http://nikak.bg/?p=7134
- Г-н Динков, къде сте в момента?
- Извън България съм, преминавам по пътищата, по които някога са минали едни от нашите предци – хуните.
- Още с „Османо-римска империя, българи и тюрки” предизвикахте реакции заради тезата Ви, че българският народ оцелява в един изключително труден период благодарение на Османската империя. Някои хора се изказаха, че искате да поизчистите кървавите петна от миналото на Османската империя и да бъдете в крак с политическите ветрове в Азия. Вашият отговор на тези твърдения?
- Някои от моите твърдения са свързани единствено със съдбата на балканските българи, да ги наречем дунавски българи. В конкретния случай това няма общо със съдбата на всички българи – например волжките, кавказките, уралските и т.н. Дунавските българи са били в период на тотален разпад на държавността по същност и съдържание на това понятие, като отделните им държавици са съществували в условия на краен антагонизъм помежду им, включително и такъв на религиозна основа. Особено силно това личи в отношенията между католическото Видинско царство и православното Търновско – от една страна, както и между Търновското и Добруджанското деспотство (известно и като Карвунско) – от друга, чиято Карвунска църква е пряко подчинена на Константинопол и е напълно независима от Търновската патриаршия. Земите на разпадналата се вече българо-куманска държава (известна и като Втора българска държава на Балканите) са станали полуколониални територии спрямо Унгария, Сърбия, Източната римска империя и Венеция, когато не е „заместена” от Генуа в конкурентната борба в Черно море…Османската империя се създава едва след като към Османското емирство се включват земите на четирите български държавици (четвъртата е Велбъжд на драгашите). Преди това все още няма Османска империя. Фактически, именно балканските български земи представляват първото османско бейлербейство, наречено Румелия, т.е. Земя на римляните, Римляния, като в този смисъл балканските български земи са „сърцевината” на бъдещата империя… Столицата на османската държава още от 1365 г. е Одрин. Империята е основана от преки наследници на българския род Дуло в лицето на Кайъ боз-ок – една древна прабългарска община от Кавказ. Време е да осъзнаем, че българи е имало и има не единствено на Балканите, и тези българи са били и са все още активни участници в историята и еволюцията. Такива „небалкански българи” са били и тези от Кайъ, основали Османската империя. Именно това са и някои от акцентите в книгата ми „Османо-римска империя, българи и тюрки”. Време е да престанем да се чувстваме наследници на „роби”, защото никога не сме били „роби”. Напротив, Османската империя е създадена от кавказките българи от боз-ок Кайъ и представлява една от 16-те световни тюркски империи, в чието конструиране има активно и сериозно българско участие.
- Имало ли е и другаде българско участие?
- Също и в създаването на другите тюркски империи. Например Хунну и тази на „европейските” хуни са предимно български държавности. Крайно време е да си представим и да разберем, че, освен балкански българи, има още и много други българи. Книгата „Османо-римска империя, българи и тюрки” разкрива именно някои страни от древната ни история, както и тези от българското Средновековие на Балканите по време на държавния разпад през 14-и век, като акцент е също и това, че българи и турци не са исторически „враждебни народи”, а напротив – те са родствени и приятелски народи още от дълбоката Античност, защото имат общи еволюционни корени и обща история в продължение на хилядолетия. Това са факти, абсолютно доказани в световната историография, но в България бяха тенденциозно и политически изопачавани и манипулирани, особено по време на т. нар. социализъм.
- И в “Туран – от скитите и хуните до тюрките и българите” стигате до основния извод, че сме тюрки. Някои пак не са съгласни с Вас…
- Първо трябва да се разбере историко-политическото наименование тюрки. Стотици народи, две човешки раси и една подраса са били в отделни исторически периоди тюрки. Днес десетки народи, две раси и една подраса са също тюрки. Принадлежността към тюрките се определя преди всичко по език, обща история, художествена стилистика, митология, религия, символика, военна организация и т.н. Абсолютно доказани в световната историография са именно фактите, съответстващи на тези характеристики, които не само ни определят като тюрки, но и, вероятно, за първите тюрки, защото древният род Дуло е бил управленски и на Хунну в лицето на Мете хан – кръвен праотец на Атила и на самия основател на Дунавска България – Аспарух. Дори до днес волжките българи продължават да говорят на своя майчин огур-тюркски език, а това е именно езикът, говорен от хуните. Всички останали хипотези за български произход довеждат единствено до разделение на българите по света. Виждате какво става днес в Македония с т. нар. античен македонизъм. Ако дунавските българи възприемат, че са нещо друго, освен тюрки, би следвало да се разделим исторически и с волжките, и с кавказките българи, които никога не са поставяли под съмнение историческия си произход. Нима би било нормално балканските българи да се възприемат за древни македони, траки, славяни или иранци, а волжките и кавказките българи да продължават да бъдат тюрки, защото никога не са променяли историята и самоопределението си?! Е, когато не си променял историята и самоопределението си, тогава би следвало и да знаеш по-добре какъв си и откъде си.
