Аз не отричам казаното, общият славянски произход е факт, както на православните така и на "еретиците", ако съдим от гледна точка на говора, който употребяваме. Но тук има и нещо друго, което малко или много отделя едната част от помаците от тази обща славянска маса и това е арменското в нея. Тъй като едната част от помаците били приели исляма павликяни, които от своя страна имали арменски произход, въпреки, че през този период те привличайки към себе си доста славяноезични се и поумешили. За това говорят и някой учени. Т. напр. Константин Иречек и Марин Дринов смятат, че антропологическият тип на павликяните е “армено-азиатски”. Л. Милетич отхвърля твърденията им като изхожда от личните си наблюдения при посещенията на някой павликянски села в Северна и Южна България, а освен това привежда езикови данни за връзката на павликянските говори с говорите на Родопите и потвърждава историческия факт, че католиците и помаците имат общ произход, намерил отражение в диалекта на езика, с който се различават от околните.
Тъй като павликяните, които били преселени на Балканите, са говорили арменски език. Приобщаването на павликяните към езика на мнозинството на територията на дн. България и на територията на дн. Македония е в различно време. Изследователят д-р Петър Голийски, на базата на редица езикови факти, твърди че окончателното деарменизиране на павликяните настъпва някъде около самия край на XV в. и в начало на XVI в., а на територията на дн. Македония към средата на XVII в. През втората половина на XX в, следи от арменския език в павликянския диалект, се установяват от доц. д-р Едуард Селян и д-р П. Голийски. Те разглеждат арменското етническо присъствие в българските земи от Средновековието на основата на допълнителни данни от диалектите и заключават, че антропонимите от арменски произход припокриват районите, населени с павликяни през XV – XVII в. В българската литературата се говори за павликянско наречие и павликянски говор. Според езиковеда Нено Неделчев обаче днес съществува цяла павликянска диалектна група, а не един павликянски говор. Тази павликянска диалектна група си има своя история и свое диалектно и говорно членение, което е резултат на продължителната разпокъсаност на павликянското население. Езикът, на дошлите по-рано и на дошлите по-късно павликяни, безспорно се е различавал, особено като се има предвид, че са ползвали не един западно-арменски диалект.