Ако говорим за единични случаи съм съгласен. Всяка теория си има своите изключения. Познавам българи от Лудогорието, които говорят турски. Научили го само защото живеят сред такива. Познавам един от Шипково, Троянско, който не само че се научил да говори на турски, но и приел исляма но не отрича че е българин. Селдователно израза на Паисий "защо се срамите да се наречете българи" ще се тълкува по два начина. Първия ще е поради факта, че славяноговорящите до Възраждането не са се възприемали за българи (такивата по-вероятно да са били богомилите, тъй като те дълго преди османската империя са били гонени от българската аристокрация и църква), поради този факт и сред помаците това наименование не е разпространено и чуждо. Втория ще е, че се срамували да се нарекат българи. Ако приеме, че те се срамуфали от факта, то това ще да е под психологическото въздействие на гръцкото духовенство. Следователно по това време хората били привързани към църквата. и кой ще да е този, на който насила ще му се наложи исляма и няма скрито да е поклонник на кръста. Знам за един султански ферма от 22.01.1844 г., в който се забранява насилсвеното помюсюлманчване, тъй като не е било по убеждение и акта няма да е траен. Във фермана изрично се потвътждава факта, че тези насилствени действия не са били масови, а били единични случаи по време на османската власт.