Здравей,павликянино!Добре си дошъл във форума ни!
Имаш право относно тракийското начало при помаците.Но как да го разбирам твърдението ти,че според теб не са мюсюлмани? Кои не са мюсюлмани - помаците или траките?
Има нещо относно помаците,което никой не иска да го признае или проумее - тяхната уникалност.Всеки се стреми да докаже,че сме българи.Но винаги липсва едно уточнение - кога точно се е зародило българското национално самосъзнание.
И защо твърдиш,че българщината е съхранена в Родопите?Това,което е съхранено в Родопите го е имало далеч преди да се заговори за българщина...
Караибрахим-не се знае дали е било така.Просто нищо не се знае.
Единственото сигурно е ,че съседите ни Гърците с най-голямо упорство и старание са унищожавали нашите исторически паметници и хроники през двата ни етапа на загуба на независимост.
И така смислово значение на думите 'Бълг'(булг,булк,балг,блъг,благ,) и балх(бълх,булх,бахл). Предвид на древния произход и на индоевропейския характер на населението на района на Хиндукуш и Балканите, най-логично е топонимът Балх и етнонима Булг да са с праиндо-европейски произход. Съществуват две пра-индоевропейски думи, близки по знакова и звукова стойност до имената, това са bherэg (бхеръг) и bhergho (бхергхо).
1) Думата bherэg (бхеръг) има две значения. Едното значение е 'бял', а другото значение е 'блестя, искря, светя с отразена светлина' с производни 'бляскав, искрящ'. Тези значения са близки до посоченото по-горе първо семантично гнездо (1). В древноирански източници се упоменава цар Спандийат, син на Виштаспа, който построил столица в град Балх, наречен «искрящия Бахл». Много градове са били наричани великолепни, блестящи, но в случая е напълно възможно самото име на града да означава точно това, т.е., град Балх да означава 'искрящ Бял град'. Смисълът на Зариаспа (утринна светлина) също се съгласува с такова обяснение.
Тук мога спокойно да спомена градовете наречени Бели основани по късно през хилядолетията от българите,с развитието на самият език до съвременният български.
Възможно е перлата на страната с хилядите градове(източник-Махабхарата) да е първоизточник на всички по късни градове,особено при миграцията Изток- Запад.
2) Думата bhergho означава 'планина'. От тази дума е произлязла думата 'berg' в езика на траките, означаваща "високо място, бряг, планина". При славяните тя е станала 'бряг', а при германските народи 'berg' - планина. При населението от района на Балх думата bhergho вероятно е преминала в 'балкан'- планина. Действително думи подобни на 'балкан' със значение на планина има и днес в района на Памир (2). Смисълът на думата bhergho също би могъл да бъде вложен в топонима Балх и да привнесе в етнонима българи етимологичен смисъл изразен с думи като "висок, голям, велик, планина" (второ семантично гнездо). Има исторически източници, в които етнонима българи е осмислен или преведен като планинци.
На индо-иранска почва сричката 'еr' в древните думи bherэg - 'бял, блестящ' и bhergho -'планина' очевидно е преминала в 'l', както например думата 'arian' се е превърнала в "алан" в името на аланите, племена родствени и съседни на прабългарите. На второ място, началното съчетание 'bh' в думите bherэg и bhergho вероятно се е произнасяло като 'bah'. Така, на индо-иранска почва двете праиндоевропейски думи са преминали в 'bahlэg' и 'bahlgho'от които произлиза наименованията Бахл/Балх и Бахлика/Балхика. Освен от прехода 'arian - alan', тази езикова трансформация се подкрепя също от появата на думата 'balkan'- планина от началната форма bhergho. В санскрит наставката '-ика' се е прикачвала към името на държави и племена (Персика - Персия, Лазика - Грузия). Наличието на двете форми Бахл/Балх и Бахлика/Балхика в езиците на различни народи от този район може да се обясни с това, че в първия случай звука 'h' идва от началната сричка 'bh', а в другия случай при отпаднало начално 'h' идва от заглъхване на звука 'g' в следващата сричка. Тази езикова нееднаквост се обяснява с етническата нехомогенност на района.
Възможно е в езика на част от населението на района звукът 'h' от началната сричка 'bh' изобщо да е отпаднал при което името на града и района става 'Blэg' (Блъг). Именно това древно население от района на Балх, което е произнасяло името на града като "Блъг" вероятно е дало ядрото на българите дошли по късно в Европа. Действително, в старобългарския език от епохата на първото българско царство, етнонима 'българи' е записван предимно като 'блъгари'. От друга страна, вижда се, че характерният за българския език звук 'ъ' в българския етноним се свързва с една изключително древна пра-индоевропейска дума "bаhlэg - бял, блестящ".
Ако хипотезата, че българския етноним идва от топонима град Балх (Бял град), за околните народи и за самите българи етнонима българи би трябвало да е носел смисъла на "бели, блестящи, високи хора".
С развитието на индоевропейският език до съвременният български език се минава през множество трансформации на думата Бял/Благ в редица нейни производни-благ(добър или сладък),булка,билка(лек).
Т.е. в резултат от дуалистичните вярвания на българите белият цвят се свързва с доброто и положителното,а черният със злото и отрицателното.Т.е. Ние сме бели-благи(добри),сладкото е благо(добро) и пр.
Така нашият етноним е обясним само с нашият език-Блъг-Ар >>Благ- добър,Ар- човек.
Интересното,че в съвременният българки език в пълна форма се е запазил само етнонима Бълг-Ар-Ин,докато изразите Овчар,Говедар и пр. се използват изключително в съкратена форма-пълната им форма Овчарин,говедарин,пъдарин вече е напълно изтоставена.
Известно ни е ,че "гръцките" народи идват на Балканският полуостров на два етапа от Иранското плато завладявайки намиращите се тук и дошли по-рано от тях индоевропейци-Пеласги(Белаги) дали името си и на самото море-Бяло,както и на полуостров Пелопонес.
Част от Белагите са и тракийското племе Пеони известни със своята столица Пела(Бела),станала по късно столица и на Филипова и Александрова Македония.
Т.е. с изключение на град Пела в Македония,градовете с термина Бял без изключение са доказано основани от българите и са наричани български градове.(тук трябва да спомена,че руснаците малко смотоляват за град Белгород в Южна Русия като защитават тезата,че е основан от Сарматите,но археологично строежите и артефактите са същите като строежите на българите в Крим,Молдова и Северна България-Плиска,Преслав и пр.).
И така единствено Ние наименуваме южното море като Бяло-остатък от името на Пеласгите(белагите),само ние наименуваме основаните от нас градове като Бели.
От друга страна често терминът Бял в българският фолклор се е използвал като неделима част от българин и този термин е характерен за всички фолклорни области на България-от Мизия до Бяло море,от Албания до Черно море.
Калинка бяла българка:
На бас се, холан, хванали
Стоян и турчин двамата –
да ядат агне печено,
да пият вино червено.
Който се първи напие,
най-милото да си изгуби:
турчин заложи кончето,
Стоян заложи булчето –
хубава бяла Калинка.
Три пъти слънце изгрява,
три пъти ничком залязва.
Стоян си вино изпива,
турчин си чаша надига
и под софра я излива.
Ех, че се Стоян понапи!
Тежка го дрямка налегна,
мътни си очи притвори,
сънят му снага пребори.
Турчин си дума Калинки:
„Калинке, бяла българко,
ти си на мене дарена –
Стоян си облог загуби.
Хайде със мене, невесто,
към мойте мермер сараи.”
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена.
Турчин Калинки думаше:
„Калинке, бяла българко,
събличай бяло българско,
обличай черно кадънско!”
Кога се Стоян събуди,
мигом потърси Калинка –
Калинка, първо венчило.
Не си е найдал булчето,
най го е чула майка му,
тежки му думи изрекла:
„Проклето да е пиянство!
Турчин отведе Калинка:
на тебе – жена покорна,
на мене – млада отмяна.”
Стоян през гора вървеше,
с меден си кавал свиреше
и си Калинка викаше.
Стигнал е дърво високо,
под дърво – вода студена.
Стоян от извор отпива,
в клоните – златна авлига,
авлига пее, говори:
„Стояне, луда гидийо!
Оттука мина Калинка –
турчин си конче яздеше,
тя си след него вървеше.
В излак лице си миеше,
руси си коси решеше.
Съблече бяло българско,
облече черно кадънско.
Очи й сълзи ронеха,
където сълзи капнеха,
синя тинтява цъфтеше.
Моми си цвете беряха
и го на китки връзваха;
момци им китки крадяха
и си ги в пазва туряха.
Проклет да бъдеш, Стояне,
дето заложи Калинка –
хубава бяла българка.”
Стоян се върло засрами,
подмина гора зелена,
достигна мермер сараи.
Зад тежки порти ковани
под клонест чинар на сянка
черна ханъма седеше,
мъжко си дете люляше
и си му песен пееше.
Ех, че се Стоян провикна:
„Кадъно, черна ханъмо,
къде е мойта Калинка,
Калинка – бяла българка?”
Кадъна плаче, говори:
„Стояне, либе Стояне,
Стояне, първо венчило!
Аз не съм, севдо, ханъма,
ханъма, черна кадъна,
а твойто булче Калинка.
Ти си ме, либе, продало
със мъжка рожба под сърце,
със черна мъка на сърце.
Турчин е моят стопанин –
ни слънце иска, ни месец,
а черни ми очи хубави.
Когато с чехли похлопам,
сърце му лудо разхлопвам.
Ни мен ще турчин заложи,
ни мойто клето детенце.”
Ех, че се Стоян разлюти!
Влязъл е в мермер сараи
и там си турчин намери,
на турчин глава отряза.
Калинка дума Стояну:
„Стояне, първа изгоро!
Не тръгвам с тебе, Стояне,
в облог си мене загубил!
Турчин заложи кончето,
ти си заложи булчето!
Ще мина гора зелена,
до мойто село ще стигна,
пред мама и тате ще падна –
с тях ще си чедо отчувам!”
Стоян си глава наведе,
хем върви Стоян, хем плаче –
където сълзи капнеха,
разделно биле никнеше.
Стояновата майчица
до пусто огнище седеше,
горчиви сълзи ронеше
и син си люто кълнеше:
„Проклет да бъдеш, Стояне!
Където седнеш и станеш,
майчина клетва да чуваш,
очи ти в земя да гледат,
сърце ти сухо да съхне,
дето заложи Калинка,
Калинка бяла българка,
с мъжко детенце под сърце!”Цар Мурат и Мара бяла българка:
Влязла е Мара в градина,
да бере цвята всякакви,
да бере цветя всякакви,
да вие китки шарени.
Цар Мурад в пътя минава,
той си на Мара думаше:
- Маро ле, бяла българко,
щяваш ли да ми пристанеш,
бяла кадъна да станеш,
турска царица да бъдеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да броиш?
Мара Мураде думаше:
- Мураде, ти друга вяро,
Мураде, ти турски царю,
аз имам стара майчица,
ще ида да я попитам -
ако ми мама позволи,
аз тогава ще ти пристана,
бяла кадъна ще стана.
Мара си мама думаше:
- Цар Мурад, мамо, що дума,
кани ме да му пристана,
бяла кадъна да стана.
Мама си Мара думаше:
- Не може, Маро, не бива,
български закон не дава,
вярата да си измениш.
Ако ти, Маро, хариже
половина от царството,
Едрене с Узун чаршия,
и "Султан Селим джамия",
и черквата "Света София",
тога ще да му пристанеш.
Мара Мураде думаше:
- Мама, Мураде, тъй каза,
ако на мене харижеш,
половината царство,
Едрене с Узун чаршия,
и "Султан Селим джамия",
и черква "Света София" -
тогаз ще да ти пристана.
Цар Мурад Мару думаше:
- Сичко ти, Маро, харизвам,
половината царство,
Едрене с Узун чаршия,
и "Султан Селим джамия",
сал черквата "Света София",
сал нея, Маро, не давам,
че тя ми, Маро остана,
от дядо, Маро, мераза,
и той ме, Маро, прокълна,
щом като нея изгубя,
от света да се изгубя.Песента Цар Мурат и Мара бяла българка в различните фолклорни региони:
http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/content.htmБели българки:
http://www.youtube.com/watch?v=bCQmjk9MX-M Бела съм бела юначе:
http://www.youtube.com/watch?v=P6uDxMEg7o8Бяла Яна:
http://www.youtube.com/watch?v=BlCKvhbOF-8И т.н. стотици фолкорни песни свързващи българите с белият цвят.
Т.е. Тезата ми,е че съвременната българска народност се формира от два семантично близки народа произлизащи от един ареал,но достигнали до Балканският полуостров по различно време.А именно Белагите(траките) и Булгарите(ариани) говорещи на близки диалекти и използващи един етноним- бял/блъг(добър,блестящ).
Това свързване на Българи и Пеласги правят много стари 'византийски' автори-През 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че .,
"българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав.....българите обединили своето отечество, съласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
ИЛИ
Йоан Цеца -в своето „Хилиади” от 11 век:
“А пеонците са българи. Не вярвай на глупаците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях.
Те (глупаците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара."ИЛИ
На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф
'Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus'- "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят"-космографът посочва, че това сведение му е казано от хроникът гота Йордан(6 век) 
И пр.
Поздрави.
