективна и достоверна, толкова е по-близка до историческия факт. От друга страна, онези, които предпочитат думата „фалшификация“, настояват с пуританска ревност тези извори да се отстранят изцяло от репертоара на историческата аргументация (Кил 1998:82)[4]. В края на краищата, струва ми се, че няма дълбока когнитивна разлика между категориите „фалшификация“ и „мистификация“. Съществуват обаче ясни оценъчни различия между автори, които използват едната или другата категория, но това е историографски проблем, на който ще се спра по-долу.

Що се отнася до „хрониката на поп Методи Драгинов“, тя е автентично произведение от ХІХ век, което наред с другото отразява и предава представи за ислямизацията. Това, което е най-съществено, е, че емоционалният център и ударението в този летопис не са върху самото ислямизиране, а върху предателството от страна на гръцкото духовенство. Именно то поражда в края на краищата „литературната мистификация“. Следователно летописът е достоверен исторически извор за историята на идеите, както и за културните и църковни борби през ХІХ век. Докато антигръцката нагласа формира предния план на документа, историята за помохамеданчването служи като фон. Именно тази нейна функция на фон, както и обстоятелството, че е документирана в съхранена автентична хроника от началото на ХІХ век, ни дават правото да считаме, че историята за помохамеданчването представлява достоверна картина на широко споделяни представи сред българското общество през ХVІІІ и ХІХ век. Зад тези представи стоят популярни легенди, които в някои случаи биха могли да се изведат от ХVІІ век. Когато обаче летописът напуска непосредствения си политически актуален контекст – средата на ХІХ век – и влиза в полето на действие на академичната продукция, където националната историография има по-различни политически доминанти, текстът е пренаписан, преинтерпретиран или по-скоро фокусът му е изместен, като фонът е изтеглен на преден план. Това придава на летописа нова позиция и значение.

[1] И. Тодоров също така настоява, че Баткунският летопис е най-ранният и ако оригиналът му бе запазен, щеше да е най-близък до първоначалната версия (писмена или устна) на преработената история.

[2] По тази въпрос съществува богата литература, сред която ще се споменат няколко заглавия: Haywood, Ian. . Rutherford: Fairleigh Dickinson University Press, 1986; Lehmann, Paul. . Leipzig, Berlin: B. G. Teubner, 1927; Stafford, Fiona. . Edinburgh: Edinburgh University Press, 1988; Ланн, Евгений. Литературная мистификация. М., Гос. изд., 1930; Chamber, Edmund Kerchever. . Norwood, Pa: Folcroft Library Editions,1975; Rosenblum, Joseph. . New Castle, Del.: Oak Knoll Press, 2000.

[3] Тази статия съдържа няколко добре обосновани и детайлни критики на конкретни аспекти на анализа на Илия Тодоров (например за вакъфския или войнуганския статут на селата). Авторите считат, че тези критики им дават достатъчно основание да подкрепят автентичността на летописа от ХVІІ в. и да оборят основния извод на И. Тодоров. За съжаление в логическо отношение аргументът им е напълно неиздържан. Той произволно приема, че оборването на няколко доказателствени нишки от логическата постройка на И. Тодоров автоматически валоризира тяхната априорна презумпция за автентичността на документа.

[4] В същия дух Махиел Кил иронично коментира факта, че въпреки разобличаването на хрониката на Методи Драгинов като „фалшификат“ или „мистификация“, с. Корова, смятано за родно място на въображаемия Драгинов, носи името Драгиново от 1966 г., „бележейки паметта на човек, който не е съществувал“ Като оставим настрана възможния политически отзвук, фактът, че „не е съществувал“, сам по себе си не е причина за това да не го споменаваме изобщо. Трябва ли да преименуваме град Атина, защото богинята Атина не е съществувала?
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: mustafa_b on February 24, 2009, 13:20
Държавната политика за ислямизация е стартирала през XVI век и към средата-края на XVII век е затихнала...защото данъците към хазната намалели! Стигнало се е дотам поредният султан да ЗАБРАНИ (!!!) приема в ислям на българи от Балканите, защото хазната му чувствително отъняла от драстичната разлика в данъчното облагане между мюсюлманите и не-мюсюлманите!
Никакво великодушие, никаква етно или религиозна търпимост към раята, никакво снизхождение не са били мотивите му - само чиста сметка: хазната отънява, прочее - повече правоверни не ни трябват, че не останаха овце за стригане - така, както си знаем!
Точка с илюзиите и с пропагандата!
Дайте примери.

И аз казвам същото - стига с пропагандата за държавната политика на насилствена ислямизация. Докажете го с документи и факти!


Quote
Ako nyakoga nyakade e imalo nasilie po tozi vapros koyto e v razrez s korana, a sultana vinagi vzema fetva ot sheyhulislama po podobni vaprosi kak moje podobni yavleniya da se svyrzvat s politikata na imperiyata.
Quote
Това оневинява насилието, или?
Не схванах мисълта ви...

Но аз я схванах. Османската власт не само, че не е налагала насилствена промяна на религията, но дори е преследвала и наказвала единичните случаи на насилие спрямо религиозните убеждения на християните. За тези действия свидетелства една султанска заповед от 1844 год. , разпратена до административните управители на Румелия, Одрин, Видин, Силистра, Босна, Янина, Белград и др. — общо на 37 души представители на османската власт извън столицата. Документът е със следното съдържание: „Съгласно утвърдените условия във височайшите грамоти, връчени на християнските митрополити, никое лице от подвластното християнско население не може да бъде насила принуждавано да става мюсюлманин. Въпреки това обаче някои от подвластните ми християни, най-вече непълнолетни деца, младежи и девойки, били насила заставяни да приемат исляма. Научаваме се, че такива действия се вършели по много места в моята държава...“(НБ "Кирил и Методий", Ориенталски отдел, OAK 191/15 - документът е цитиран от Аспарух Велков)
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: mustafa_b on February 24, 2009, 13:59
[4] В същия дух Махиел Кил иронично коментира факта, че въпреки разобличаването на хрониката на Методи Драгинов като „фалшификат“ или „мистификация“, с. Корова, смятано за родно място на въображаемия Драгинов, носи името Драгиново от 1966 г., „бележейки паметта на човек, който не е съществувал“ Като оставим настрана възможния политически отзвук, фактът, че „не е съществувал“, сам по себе си не е причина за това да не го споменаваме изобщо. Трябва ли да преименуваме град Атина, защото богинята Атина не е съществувала?
[/size]

Махиел Кил има право да изрази ирония, тъй като именно той е провел детайлно изследване на демографията в Чепинското корито за въпросния период и най-добре разбира за какво иде дума. Просто няма как след "масов палеж и насилствено налагане на Исляма", християнското население в Корова да се увеличи от 45 сем. /1595г/ до 70 през 1641 г.

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,603.0/msg,11101.html (http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,603.0/msg,11101.html)

ПС - В момента чета книгата на Хюсеин Мехмед "Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония". На 29 страница пише "Човек на име Методи Драгинов не фигурира в регистъра от 1641 г." Библиографичната справка към текста (90) ни отвежда към "Кил, М. изследвал -BAO,MM1529,1633;MM14917,1639;MM14982,1641"
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on February 25, 2009, 02:32
всичко това чечлия относно спора дали е автентичен летописа е известно спора си е спор но османските регистри ясно показват постененното увеличаване на мюсюлманските домакинства за сметка на християнските даже нови мюсюлмани са одбелязвани с български презимена-османските данъчни регистри са грижливо и точно водени-може да им се има доверие-те са ценен исторически материал.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on February 25, 2009, 13:19
друг е въпроса за приемането на исламската религия и начините и - през целият период на съществуване на османската държава е имало преминавания към исляма - документирани са както доброволни така и не до там доброволни-насилствени- преминавания -различен е и интензитета на този процес повлиян както от вътрешни така и от външни причини-при това исляма приемат в различна численост представители на всички народности на балканите-босненци-българи-албанци-съществуват по малки общности на гърци мюсюлмани(гръцки говорящи-изселени в турция по спогодба му-гърция и турция за размяна на население-1923г.;както и малки групи влашко население те.процеса на исламизация понякога плод на държавна политика или на вътрешни процеси обхваща цялата територия на османската държава(лази и армено товорящи мюсюлмани;те.ислямизационният процес е доволно сложен.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on March 23, 2009, 13:38
Ето преснимани някои страници от книгата "Турски извори за българската история, том 3". Снимани са началните страници на документите, а после само тези страници от документите, които са за помашки села. Обърнете внимание на две неща - село Ягодина (Балабан) се споменава на две места в документи от 16 век, като са изброени общо 23 мююлмани. Онези спорни документи пък посочват, че селото е било насилствено потурчено цял век по-късно - през 1666 година. Не ми е известно турците да са налагали исляма и то насилствено, на вече мюсюлмани  ;D Второто нещо, на което трябва да се обърне внимание е, че населението на нахия Йенидже Кара Су (днешно Ксантийско) е било масово ислямизирано още през 16 век. Демек ония спорни документи пак увисват що се касае до помаците в днешна Гърция. Накрая е сниман и речник на турските думи. Приятно четене: http://www.4shared.com/file/94474402/f52e7dec/Turski_izvori_za_balgarskata_istoria_tom_3.html (http://www.4shared.com/file/94474402/f52e7dec/Turski_izvori_za_balgarskata_istoria_tom_3.html)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Nazmi on December 31, 2010, 06:03
От  мое име лично и като представител на сайта pomak.eu Admin искам да призова Чечлията със знанията си като историк помак заедно с Джемал от Чикаго да се върнат във Форума ни!

Техните познания относно произхода на нас помаците,исторически факти от Архивите за безценно богатство за всички ни,нека гледаме позитивно на нещата.

Ако искаме да задържим авторитет и лидерство на такива не са нужни само" поздрави и песни в pomak.eu.
Не сме студио за звукозаписи а за това да се даде гласност на помаклъка,на обикновения човек от село,дошъл тук не да ни слуша песните,а...историята за него и традициите му в живота! 
Сайта от мое име ги  приканва в името на помаклъка с труда си да допринесат вижда се знания за помаклъка по света! Когато става въпрос за това е редно да сме единни,да боравим с факти а не да се сърдим и търсим кусури!


  P.S:- Правя го в името на сайта,утре мен може да ме няма!

 Но в днешно време талантливи помаци които много знаят,хора като Метката от с.Брезница,Джемал от Чикаго,Чечлията.. са на пръсти дето ги броим,и макар,че сайта никога не ги е гонил изключвам Чечлиата  е редно да си подадем ръка и го правим в името на доброто за този наш народ.!
 Учим се,допускали сме грешки като всеки нормален човек,но искаме просперитета да остане за след нас,това е.!

 Аз приканих по горе хора като Чечлиата,Метката и Джемал историка да се включат отново активно в сайта с познанията си.

Весела Нова година и късмет на всички ни!
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Nazmi on January 03, 2011, 04:40
Ислимизационният процес обхваща Балканите много по рано в началото на 14 век,говорим след края на 13 век 1396 година до началото на 18 век когато Османската империя е оставила следи в Европейската и Балканска история,когато след битката във Виена започва началото на разпада на Великата Османска империя.

Днес горанци,торбеши,албанци,косовци,помакос в Северна Гърция,бошнаци.... се лутаме в историята ни,а е толкова близко до нас.
 Един народ разделен от Балканските сили и Англия да е с други граници,имена уж без корен и произход..!

http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_2_3.html (http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_2_3.html)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on January 03, 2011, 09:46
От  мое име лично и като представител на сайта pomak.eu Admin искам да призова Чечлията със знанията си като историк помак заедно с Джемал от Чикаго да се върнат във Форума ни!

Техните познания относно произхода на нас помаците,исторически факти от Архивите за безценно богатство за всички ни,нека гледаме позитивно на нещата.

Ако искаме да задържим авторитет и лидерство на такива не са нужни само" поздрави и песни в pomak.eu.
Не сме студио за звукозаписи а за това да се даде гласност на помаклъка,на обикновения човек от село,дошъл тук не да ни слуша песните,а...историята за него и традициите му в живота! 
Сайта от мое име ги  приканва в името на помаклъка с труда си да допринесат вижда се знания за помаклъка по света! Когато става въпрос за това е редно да сме единни,да боравим с факти а не да се сърдим и търсим кусури!


  P.S:- Правя го в името на сайта,утре мен може да ме няма!

 Но в днешно време талантливи помаци които много знаят,хора като Метката от с.Брезница,Джемал от Чикаго,Чечлията.. са на пръсти дето ги броим,и макар,че сайта никога не ги е гонил изключвам Чечлиата  е редно да си подадем ръка и го правим в името на доброто за този наш народ.!
 Учим се,допускали сме грешки като всеки нормален човек,но искаме просперитета да остане за след нас,това е.!

 Аз приканих по горе хора като Чечлиата,Метката и Джемал историка да се включат отново активно в сайта с познанията си.

Весела Нова година и късмет на всички ни!
Подкрепям горещо този апел,считам че той е направен с най искренни чувства от сьрце и душа  и лично много бих се радвал,ако нашите сьфорумници откликнат на нашата покана.
За много години скьпи сьфорумници.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Nazmi on January 03, 2011, 11:16

За много години,Hat.
Да,наистина съм се заел сериозно на всяка цена да върна Метката от Брезница,Джемал помниш по рано беше тук историк,от моето село е сега в Чикаго,както и Чечлиата наше помаче историк сега живее в Швеция.
Липсват в сайта,слаби сме по отношение на история на помаклъка,не можем да се браним,защото не става само с емоции,иска се исторически факти,иска се сърце..!
Нужно ни е хора,които заедно да сме още по силни.!
Живи и здрави заедно!
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Azim on January 03, 2011, 13:12
Да наистина помаците сме слаби относно историци анализатори и т.н.Но не мислите ли че тези няколко хора са обидидени на някио,все пак са допринесли много за сайта без дори да търсят забележете не са и търсили нещо в замяна.Всеки човек си има цена,както тези хора които не пишат вече в сайта,  та тези хора могат и не само но те притежават и авторски права.Затова трябва да се помисли за заплащане на тези хора,някои ще кажат защо пък да им се плаща,аз пък ще кажа че в други сайтове където бранят своята кауза има добре подготвени хора които взимат луди пари за да развиват своите идеи и идентичности.Така че хора като Метка,Cheshliya,Джемал и др.трябва да се привлекат в най-скоро време,иначе сайта ще забие някъде по средата на нищото   

Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hashashin on January 04, 2011, 14:05
А защо не викаме нашия Боян Добрев, доказал се познавач на историята? Човек отдаден на фолклора и истината.
Чечлията е тук и пише истини, които не отърват на много хора, но са истини. Виждам че и той е променил вижданията си. Фактите са си факти и не могат да бъдат оборени с нищо.
Кое в по важно- истината или ината? Риторичен въпрос....
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on January 04, 2011, 14:14
А защо не викаме нашия Боян Добрев, доказал се познавач на историята? Човек отдаден на фолклора и истината.
Чечлията е тук и пише истини, които не отърват на много хора, но са истини. Виждам че и той е променил вижданията си. Фактите са си факти и не могат да бъдат оборени с нищо.
Кое в по важно- истината или ината? Риторичен въпрос....

Викай го бе кой те спира.Той работи за твоята кауза.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hashashin on January 04, 2011, 14:39
Викай го бе кой те спира.Той работи за твоята кауза.
Аз питам защо ръководството не го вика? Защото ако искаме плурализъм и обективност трябва да има няколко гледни страни. А не тип дискусия монолог- ръкопляскания.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: EvroPOMAK on January 04, 2011, 14:48
Да наистина помаците сме слаби относно историци анализатори и т.н. .......
Помаците, изобщо не са слаби историци и анализатори, както на някои им се иска да бъдат, дори напротив!
Едно е да се чете измислена история, друго е да прави история, трето е да се изваждат части от измислена възродителска история и да се сглобяват като "конструктор Лего" за да се налага една богоугодна народу теза, четвърто е да се правят проучвания и на терен и на неизвестни до сега писмена, пето е да се насаждат едни и същи главозамайващи верски и народностни твърдения, шесто е да се остави Помака да се чувства такъв, какъвто той си желае и иска да бъде, седмо и осмо е да може Помака да го накараш да играе в дирижиран такт 7/8, и девето и десето е да си мисли всеки , че с Помака може всичко да се експериментира, бил той послушен, бабаит или наивен, за да може всеки да се упражнява на неговият мегдан и да си развява байряка, кой както си иска, за да не може след време да залитьа кать пияна тояга и белким да стане, я "туркин", я "болгар", я за всеки шмекер "цяр", щоть хич не искал да си има свой цар !  :o 8) ::) ;D ;)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on January 04, 2011, 15:31
Аз питам защо ръководството не го вика? Защото ако искаме плурализъм и обективност трябва да има няколко гледни страни. А не тип дискусия монолог- ръкопляскания.
Плурализмат ни дори е в повече понякога.Ти прекрасно знаеш това.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hashashin on January 04, 2011, 15:34
Плурализмат ни дори е в повече понякога.Ти прекрасно знаеш това.
Знаеш много добре че аз също не одобрявам глупостите на Пасков и великобълагризма му граничещ с налудничави твърдения, ако това имаш предвид. Аз обичам истината, а истината се постига само  в спора а не в повтарянето на една и съща мантра 1000 пъти докато им повярваме. За това тук ни е нужен и Боян, който вие хулите и обиждате, но той е голям човек и аз се гордея че съм му приятел!
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on January 04, 2011, 16:20
Знаеш много добре че аз също не одобрявам глупостите на Пасков и великобълагризма му граничещ с налудничави твърдения, ако това имаш предвид. Аз обичам истината, а истината се постига само  в спора а не в повтарянето на една и съща мантра 1000 пъти докато им повярваме. За това тук ни е нужен и Боян, който вие хулите и обиждате, но той е голям човек и аз се гордея че съм му приятел!
Разбира се че в спора се ражда истината това се опитваме да направим тук в сайта да се води диалог, да сьздадем предпоставка да се роди истината,защото много дьлго време тя е старателно потулвана.Мантрите ги повтаряте ти и тези около теб правите всичко необходимо за да пеем вашата песен.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on January 05, 2011, 13:49
Викай го бе кой те спира.Той работи за твоята кауза.
Кауза ,кауза....... а къде отиде историзма, с подобен тип мислене ,никак не е чудно, че сред поканените не е Боян.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on January 05, 2011, 14:39
Кауза ,кауза....... а къде отиде историзма, с подобен тип мислене ,никак не е чудно, че сред поканените не е Боян.
Кауза,кауза точно кауза е това,което правите вие и с подобен тип каузи искате да подмените та дори и от части заличите "историзма"Боян е добре дошьл,добре дошьл си и ти аз лично бих се радвал на още по голямо присьствие на историци,защото именно тук е мястото,кадето ще обогатите познанията си относно произхода на помаците и ще престанате да брьщолевите врели некипели.Искам да ти кажа,че досега вие вьобще не сте влизали в спор с историци,които да искат наистина да изплува "историзма" такьв какьвто е.Надявам в най скоро време и това да стане.До сега професионални историци всячески се опитват да вкарат в заблуда целият помашки етнос."Подобен тип мислене" - не знам точно какво се опитваш да кажеш,поясни ако обичаш впрочем вие не искате да има друг тип мислене освен вашето,защо ли се учудвам.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on January 05, 2011, 16:10
Е- дай професионални историци да поспорим със тях модераторе -защото с теб не ще се разберем по обясними причини.
И един приятелски съвет не говори в множествено число когато отговаряш на конкретен съфорумник и не го вкарвай в твой схеми -плод на въображението ти.
Относно това кой бръщолеви врели некипели яз съм на друго мнение- ама както и да е .
А относно това кой иска да заличи следите от миналото стана ясно в минал един наш спор.
Миналото не подлежи на промяна -вече е намерило мястото си във времето но понякога е замъглено от куп неща както обективни така и субективни и разкриването му е приоритет на историците на които пък пречат дилетантите.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: EvroPOMAK on January 05, 2011, 17:40
Е- дай професионални историци да поспорим със тях модераторе -защото с теб не ще се разберем по обясними причини.
И един приятелски съвет не говори в множествено число когато отговаряш на конкретен съфорумник и не го вкарвай в твой схеми -плод на въображението ти.
Относно това кой бръщолеви врели некипели яз съм на друго мнение- ама както и да е .
А относно това кой иска да заличи следите от миналото стана ясно в минал един наш спор.
Миналото не подлежи на промяна -вече е намерило мястото си във времето но понякога е замъглено от куп неща както обективни така и субективни и разкриването му е приоритет на историците на които пък пречат дилетантите.
"Сивине", та по този и друг повод, до преди 1 - 2 годинки, ако се сещаш по чрезвъйчано сведение на "Съветского Инфорбюро" и техного "КейДжиБи", на една среща на наштье твои историци, имам предвид болгарские, с президенту Путина, гдето наште историци горещо са хочельи да им се върнат архивите на БГ които вероломно са иззети от СССР, знайш ли той какво им отвърнал:  ::)
"Будитье осторожни дорогие друзя и историчари, щото ако ний ви върнем и отворим ваште и наште архивьей, то вашейя держава е сомнително, что будеть , продолжат съществуват в такой формье, според тези конфискувани вашьей архиви,  тъй, че споку и дихайте длибоку!",  :o , сказал големий руский мужик и продолжил с охоту вйъпиить от свой стакань с мороженой водку и кусивать селедкьу !   :-X  8)
Наздоровье, молодець и не смотривай ококорено на онез с бръщолевеньй предсказания, за очень  плохойье конець !    ;D  ;)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on January 05, 2011, 19:09
"Сивине", та по този и друг повод, до преди 1 - 2 годинки, ако се сещаш по чрезвъйчано сведение на "Съветского Инфорбюро" и техного "КейДжиБи", на една среща на наштье твои историци, имам предвид болгарские, с президенту Путина, гдето наште историци горещо са хочельи да им се върнат архивите на БГ които вероломно са иззети от СССР, знайш ли той какво им отвърнал:  ::)
"Будитье осторожни дорогие друзя и историчари, щото ако ний ви върнем и отворим ваште и наште архивьей, то вашейя держава е сомнително, что будеть , продолжат съществуват в такой формье, според тези конфискувани вашьей архиви,  тъй, че споку и дихайте длибоку!",  :o , сказал големий руский мужик и продолжил с охоту вйъпиить от свой стакань с мороженой водку и кусивать селедкьу !   :-X  8)
Наздоровье, молодець и не смотривай ококорено на онез с бръщолевеньй предсказания, за очень  плохойье конець !    ;D  ;)
Ошгелдин и на тебе Юропомак ефенди здравствуй  и будь здоров.
Руские мужики не будут дать нам архивами каторое находится  у них почеему?
Потому что они не хотят что целии мир научит что в основе русская история седит болгарская.
Древните българи са основали барем 60 % от днешните руски и украйнски градове а влиянието върху културата им е неизмеримо и то забележи е влияние в няколко етапа.
Взаимствали са от културата на Велика България тамошните племена -а руските княжества по късно от Волжка и Дунавска България.
Българското влияние е това което лежи в основата на културата на днешните народи на почти цялото постсъветско пространство.
Умаловажаването и скриването на приноса на древно българските държави си е скриване на част от историческото минало.
Вярно че в новата ни и най нова история има факти които са преиначени по конюктурни съображения или пък наложени ни исторически истини -но те надали биха имали такъв ефект върху целокупната ни история.
По скоро собственият страх на некой е в основата на отказа за достъп до разни архиви -без разбира се да се конкретизира -защото отказа до архиви е доста разпространено явление.
Да не говорим за повсеместното унищожение на книжнината на Волжка България и на Книжовното богатство на Дунавска България по късно та важното е че се е посягало на културни паметници не е важно от кого от османци- руснаци или гърци навсякъде където е вършено си е просто варварски акт.
Но светлина в тунела има редица видни историци и то мужици отдават нужното и дават своята лепта към Клио.
Така е Юрипомак дорогой -историята е като магаре кой е по силен и я яхне и сака душата да и земе -ама инат е она и се не дава пущината-  къчове хвърля и се въргаля та има и моменти кога нема такива ездачи. ;D ;D ;D ;D
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: KaraIbrahim on January 05, 2011, 19:19
Кауза ,кауза....... а къде отиде историзма, с подобен тип мислене ,никак не е чудно, че сред поканените не е Боян.

  Боян,както и Чечлията,както и Метка не са гонени оттук.Те са спрели да пишат по свой избор,ако желаят,могат да продължат.
 А може би са решили,че са дали вече всичко от себе си?

  Никой никого не може да задължи да пише тук.Но човек си отива,а думите остават.А специално тази тема е наистина интересна и има какво да се пише по нея.Разбира се-от хора,които има какво да ни кажат.
 Защото досега по въпроса знаехме само от учебници,които бяха писани на базата на художествени произведения  ;D 
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on January 06, 2011, 10:32
Е- дай професионални историци да поспорим със тях модераторе -защото с теб не ще се разберем по обясними причини.
И един приятелски съвет не говори в множествено число когато отговаряш на конкретен съфорумник и не го вкарвай в твой схеми -плод на въображението ти.
Относно това кой бръщолеви врели некипели яз съм на друго мнение- ама както и да е .
А относно това кой иска да заличи следите от миналото стана ясно в минал един наш спор.
Миналото не подлежи на промяна -вече е намерило мястото си във времето но понякога е замъглено от куп неща както обективни така и субективни и разкриването му е приоритет на историците на които пък пречат дилетантите.
Сивин,Сивин ти си истински бьлгарин грандоман приятелю мьчно ми ама много мьчно,че такива,като теб виж, само виж до какво положение докараха скьпата ни Бьлгария да тьрси спасението си в помаците.На тебе ти трябва лекарство изпий си го и дано,като се сьбудиш Бьлгария бьде по добро място за живеене.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: sultan selim on January 06, 2011, 12:42
Ако  копираш   отнякьде  материали  писани  през  комунизма  и   ги  поместиш      тук    значи   си   "историк"        така  ли?
не   визирам    метката   или    чечлията   
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Сидхарта on January 06, 2011, 20:56
Сивин,Сивин ти си истински бьлгарин грандоман приятелю мьчно ми ама много мьчно,че такива,като теб виж, само виж до какво положение докараха скьпата ни Бьлгария да тьрси спасението си в помаците.На тебе ти трябва лекарство изпий си го и дано,като се сьбудиш Бьлгария бьде по добро място за живеене.
На този които вика на бялото черно ,му трябва лекарство-на този които отрича очевидните неща заслепен от омраза и пр.
Така че, ти си пии лекарствата и дано помогнат, искренно ти го желая.
България, търсела спасение... подобна глупост скоро не бях чел, само ти можеш да си направиш такъв меко казано нетрадиционен извод ,което още един път потвърждава тезата, че тук трябва лекарска намеса.
Изказванията ти в общи линии са абсолютно несъстоятелни .
А това което те кара да мислиш че е грандомания ,си е историческата истина-това че ти си толкова слабо запознат си и твой проблем ,лесно с повече четене може да се убедиш в това което съм писал по горе за българското влияние.
Впрочем ,много време ти отделих ,бях решил да не го правя след като ти не призна в нашия минал спор наличието на нетрадиционните имена в твоя край, което явно не е от незнание предвид факта че мина време и лесно можеше провериш.
След като направи такава хубава характеристика на бабечаните в един твой пост- с последващите си изказвания показа абсолютно противоположни неща-но без изключения не може -а явно ти си от тях което мен ме натъжава още повече защото навсичкото отгоре си и модератор.
По мое скромно мнение -нито познания имаш -нито езика и тона ти е в резон за това- но  това са си админски работи ,аз само отговарям на твоите писания.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: EvroPOMAK on January 06, 2011, 21:15
Eeeе,  зорлем аркадашье, стига толкоз кавги де, пишете по темата , помюсюлманчването, похристиянчването, потурчването, поболгареването, помачеенето и т.н., че ше мине пъдарьят !  ;)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on January 22, 2011, 14:52
Ако  копираш   отнякьде  материали  писани  през  комунизма  и   ги  поместиш      тук    значи   си   "историк"        така  ли?
не   визирам    метката   или    чечлията   

Чечлията не дели информацията на писана през комунизма и писана след това, а на достоверна и недостоверна. През комунизма има писани някои добри неща, а и след комунизма има изписани много боклуци. А що се отнася до темата, смятам да разгледаме село Туховища и документите, които пуснах в темата за него, плюс един документ от 1569 година, който не съм го пускал във форума. Нека да видим как се променя броя на мюсюлманите и немюсюлманите в селото за един век време - от 1464 до 1569 година:

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg21.imageshack.us%2Fimg21%2F278%2Fclipboard01mt.jpg&hash=7934473553c974fad482d3774380f7fc8b9d2e42)

Както вече беше споменато, населението от 1464 до 1519 година се увеличава в следствие на имиграция поради по-ниските данъци в Неврокопско, а след това намалява по обратни прични, но се вижда и как мюсюлманското население на селото плавно се увеличава. Е значи населението не е приело исляма в следствие на единична терористична акция в стил "Време разделно"...
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on January 22, 2011, 19:51
След няколко часа ровене из документите и смятане, ето статистиката за целия Неврокопски регион. Вижда се как от 1444 до 1569 година (или за 125 години) мюсюлманите са се покачили с 33 пункта и как от 1569 до 1723 година (или за 154 години) мюсюлманите са се покачили с още 47 пункта:

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg833.imageshack.us%2Fimg833%2F1353%2Fclipboard02qnf.jpg&hash=b47ed7513778dd0a4ed78b9e51f2888b97d6f802)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Chechliya on January 22, 2011, 20:00
  Боян,както и Чечлията,както и Метка не са гонени оттук...

Това не е вярно. Чечлията е гонен на три пъти с бан.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Nazmi on January 23, 2011, 00:43
Чечлията не дели информацията на писана през комунизма и писана след това, а на достоверна и недостоверна. През комунизма има писани някои добри неща, а и след комунизма има изписани много боклуци. А що се отнася до темата, смятам да разгледаме село Туховища и документите, които пуснах в темата за него, плюс един документ от 1569 година, който не съм го пускал във форума. Нека да видим как се променя броя на мюсюлманите и немюсюлманите в селото за един век време - от 1464 до 1569 годинa

(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fimg21.imageshack.us%2Fimg21%2F278%2Fclipboard01mt.jpg&hash=7934473553c974fad482d3774380f7fc8b9d2e42)

Както вече беше споменато, населението от 1464 до 1519 година се увеличава в следствие на имиграция поради по-ниските данъци в Неврокопско, а след това намалява по обратни прични, но се вижда и как мюсюлманското население на селото плавно се увеличава. Е значи населението не е приело исляма в следствие на единична терористична акция в стил "Време разделно"...
  Чечлия,познанията ти в исторически аспект относно Историята за безпорни и заслужават уважение,защото в днешно време това да се ровиш в библиотеки, архиви,интернет,записки,.......- изисква на първо време желание и отнемане на лично време. Това което правиш в момента аз а и не само аз давам респект и уважение за такива хора.

Като Админ на сайта ще отговоря на това дали си гонен или не!

ЦИТАТ:  Това не е вярно. Чечлията е гонен на три пъти с бан.
   ОТГОВОР:
Когато има временен бан на даден съфорумник за кратко време не означава че е гонен.Гонен е онзи дето се рег тук с цел да провокира,на такива директно им се забранява посещение тук и ние следим това!   При теб,да имало е бан за това че са те предизвикали,но е било временно. Никой не те е гонил от сайта,постингите ти са запазени на 100%. Нито теб,нито Метка или други сме гонили,акаунта им е отворен,постингите запазени.

Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Rasate on January 24, 2011, 14:51
Това дето го пише Севин за Българите и Държавите от бившия СССР е вярно и тепърва ще се доказва.

Да вземем пример след разгрома и унищожаването на Вложка България част от българите се изселват на запад и променят напълно облика на московието,т.е. с две думи българите са в основата на формиралите се по късно московците,а сега руснаци-даже излъчваме и император от дребен благороднически български корен-Борис Годунов.
Св. Киприан (Григорий Цамблак)  митрополит Kиевский и на цяла Русия.
От друга страна след приемането на християнството в Киевска Рус те приемат без промяна нашата книжовност ,която формира по късно езикът им,много думи от българският влизат в Руският-например думата север-(Във Вложка България думата е-себер-оттук сибир) и т.н.
От друга страна всички знаем за разкопките в Крим които показват многобройно българско присъствие-над 2 мил. души.
Градовете Белград,Белгород,Булгар,Болград,Булхара и т.н. с което е пълна Русия и бившите съветски републики(http://bg.wikipedia.org/wiki/ (http://bg.wikipedia.org/wiki/)Белгородска_област -според руската история е образуван от сармати,а според таджик тарихи е столица на българското княжество Дулбоа) и т.н.
Като проследите тези градове ще стигнете до извода,че се простират от Афганистан,през Таджикистан,Русия и Украйна та до Сърбия ,Унгария и Северна Италия, а както знаем от Захарий Ритор -на север само българите имали градове,а според Михаил Сирийски- българите идват от Имеон;)
 ;)

Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 21, 2011, 18:56
Може ли малко повече информация относно това: "Още след средата на 14 век, при управлението на Мурад I, е въведен данъкът пенджик – всеки пети военнопленник се принуждава да приеме исляма и да постъпи в армията." а и върху това:"По време на царуването на султан Мурад I (1360-1389) османската армия успява да завладее големи територии с християнско население. Пред военно-феодалната администрация възниква въпросът за пълното подчиняване на тези територии и населението и за осигуряване на възможност за продължаване на завоевателните походи, както твърди турският историк М. Т. Гьокбилгин, „беше нужно много време, докато християнските народи бъдат принудени насилствено да приемат исляма или да се чака доброволно да направят това."
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: ibrahim65 on October 21, 2011, 21:03
Ислямът НЕ е бил разпространен със сабя (http://www.youtube.com/watch?v=fTMybtMo6KY#)



Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 21, 2011, 21:18
Ибрахим , това клипче съм го гледала вече, беше в друга тема и исках да я открия и там да поместя въпросите си. Аз в доста подобни клипове съм се заглеждала и съм прочела и от там възникнаха въпроси относно това какъв ислям се проповядва днес в нашите земи и по време на османската империя, защото някъде прочетох такова съмнение, че има разлика. Затова се рових по разни ислямски сайтове и доста съм прочела и видяла пропагандни материали. Чета и Корана и Библията и сравнявам. Но аз нямам нужда от пропаганда, аз съм направила своя избор и нищо и никой не може да го промени. Търся само истината и попаднах на тези материали и искам да знам повече за това. Благодаря, но в случая не ми отговаряш. Темата не е за исляма, а за ислямизирането, аз правя огромна разлика между двете.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: ibrahim65 on October 21, 2011, 21:39
Госпожа jordanova и това ли ви се вижда за принуделно приемане на исляма.
Много се радвам че четете и корана и библията но корана се чете при определени условия
 дано това ви е ясно първо трябва да си вземете абдес а за взимане на абдес са нужни няколко дуви нали.

Ислам распространяется. (http://www.youtube.com/watch?v=t6j5R8m2lqA#)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 21, 2011, 22:05
Коранът го чета от компютъра на електронен носител, не се нуждая от друг, за да спазвам някакви неразбираеми за мен неща. Това е една книга, която ми е интересно да прочета, за да знам повече за исляма. Този клип също съм гледала. Това е математика, но освен това има и биология. Да не развивам теории, но там където има голяма смъртност , има и голяма раждаемост. Освен това Земята е пренаселена, а трябва да има равновесие между живите хора и тези души, които са в паралелния свят. Ресурсите се изчерпват и няма нужда от висока раждаемост. А тези изводи се правят на темповете на раждаемост. Да ви дам един прост пример с микроорганизмите. В определена среда посяваме клетки на микроорганизми. Постепенно броят им расте, те се размножават и се увеличават, след това броя на новите клетки се изравнява с тези на измиращите, появяват се нови, но и стари измират и накрая когато се изчерпат ресурсите на средата, започват да намаляват и накрая всички измират, ако не се променят условията на живот, защото първо ресурси няма, второ отпадните продукти от тяхната жизнена дейност ги самоубиват. Е тази картина я представете на макрониво, средата е планетата Земя, а микроорганизмите са хората, нейното население. Когато натежим на Земята, тя сама ще започне да се освобождава от нас. Не са случайни и всички природни бедствия, ще стават и все повече и така ще погинат много хора. Всичко това ви го пиша, защото нашия учител е природата и ние трябва от нея да вземаме познанията си. Аз съм вярваща, което е различно от религиозна. За мен вярата е от Бога и тя свързва човеците, а религиите са от хората и те ги разделят. Не е важно как ще четеш една книга, а как ще изпълняваш това, което приемаш и в което вярваш. Оставете пропагандните клипове за друга тема, искам да получа повече яснота относно това, което съм копирала. Това е за 14 век, не за днешно време. Религията е еволюирала, ако смятате,че тя от 7 век, когато се е появила до сега е все една и съща, не вярвам. Източникът е един и същ, но тълкуването се прави от хора и това се променя субективно.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 23, 2011, 16:55
Ибрахим, специално за вас, една притча .
ИСТИНАТА

 Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец.

 "Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор" - казали му.

 Момъкът послушал съвета, намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор:

 "Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш"...

 Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината. Разочарован, младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото.

 Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка (струните), метал и дърво - точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение.

 Едва сега той разбрал посланието на кладенеца:

 Че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем ведно и да го използваме по предназначение.

Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят обаче, възниква ново цялостно разбиране.

 Така е устроен и животът, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.

 Теун Марез
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Rasate on October 24, 2011, 11:21
Ибрахим, специално за вас, една притча .
ИСТИНАТА

 Много отдавна живял на света един юноша, който търсел истината. Някой го посъветвал да отиде в една пещера, намираща се високо в планината, в която имало дълбок кладенец.

 "Попитай кладенеца в какво се състои истината и той ще ти даде верния отговор" - казали му.

 Момъкът послушал съвета, намерил кладенеца и му задал своя въпрос. От кладенеца се чул отговор:

 "Иди на площада в своето село и там ще намериш това, което търсиш"...

 Изпълнен с надежда се върнал младия момък в селото и там на площада открил три малки магазинчета. В едното се продавали метални парчета, в другото парчета дърво, а в третото тънка проволка. Изглеждало, като че нищо няма отношение към разкриването на истината. Разочарован, младежът се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но от дъното се носело само ехото.

 Юношата продължил да търси истината и постепенно спомените за кладенеца избледнели. Една лунна вечер той чул звуците на чудесна музика. Някой вдъхновено свирел на китара. Младежът решил да разбере как се ражда тази прекрасна музика. Той се приближил до свирещия на китара и наблюдавал неговите танцуващи по струнните пръсти, а после се вгледал в китарата. И тогава неочаквано го поразило приятно откритие: инструментът бил направен от тънка проволка (струните), метал и дърво - точно такива, каквито видял преди време, но не им предал значение.

 Едва сега той разбрал посланието на кладенеца:

 Че на нас вече ни е дадено всичко, от което се нуждаем, а нашата задача е да го съберем ведно и да го използваме по предназначение.

Много неща нямат значение докато разглеждаме само отделните им фрагменти. Когато те се съединят обаче, възниква ново цялостно разбиране.

 Така е устроен и животът, а ние правим прост избор - да бъдем щастливи или да бъдем нещастни, но и едното и другото изисква еднакви усилия.

 Теун Марез
(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fr12.imgfast.net%2Fusers%2F1212%2F81%2F27%2F83%2Fsmiles%2F43815.gif&hash=1618751cebcb7bfc4d5ca946314dee2f08f559d0)(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhepatitis-bg.com%2Fforum%2FSmileys%2Fdivine%2Fapplause.gif&hash=e37ed6f9b639cad674eb13d8653564c764f71845)(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhepatitis-bg.com%2Fforum%2FSmileys%2Fdivine%2Fapplause.gif&hash=e37ed6f9b639cad674eb13d8653564c764f71845)(https://www.pomak.eu/board/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fhepatitis-bg.com%2Fforum%2FSmileys%2Fdivine%2Fapplause.gif&hash=e37ed6f9b639cad674eb13d8653564c764f71845)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on October 24, 2011, 15:17
Да не развивам теории, но там където има голяма смъртност , има и голяма раждаемост. Освен това Земята е пренаселена, а трябва да има равновесие между живите хора и тези души, които са в паралелния свят. Ресурсите се изчерпват и няма нужда от висока раждаемост. А тези изводи се правят на темповете на раждаемост. Да ви дам един прост пример с микроорганизмите. В определена среда посяваме клетки на микроорганизми. Постепенно броят им расте, те се размножават и се увеличават, след това броя на новите клетки се изравнява с тези на измиращите, появяват се нови, но и стари измират и накрая когато се изчерпат ресурсите на средата, започват да намаляват и накрая всички измират, ако не се променят условията на живот, защото първо ресурси няма, второ отпадните продукти от тяхната жизнена дейност ги самоубиват. Е тази картина я представете на макрониво, средата е планетата Земя, а микроорганизмите са хората, нейното население
За мене а предполагам и за много други това е признак на ограничено мислене.Сигурно хората в днешна Бьлгария са дьлбоко замислени за бьдещето на майката Земя и взели,че смькнали раждаемостта дори под необходимото ниво за оцеляване на нацията.Отличници вьв всяко едно отношение би казал някой "мьдар" човек.Каде останаха мечтите за завладяване и тьрсене начин за живот на други планети богати на природни ресурси госпожо Йорданова.Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му казват по умните хора но явно това за нас тук не важи ние искаме спиране или ограничаване на раждаемоста с цел спасяване на земята.Глупости на тьркалета с тези примери за микроорганизмите от учебниците за началният курс.Както четем историята явно по сьщият начин и биологията все това,което ни изнася.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 24, 2011, 16:29
Хат, не ви приляга да нападате, заради това, че не сте на ти с науката и пишете общи приказки. На материала за броя на мюсюлманите, който се увеличава по години написах, че освен математика, има и биология , а и други науки, но аз тях не съм писала и няма да давам примери. Човек  с ограничено мислене и този, който разсъждава като вас. Никъде не съм посочила България и българи в коментарите си. Писах общо, за принципни неща. Нито съм писала за ограничаване на раждаемостта поради някакви си причини. Само исках да кажа, че тези данни няма да са реални, защото не се вземат в предвид други съществени неща. А да сравнявате биологията с историята е несериозно. Историята се пише от хора, които се опират най вече на хроники, написани от други хора и тя винаги може да се довери на ненадежден източник. Докато биологията не е субективна наука и тя се опира на природните закони. Отидете в някоя лаборатория и помолете да ви се обяснят фазите на развитие на микроорганизмите и нагледно да ви покажат това, което съм обяснила. А биологията е еднаква, в която и да е страна се учи едно и също, няма субективизъм и избирателност.
"Както четем историята явно по сьщият начин и биологията все това,което ни изнася." Това е смешно и ви съветвам да мислите преди да пишете, очевидно нямате нужното образование, щом се изказвате по този начин. Между другото какви природни ресурси има и на кои планети?
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 24, 2011, 16:40
Светът е заплашен от екологична криза, много по-лоша от финансовата, заради прекомерното потребление на природни богатства.

Според докладa на The Living Planet, хората използват 30 % повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови за една година. Това води до обезлесяване, замърсяване на почвите, въздуха, водите и драматично намалява броя на рибите и други животински видове.

В резултат на всичко това, ние плащаме „екологичен дълг”, равняващ се на 4 - 4.5 трилиона долара на година. Това е два пъти повече от приблизителните загуби на световните финансови институции в следствие от кредитната криза, твърдят авторите на доклада.Те се позовават на доклад на ООН, в който са пресметнати годишните икономически загуби от разрушаването на екосистеми.

Тези проблеми се задълбочават с все по-бързото нарастване на човешката популация, консумацията на ресурси и невъзможността на технологиите да намират нови начини за увеличаване производството на храна и други природни ресурси.

Ако това не се промени до 2030 г., човечеството ще се нуждае от две планети, за задоволяване на нуждите си. Спадът в глобалната икономика е последствие от живот, който не можем да си позволим, но финансовата рецесия бледнее в сравнение със задаващата се екологична криза.

Ние имаме само една планета. Възможността й да поддържа огромното разнообразие от видове е фундаментално ограничено. Когато нуждите на хората превишават наличностите – когато прекрачваме екологичната граница – ние разрушаваме разнообразието в живите екосистеми. Безусловно тези загуби заплашват човешкото благополучие.

Всички трябва да осъзнаем факта, че човечеството унищожава биоразнообразието със скорост по-голяма от скоростта на последното голямо изчезване на света.

Докладът е истината за живота в естествените системи на земята, позоваващ се на проучване върху 5 000 популации от повече от 1 600 вида.

Проучването от 2005 г. показва, че биоразнообразието е намаляло с 1/3 спрямо1970 г. Индексът на тропическите видове е спаднал значително, както и този на умерените, макар и в не толкова голяма степен. Значителен спад има и в индексите на сухоземните, сладководните и морските видове, тропическите гори, пасищата и пустините.

От главните географски райони само неарктичните райони, разделящи Северния полярен кръг и Северна Америка, са останали без изменение.

За същия период, екологичният отпечатък от населението на Земята, се е удвоил. При тази скорост човечеството ще има нужда от две планети до 2030 г., 20 години по–рано от предсказаното в доклада на The Living Planet, изготвен преди 2 години.

През 1960г. повечето страни живееха с техните екологични ресурси. Днес 3/4 от населението на света живеят в страни, които консумират повече, отколкото могат да произведат.

САЩ и Китай допринасят за 2 / 5 от въздействието върху околната среда в световен мащаб. Техния дял в използването на ресурси и емитирането на отпадъчни емисии е над 42%.

Автор: Петър Петров
от екомедия, специално за хат, защо ли учените не споменават за неговата заветна мечта за живот на друга планета
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: KaraIbrahim on October 24, 2011, 17:45
   Моля,пишете по темата!Нека да си поддържаме форума подреден...
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 24, 2011, 18:04
Може ли малко повече информация относно това: "Още след средата на 14 век, при управлението на Мурад I, е въведен данъкът пенджик – всеки пети военнопленник се принуждава да приеме исляма и да постъпи в армията." а и върху това:"По време на царуването на султан Мурад I (1360-1389) османската армия успява да завладее големи територии с християнско население. Пред военно-феодалната администрация възниква въпросът за пълното подчиняване на тези територии и населението и за осигуряване на възможност за продължаване на завоевателните походи, както твърди турският историк М. Т. Гьокбилгин, „беше нужно много време, докато християнските народи бъдат принудени насилствено да приемат исляма или да се чака доброволно да направят това."
Това беше моя коментар в тази тема и искам да получа някаква яснота по него. Но съжалявам,че темата се отплесна в друга посока, аз просто се подадох и влязох в диалог с други коментатори, които не са коментирали по съществото на моите въпроси. Но такава съм, хващам се и не искам да оставя нещата недоизказани.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 24, 2011, 23:20
От същия очерк, който е в началото на темата, съм отделила една част:

Особен интерес представлява например една султанска заповед от 27. II. 1560 г., отправена до кадиите на Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев) и прилежащия му район. [8] Причината да бъде издаден този документ се крие в обстоятелството, че неупоменато в заповедта лице или група лица измежду неврокопските мюсюлмани или възможно измежду провинциалната османска администрация, водени от религиозен фанатизъм, били отправили оплакване до централната османска власт. Дразнело ги най-напред наличието на християнска култова сграда — черква, в близост до мюсюлманските джамии и месджиди. Още повече, че черквата, намираща се по отколешна традиция „на едно високо място” в Неврокоп, доминирала над тях по местоположението си.

85
 

Впрочем известна е съдбата на множество български църкви и манастири, разрушени или превърнати в джамии още през първите десетилетия на османското владичество в българските земи. [9] С течение на времето обаче проявите на религиозно-народностна дискриминация от този род очевидно не намалели. Така през. 1560 г., както добре личи от текста на посочената по-горе султанска заповед, под въпрос било поставено понататъшното съществуване и функциониране на оцелялата дотогава църква в Неврокоп. При това случаят далече не представлявал изолирано явление. В това ни убеждава подобна султанска заповед, издадена само няколко месеца по-късно, на 16. VII. 1560 г., отправена по аналогичен повод този път до видинския кадия. [10]

За разлика от неврокопската, въпросната видинска църква била вече веднъж изгоряла по време на пожар, който предвид настроенията на мюсюлманите от Видин, едва ли ще да е бил случаен. Толкова по-силно било възмущението им, когато местните българи съумели да я възстановят и дори да я разширят. И в този случай просителите се аргументирали с обстоятелството, че църквата се оказала в близост до джамията, построена в града от Михалоглу Мехмед бей. [11]

И в двата случая се твърди, че като се събирали често около черквите — съответно във Видин и Неврокоп, християните смущавали и безпокоели с поведението си „правоверните”. Докато християните от Видин били обвинявани от авторите на жалбата, че „пиели вино и се карали”, на българите в Неврокоп се вменявал друг един грях — в петъчните и другите дни те лазарували.

Не може да не направи най-напред впечатление употребата в официален османотурски документ на оригиналното българско название на обичая. Сам по себе си този факт свидетелствува за широкото и повсеместно разпространение на лазаруването сред българското население и за твърдото поддържане на този обичай, конкретно в Неврокоп и Неврокопско, в условията на османското владичество. Освен това със своята зрелищност и присъщата му (като на пролетен обичай) ведрост на настроението лазаруването е впечатлявало околните, привличало е вниманието на свои и

86
 

чужди, за да може и названието му да се запомни, да придобие, така да се каже, своего рода гражданственост.

Най-после, навлизането на термина „лазаруване” в официалната османотурска лексика посредством говоримия език, поне специално в Неврокоп, ще да е било улеснено от още едно обстоятелство. Именно в интервала 1530—1569 г. в Неврокоп се наблюдава необикновено интензивно увеличаване на мюсюлманския елемент за сметка на християнския. Така например, ако през 1530 г. това съотношение било 495 християнски домакинства срещу 326 мюсюлмански, по данни от 1569 г., то било в значителна степен изменено — 289 християнски и 453 мюсюлмански домакинства. [12] Следователно голяма част от местните мюсюлмани през 60-те години на XVI в. били българи, наскоро приели по една или друга причина исляма и именно българският бил за тях роден език. И още по-понятен при това положение е страхът на османските властници, че старите български обичаи и обреди биха могли да смутят довчерашните християни и да отвлекат вниманието им от молитвите към аллах.

Същевременно анализът на текста на султанската заповед и начинът на употреба на термина „лазаруване” в нея навежда на мисълта, че той в случая се използува по-скоро като сборно, отколкото като конкретно понятие. С други думи под лазаруване в документа се подразбира не точно самият пролетен момински обичай, а всички подобни обичаи на българите в Неврокоп, свързани с песенно изпълнение, танци и народни игри. Така султанската заповед преповтаря твърденията на просителите от Неврокоп, които определено създават впечатлението, че около въпросната черква се лазарувало многократно през годината, едва ли не през всички празнични за мюсюлманите петъчни дни, а и през другите дни на седмицата.

Разбира се, възможно е авторите на жалбата съзнателно да преувеличават, за да подчертаят още по-силно несъвместимото според тях съжителство на църквата с близките до нея мюсюлмански култови сгради. И въпреки това, както е известно, по традиция лазаруването се извършва през ранна пролет, в т. нар. Лазарова събота, една седмица преди Великден и в навече-

87
 

рието на Цветница. [13] Султанската заповед е издадена на 27. II., следователно жалбата, в отговор на която е изпратена, едва ли ще да е била отправена от Неврокоп за столицата Истанбул по-късно от месец-два преди това. Оттук се създава впечатлението, че представителите на местната османска администрация в Неврокоп или пък други някои предполагаеми автори на жалбата са били раздразнени по-скоро от поредицата зимни празници на неврокопските българи християни в интервала между края на декември и края на януари. [14]

Коментар заслужава още една немаловажна подробност в текста на султанската заповед до неврокопския и другите кадии от 27. II. 1560 г. В нея се подчертава, че лазаруват „живущите в черквата неверници”. Това изрично указание допуска мисълта, че е възможно фактически да става въпрос не за църква или поне не само за църква, а за някаква християнска обител, може би дори за манастир. Още повече, че по-нататък се споменава за християни, живущи не само в неврокопската, но и в останалите подобни й църкви в околността. Едни целенасочени по-нататъшни проучвания на място в Неврокоп биха позволили вероятно да бъде идентифицирана въпросната християнска култова сграда или комплекс от сгради.

Оплакването до централната османска власт и последвалата султанска заповед до неврокопския и други някои кадии щели да имат сериозни последици не само за българите от града и казата, но и за българите от съседните кази. То послужило като удобен предлог да бъде наредено на кадиите да проучат дали в Неврокопския край и съседните му кази има други подобни черкви, живеят ли в тях „неверници” и какъв е броят им. В случай, че поведението им противоречи на шериатските норми следвало дейността им да се забрани. А то едва ли щяло да се стори на кадиите и останалите османски провинциални власти по-благопристойно от това на неврокопските християни, които си позволявали да лазаруват.

В такъв смисъл би могло да се твърди, че султанската заповед от 27. II. 1560 г. до кадиите на Неврокоп и околността фактически поставяла началото на поредна акция (или поне засилен натиск) срещу зава-

88
 

реното българско население в Родопската област и по-конкретно в долината на Места. [15] Тези целенасочени действия следвало да атакуват преди всичко християнската религия и българските народни обичаи и традиции, които най-вече поддържали народностното съзнание на българите в условията на чуждото робство.

Впрочем 1560 г. по всичко изглежда била особено тежка за българския народ във всяко едно отношение. Като отчаян вопъл звучи една макар и кратка приписка, оставена ни от неизвестна ръка върху апокрифен сборник от XV-XVI в.: „В лето 7068 ( = 1560 г.). Сие (това) лето беше суша велика не роди се... Беше неволя и зло велико от турците.” [16]

Така или иначе, и през последните десетилетия на XVI в. двете патриаршии — Цариградската и Охридската, продължавали да функционират под привидната закрила на султана. Били избирани и сменявани патриарси и митрополити, събирали се църковни данъци и такси за кръщене и венчило, за смърт и опело. За такова едно ръкополагане на митрополит в намиращия се близо до Неврокоп Мелник съобщава например, макар и съвсем бегло, Стефан Герлах: „На 2 (юни 1578 г. — б. а.) проповедникът в патриархалната черква Методий бе благословен от патриарха за митрополит в Мелник, един град, намиращ се недалеч от Солун. Ръкополагането и самата церемония не можахме да вилим, понеже ни беше казано твърде късно...” [17]

И макар, както видяхме по-преди, за едни митрополитски или патриаршески жезъл понякога да се хвърляло като рушвет цяло състояние, това били постове, от които освен власт и облаги можело да се очакват и твърде много неприятности, че и нещо повече. Ето какво ни съобщава например една приписка върху Пролог от втората половина на XVI в. по повод нерадостната участ на охридския архиепископ Варлаам през 1598 г.: „В лето 7106 (= 1598 г.) месеца мая 28 ден (на) архиепископа Охридски кир Варлаам турците му отсякоха главата в града Велес. (Турците са тези), които сътвориха вечна мъка, а нему вечна памет.” [18]

Тачел народът своите мъченици за род и вяра, но все пак малка утеха можела да даде на страдащите тази християнска максима и никаква защита не предлагала нито тя, нито молитвите, срещу насилията и

89
 

злочинствата. Наред със засилената през последните десетилетия на XVI в. религиозно-народностна дискриминация в Дупнишко, Неврокопско, както и навсякъде в българските земи, продължавали да се подвизават, почти необезпокоявани от властите и недосегаеми за султанските заповеди и разпоредби, различни разбойнически дружини.

Една такава разбойническа шайка образували по данни от 1581 г. например някой си Хаджи Перване и трима Мехмедовци, единият от които от Неврокоп. Благодатен район за действие те намерили очевидно най-вече в обширната област между Неврокоп и Солун, поради което именно до кадиите на тези два града била изпратена и поредната султанска заповед да бъдат незабавно издирени разбойниците, ограбили напоследък от населението 200 000 акчета и друго имущество. [19]

Ако разсъждаваме като някои тук, може да стигнем до извода, че българите християни са измирали по-интензивно от българите мюсюлмани и не са раждали достатъчно, за да компенсират голямата смъртност, точно обратното се е случвало при мюсюлманите-висока раждаемост и ниска смъртност, като по този начин са преобърнали бройката и тя все по-голяма ставала в годините. Ето обяснение поради , което никой не може да твърди,че мюсюлманите са бивши християни, приели исляма. Те са си мюсюлмани и такива ги заварват турците , няма ислямизиране. Шегувам се, но нали всеки си тълкува както му харесва.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on October 25, 2011, 09:21
Хат, не ви приляга да нападате, заради това, че не сте на ти с науката и пишете общи приказки. На материала за броя на мюсюлманите, който се увеличава по години написах, че освен математика, има и биология , а и други науки, но аз тях не съм писала и няма да давам примери. Човек  с ограничено мислене и този, който разсъждава като вас. Никъде не съм посочила България и българи в коментарите си. Писах общо, за принципни неща. Нито съм писала за ограничаване на раждаемостта поради някакви си причини. Само исках да кажа, че тези данни няма да са реални, защото не се вземат в предвид други съществени неща. А да сравнявате биологията с историята е несериозно. Историята се пише от хора, които се опират най вече на хроники, написани от други хора и тя винаги може да се довери на ненадежден източник. Докато биологията не е субективна наука и тя се опира на природните закони. Отидете в някоя лаборатория и помолете да ви се обяснят фазите на развитие на микроорганизмите и нагледно да ви покажат това, което съм обяснила. А биологията е еднаква, в която и да е страна се учи едно и също, няма субективизъм и избирателност.
"Както четем историята явно по сьщият начин и биологията все това,което ни изнася." Това е смешно и ви съветвам да мислите преди да пишете, очевидно нямате нужното образование, щом се изказвате по този начин. Между другото какви природни ресурси има и на кои планети?
Госпожо Йорданова аз сьм лекар и всички хора пишещи тук са все хора с образование и самочуствие на знаещи и можещи така,че   вие сте последният човек от който ще слушам лекции по биология и всичкология. Ако можете да кажете нещо интересно кажете с интерес четем тава което пишете но не ни мислете за малоумни,като следствие от това че сме помаци.Много добре знаем какви сме и откаде сме надявам се това вече ви е станало ясно.
Между другото какви природни ресурси има и на кои планети?
В сьзвучие с подигравателният ви тон ще ви кажа,че скоро света ще научи и живота ще бьде и на други  планети но това няма да се дьлжи на такива,като вас "рьсещи мозак" а на умни и можещи хора.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 25, 2011, 11:59
Съжалявам за вас, но не ме убедихте, че сте добър като лекар, след като прочетох за това, че биологията и микробиологията са като историята и от тях си вземаме и тълкуваме избирателно, каквото ни е угодно. Лекарите , които познавам са грамотни, но те ползват чужди езици, четат много, работят и в кабинет и като преподаватели в МА, и винаги съм имала контакт с високоинтелигентни и способни доктори и съм с високо мнение за лекарската професия. Аз не съм и предполагала вие,че сте лекар и не мога да го приема, дори да е факт, защото показвате  едно ниво, което ме кара да се съмнявам в това. Когато пиша, аз не деля хората на помаци и други, на образовани и необразовани, нито пък съм нарекла някой малоумен.Аз не съм тук, за да просвещавам някой, нито пък някой да ми преписва неща, които нито мисля, нито съм написала. Нито правя обобщаващи заключения, а само изразявам своето мнение, което опира на моите разбирания и виждания. А по отношение на живота на други планети, не съм компетентна ,за да пиша дълго, но като човек, който е учил природни науки вие как виждате тази вероятност да се прехвърли човечеството на друга планета, след като му стане тясно на земята. Ето само една подсказка, опитайте да отгледате растение, което е приспособено да живее в топъл климат и вие го преместите в студен , какво се случва с него? Или като прехвърлите хората на друга планета, ще промените и  климата и всичко останало, за да се приспособят. Чела съм за едно преселване на планински хора в равнинна област и те поголовно започнали да измират, защото не им понесли климатичните условия.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 25, 2011, 14:46
В сьзвучие с подигравателният ви тон ще ви кажа,че скоро света ще научи и живота ще бьде и на други  планети но това няма да се дьлжи на такива,като вас "рьсещи мозак" а на умни и можещи хора.
Радвам се на прогреса и нямам нищо против да се случат необичайни неща. Радвам се ,че не съм сред тези, към които ме причислявате ръсещи мозък (недопустимо е да допускате грешки и в двете думи) Правете разлика между ь и ъ.
Не отправям лоша дума към вас, само обръщам внимание на неща, които ви убягват. Много прецезирам какво говоря и пиша, защото и лошото и доброто се връща при първоизточника. Човек започва от себе си, преди да изисква от другите. Надавям се ,че отговорът ви към мен ще бъде такъв, че да не се налага отново да пиша за нещо, което е извън темата.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: KaraIbrahim on October 25, 2011, 22:23
В сьзвучие с подигравателният ви тон ще ви кажа,че скоро света ще научи и живота ще бьде и на други  планети но това няма да се дьлжи на такива,като вас "рьсещи мозак" а на умни и можещи хора.
Радвам се на прогреса и нямам нищо против да се случат необичайни неща. Радвам се ,че не съм сред тези, към които ме причислявате ръсещи мозък (недопустимо е да допускате грешки и в двете думи) Правете разлика между ь и ъ.
Не отправям лоша дума към вас, само обръщам внимание на неща, които ви убягват. Много прецезирам какво говоря и пиша, защото и лошото и доброто се връща при първоизточника. Човек започва от себе си, преди да изисква от другите. Надавям се ,че отговорът ви към мен ще бъде такъв, че да не се налага отново да пиша за нещо, което е извън темата.

  Йорданова,а вие правите ли разлика между "прецезирам" и "прецизирам"? ;D
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 25, 2011, 22:54
Благодаря! Не бях забелязала, наистина съм допуснала грешка. Имам и на други места, в други коментари, забелязах ги впоследствие, но не си правя труда да изчитам текста преди да го поместя. Аз правя много технически грешки и гледам тях да оправям, защото няма да ми се разбере тогава нищо от това, което съм написала. Познавам правописа, но не твърдя, че не греша. Но Хат ме е причислил към една група "рьсещи мозак" и това ме подразни и отговорих подобаващо. Наистина бях озадачена защо е допуснал грешка и в двете думи. Той е модератор, нали? Винаги може да се коригира, т.е. незнам, никога не съм била наясно с това.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on October 26, 2011, 10:19
Г-жо Йорданова вашите грешки не забелязвате но чуждите Да.Браво на вас аз уважавам хората мислещи,като вас но  за мое голямо съжаление те не са от тези,които гледат напред в бъдещето,широкоскроени ,мащабно мислещи на тези се възхищавам.Тясно скроените  са забили нос в клавиатурата и тьрсят разликата между "ь" и "ъ" и с тях няма за какво да споря а и вие  правилно отбелязахте,че темата е сьвсем друга.Пожелавам ви полет на мисълта до други топли планети.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 27, 2011, 22:27
Хат, за да не пълня тук темата ви отговорих на лични съобщения, но пощата ви е пълна и писмото остана неизпратено.
 

Тук ще копирам бележките , които извадих от книгата на Евгени Радушев. Без коментар, само извадките. Но за мен бяха интересни някои факти, за които никога не бях чела.

За Неврокопският район може да се каже, че тук е протекло интензивно преминаване на местното българохристиянско население към исляма.
Документацията разкрива за процес на ислямизация, а не за периодично провеждани терористични акции за масово налагане на новата религия.
Най-ранните османски регистри на Западните Родопи (1445 г.) разкриват ,че населението е преимуществено българохристиянско. В Неврокоп не е отбелязан нито един мюсюлманин. Същата картина  е и със селата, с изключение на с. Малко Дряново – с един мюсюлманин.
По силата на господстващото положение в духовното пространство на завладените земи последователите на Мохамед използвали прийоми, които днес бихме определили като „лов на души”. Това са: привличане на християни към исляма в нетрезво състояние, чрез подкуп, хитрости и уловки. Фетвите отразяват това положение като стремеж на ислямския социум към разширяване на собственото духовно пространство. Чрез фетвите се декларира насилие под формата на наказания.
В района на Централните и Западни Родопи през нито един период на османското господство не е имало масово настаняване на анадолски тюркмени-колонизатори, така както това е ставало в някои райони на Тракия, Добруджа и Лудогорието.
Първоначалното представяне на исляма върху едно широко българохристиянско пространство( Чеч ) било чрез колонизация.
Преминаването на християни към исляма тръгнало първоначално из градовете, там където били струпани повече ислямизатори-османска войска, администрация и тюрскомюсюлмански заселници. Градският жител бил по-склонен към ислямски прозелитизъм (преминаване в нова религия) като стремеж да съхрани в променената политико-религиозна среда достигнатото.
Настанилите се по селата тюркмени се явяват един вид „кръстници” на своите съселяни в исляма , и то предимно с имена, свойствени на тюркменския етнос от предислямското му минало, а не на мюсюлманската общност като цяло (арабско-корански).
Появяват се смесени бракове, установяват се роднински връзки.
Причини за приемане на исляма- упадъкът на християнските религиозни институции, причинен от османското завоевание, изграждане на джамии, религиозни училища и бани от религиозно-благотворителни фондации, приток на тюркомюсюлмани и колонизиране на местното християнско население.
През 1723 г. в каза Неврокоп-джамии- 50, месджиди-36. Християните разполагали само с двама свещеници за града и всичките села.
Не бива да се изпуска и ролята на мюсюлманското мисионерство, представено от дервишкия ислям.  Неврокоп е бил известен с многото текета, което ще рече, че ислямският мистицизъм бил добре застъпен в района. Особено голяма ще да е била ролята на ордените с изявена езотерична практика, просъществувала в Неврокопско до началото на ХХ в. Техният мистичен ритуал е по-привлекателен, в него има практичен подход към хората-подхранва надеждите им за непосредствен контакт с отвъдното, изцелява, обещава спасение още през земния живот. Ислямската ортодоксия е свързана с множество забрани , а мистичните школи са склонни към абсорбиране на отделни елементи от други конфесии, т.к. за тях Пътят към Божественото откровение е един за всички хора.Можем само да си представим въздействието на такова дервишко теке върху някое християнско село в близост, особено ако шейхът владее и прилага магични практики, предпазва от болести, изцелява , предсказва.
Английският изследвач К.Гарднър през 1910 г. среща в Германия двама братя „ексмюсюлмански шейхове” дошли от българоезична Турция, сиреч от българските земи, намиращи се все още под османска власт в навечерието на Балканските войни. Единият от тях бил шейх на дервишко теке към ордена Рифая, но след това станал християнин. Братята обяснили, че издигането на мистичния Път било причината, която ги отвела отвън исляма, към християнството. Според тях Мойсей , Иисус и Мохамед са едно и също. Те са различни пътища, по които се стига до един и същи резултат.
В казата  Неврокоп живели много сеиди. За тях се твърди ,че произхождали от потомството на самия Пророк Мохамед; титлата сеид носели потомците на Мохамедовия внук Хюсиен, а потомството на другия внук Хасан –титлата шериф. Сеидите и шерифите се пръснали насякъде и където се появели, единоверците им се отнасяли към тях като към свети хора. Те се изявяват като религиозни лидери и учители. След смъртта си някои от тях били обявени за светци, а гробовете им ставали място за поклонение. Вярвало се , че сеидите можели да вършат чудеса и че притежавали лечителски способности. В ислямският свят сеиди и шерифи се радвали на доста привилегии и затова била създадена специална служба, която следяла за тяхното родословие и при нужда трябвало да доказва принадлежността на дадено лице към потомството на Пророка.
Към факторите за ислямизиране се добавят сеидите с тяхната религиозна пропаганда. Техните функции и обществено влияние далеч надхвърляли ролята на „проводници на исляма”, каквато може да се припише на тюркменските колонизатори.
Всички изводи се правят на база османската документация, а там най-често се натъкваме върху действието на икономическия фактор. Той създавал мотивацията у ислямските конвертити, обстоятелство, което напоследък привлича внеманието на все повече изследвачи. Прочее действието на икономическия фактор като мотив за преминаване в исляма засега добре обяснява стабилния по своите темпове и продължителен във времето процес на индивидуална ислямизация. Гръцкото духовенство твърди,че българите се „потурчили”, за да се отърват от данъка джизие.
Безспорно фискалните облекчения били сериозен мотив , още повече че са налице сведения за освобождаване на новите мюсюлмани в някои райони и поземлен данък испенче, тъкмо както твърдят някои автори, за насърчаване на ислямизиционния процес. Не по-малко значение обаче имала социалната мотивация. Приемането на исляма издигало обществения статут на конвертита едно стъпало по-нагоре, той се превръщал от християнска в мюсюлманска рая (производствено население).
Освен това битността на мюсюлманите правела възможността за прекатегоризацията от рая в аскери, при което отпадало плащането на раетски данъци.
Еничарството е друга причина за ислямизация. В първите векове християнски деца насила са били отделяни от техните семейства (девширме-кръвен данък). След прекратяване на системата девширме (края на 17 век) се явява доброволното еничарство. Много хора доброволно сменят вярата си заради място в еничерските редове. Това носело не само облекчения под формата на неплащане на някои данъци, но и парично възнаграждение. Освен това се гарантират от държавата привилегии в стопанската дейност.Еничарското съсловие формирало обществения елит на казата. Това служело за пример на земляците, колко е добре да си мюсюлманин и то на държавна служба. Еничерските привилегии били достатъчен мотив за някои местни християни да минат в исляма въпреки опасностите на военната служба.
Поголовният данък джизие, платим само от християните, бил събиран главно от еничери. Това носело големи парични облаги от злоупотреби, но по-важен е тук психологическият ефект върху платеца на данък, предназначен само за „неверници”, когато събирач му се представил негов бивш единоверец, а твърде често и земляк.
Сред част от младите хора е пуснат мит, че техните деди се настанили в Родопите вече като мюсюлмани някъде 11-12 век. Като доказателство те сочат надгробните паметници, върху които е вписана дата по мюсюлманското летоброене. Така например надгробие от 1160 г. по Хиджра се възприема като положено през 12 век., време преди появата на османците. В конкретния случай става въпрос за 1747 г.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on October 28, 2011, 09:11
Аз и да искам не мога да отрека,че са протичали процеси от този род но и не мога да се съглася по никакъв начин,че помаците са в резултат на тези процеси.

Сред част от младите хора е пуснат мит, че техните деди се настанили в Родопите вече като мюсюлмани някъде 11-12 век.

Защо смятате всички вие че сред младите хора е пуснат такъв мит, когато започнете да губите почва под краката си всичко превръщате в митове и легенди.Крайно време е да разберете,че ние помаците сме тук от векове има ни и сега т.е. няма никакви митове относно нас и нашият произход щом като толкова време сме се запазили,въпреки неистовите мъчения на които са били подлагани дедите ни вие сами си направете изводите и се кротнете.Прочетете малко повече достоверни източници приемете ни такива,каквито сме и да заживеем заедно,като равни но това повече ми прилича на една мечта.Още продьлжавате да ни дамгосвате с какви ли не епитети въпреки,че сме достойни за чудеса и ще ви го докажем.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 28, 2011, 11:40
Аз и да искам не мога да отрека,че са протичали процеси от този род но и не мога да се съглася по никакъв начин,че помаците са в резултат на тези процеси.Защо смятате всички вие че сред младите хора е пуснат такъв мит, когато започнете да губите почва под краката си всичко превръщате в митове и легенди.Крайно време е да разберете,че ние помаците сме тук от векове има ни и сега т.е. няма никакви митове относно нас и нашият произход щом като толкова време сме се запазили,въпреки неистовите мъчения на които са били подлагани дедите ни вие сами си направете изводите и се кротнете.Прочетете малко повече достоверни източници приемете ни такива,каквито сме и да заживеем заедно,като равни но това повече ми прилича на една мечта.Още продьлжавате да ни дамгосвате с какви ли не епитети въпреки,че сме достойни за чудеса и ще ви го докажем.
Това не са мои думи. Написала съм го, че ще напиша това, което извадих от книгата на  Евгени Радушев. Той е ползвал османските архиви и на база информацията там е написал книгата. Няма защо да се правите на обидени и да ритате непрекъснато към каквато и да е информация, която не ви допада. Ако досега се говореше за насилствено ислямизиране, вече се говори за доброволно приет ислям от българите мюсюлмани, но на база архивите, преди не са разполагали с тях, в днешно време има обмен на документи между България и Турция  и все повече ще се допълват празнотите в историята и едни предположения ще се отхвърлят и ще се появяват нови. Стига сте писали общи повърхностни неща. Ставате смешен. Никой не ви злепоставя и отрича достойнствата, всеки човек е достоен да живее и се развива , да твори и създава. Противопоставяне , ако има то не е на база етнос, защото и българи и помаци сме от един етнос. Но помаците са затворена общност, недоверчиви и неоткрити за другите. Те искат да са различни и да се отделят, да правят държава на база това,че в този форум се е доказало,че те са отделен етнос. Аз досега не открих този факт и продължавам да го търся това доказателство, използвам най-различни източници, дори и екзотерични, за да намеря нещо, което да ме убеди.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 28, 2011, 12:30
Никой не отрича,че помаците са на тези земи от векове. В първите векове тези земи са били под Римска власт и в продължение на няколко века са християнизирани народите, до 4 век всички са били християнизирани.  Римската империя се разпада, на западна и източна. Източната е Византия, ние вече сме под нейна власт. Религията продължава да е християнство, тя е политика, не виждам как помаците са се запазили и не са станали християни, особено тези в Родопите, които са близо до Константинопол.  Когато се създава Българската държава не е имало ислям още. Тези, които идват с Аспарух не са били мюсюлмани. В земите ни  няма от къде да има мюсюлмани. Ислямът се разпространява от арабите. Дори да е имало търговци араби, които са минавали по земите ни или са мисионерствали , за да твърдите ,че от тях сте получили исляма още преди да дойдат османлиите, чиято религия е исляма, не виждам как е станало това като се има впредвид колко много време е отнело налагането на християнството. По нагласа българите  са мистици, настроени към окултното. Османлиите идват 12 -13 век и от там където исляма е бил държавна религия. Може само да сме сигурни,че исляма идва при нас от тях. В най-ранните техни документи се четат български и християнски имена (правя разлика между двете, защото има имена, които са наложени от религията и такива, които нямат нищо общо с нея). В книгата са описани причините за разпространение на исляма сред местното християнско население. На мен ми става ясно защо има мюсюлмани на определени места, а на други няма. Аз разбрах защо в моя район никога не са живяли мюсюлмани, не е имало причина да се разселват колонизатори там, земите ни не са така плодородни както в някои други райони като Добруджа и Тракия. Не е имало солища, оризарници, занаяти , пренесени от османците. Хората са били земеделци и животновъди предимно, занаятите са по-леко развити. Разбрах ,че дядо ми е бил кожухар, единствен в селото и околните села и поради това е имал много поръчки и е шиел и ден и нощ, за да успява. Разбрах го случайно, знам че е бил майстор кожухар, защото съм виждала майсторското му свидетелство, но не знаех,че е единствен. Попитах от къде е имал пари, за да купи къща и земи в Шуменско ( доброволно е изселвал семейството си в Лудогорието) и така разбрах,че е работил много и ги е спечелил с шиене.
Аз приемам помаците каквито са и за равни, но не разбирам защо отричате ,че сте част от всички нас, защо не приемете факта, че сте ислямизирани българи, които са били преди това християни. Знаете ли,че в днешно време поради дългото атеистично време има българи, които не са кръстени и не изпълняват никакви църковни ритуали, но се причисляват като християни. Истината е,че българите не са фанатици в религията, която изповядват, те почти нищо не знаят и не се интересуват, но празнуват християнските празници, като въобще не влагат в това нещо повече освен повод за празнуване и трапези. Те продължават да изпълняват и езически обичаи, които нямат нищо общо с религията им. Аз си мисля,че ако българите християни имат нещо против мюсюлманите е точно това, че те имат непоносимост към всяка догма и религия, която налага ограничения на човешката свобода. Това ги възмущава, как в 21 век има хора, които живеят като в средновековието и това го виждат,че става от религията и затова вие си правите погрешни заключения,че българите мразят помаците и не ги приемат за равни, защото са мюсюлмани.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Hat on October 28, 2011, 12:39
Продължавай с търсенето и недей да ми се гневиш и да ми пишеш глупости,че едвали не ти си човека,който ще определи кой какъв  е ти  да не си сляпа или глуха иди поразходи се из Родопите виж живата действителност  и тогава сядай и пиши.Помисли малко върху въпроса,кота е писал книгата си Е.Радушев и точно какви османски архиви е ползвал да не би да са тези,които са изгорени.
Няма защо да се правите на обидени и да ритате непрекъснато към каквато и да е информация, която не ви допада.
От вас скъпи съотечественици ние сме дамгосани,унижавани,мъчени  и какво ли още не и ни е омръзнало да се правим на обидени вече сме с гордо вдигнати чела,това трябва добре да разберете, цяла Европа и широкият свят са пред нас търсим щастието си кадето можем.Доказваме се като добри и трудолюбиви кадето и да сме има снимани филми и писани книги.
Ако досега се говореше за насилствено ислямизиране, вече се говори за доброволно приет ислям от българите мюсюлмани, но на база архивите, преди не са разполагали с тях, в днешно време има обмен на документи между България и Турция  и все повече ще се допълват празнотите в историята и едни предположения ще се отхвърлят и ще се появяват нови.
Ти добре забелязваш деградиренето от насилствено към доброволно приемане на исляма интересното ще стане,когато се появят новите достоверни източници и как ще се попълнят празнотите в историята ни.Със сигурност тези неща ще се случат просто трябва да бъдеш търпелива.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 28, 2011, 12:55
Радушев е професор в Анкара, не знам точно кой университет. Тази книга беше посочена  за четене от тук, от модаратора с ник КараИбрахим. Дай други източници, аз чета всичко. Много съм обикаляла страната, ходила съм почти навсякъде, аз съм пешеходен турист и обожавам Родопите. Не се гневя, нито пиша глупости. Това съм прочела. Не определям никой, защото не е моя работа, а пиша само какво съм прочела. Ако ми представите друга книга и нея ще прочета. Но разликата е,че тези които четат се опират на прочетеното, а останалите си живеят в някакъв измислен свой свят, и си пишат за мечти. Едно е да го искаш, друго е да го постигнеш. Но знам,че всичко е по Божията воля! Аз имам много интересни обяснения за случилото се в миналото, но ги спестявам, намерила съм логиката и я следвам, досега не ми е изневерила. Но тук трябва да се намесят други науки, защото за мен историята е само факти и събития, а тълкуването трябва да се прави на друга основа.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: KaraIbrahim on October 28, 2011, 14:02
 Йорданова,или не си чела внимателно,или си чела само това,което си искала да прочетеш.Бележките,които си извадила,излизат от всякакъв контекст и се получава едно добро подвеждане от твоя страна.
 Уважаеми съфорумци,прочетете сами книгата и сами си направете изводите относно излямизационния процес в Западните Родопи,а вероятно и не само там  ;) Авторът го е описал доста по-добре от Йорданова.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 28, 2011, 15:20
Да и аз препоръчвам да прочетат книгата. От посочения сайт има особености и не може да се копира и това ме ограничи в изваждането на повече информация. Нищо не съм си измислила, а извадих това, което на мен ми направи впечатление. Не успях да изчета последните 10 страници и при издирването на източника на друго място, пападнах в сайта на село Вълкосел, там има публикувани главите. Доверих им се, защото началото съвпадаше с това, което бях изчела от другия сайт. Първо влезте там и прочетете и тогава прелистете в посочения сайт. Само като съвет, защото съм написала за ограниченията от копиране и четене извън определено време, освен това аз имах големи проблеми със страниците и ми се налагаше да се връщам и търся непрекъснато, това го дължа на технически проблеми с мишката, но незнам. Аз не съм описала ислямизационния процес, защото не съм учен-изследовател, но за да не отделям много време още само набрах текста на бележките, които извадих от книгата. Постарах се да извадя всички причини, които са довели хората до смяна на религията.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: MUSALA on October 28, 2011, 17:15
Госпожо  jordanova,  голяма помаколожка се изкара. Всъщност каква е мисията ти. Да научиш нещо от нас или просто да назидаваш и контролираш мисленето на хората във форума? Глупава идея, губене на време и хейтърство до безкрай. изобщо не ни дреме за какви ни мислиш. Защото самосъзнанието и самоопределението ни е подвластно на щенията ти, които според мене са фашизоидни. То  е непреходно.Идва от майка, баща.. А не от феодални старци чалгаджии като Божидар Димитров, Николай Хайтов, телевизия СКАТ, Атака, ВМРО или пък Боян Сариев. Даже бих прибавил и най големия трабадур на българския комунизъм от селски тип - ангелогласната експомакиня Валя Балканска.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: jordanova on October 28, 2011, 18:37
Мисията ми е извън това да се правя на помаколожка (такава дума не бях чувала).  Ако е по-добре да спря да пиша, ще  спря, за да не контролирам и назидавам когото и да било. Аз не ви мисля за нещо различно от хора и не виждам защо се засягате от това, което пиша. Ако приемате различното мнение за заплаха и противопоставяне, лошо за вас. Ако спря да отговарям на всичко ще спестя много време и ще го ползвам да чета вместо да се защитавам, защото не съм престъпник и не се нуждая от трибуна. Ако съм на грешна посока в разсъжденията си, дайте ми възможност да разбера и посочете къде съм сгрешила, аз не се притеснявам от това да сбъркам, нито да ми се посочи грешката. Уча се и няма да спра да се уча.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Rasate on October 30, 2011, 17:14
Госпожо  jordanova,  голяма помаколожка се изкара. Всъщност каква е мисията ти. Да научиш нещо от нас или просто да назидаваш и контролираш мисленето на хората във форума? Глупава идея, губене на време и хейтърство до безкрай. изобщо не ни дреме за какви ни мислиш. Защото самосъзнанието и самоопределението ни е подвластно на щенията ти, които според мене са фашизоидни. То  е непреходно.Идва от майка, баща.. А не от феодални старци чалгаджии като Божидар Димитров, Николай Хайтов, телевизия СКАТ, Атака, ВМРО или пък Боян Сариев. Даже бих прибавил и най големия трабадур на българския комунизъм от селски тип - ангелогласната експомакиня Валя Балканска.

Мусала недей така-не нападай жената,а прочети книгата.Не изпадай в гневният антигонизъм характерен за нашите югозападни антиквизирани съседи- дека според тех целиот свет учи лаги,а само те вистинската история.  ;)
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: onegavon on November 29, 2011, 10:14
Защо не я уборите Йорданова с факти, ами само я нападате и обвинявате безпочвено.Прочетох внимателно темата и не видях нищо конкретно написано от някой друг освен нея.Така, че дайте доказателства, че тя греши и готово.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Subeyi Kurt on November 29, 2011, 15:02
Чела съм за едно преселване на планински хора в равнинна област и те поголовно започнали да измират, защото не им понесли климатичните условия.

Сигурно става въпрос за интернираните по време на ''кръстилките'' мюсулмани които не издържали на унижението, на лобута, на глада и мизерията.
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: ibrahim65 on November 29, 2011, 19:21
 През 1723 г. в каза Неврокоп-джамии- 50, месджиди-36. Християните разполагали само с двама свещеници за града и всичките села.
Впрос
 Да приемем че тази книга е достоверен источник тогава какво е станало със всичко това
и защо задаваме въпроса че нямаме никаква история и защо я нямаме заради кого я нямаме.
За толкова кратко време да заличиш толкова много това си е бая.....
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on November 29, 2011, 20:28
Quote
Демографски и етнорелигиозни процеси в западните Родопи през XV-XVIII век      
Оценка на читателите: / 10
Дискусии - България
Написано от Евгений Радушев      
Вторник, 15 Ноември 2011 11:39


С уговорката, че според мен в българската историография все още липсва яснота относно посоките, в които да се дирят главните причини за ислямизацията, ще си позволя да изтъкна някои от безспорните предпоставки за появата и развитието на феномена, що се отнася главно до района на Западните Родопи.

Като първа причина без съмнение се налага османското завоевание и последиците от него. Тук нещата опират до общия фон, върху който е протекъл ислямизационният процес: ликвидиране на средновековната балканска държавност и нейните институции. От голямо значение за изграждането на новата (османска) държава било преди всичко овладяването на нови пространства за исляма, на първо време в чисто териториално-политически план, едва след което идвал периодът на реалното, бих го нарекъл „физическо“ мюсюлманизиране на новите земи. Ще рече, че най-напред следва да се изясни въпросът за носителите на новата за балканския човек религия, които непосредствено осъществявали нейната представителност в живота на завладените земи. Следователно, за да установим нивото на тази представителност (мислейки не само за институциите на държавната власт и нейните служители по места), трябва да разрешим проблема за взаимовръзката и относителната тежест на колонизацията, от една страна, и на ислямизацията на местни християни – от друга, поставени в контекста на създаването на мюсюлманската империя и разпространението на исляма в отвоюваните от християнския свят земи. Тук особено вълнуващ за изследователите е въпросът за приоритетите, т. е. кой от двата фактора (тюркомюсюлманска колонизация или ислямизация на местни християни) се оказва решаващ за етнокултурните трансформации на завладените Балкани. Чудесно поле за изследване предлагат Западните Родопи.

Малкото на брой изследвания върху оскъдната доскоро изворова база успяха все пак да докажат един много важен факт – в района на Централните и Западните Родопи през нито един период на османското господство не е имало масово настаняване на анадолски тюркмени-колонизатори, така както това е станало в някои райони на Тракия, Добруджа, Лудогорието[37]… Първоначалната представителност на исляма в Западните Родопи (района на Неврокопско с Чеч) била осъществявана на институционално ниво от местната администрация и войската. Османските извори доказват това положение така: според ранен регистър на населението от 1445 г., в самия Неврокоп и по селата не е описан нито един[38] мюсюлманин . През втората половина на века в града вече са описани 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства, а в много от селата вече заварваме от 1 до 8 мюсюлмански домакинства[39]. Веднага трябва да се отбележи, че антропонимичната система на тези хора (композиция от мюсюлмански и тюркмено-юрушки имена) подсказва, че първоначалното представяне на исляма върху едно широко българохристиянско пространство било осъществено чрез колонизация.

Тук логиката на изложението налага да се отдели нужното внимание на тюркомюсюлманската колонизация като фактор в ислямизацията на територии в смисъла на споменатото по-горе „физическо“ мюсюлманизиране. Съвсем неотдавна, през предходното десетилетие, белязано от насилствената смяна на тюркомюсюлманските имена, в българската историография беше наложен изследователски подход, според който мюсюлманското население в т. нар. български етнически територии се обясняваше единствено като следствие на масово насилствено вкарване в исляма на местни българи християни. Преследваше се политико-пропаганден ефект – да се докаже българският етнически произход на мюсюлманите в България, като за целта идеологемите трябваше да добият силата на документирани исторически факти. И най-беглото запознаване с тогавашната изследователска практика разкрива отчетливата тенденция за заобикаляне (премълчаване) на темата тюркомюсюлманска колонизация изцяло в полза на детайлизиране представата за ислямизация на население – по-малко чрез документални следи от процеса, повече чрез трагизма за масово верско насилие, „съхранен в народната памет“. Заобикалянето (премълчаването) на проблема за тюркомюсюлманската колонизация на практика постави изследователите в парадоксалната ситуация да доказват ислямизация на хора при повсеместна липса на ислямизатори. Изход от това положение, както вече беше отбелязано, услужливо предлагат историческите митове[40]. Съмнителната научна стойност на този подход не беше от особено значение – той не изразяваше позитивни намерения за разкриване (реконструиране) на исторически явления и процеси, а служеше за въздействия върху масовото съзнание с оглед осъществяване на конкретни политически намерения [41].

За да се разбере колонизацията като фактор в ислямизационния процес, ще се наложи да се спуснем на юг от Неврокопската каза, към устието на р. Места на брега на Бяло море. Там е районът на каза Йенидже-и Карасу (дн. Генисеа, Гърция). В регистър от 1478 г., постъпил наскоро по обмена на архивна документация с Османския архив в гр. Истанбул, съществува плътна картина на демографската и етнорелигиозната ситуация по територията на казата през един период, когато османската социално-икономическа система вече била добила улегналия си вид, но конфесионалните промени все още се намирали в началната фаза на развитие. Няма нищо по-естествено (и логично!) от това, че мюсюлманският компонент в общия етнопейзаж на района бил представен от анадолските тюркмени колонизатори. Тук обаче искам да обърна вниманието на читателя върху следното обстоятелство: напоследък в българската, дори и в някои балкански историографии отчетливо се лансира идеята за номадския характер на тюркомюсюлманското завладяване и усвояване на балканските земи. Всъщност идеята не е нова. Още А. Тойнби в теоретичен план убедено твърди, че номадските скотовъдни общества след успешни завоевания на територии с културно-уседнало население се опитват да се отнасят към него, „като че то е човешко стадо, опитвайки се от пастири на животни да се превърнат в пастири на хора“ [42]. В средата на нивите и градовете обществото от номади и местни „човешки говеда“ е икономически нездраво, продължава Тойнби, тъй като „пастирите на хора винаги са икономически – макар и невинаги политически – излишни и затова паразитни. От икономическа гледна точка те престават да бъдат пастири, отглеждащи стадата си, и се превръщат в търтеи, експлоатиращи работните пчели. Те стават непродуктивна управляваща класа, поддържана от труда на продуктивното население, което ще живее по-добре, ако те не са там“ – приключва А. Тойнби[43].

Заключенията на английския историк, заедно с някои по-нови изследователски опити върху този проблем[44], експонирани върху балканската реалност в периода след османското завоевание, са в състояние да породят условията за един вид „съвременно митотворство“ от следния вид: отношенията, на които османотюрките се явяват носители, били отдавна изживени от народите на завладените земи. Затова и нашествието на номадски и полуномадски маси не само спряло, но и върнало столетия назад закономерното развитие на покорените земи и народи. Оттук лесно може да бъде обоснована „реакционната роля“ на османското нашествие – идея, твърде удобна за моделиране на определени исторически емоции с точен адрес.

http://librev.com/discussion-bulgaria/1404---------xv-xviii- (http://librev.com/discussion-bulgaria/1404---------xv-xviii-)
Title: Ynt: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Rasate on December 04, 2011, 13:27

С уговорката, че според мен в българската историография все още липсва яснота относно посоките, в които да се дирят главните причини за ислямизацията, ще си позволя да изтъкна някои от безспорните предпоставки за появата и развитието на феномена, що се отнася главно до района на Западните Родопи.

Като първа причина без съмнение се налага османското завоевание и последиците от него. Тук нещата опират до общия фон, върху който е протекъл ислямизационният процес: ликвидиране на средновековната балканска държавност и нейните институции. От голямо значение за изграждането на новата (османска) държава било преди всичко овладяването на нови пространства за исляма, на първо време в чисто териториално-политически план, едва след което идвал периодът на реалното, бих го нарекъл „физическо“ мюсюлманизиране на новите земи. Ще рече, че най-напред следва да се изясни въпросът за носителите на новата за балканския човек религия, които непосредствено осъществявали нейната представителност в живота на завладените земи. Следователно, за да установим нивото на тази представителност (мислейки не само за институциите на държавната власт и нейните служители по места), трябва да разрешим проблема за взаимовръзката и относителната тежест на колонизацията, от една страна, и на ислямизацията на местни християни – от друга, поставени в контекста на създаването на мюсюлманската империя и разпространението на исляма в отвоюваните от християнския свят земи. Тук особено вълнуващ за изследователите е въпросът за приоритетите, т. е. кой от двата фактора (тюркомюсюлманска колонизация или ислямизация на местни християни) се оказва решаващ за етнокултурните трансформации на завладените Балкани. Чудесно поле за изследване предлагат Западните Родопи.

Малкото на брой изследвания върху оскъдната доскоро изворова база успяха все пак да докажат един много важен факт – в района на Централните и Западните Родопи през нито един период на османското господство не е имало масово настаняване на анадолски тюркмени-колонизатори, така както това е станало в някои райони на Тракия, Добруджа, Лудогорието[37]… Първоначалната представителност на исляма в Западните Родопи (района на Неврокопско с Чеч) била осъществявана на институционално ниво от местната администрация и войската. Османските извори доказват това положение така: според ранен регистър на населението от 1445 г., в самия Неврокоп и по селата не е описан нито един[38] мюсюлманин . През втората половина на века в града вече са описани 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства, а в много от селата вече заварваме от 1 до 8 мюсюлмански домакинства[39]. Веднага трябва да се отбележи, че антропонимичната система на тези хора (композиция от мюсюлмански и тюркмено-юрушки имена) подсказва, че първоначалното представяне на исляма върху едно широко българохристиянско пространство било осъществено чрез колонизация.

Тук логиката на изложението налага да се отдели нужното внимание на тюркомюсюлманската колонизация като фактор в ислямизацията на територии в смисъла на споменатото по-горе „физическо“ мюсюлманизиране. Съвсем неотдавна, през предходното десетилетие, белязано от насилствената смяна на тюркомюсюлманските имена, в българската историография беше наложен изследователски подход, според който мюсюлманското население в т. нар. български етнически територии се обясняваше единствено като следствие на масово насилствено вкарване в исляма на местни българи християни. Преследваше се политико-пропаганден ефект – да се докаже българският етнически произход на мюсюлманите в България, като за целта идеологемите трябваше да добият силата на документирани исторически факти. И най-беглото запознаване с тогавашната изследователска практика разкрива отчетливата тенденция за заобикаляне (премълчаване) на темата тюркомюсюлманска колонизация изцяло в полза на детайлизиране представата за ислямизация на население – по-малко чрез документални следи от процеса, повече чрез трагизма за масово верско насилие, „съхранен в народната памет“. Заобикалянето (премълчаването) на проблема за тюркомюсюлманската колонизация на практика постави изследователите в парадоксалната ситуация да доказват ислямизация на хора при повсеместна липса на ислямизатори. Изход от това положение, както вече беше отбелязано, услужливо предлагат историческите митове[40]. Съмнителната научна стойност на този подход не беше от особено значение – той не изразяваше позитивни намерения за разкриване (реконструиране) на исторически явления и процеси, а служеше за въздействия върху масовото съзнание с оглед осъществяване на конкретни политически намерения [41].

За да се разбере колонизацията като фактор в ислямизационния процес, ще се наложи да се спуснем на юг от Неврокопската каза, към устието на р. Места на брега на Бяло море. Там е районът на каза Йенидже-и Карасу (дн. Генисеа, Гърция). В регистър от 1478 г., постъпил наскоро по обмена на архивна документация с Османския архив в гр. Истанбул, съществува плътна картина на демографската и етнорелигиозната ситуация по територията на казата през един период, когато османската социално-икономическа система вече била добила улегналия си вид, но конфесионалните промени все още се намирали в началната фаза на развитие. Няма нищо по-естествено (и логично!) от това, че мюсюлманският компонент в общия етнопейзаж на района бил представен от анадолските тюркмени колонизатори. Тук обаче искам да обърна вниманието на читателя върху следното обстоятелство: напоследък в българската, дори и в някои балкански историографии отчетливо се лансира идеята за номадския характер на тюркомюсюлманското завладяване и усвояване на балканските земи. Всъщност идеята не е нова. Още А. Тойнби в теоретичен план убедено твърди, че номадските скотовъдни общества след успешни завоевания на територии с културно-уседнало население се опитват да се отнасят към него, „като че то е човешко стадо, опитвайки се от пастири на животни да се превърнат в пастири на хора“ [42]. В средата на нивите и градовете обществото от номади и местни „човешки говеда“ е икономически нездраво, продължава Тойнби, тъй като „пастирите на хора винаги са икономически – макар и невинаги политически – излишни и затова паразитни. От икономическа гледна точка те престават да бъдат пастири, отглеждащи стадата си, и се превръщат в търтеи, експлоатиращи работните пчели. Те стават непродуктивна управляваща класа, поддържана от труда на продуктивното население, което ще живее по-добре, ако те не са там“ – приключва А. Тойнби[43].

Заключенията на английския историк, заедно с някои по-нови изследователски опити върху този проблем[44], експонирани върху балканската реалност в периода след османското завоевание, са в състояние да породят условията за един вид „съвременно митотворство“ от следния вид: отношенията, на които османотюрките се явяват носители, били отдавна изживени от народите на завладените земи. Затова и нашествието на номадски и полуномадски маси не само спряло, но и върнало столетия назад закономерното развитие на покорените земи и народи. Оттук лесно може да бъде обоснована „реакционната роля“ на османското нашествие – идея, твърде удобна за моделиране на определени исторически емоции с точен адрес.

http://librev.com/discussion-bulgaria/1404---------xv-xviii- (http://librev.com/discussion-bulgaria/1404---------xv-xviii-)


Книгата е интересна,но в случая се развива теза базирана основно на статистическите данни и на някой източници.Съгласен съм с автора,но в българските земи през първата половина на 15 век стават много и различни събития,които ни говорят за периодично насилствено освобождаване от тюркският паразитен елемент.
Ако проследим източниците и фолклора ще забележим,че номадското и уседналото население са били в постоянна вражда-поради посегателството на първите не само върху имуществото на последните,но и върху техните деца и жени.
В някой места изходът е бил да се приеме ислямът,като средство на защита и равноправие пред падишаха,на други места се е търсила защита от влеелата се в османският административен и военен апарат българска аристокрация,а на трети като възпиращ елемент за безнаказаност е образуването на мъстеещи хайдутски чети.

От друга страна в книгата не е залегнала и вливането на българската аристокрация в османският управленски състав през целият 15 и 16 век.Процес протекъл не на всякъде безкръвно.

Не на последно място трябва да приемем и добиването на някакви права в християнското уседнало население по време на кърджалийското време,благодарение и на кърджалийте и на опасенията на високата порта за изчезването на основният данъкоплатец в империята,а именно християните.

Поздрави.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: KaraIbrahim on December 04, 2011, 19:46


Не на последно място трябва да приемем и добиването на някакви права в християнското уседнало население по време на кърджалийското време,благодарение и на кърджалийте и на опасенията на високата порта за изчезването на основният данъкоплатец в империята,а именно християните.

Поздрави.


 Единственото право,и то неофициално,което е било придобито вследствие появата на кърджалиите е правото на християните да притежават оръжие.За друго не съм чул.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Rasate on December 09, 2011, 09:43
Единственото право,и то неофициално,което е било придобито вследствие появата на кърджалиите е правото на християните да притежават оръжие.За друго не съм чул.

Това е основното,но има и редица други с течение на времето-от Ферманът на османския султан Фатих II в защита на франсисканците в Босна,през  1453 г., признаването на правата на общността на православните християни посредством създаването на Рум вилает,през ферманите на  Сюлейман II, с който се предприема кампания за подобрение на състаянието на християните-вече хората, които се връщат към Християнството не се наказвали със смърт,и най накрая до ферманът “Хети Хемаюн” от 1856г. на Султан Абдул Аджид даващ равни права на всички поданици в империята.
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: Rasate on December 09, 2011, 10:40
Ислямизационният процес през XV—XVII в.

Състояние на немюсюлманите съгласно шериата в империята е основният двигател на ислямизационият процес на Балканите.


 Една от най-важните постановки на шериата в многонародностната Османска империя било признаването на граждански права единствено на мюсюлманското население. Така ислямът юридически осигурявал онова отношение към немюсюлманското население, което днес се квалифицира с модерния термин дискриминация. В шериата се намирал мотивът за диференциране на данъците съобразно религиозната принадлежност на данъкоплатеца, изисквайки от немюсюлманското население данък джизие и други данъци в по-голям размер. Всички немюсюлмани били лишавани от достъп до каквито и да е административни и управленчески длъжности. Немюсюлманското население не можело да участвува в армията. Шериатът обуславял юридическия приоритет на мюсюлманина. Съдебното свидетелство на трима немюсюлмани било невалидно пред обратното твърдение на един мюсюлманин. Чрез постулатите на ислямската религия османската феодална класа осигурявала господствуващото положение на един относително малък дял от населението и оправдавала всякакво насилие и гнет над поданиците немюсюлмани.
       В отделни периоди, когато нуждите на феодалната аристокрация и на държавата налагали, централната власт нарушавала шериатския канон. В противоречие с него Мехмед II започнал да издава свои закони. Той пренебрегнал свещения закон, секвестирайки вакъфите. Нарушение на шериата било провеждането на девширмето сред немюсюлманското население на империята или включването на християни-спахии в редовете на османската армия. Нарушенията на шериата обаче се осъществявали само с оглед на интересите на феодалната върхушка и никога с оглед на нуждите на масите. От тях се изисквало точно, догматично спазване на свещения мюсюлмански закон, което налагало дух на консерватизъм и догматизъм във всички османски среди.
 Неравнопоставеността на мюсюлмани и немюсюлмани най ясно се изразява от султанският ферман( 1631г.), когато се забранява на немюсюлманите да се обличат в копринени и атлазени дрехи, да носят самурени кожуси и калпаци, а жените им - фереджета от персийски плат. Султанът предписвал те да се обличат просто, та от облеклото и външния им вид да личи, че са “презрени и унижени”. Традиционната външна дискриминация на християните се изразявала още в забраната за раята да язди кон (в града), а ако язди при среща с мюсюлманин да слезе от коня и да го поздрави. Забрани имало по отношение на църковното строителство (църквите трябвало да бъдат ниски, вкопани в земята и без камбанарии). Тази политика на неравнопоставеност била прокарвана от всички институции на империята. В пропагандата и утвърждаването на исляма участвали както видни теолози, така и обикновени чиновници и служители.

  Османската интелигенция (улема), която заемала привилегировано положение в социалната структура и била неделима част от османската феодална класа, действувала предимно в посочените три области. В правораздаването се утвърдили две категории служители — мюфтии и кадии. Първите били законоведи начело с шейх-юл-исляма. Те тълкували шериата и чрез т.нар. фетви конкретизирали всеки частен юридически случай от държавно, гражданско или углавно правно естество. В своята дейност те се съобразявали с изискванията на шериата, нуждите на османската феодална върхушка и централната власт. Втора категория били съдиите (кадии), които осъществявали практическото прилагане на шериатския закон, т.е. съдебния институт и правораздаването. Така, докато мюфтиите обосновавали господствуващото положение на мюсюлманите и безправието на поробените народи, кадиите го осъществявали както чрез системата на съдопроизводството, така и чрез местното административно управление.
       Поддържането на религиозния фанатизъм сред мюсюлманското население, неговото възпитание в духа на ислямската догматика се осъществявало до голяма степен от образователната система. Образование се получавало единствено в религиозни училища (медресета). То се състояло преди всичко в изучаването на шериата и творбите на изтъкнати богослови и правоведи. Образователната система в империята била напълно теологична и възпитавала подрастващите поколения в догматично-религиозен дух. В многовековната история на империята училищните преподаватели (мюдериси) и учащите се (молли) винаги били една от най-консервативните социални прослойки. Моллите, мюдерисите, мюфтиите и кадиите формирали т.нар. улема, която винаги е била една от най-реакционните сили в османската държава.
       В пропагандата и утвърждаването на исляма и поддържания от него държавен ред активно участвували и представителите на други клонове на османската интелигенция. Литературата, историографията, даже географските описания строго се придържали към изискванията на религиозния канон и всъщност основната част от творбите от подобен характер били прослава на ислямската религия и османските държавни институции, главно династията на османските султани. В служба на религията били насочени усилията и на архитектите, които за един век след османското утвърждаване на Балканите променили в ориенталски дух външния облик на градовете.

Самият ислямизационен процес

 С утвърждаването си на Балканския полуостров в името и чрез исляма Османската империя започнала системно и целенасочено ислямизиране на местното население. С това тя целела неговото претопяване в тюркския етнос. Тази насока в дейността на управляващата върхушка се утвърдила като една от основните линии във вътрешната политика на империята. Тя била обусловена от нуждата да се увеличи относително малобройното тюркско население, от чиято среда се набирала, почти непрекъснато действуваща армия. От друга страна, това ислямизирано и в голямата си част тюркизирано население било необходимо като оръдие за поддържане на властта в новозавоюваните територии. Практически феодалната класа, опирайки се на шериата, възприела не етническия, а религиозния принцип на разделение на поданиците си. Мюсюлманите (правоверни) имали граждански права и теоретична възможност за икономическо и социално преуспяване. Немюсюлманите (неверници) били считани за безправна податна маса. При тази обстановка мюсюлманите действително се превръщали в реална масова опора на османската власт, особено в териториите с преобладаващо християнско население. За да си осигури такава опора, още в хода на завоеванието централната власт започнала да прехвърля мюсюлманско население от Мала Азия и да го заселва трайно в българските земи.
       Тези първи колонисти били най-вече скотовъдци-чергари (юруци), „освободени роби“ (от немюсюлманско потекло), участвуващи във военно-помощните корпуси, татари и множество духовни лица, служители на ислямския култ, дервиши и др. Освен тях придошли и чиновници, занаятчии, хора, невключени във военна служба.
       Колонизацията по селата ставала предимно в по-обезлюдените райони, понеже тъкмо в тях се намирали повече изоставени земи и селища за разпределяне. Този процес засегнал Североизточна България, Северна България от Шуменско до Врачанско (той се проявява все по-слабо, колкото се отива по на запад), Средногорието, Северна Тракия от Ихтиманско до морето, Югоизточна Тракия с Цариградския полуостров до левия бряг на Марица, Беломорска Тракия по десния бряг на Марица докъм Драма, Солунско и няколко отделни ивици или петна в Македония с ос по долината на Вардар. В ленните описи от XV в. наличието на мюсюлмани-колонисти е отбелязано много ясно. Те запълвали цели села, които запазвали старите си имена, заемали части от тях или обикновено се явяват там най-напред като малки групи от по няколко семейства.
       Особена грижа се полагала за закрепване на колонистите в градовете, което било от важно политическо, административно и стратегическо значение. Но тези колонизирани маси хора, които се вливали в поселищната мрежа, далеч не могли да попълнят демографската празнина след загубата и изтеглянето на част от християнските жители в хода на завоеванието. Колонизаторските усилия на османската власт се изчерпали със заселването на посочените български райони и след това пресекнали. Държавните органи съзнавали, че направеното е незадоволително, и затова приложили друг подход за набиране на мюсюлмани — чрез ислямизацията на местното християнско население. Това било една система, която вече дала богати резултати през XV в. и в Мала Азия.
       В българските земи бил изграден мисионерски институт за привличане на нови „правоверни“ между християните. Приемането на исляма ставало или с грубо насилие, или чрез създаване условия на принуда.
       Самата обстановка, създадена от завоевателите, при която принадлежността към исляма съдържала всички предпоставки за преуспяване, а в много случаи при социално немощните и за съществуване, изключва представата за „доброволност“ на помюсюлманчванията дори и когато те се осъществяват не със заплаха за живота,а чрез икономическа принуда.
       Особено остра била нуждата да се спечелят нови „вярващи“ в градовете. В тях били изпращани нарочно имами, молли, софти и дервиши с особено поръчение, като им се предоставяли социални и данъчни облекчения.
       Пропагандата на исляма била подпомагана от създадените през втората половина на XV в. имарети — религиозни благотворителни учреждения при мохамеданските общини в големите градове, като Търново, Видин, София, Скопие, Охрид, Солун, Битоля и др., които владеели имоти и получавали доходи от тях. Имаретите раздавали безплатно храна и облекло, предлагали приют или настанявали на някаква работа нуждаещите се.
       От приходите на мюлкове и вакъфи се издържали и всевъзможните монашески общежития, пръснати навред из българските земи, училища, пансиони и пр. предимно в по-значителните селища. В духа на тази политика за разпространение на исляма в градовете били построени много джамии, а там, където имало подходящи черкви, те също били превръщани в джамии. Такъв е случаят с черквите „Св. София“, назована от турците „Сиавуш паша“ джамия, и „Св. Георги“ в София, с двете най-големи черкви в Скопие, с архиепископската черква „Св. Климент“ в Охрид и пр.
       Резултатите от ранните асимилаторски процеси са отразени ясно в тимарските и данъчните регистри, където засегнатите от ислямизацията се открояват по различни белези: по немюсюлманските имена на бащите си, по прозвището „син на Абдуллах“ или по посочванията при имената „нов мюсюлманин“, „ахрян“ и пр. Присъствието в градовете на хора, които се стремели да запазят своята власт, привилегии или благосъстояние чрез приемане на мюсюлманската религия, обяснява и по-голямата податливост на тази среда към ислямизацията.
       Като последица от тюркската колонизация и помюсюлманчването на българското население към края на XV и в началото на XVI в. се забелязва чувствителна промяна в жителския състав на българските територии. Разгледана по райони, тази промяна очертава много разнообразна картина. Наличността на мюсюлмани в различни селища и райони в повечето случаи била резултат от ислямизацията. През XV—XVI в. най-многоброен мюсюлмански елемент живеел в Източна Тракия. В Беломорието — в областта от Марица до Места — имало голям брой мохамедани, а от Места до Струма християните били неколкократно повече. Много по-малобройно било мюсюлманското население в Северна Тракия. В санджака Чирмен, в Казанлъшко и в някои от големите градове, като Пловдив и Стара Загора, числото на мохамеданите било значително. Единствено Родопската област с изключение на източната ù част и северните склонове останала незасегната от вълната на колонизацията и асимилацията.
       В Македония имало мюсюлмани в по-значителен брой в южните райони (Кукушко и Солунско) и постепенно намалявали на север. В западните български земи (областта от Пирдоп до Ниш и от Годеч до Кюстендил) тяхното нарастване било много бавно. В Северна България мюсюлмани имало в Добруджа и в централната част на Никополския санджак, без обаче те да имат превес където и да било. В Северозападна България пък числото им било незначително. При това изворите за трите области (Македония, северозападните земи и Мизия) изрично посочват, че голяма част от мохамеданите били ислямизирани българи и помохамеданчени роби.
       Въпреки че чрез т.нар. единични помюсюлманчвания броят на приелите чуждата вяра чувствително нараснал, той не бил толкова голям, за да гарантира устойчивост на османската власт. В стремежа си да укрепи още по-силно своите позиции управляващата върхушка създавала атмосфера на религиозна нетърпимост. В името на политически интереси в определени моменти започнали да се организират масови принудителни помюсюлманчвания на видни българи. Идейно оправдание както за масовите, така и за единичните помюсюлманчвания била самата догма, която издигала налагането на исляма във всемирна религия като задължение на всеки правоверен. По летописни данни част от по-знатните българи били заставени да приемат исляма, а тези, които отказали, били избити. През 1515 г., към която летописите отнасят първото почти масово ислямизиране, в София бил изгорен жив на клада младият български занаятчия от Кратово Георги, защото отказал да приеме исляма. Това събитие, увековечено от православната църква и литературното предание, било във връзка с повсеместно разпалвания мюсюлмански фанатизъм при провеждане на масовата ислямизация в българските земи. В резултат на всички тези мероприятия на властта мюсюлманският елемент чувствително нараснал. Най-силно били засегнати от тези процеси санджаците Чирмен, Силистра, Никопол, а също и Беломорието и Македония.
Като основно средство на принудителна ислямизация се използвали постулатите на шериата,че всеки немюсюлманин може да се освободи от наказание, дори от смърт ако приеме исляма или смърт на всеки отстъпник от мюсюлманството,както и за неговите хулители, която може да се избегне чрез покаяние и завръщане към “правата вяра”(житие на Св. Николай Софийски)
       До края на XVI в. ислямизирането на българите продължило в различни размери и с различна интензивност. В Северна България то обхванало предимно градското население, а селското било особено засегнато в Североизточна България, където съдействувала за това и по-силната тюркска колонизация. Независимо от тази неравномерност през XV—XVI в. значителна част от българите били принудени да изменят на своята религия.
       През тези най-ранни единични или масови помюсюлманчвания промяната на религията обикновено означавала и промяна на народността. Чрез исляма османската държава осъществявала преливане на народни маси от покорените народности в тюркския етнос. Значителна част от тези българи, които били принудени да сменят своята религия, постепенно приемали турския език, обичаи и бит, приобщавали се цялостно към господствуващата народност и се превръщали в надеждна опора на чуждото владичество.

Друга политика на ислиамизиране били масовите изселвания на българско християнско население към Мала Азия и Близкият изток.


Да обобщим по разбираемо ;)-ОСМАНСКОТО ПРИСЪСТВИЕ ЛИ Е  ИЛИ ВСЕ ПАК Е РОБСТВО



Отговорът разбира се оставям на вас, а моята роля е да нахвърлям фактите, доколкото са ми известни. Като оставим настрана унищожаването на държавите на Балканския полуостров, първо трябва да отбележим  въздействието на ислямските канонични принципи, които делят хората на две групи - мюсюлмани (правоверни) и немюсюлмани (неверници). Първите са правоимащи, а вторите по волята на Аллах трябва да бъдат управлявани от мюсюлманите. На основата на теократичните повели на Корана и Шериата са изградени отношенията между османската държава и немюсюлманското население. Точно по тези причини християните не могат да заемат  постове в държавния апарат.

Присъствието на християни-спахии или на спомагателни християнски отряди в османската армия от времето на Мехмед, което толкова се споменава като веротърпимост от турските историографи е по-скоро необходим реверанс в етапа на завоеванието или просто икономическа мярка с повишена доза ефективност. През ХVІ в. християни-спахии вече няма,станали са правоверни служители на падишаха.

В правно отношение немюсюлманите не могат да свидетелстват срещу мюсюлмани, техните оплаквания се приемат само с подкрепата на друг мюсюлманин, защото на основата на Шериата всеки мюсюлманин е смятан за по-високопоставен гражданин на султана от всеки християнин(е все пак хитри християни почнали да наемат мюсюлмански свидетели и оттам израза кошаревски свидетел  ;)  ;D). Християните не могат да носят оръжие и да яздят кон при среща с мюсюлманин. Дрехите на немюсюлманите по цвят трябва да се различават от традиционните цветове на мюсюлманската носия. На всички християни е забранено с облекло и покъщнина да демонстрират лукс и превъзходство над мюсюлманите. В противен случай всеки мюсюлманин може да те подведе под отговорност за нарушаване на общоприетите и утвърдени правила за поведение на немюсюлманите. Законът забранява строителството на християнски жилищни сгради и черкви, които да са по-високи от съответните мюсюлмански. Най-често това е височината на един конник. Всички християнски празници и церемонии трябва да се провеждат без излишен шум и демонстративност. Само камбаните могат да бият неограничавано, когато е необходимо.

Политическото безправие на немюсюлманите е налице и при данъчното облагане, макар и разликата тук да е незначителна. Неравноправието личи най-много при плащането на поголовния данък джизие. Мюсюлманите просто на плащат такъв. При данъка испенче християните плащат 25 акчета, а мюсюлманите - 22. Мюсюлманите в градовете са освободени от него, а християните го заплащат на общо основание. Има разлика и при плащането на таксата  "чифтбозан".

Разбира се, ако смениш вярата си с мюсюлманска, което се толерира от държавата, въпреки финансовите загуби за нея (2 800 кг злато от неплащането на данък джизие и добавката от 3 акчета към данъка испенче), това неравноправие изчезва.

Асимилацията става  двустранно: като ислямизация и като османизация, като ислямизацията е с предимство. Тук не трябва да се забравя, че Османския султанат е конфесионална (на религиозна основа) държава, а национализмът през този период още е непознато явление.

Най-ранните форми на насилствената асимилация са свързани с отвличанията в робство. Взетите в робство като военна плячка военнопленници задължително са помохамеданчвани след което  са тюркизирани. Още при първите си нахлувания в балканските земи османците отвличат групи от местното население. Приемането на исляма е задължително условие за освобождаване от робство и преминаване в нова социална група - свободен роб. Освободените роби получават отново земя, разширявайки кръга за приобщаване към свободните поданици. Така се изземва от потенциала на завладените народи и се разширява човешкият потенциал на султаната. Само Мехмед ІІ Фатих поробва над 200 000 сърби и бошняци, които са заселени в Мала Азия.

 Турският хронист от XV век Сеадеддин съобщава: “При завземането на Чорлу, османските войски се сдобили с богата плячка и взели в плен чудно хубави момичета и момчета”.  

Друга форма на помохамеданчване е вече описаната система по линия на данъка девширме. През 1433 г. бейлербеят на Румелия например е от категорията на бившите роби българи.

Случаите на масово насилствено помохамеданчване през период на военен подем са редки - само като репресивна мярка срещу населението на съпротивляващите се на завоевателя области. Тук за пример може да послужи Търново през 1394 г., когато част от жителите му са ислямизирани, а патриарх Евтимий - заточен.

Планове за масово ислямизиране на християнското население се приписват на султаните Селим І и Мурад ІV, но висшите мюсюлмански религиозни кръгове и най-вече християнският Константинополски патриарх се противопоставят на това. И все пак и такава съществува.

По линия на браковете, когато тюрки си вземат жени-християнки асимилацията съществува през цялото съществуване на султаната. Не само султаните, но и обикновените войници се женят  за робини-християнки. И то също още от селджукско време насам.

"Доброволна" ислямизация пък се прилага в началния период на завоеванието най-вече към представители на местната християнска аристокрация, които са включвани в тимарско-ленната ситема след много внимателен подбор. Като предимство имат тези, които не са се съпротивявали активно или пък веднага приемали исляма. Срещу това те си запазват земите и благосъстоянието или получават лен, по правило отдалечен от владяните дотогава земи. Тук е типичен примерът с албанската аристокрация, разединена от векове между православието и католицизма. Или пък босненската, като правило богомилска аристокрация.

По градовете и селата ислямизацията е повече по линия на икономическата принуда, съдебнополитическата сегрегация и ред други предимства на мюсюлманина в сравнение с християнина. Осъдените на смърт например са помилвани, ако произнесат формулата "Няма друг бог освен Аллах …"

Хората, приели решението да си сменят вярата просто е трябвало да попълнят молба до Високата порта и … получавали ритуални дрехи или еквивалентна сума за закупуването им. Като разликата в тези дарения варира от няколко десетки до няколко хиляди акчета. Разрешенията върху молбите разбира се идвали светкавично бързо с резолюцията "Да се извади от списъците за плащане на данъка джизие". Въпреки пословичната мудност на османската администрация. И въпреки видимите загуби от намаляването на християнското население в държавата по този начин.

В случаите, когато отреклият се от християнството пожелава отново да се върне към предишната си вяра, това се наказва обаче със затвор или смърт.

В селата ислямизацията върви по-бавно, по-слабо и по-късно от градовете, понеже тюркската колонизация засяга предимно градовете, а сблъсъците в селата на мюсюлмани с християни са по-малко и в по-търпима форма. А и не е икономически изгодно - все пак хазната само през 1527 г.  получава от своите европейски провинции приход в размер на 198 000 000 акчета, от който 42,3% са по линия на данък  джизие.

Като прибавим и насилията, правени от обикновените мюсюлмани, понеже повярвали си, че наистина са по-висши същества (тук нашият народ казва "пази боже сляпо да прогледа"), съчетани с намаляването на силата на централната власт в определени периоди (например края на ХVІІІ в.) направо ми е чудно, че все още има останали да се определят у нас като българи. Такова нещо днес просто не може да се случи при състоянието на българската нация. Страхът от божие наказание при предаване на вярата, който тогава е бил основен, сега е заменен с принципа "Вземай парите и бягай, пък каквото ще там да става". Сега ни трябва само един по-интересен турски сериал и по-висок стандарт в съседите, а не цял набор от мерки, за да бъде асимилацията пълна. ;) ;D

Поздрави
Title: Re: Ислямизационният процес през XV—XVII в.
Post by: ЖАРКО ЖЕГЛЕВ on December 10, 2011, 15:29
Celite statii publikuvani ot Rasate moje da vidite tuk kakto sledva v po ob6iren vid.

 
Quote

http://pravoslavie.domainbg.com/20/documenti/islam_politika.html (http://pravoslavie.domainbg.com/20/documenti/islam_politika.html)
  Една от най-важните постановки на шериата в многонародностната Османска империя било признаването на граждански права единствено на мюсюлманското население. Така ислямът юридически осигурявал онова отношение към немохамеданското население, което днес се квалифицира с модерния термин дискриминация. В шериата се намирал мотивът за диференциране на данъците съобразно с религиозната принадлежност на данъкоплатеца, изисквайки от немюсюлманското население данък джизие и други данъци в по-голям размер. Всички немюсюлмани били лишавани от достъп до каквито и да е административни и управленчески длъжности. Немюсюлманското население не можело да участвува в армията. Шериатът обуславял юридическия приоритет на мюсюлманина. Съдебното свидетелство на трима немюсюлмани било невалидно пред обратното твърдение на един мюсюлманин. Чрез постулатите на ислямската религия османската феодална класа осигурявала господствуващото положение на един относително малък дял от населението и оправдавала всякакво насилие и гнет над поданиците немюсюлмани.
История на България. Т. ІV, Османско владичество ХV–ХVІІІ в. стр. 54–61

i ot tuk
Quote
българите и римския свят ІV

http://herodotus.blog.bg/history/2011/05/01/bylgarite-i-rimskiia-sviat-v.739290 (http://herodotus.blog.bg/history/2011/05/01/bylgarite-i-rimskiia-sviat-v.739290)
ТОВА ОСМАНСКОТО САМО ПРИСЪСТВИЕ ЛИ Е БИЛО ИЛИ ВСЕ ПАК Е РОБСТВО

Отговорът разбира се оставям на вас, а моята роля е да нахвърлям фактите, доколкото са ми известни. Като оставим настрана унищожаването на държавите на Балканския полуостров, първо трябва да отбележим  въздействието на ислямските канонични принципи, които делят хората на две групи - мюсюлмани (правоверни) и немюсюлмани (неверници). Първите са правоимащи, а вторите по волята на Аллах трябва да бъдат управлявани от мюсюлманите. На основата на теократичните повели на Корана са изградени отношенията между османската държава и немюсюлманското население. Точно по тези причини християните не могат да заемат  постове в държавния апарат.

Pozdravi.