ЮЙЪЭФХПРЛБ
ТЪРГОВИЯТА ПОРЕДНИЯ НАЧИН НА ЗАСЕЛВАНЕ НА АРАБИТЕ НА Б БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Друг начин на заселване на арабите на полуострова е търговията.Търговците муслимани имали свои колони по големите пазари на империята.Те имали свободен достъп до големите търговски центрове като Константинопол и Солун,а били свободни да пътуват и в останалите градове на Византия-Охрид,Димотика,Адрианопол и всички останали.През Балканския полуостров минавал пътя на коприната,арабите продавали благовония и други стоки.Набавяли също необходимите им стоки и посредством своите кервани и търговски кораби ги превозвали из арабския свят.Но ето каква информация ни дават историческите извори за тяхното участие в търговията на Византия: - „История на Византия” – Д.Ангелов стр.197,198 и стр.200,201:”Главен център на външната търговия през 9-10 век продължавал да бъде Константинопол.Хазари,руси,евреи,българи,сирийци,италианци,араби се стичали там,за да продават своите стоки и да получават предмети,изработени от местните занаятчии или докарани от други места.Хазарите внасяли от север кожи,пурпур,пипер,Русите други скъпи кожи,восък и пр.Сирийците и арабите докарвали южни плодове,ароматични растения,оръжия и пр.Особено оживена търговия вършели евреите.Наред с Цариград важен търговски център през 9-10 век бил Солун.Там ставал голям панаир на 8 ноември(празника на Димитър Солунски,покровителя на града).На него се събирали търговци от различни страни и народи – от България,Киевска русия,Гърция,Италия, Испания,Франкската държава,Египет.Други търговски центрове били градовете в Източна Тракия:Одрин,Силиврия,Родосто и пр.На адриатическото крайбрегие пряка връзка с Италия поддържали Корфу и Дирахимо(Драч).В Егейско море важна роля в транзитната търговия играел остров Родос,а след 966 година и остров Крит.Своеобразието на византийската структура се състояло в съчетанието на домашното стопанство с производството за пазара,а съчетанието на промишлени градски центрове,в което било високо развито занаятчийството и търговията,със земеделските области във вътрешността на империята,изостанали назад в търговско отношение и населени често с племена,неизживели още родово-племенните отношения.Цариград,със своето многобройно население,си останал център на разменната търговия прец това време. Европейският търговец Вениамин Туделски,който посетил Цариград през 12 век,по времето когато Византия загубила вече монпола си,казал в своето описание за града: „Тук идват търговци от различен произход:От Вавилон,Шинар,Персия,Индия,Египет, Ханаан,Русия,Унгария,от страната на печенезите и хазарите,от Лангобардия и Испания.
Това е търговски град и от всички страни по моретата и по суша тук идват търговци и не съществува друг подабен нему град в света,с изключение на Багдад – великия град на исляма.Несметните богатства,които се стичат в този град от всяка държава,от всяко място и всеки град,надминават всяко въображение и надхвърлят целия свят”.
„Значението на Цариград като център на тогавашната световна търговия проличава от опстоятелството,че 10 век изворите говорят за цели търговски колонии на чужденци в Цариград.Хазари,руси,евреи,българи,италианци,араби и сирийци.Търговията с българите, които доставяли на Византия мед,лен и платнени тъкани,срещу разрешението за изнасяне на по-долнокачествени коприни и сирийски материи,тя била толкова оживена, че през 896 г. се стигнало до война,след като интригите на византийските спекуланти, заграбили търговията с българите,довели до пренасянето на българскоко тържище в Солун и до облагането на българските стоки с по-високи мита.Голям търговски и промишлен център в европейската част на империята бил Тесалоники(Солун,Салоники). Тук имало многобройни работилници за обработка на мед,желязо и олово за производство на стъклени ицделия.Солун се славел със своя знаменития панаир,ярко и живо изобразен на знаменитите панаири в Шампан.На този панаир,който ставал през м. октомври се събирали търговци от различни страни и народи.Тук в дълги редици палатки, разположени зад града,се излагали стоки от България,Скития,Иберия,Гърция,Пелопонес,Италия,ГалияГермания,Испания и Египет. Стоките от Понта отивали най-напред по море в Цариград а от там на кервани се отправяли за Солун. Освен това Солун бил и най-голям център за транзитна търговия от Италия и Византия.Центрове на коприненото производство били Пелопонес и Тиван.Житието на Никон Метаноит показва,че 10 век в Спарта съществувала значителна еврейска община,чиито членове били особено изкусни майстори в изработката на копринени тъкани.Диалогът „Тимарион” говори за изключителното място,което заемали на солунския панаир копринените изделия.Византийските извори възхваляват прозрачността,блясъка и съвършенството на тиванските копринени тъкани.През 10 век – Спарта изнасяла тиванските копринени тъкани и кавьори за Италия. Търговски центрове в вевропейските византийски провинции били още и Дурецо,Корфу,Абидос,Родос,Адрианопол и Селимврия.За малозитските градове имаме по-слаби сведения,несъмнено е обаче,както свидетелствуват и многобройните находки от моливдовули(оловни печати) на митнически чиновници,че в азиатсиките теми по-важни търговски центрове били Трапезунд,Антиохия,Мамистра,Адана,Тарс,Аталия,Хиос и Фокея. В 15 век и венецианците се стремели да добият правото да си основат свои фактории”.
Както видяхме на Балканския полуостров,и въобще по цялата византийска територия съществувало голямо движение на различни племена и народи.Освен това арабите,които владеели цялото Средиземно море близо половин век и били съседи на византийците по цялата южна и източна граница,имали свободен достъп до техните известни пазари,а чрез пазарите и до местните племена и народи.А като се има впредвид че до навлизането на османските турци в началото на юг от Стара планина,а по-късно на юг от р.Марица е византийска територия и е нормално да приемем че културата на юг от Марица е навлизала от юг,главно по теченията на реките Марица,Места и Вардар и директно откъм Средиземно и Адриатическо море,както вече видяхме.
Чрез муслиманите търговци местните муслимани поддържали връзка с тогавашгните центрове на исляма.От търговците и другите пътници,пътуващи да разпространяват исляма,те преписвали на ръка съществуващите книги за изучаване на ислямската религия и другите науки,които до „ренесанса” в западна европа били най-добре развити сред муслиманите в Багдад,Нишапур,Бухара,Саларканд,Кайро а и в Андалусия и Кордовския халифат.Голяма част от търговците вземели жени от местните племена и народи.През Балканския полуостров минавал и пътя на коприната,както видяхме в посочения по-горе цитат.Той започвал от източна Азия и през Константинопол и Солун стигал до Сараево и Дубровник.
В книгата на Али Дувани на персийски език „Учени и мъже носещи името на Босна и Херцеговина” на стр. 11 четем:Босна и Херцеговина от много отдавна имала културни връзки с Иран и град Сараево,хпез който минавал пътя на коприната и стигал до град Дубровник,който бил края на този път.Сараево още преди исляма е бил във връзка с Персия и персийски търговци пътували до този град и обратно,когато за първи път Босна и Херцеговина заедно с Албания били превзети от фатимитите,които успели там да създадат своя държава макар и за кратко време.По-късно Босна и Херцеговина,както и Албания били превзети от Османските турци,след което връзките с иранците продължили. Първата личност,която управлявала там макар и от името на османците бил Кази Хайсери Бег,който бил персиец”.
По-нататък се споменава че: „Персия имала отдавнашни културни връзки с босненския народ и че персийският език и поети били познати там.Например покрай джамиятя на Кази Хайсери Бег има ресторант,който представлявал керван сарай в миналото,Този керван сарай бил място за отсядане на пътуващи търговци,които идвали от близкия и далечния изток.В тази част са написани стиховете на персийските поети: Хафез,Саади,Мауляви,шейх Аттар.Те били познати от стотици години на босненския народ”.
Обикновенно муслиманите са търгували със сол,оръжие,благовония,южни плодове а унгарския двор са ковали монети.А така наречените „егупти” са ковали оръжие за войската и са от египетските фатимити докарани от Византия –„Родопи”-стр.86,87. ”В село Долни Петровци днешна Сърбия са намерени девет златни монети от времето н
а Аббасидските халифи, ковани през 136 до172 година по хиджри или от 753 до 809 година от н.е.Те се намират в археологическия музей в Загреб а са детайлно описани в музея във г.Весник.- Али Дувани стр.75 от книгата „Ислям и муслимани в Хърватско” .
НАПАДЕНИЯ НА АРАБИТЕ СРЕЩУ БАЛКАНСКИТЕ ВЛАДЕНИЯ НА ВИЗАНТИЯ И ВРЪЗКИТЕ ИМ С МЕСТНИТЕ ПЛЕМЕНА И НАРОДИ
Освен търговски и културни връзки между муслиманите,които в продължение на четири века се разпореждали в Средиземно,Егейско и Адриатическо море и муслиманите,живеещи на полуострова съществували и военни.Тези връзки започнали още по време на омеядския халиф Моавия.Както видяхме от цитата по-горе през
673-674 година,след като императора Констант е разбит от арабите в Срекиземно море и остров Крит е превърнат във военна база от тях,в продължение на четири години всяко лято се изправяли срещу стените на Констатинопол и навлизали в Тракия.
През 717 г.,както видяхме Маслама е в продължение на цяла година,а според някои историци около три години е пред стените на Цариград.Неговата 80-хилядна войска е разбита,а според някои извори повечето от неговите 1900 кораба били опожарени.
Но тези нападения оставили своите следи,поради,глада,епидемиите,студа част от войската му,според нас около 30000 потърсили спасение сред местните племена и народи и най-вече сред най- южните племена,предимно славяни и траки,които били езичници и също били врагове на Византия.В посочения по-горе цитат от Табари арабите получили заповед дт халифа Сюлейман да останат и да не се връщат без да са превзели Константинопол.Арабите според него си построили дървени къщи и посяли по два мода жито,които карали на конете си,за да не разчитат на провизии от Шам и Багдад.
Според ибн Батута пък Маслама имал своя крепост на брега на река в подножието на планина,според нас на река Марица.Това наше твърдение се подкрепя и от Левченко в неговата „История на Византия” на стр.163: „Първият представител на исаврийската династия,Лъв-3(717-749),произхождащ от новите слоеве на малоазийската военна аристокрация,бивш стратег на темата Анатолик,поел властта в момент,когато Византия била изправена пред голяма външна опасност.В първата година от управлението му 80-хилядна арабска войска под началството на Маслама един от най – известните вождове на исляма,прехвърлила Хелеспонт и се явила под стените на Цариград.Скоро след това пристигнала и огромна арабска флота от Египет и Сирия.Цариград бил обсаден по суша и по море,като обсадата продължила повече от година(август 717-август 718 година).Но и този трети опит на арабите да щурмуват Цариград претърпял пълен неуспех.Гръцкият огън,измяната на част от екипажа на арабската флот а набрана из срената на Египетските християни,суровата зима и нападението на българите заставили Маслама да се оттегли след дванадесет месечна обсада.При тази обсада арабите загубили ,според преувеличените сведения на съвременниците 150 хиляди убити,а от тяхната огромна флота,състояща се от 1800 кораба,оцелели само 10.Във всеки случай,неуспешният край на тази обсада бил страшна катастрофа за арабите и със съдбоносни последици за Изтока.Той нанесъл тежък удар върху престижа на Омайядите.Лъв -3 напротив византийците славели като спасител на империята”.
Според арабските историци обаче Лъв-3 идва на власт с помоща на арабите,като техен съюзник,но като виждат това византийците го канят да стане император,но преди да стане император той имал много добри отношения с арабите и може би е бил повлиян от тях за иконоборческия процес по късно.Предлагаме още няколко цитата подкрепящи нашите твърдения за превъзходството на арабите в Средиземно,Егейско и Адриатиско морета,както и за връзките на южните славянски и други племена с тях – „История на Византия”-Левченко от стр.213 на татък: „Но вниманието на византийската империя към Италия било винаги отклонявано от арабите,а на Балканския полуостров.Арабите и българите оставали в края на 9 и началото н а 10 век все още опасни врагове на империята,особено западните,които завладели Сицилия и Крит,опустошавали островите в Егейско море и Крайбрежието и с това парализирали търговията в източната част на Средиземло море”.
„За да подчини и обезоръжи варварите,окръжаващи империята,Византия използувала като най-силно оръжие християнската пропаганда,която трябвало да превърне опасните врагове в приятели,васали и поданици,империятя насъсквала варварските племена едно срещу друго,подкупвала управляващите върхушки у най-опаснете врагове,използувала и въоръжена сила”.”Гланото внимание на Византия било насочено към малоазийските и балканските съседи,сицилийските и критските араби,но от погледа на византийската дипломация не се изплъзвали и племената населяващи областта между Карпатите и Каспийско море.Център на византийската система за поддържане на политическото равновесие през 10 век бил съюзът с печенезите”.
“Голяма част от Сицилия била завладяна от северноафриканските араби.Не по-добро било положението на Византия и в Южна Италия.Макар че в средата на 9 век арабските завоевания там не съставлявали още големи компактни територии,все пак византийското влияние почти изчезнало и на помощ на южноиталианските градове на два пъти се явявал западният император Людовик-2”.
„Крайно болезнено почувствувала империята загубата на остров Крит,който се превърнал в гнездо на арабските пирати”.
„През 60-те години на 9 век илирийските славяни,застрашени от арабите,се обърнали за помощ към Византия.Тук византийското влияние било през 8 век и първата половина на 9 век почти съвършенно изчезнало и не само сърби и хървати започнали да гледат на себе си като на независими от източната империя,но и римските градове в Далмация,каточели забравили за правата на византийския император.В 867-868 година Византия оказала помощ на далматиннските градове и те били длъжни да признаят отново суверенитета на империята.Същото сторили и независимите славянски племена,които населявали Далмация.Според сведения Константин Багрянородни част от хърватите и сърбите приели християнството от Византия и по този начин влезли в сверата на църковното и политическо византийско влияние”.
„Загубата на Сиракуза през 878 година,който арабите завладели с щурм провалила завоевателните планове на Василий.Гибелта на Сиракуза предопределила загубата на Сицилия.Кипър паднал отново в ръцете на арабите”.
„През това време арабските пирати безпрепятствено се разпореждали в Егейско море: В 880 г.те ограбили остров Самос,в 902 година разрушили града Димитриада в Тесалия,в 904 година превзели и разграбили Аталия в Мала Азия и Солун на Балканския полуостров,като отвели огромно множество пленници.На запад Византия загубила окончателно при Лъв-6 Сицилия”.
„За да възтанови византийското господство по море,Лъв-6 събрал с помоща на огромни средства голяма морска флота,състояща се от 102 Дромона,75 Памфили с 34 хиляди гребци,7 хиляди войници,700 руси и 5 хиляди мардаити.Тази флота,обаче претърпяла в 911 година пълно поражение в битката с арабите при остров Самос”.
„Византийците разгромили напълно в 924 година флотата на арабските пирати,след което морската опасност може да се счита изобщо за напълно ликвидирана.Едновременно с това на източната граница в Мала Азия Византия взела постепенно надмощие в борбата с арабите.Разширяването на Византийските малоазийски
граници се улеснявало от разлагането на Багдадския халифат,който се разпаднал на редица незавивисими,враждебни едно на друго феодални владения.Доместникът на Лакапин,Куркуас успял в двадесет годишна упорита борба да разшири значително владенията на империята на изток”.
„История на Византия”- 2 част- Димитър Ангелов-стр.50-58.
„Още през първите години на своето царуване Василий имал трудни външнополитически задачи.Голяма заплаха за Византия представлявали арабите в Сицилия,които вършели чести набези по далматинското и албанското крайбрежие. През 866 година още преди Василий да седне на пристола,арабите заели гр.Которо(Котор),а на следващата година бил обсаден Рагуза(Дубровник),Василий се отзовал на молбите за помощ и изпратил на дубровничаните силна флота начело с пълководеца Никита Ориф.Арабите били принудени да се оттеглят.Намесата на Византия укрепила неиното влияние в градовете по адриатическото крайбрижие и по-специално в Далмация.Наскоро след тези събития била създадена в тази област една нова тема Далмация,която включвала местните градове и някои острови в Адриатическо море.Градовете в тази тема имали вътрешно самоуправление,но били длъжни да плащат една малка сума на пращания от Цариград стратег.Освен по адриатическото крайбрежие сблъсквания с арабите имало и в Сицилия,и Южна Италия.
През 866 година арабите завладели град Бари(византийската крепост в полуостров Карабрия),а през 879 в ръцете на арабите паднал остров Малта.Натискът на арабите в Егейско и Средиземно море,който бил спрян за известно време след победите на Никита Ориф и Насър,отново се усилил в края на 9 век.Като използували за главна база Крит,арабите предприели нови пиратски нападения.Опустошени били островите Самос и Лемос,разорен бил тесалийският град Димитриада(през 902 година).Начело на арабската флота стоял един гръцки ренегат Лъв Триполитански.През 904 година арабите нападнали и опустошили гр.Аталия в Мала Азия,а по-късно с многобройни кораби се отправили срещу Солун,вторият по значение град в империята на Балканскоя полуостров.Солун паднал след тридневна обсада,ръководена от Лъв Триполитански,в ръцете на нашествениците,които извършили страшни грабежи и след това напуснали града.Много жители загинали,а около22 000 били пленени и откарани в робство.Между тях се намирал и един духовник,Йоан Каминиат,който ни е оставил подробно изложение на драматичните събития.Пленниците били отведени най-напред в Крит,а от там изпратени в Триполи(в Сирия) и в Тарсус(в Киликия).Мнозина от тях били разменени в Тарсус с арабски пленници и така могли да се завърнат в родните си места.Пиратските действия на арабите по море нанесли сериозни щети на византийската презморска търговия,която станала твърде рискована и опасна.Разтревожени от събитията,цариградските управници се опитали да преминат към контраудар и да се справят с непрестанните грабителски набези.Организирана била голяма морска експедиция начело с пълководеца Химерий.Отпърво византийците имали успех и през 910 година завзели остров Кипър.Две години по-късно били предприети действия срещу Крит,които не донесли желания резултат.Нещо повече,навръщане византийските кораби били нападнати неочаквано от Флотилията на Лъв Триполитански,комуто помагал и един друг византийски ренегат-Дамян.Химерий претърпял страшно поръжение и почти всичките му кораби били унищожени(пролетта на 912 година).Неуспешно се развивали събитията за Византия и в Мала Азия.Там арабите започнали да упражняват силен натиск върху Киликия.Голяма злополука постигнала византийците в Сицилия,завзет бил гр.Регион,а през 902 година арабите завзели и крепостта Таврониум.С това островът паднал изцяло в техни ръце.Загубата на Сицилия била особено чувствителна,тъй като тя била важна житница за империята и специално за столицата”.
Както виждаме съществували са множество известни и неизвестни опити за преговори и съюзи между арабите и балканските владетели,племена и народи.Освен това правели и множество опити за проникване в Тракия българските владетели влизали в преговори с арабите срищу Византия,византийските императори влизали в преговори с арабите срещу българите:”Подготавката за удар срещу Цариград била продължена още по-усилено.Българският владетел влязъл в преговори с халифа на африканските араби Ал Махди и го убедил да нападнат заедно византийската сторица-арабите с флотата а българите със сухопътна войска.Уговорено било след превземането на Цариград градът да остане в ръцете на българите а на арабите на се даде половината от плячката, заграбена в него.По щастлив случай цариградското правителство узнало обаче за водените преговори и с щедри подаръци и обещания отклонило Ал Махди от съюза му със Симеон”. „История на Византия”- втори том стр-67-Д.Ангелов.Арабите освен че можели безпрепятствено да навлизат на полуострова,имали и възможността да оказват всякакъв натиск на Византия,те разпространявали ислямската култура на балканите особено сред южните славяни и траки,които били езичници.Освен културни местните племена и народи осъществявали и военни връзки с арабите.Южните славяни през 807 година влизат в съюз с арабите и превземат град Патрас:”Когато управлявал византийският император Никофор,славяните от пелопонеската тема замислили да възтанат.Те най-напред опустошили жилищата на съседните гърци и се отдали на грабеж,след това,като нападнали също жителите на града Патрас,завзели равнината пред градските стени и обсадили града в съюз с африканските сарацини.След като минало много време,обсадените в крепостта решили да почнат преговори,но искали най-напред да получат уверения,че ще бъдат оставени в безопастност после да предадат града на славяните”.- „Истороя на Византия”-Д.Ангелов – стр.66
Възтанието на Тома славянина също е показателно за връзките на славяните езичници с арабите,то било подкрепено от тях и неговоте съюзници се пръснали кой където намери т.е. на Балканския полуостров.Това се вижда от следния цитат:
„Не останал никой непривлечен било към източната,било към западната войска,нито от придошлите племена,нито от туземните,нито от съседните нито от целите племена, които в различно време се стичали при него,едни по суша,други по море,доверили му се като на нов Ксеркс,между своите единоверци.Затова всички войски заедно със стратезите си решили да се присъединят към него.Само Оливиян,който бил стратег на армениактите,доверен на неговата мъдрост, и Катакила,стратег на Опсикион,останали на страната на император Михаил.Гражданската война между съплеменниците се разраснала до толкова,че и сарацините почнали безнаказано да окупират и ограбват всички острови и области и всицяло щели да ги превземат,ако после не ги възвърнал без съпротива поради голямата си слава.Като разбирал това той се опитвал да влезе в сношение с тях,така изкусно примамвайки ги,че успял да им предложи тава,което те искали и желаели,омаяни от многобройната му военна сила.Той изпратил при тях пратеници да искат мир или по-скоро съюз,щом се съгласят да помагат на възтанниците срещу императора.Той сключил договор за мир с агаряните със знанието на техния вожд,увенчал се с императорската корона от антиохийския патриарх Иоб,после с индите,египтяните,асирийците,мидийците,аббасите,зихите,иберите,кабирите,славяните, хуните,ванддалите,гетите и всички,които споделят безчестието на Манес,лазите, аланите,халдите,армените и всякакви други народи.Той събрал голяма многоезична войска и като я възглавил,подчинил на своята воля целия Изток,най-после наближил Тракия и се опитал да превземе Византион с добре въоръжени конници и пехотинци, обучени в хвърляне на камъни,също прашкари и подкрепен от многобройни лековъоръжени пехотинци,освен това и с немалко обсадни машини с технически съоръжения.С тях той атакувал от към суша града многократно,но безуспешно и бил отблъснат щом Теофил,син на импепатора,връхлетял върху тях и ги страшно разбил,а също и като внезапно насреща им излязъл баща му Михаил със собствените си войски.
Избягвайки от наказанието за прелюбодеянието,което се опитал да извърши но в действителност не извършил,Тома избягял в Сирия.Най-напред той се отрекъл от верността си към Христа и останал там продължително време,около 25 години,и си създал лъжлива слава,представящ се за Константин,син на Лъв и Ирина.Този Константин поради порочността на нравити си бил лишен от зрение,и от погледа на хората.Трупът му бил поставен тогава в някакъв ковчег в някоя от църквите на императорския град.Но този негодник,като живял сред сарацините,ги примамил с големи обещания,че ще принуди ромейската държава да им плаща данък,ако му дадат достатъчно пари и войска,подходяща за такава работа.Щом поради получаванито на това,което желаел,той веднага потеглил срещу ромеите.Заради големината на предприятието осиновил някакво човече –полуварварин,отличаващ се с душевно нищожество и безумие,освен това с телесна грозота и хпачее.Заповядал да го наричат Константин и като му предал част от сарацинската войска,нападнал ромейската държава.Много от неговите хора били убити или изгорени,а останалите се пръснали кой където може”.- „Подбрани извори от историята на Византия”- Д.Ангелов стр.80,81,82 и 84.
Както видяхме Тома се отрича от „верността” към Христа т.е. приема исляма при сарацините,а арабите подкрепят славяните при превземането на град Патрас,много преди това около тридесет хиляди славяни,изселени от Византия в Мала Азия преминават на страната на арабите,т.е. приемат исляма.Арабските пленници и войници са заселени в пустеещите земи предимно сред славяни,траки и гърци.До средата и дори до края на 9 –ти век славяните и траките са все още езичници,та дори и българите почти до края на 9-ти век също са езичници,макар че в 865 година,българските ханове приемат християнството за държавна религия,до тогава те също са езичници.До тогава обаче ислямската религия вече била силно развита най-вече на византийска територия, а съществуват наченки на и на българска територия.В арабските извори славяните са наречени) صقلبه( (сакалаба) или(صققلی) (сакали).В 8-ми,9-ти век вече има доста слаляни муслимани.