ВОЕННОПЛЕННИЧЕСТВОТО
– НАЙ – РАЗПРОСТРАНЕНИЯТ НАЧИН НА ЗАСЕЛВАНЕ
НА МУСЛИМАНИТЕ ВЪВ ВИЗАНТИЯ
В следствие на многобройните войни между византийци и араби,много араби били пленени от страна на Византия.Пленниците муслимани били заселвани предимно в пустеещите земи,тъй като в следствие на многобройните войни и опустошителните нашествия на славяните голяма част от балканските земи на Византия през 7-10 век останали пусти.Планината Родопи,която е съседна на Тракия явно се е оказала най благоприятна територия за тази дейност по няколко причини:
Първо планината е представлявала стратегическа погранична област с множество византийски крепости,а се знае че робите и пленниците били използвани за строителство и поправка на тези крепости,а също така в строителството на мостове и крепости
Второ,планината притежава рудни богатства,които били разработвани още през тракийско и римо-византийската епоха,на някои места са известни ковашки работилници от онези времена в които се произвеждали оръжия за войската и се добивало олово,използвано за направата на оловни печати и др.Тогава били докарани и майстори ковачи от Египет а и арабите от другите области на халифата също се славели със своето майсторство в производството на оръжия и обработката на метали,дори в леенето на монети.
Трето пленниците които постепенно се освобождавали от робство,заедно със свободните муслимани получавали простор за развитие на животновъдството,което е техен традиционен занаят още от преди заселването.Ето как са потвърдени тези наши твърдения в историческите извори – „История на Византия” – Д.Ангелов стр.271 -272:
„През 746 година Константин,син на Лъв,тръгнал от императорската резиденция начело на огромна и тежко въоръжена войска и насочил своя път към страната каринска и града Теодосиопол.Като превзел града, той заповядал незабавно да разрушат градските Укрепления.Като открил съкровищницата,той я взел със себе си.Той преселил в Гърция също цялата войска на града и даже жителите от сарацините и целите им семеиства.Много от жителите на града молели императора да отхвърлят измаилското (арабско) иго и да тръгнат с него.Като получили позволение,те стегнали своите имущества и се отправили на път,уповайски се на силата на кръста господен и възлагайки надежда на силата на императора.По такъв начин,като напуснали,родината,те преминали на страната на благочестивия император”.
„През 746 год. Константин Пети предприел нов поход Северна Сирия и завладял Германикия роден град на баща му.В ръцете му попаднали голям брой пленници предимно монофизити,които преселил в Тракия край българската граница за да служат като стратиоти.На следната година византийците нанесли голямо поражение на арабската флота при остров Кипър.Константин Пети предприел нов поход в Армения и Месопотамия.Били превзети крепостите Теодосиопол и Мелитене.И сега, били докарани многобройни пленници в Тракия по протежение набългаро-византийската граница.Преселването на арменски и сирийски колонисти в Тракия било насочено срещу българите,с които Византия имала сравнително добри отношения по силата на договора от 716 год”.
„Повод за война с българите било обстоятелството,че византийския император започнал да строи по българската граница в Тракия крепости в които поселил пленените сирийци и арменци през 755 год.”.
„По време на краткото царуване на Лъв Четвърти продължила борбата с арабите на Изток.Византийците имали нови успехи и нанесли голямо поражение на арабската войска през 778 год. при Германикия.При действията в Сирия били пленени голям брой местни жители,които императорът следвайки предишната политика колонизирал в Тракия”.
„Значително приложение на робския труд в селското стопанство във Византия през 9-10 век се обяснява с това че през този период византийците водели успешни войни с Арабския халифат и докарали голям брой хора,които били превърнати в роби”.
От посочените по горе цитати се разбират няколко неща:
Византия води най-малко три вековна политика на заселване на пленници по границите с България в Тракия и на запад по течението на река Аксиос(Вардар).
В Тракия са докарани арабски войни сарацини заедно със семействата си.
Били преселени сто хиляди араби –хашашини и хурмиевци във Византия,тъй като се бунтували срещу аббасидската династия и били подкрепяни от византийците.
Арабите били заселени в Тракия по протежение на византийско българската граница,т.е. на юг от р.Марица,която граничи с Родопите и тема Ахридос в Източните Родопи,която получава своето наименование от арабите-агаряни –ахрене,които я населяват.
Муслиманите араби били използувани за военни действия срещу славяните и били толкова много че отблъснали славяните,които византийската войска немогла да отблъсне при нападението им срещу Константинопол.
Повечето от тези пленници били разбира се муслимани, тъй като звучи нелогично в многобройните войни срещу арабите да са пленявани само християни,но имало и такива предимно монофизити и павликяни,които били еретици и жестоко преследвани от официалната църква във Византия.Според нас обаче те били представители на първичното християнство,т.е.по-близо до истинското християнско учение на Иса(А)-Иисус,не на подправеното от византийската власт държавно християнство. Чрез следващия цитат можем да добием представа от къде идват робите къде били заселвани и как били използвани – „История на Византия”- Д.Ангелов стр.15-16 втора част:
„Освен феодално зависими селяни във владенията на едрите светски и църковни поземлени собственици през 9 – 10 век,имало и известен брой роби.Така например роби използувала в своите големи домени в Пелопонес в края на 9 век една богата аристократка по име Даниелида.За робите като работна ръка в едрото имение(проастрий) става дума в „Ръководството за събиране на данъците”.С помощта на такива роби,от които съставяли въоръжени отряди,действували динатите,за да навлизат в чужди територии и да турят ръка на имотите на селската община.Едно известие за това се съдържа в новелата на Роман Лакапин от 934 год. Може да се предположи че роби в селското стопанство използували не само едрите земевладелци,но и богатите църкви и манастири.Значителното приложение на робския труд в селското стопанство във Византия през 9-10 век се обяснява главно с обстоятелството,че през този период византийците водели редица успешни войни със своите съседи и главно с Арабския халифат и докарали голям брой хора,които били превърнати в роби.Наред с военнопленничеството втори важен извор за придобиване на роби,била развитата по това време търговия с роби,която водели съседите на империята – българи,руси,маджари и веницианци.Роби купували, разбира се главно богатите византийски аристократи(динатите),които имали нужда от тях и от техния труд”.
Както виждаме голям брой хора военнопленници от войните с Арабския халифат били превърнати в роби а от следващия цитат се вижда какво било тяхното предназначение освен в селското стопанство – „История на Византия”- И.В.Левченко –стр.157,158:
„Темният строй се развил напълно през 10 век.Военната сила на темата представлявало наследствено военно съсловие,т.нар. стратиоти,при което отбиването на военната повинност било в зависимост от големината на поземлените владения.Съответно на това стратиотите се разпределяли на четири категории.Така например участъка земя,който струвал пет,минимум четири фунта злато,се считал за достатъчен за издържане на на един конен стратиот.Обикновеният участък на един редовен матроз се оценявал на три литри.След смъртта на бащата военният участък наследявал синът.Пустеещите земи били заселвани с доброволци или военнопленници.Стратиотите се освобождавали от различните натурални повинности:превоз,строеж на мостове,пътища и укрепления.Ако ли пък в случай на нужда трябвало да бъдат привлечени и те,това ставало срещу специално заплащане. Поземленият данък обаче стратиотите плащали наравно с останалите поданици на империята,а това ги подлагало на всички онези бедствия,които носели със себе си византийските данъчни наредби.Освен войските от темите,които имали предимно отбранително значение,във Византия съществували и кавалерийски полкове разквартирувани във Витиния и Тракия.Те съпровождали императора в походите му”.
Заселването на военнопленници араби на територията на Византия и по-специално по северната и граница на балканския полуостров,може да се раздели на два етапа. Първия е 7-8 век,а втория 9-10 век.Те се определят от вълните успешни военни действия на Византия срещу Арабския халифат.За втория етап разбираме следното от традиционните извори за историята на империята и за отношенията и с арабите:
„В следствие на стабилизирането на властта във Византия императорите в 9-10 век водели успешни войни с арабите.След дълготрайния упадък властта се стабилизирала и флота,който нямал почти никакъв успех в последните столетия също се стабилизирал „през лятото на 960 година Никифор Фока предприел нов поход срещу остров Крит,който бил организиран за разлика от предишния твърде добре.След тежка и продължителна обсада през март 961 година в ръцете на византийците паднала крепостта Кандия и целият остров бил отвоюван. Голям брой пленници араби били докарани в столицата и много от тях били разпратени да работят в селското стопанство.След превземането на Крит Никифор Фока се отправил срещу арабския емир Сайф ал Даулах и навлязал в Киликия,където заел редица градове.През декември 962 година бил завзет и града Алепо,столица на емира.С това пътят на византийската войска бил открит за нови още по успешни действия.Съдбата на държавата на Хамданидите,с която империята воювала в продължение на години,била окончателно решена”. – „История на Византия” – Левченко.
Това показва че Византия до края на десети век продължила политиката на заселване на муслиманите .При успешните действия в Сирия и при превземането на остров Крит византийците отново заселили множество пленници муслимани по границите с България и с другите балкански държави граничещи с империята.Както видяхме от посочените по-горе цитати,войската на Мусайлама била набрана от северна Сирия.По-голяма част от пленниците в продължение на пет века,също били докарвани от там,Стоте хиляди хашашини и хурмиевци са от югоизточната част на същата област, областта позната от муслиманите като Шам.Това наше твърдение се потвърждава и от някои предания разпространени сред помаците на територията на някогашната тема Ахридос.Те биха могли да се чуят от устата на всеки втори по-възрастен член на ахренската общност:
„Владетел,живял в областта Шам,която обхваща Сирия,Ирак,Йордания и Ливан сънувал,че определена област в близост до една река,принадлежи на муслиманите наречени „Урумили миллет”,т.с. тези муслимани,които живеят в балканските територии на Рум(Византия).В съня му било казано,че тази територия принадлежи на хората отведени като пленници от нея,и че трябва да остане свободна тъй като ще дойде време наследниците им да се завърнат там”.
Други пък казват че:
