Здравей Рахмие,
Това което препоръчваш, търпение и разбиране, е решението не само на този проблем, а и на всички други, включително най-световните. Търпението ти дава времето да изучиш проблема, тъй като изучаването не става бързо, особено ако задачата е със звездичка (*). Наградата е че започваш да го разбираш и върху това разбиране вече по-лесно се търси решение, много по-лесно отколкото ако нищо не разбираш от проблема.
Но пък за възмущението, мнението не ми е толкова положително. Учителката също се е възмутила и виж какъв е резултата. Виж как и Ади, по-горе се възмущава на панелната си учителка, вместо да се опита да я разбере или пък да се радва на триетажната си къща и да не и обръща внимание.
До Метка,
Когато прочетох какво си написал най-първо:
"Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история." –
Затова цитирах малко повече информация за случая.
Не оправдавам, това което е направила учителката, макар системата тотално да се обърна срещу учителите.
От моя опит с учителите сега си спомням за две насилия. Първото беше по физическо. Учителят Попов имаше система на бой едновремено по главата и по задните части. Никога до тогава и след това не съм виждал такова нещо. Това изискваше доста усилия от негова страна, а беше пред пенсиониране. Същият обаче казваше, че освен за способности той пише оценки и за старание и така пълни деца имаха шестици по физическо. След пенсионирането му дойде един друг, който не биеше, а само си стоеше на стола и записваше "постиженията" и същите тези деца увяхнаха, защото колкото и да се стараеха не можеха да додрапат и за тройка, съгласно норматива.
Другото "насилие" бе спрямо мен. Учителката ни по математика в 5 клас ни записа насила мен с още 5 деца в кръжок по математика. За мен беше определено насила, за другите не знам. Естествено след първите няколко занятия се самоотлъчих в полза на футбола, който се играеше в двора на училището. При учителката обаче постъпи обратна информация за отсъстващите и тя естествено прояви насилие като ме заплаши, но не ме би. Станах редовен и някои от занятията ми бяха интересни, макар че нямаха нищо общо с изучаваното в училище. Следващата година учителката я преместиха и не след дълго и аз спрях с кръжока, но не и с футбола. Бях забравил за всичко това, когато на олимпиадата по математика в края на седми клас се паднаха подобно задачи на тези, които изучавахме в кръжока в 5 клас. Всички други около мен ги гледаха и проклинаха, плюс казваха че не е честно, след като не сме ги изучавали в училище. Аз пък благодарях на учителката си, че два пъти "насила" ме накара да ходя на този кръжок. Сега си мисля, че е малко странно, че тя пък се казваше Попова.
Това също ми даде повод да се замисля, че нещата в живота са прекалено сложни и че не трябва да бързаме с оценките, докато не ги разберем или поне получим повече информация.