вижте нещо интересно което намерих-
,,Съществуването на обособени християнски общности не следва от нуждите на османската организация, то е възможно като резултат на историческа приемственост.
С включването на българските земи в пределите на османската държава статута на българската църква се променя значително. Църквата играе важна роля на обединител, опора на българското население. Исляма и мюсюлманската църква са толерантни към другите религии. Султанските чиновници са негативно настроени към неверниците.
През 1453 г. с фермана на султан Мохамед II християнската църква получава правомощия в областта на семейно-правните и наследствено-правните спорове.
Християнската църква намира място в държавната структура на империята.
Църковно-религиозните общини се изграждат на принципа на религиозната принадлежност. По силата на фермана православните общности са единни по своята организация и дейност и се водят от Цариградската патриаршия. Вярващите + материалните обекти оформят религиозна община. Свързващото между човешкия и материалния субстрат е духовенството, което запазва извън административни функции, след като османската власт допуска съществуване на църквата. Тя, като институт, запазва своите компетенции спрямо свещениците и миряните.
В отношенията между вярващите, които не засягат турците, християнската църква има по-широки правомощия. При решаването на правни спорове се използва каноническото и българското обичайно право. Християнската църква запазва определена екстериториалност, а населението получава възможността да се опира на църковния съд, който има арбитражен характер.
Развитието на занаятчийското производство има за краен резултат създаването на еснафите. Те отговарят, както на интересите на българите, така и на османците, затова се подкрепят от султана.
Производствено-териториалните самоуправляващи се общности са известни като тайфи (това са еснафите). По своята организация и структура те са корпоративни общности, развиващи се под чуждо господство. Българските еснафски организации са търпели както влиянието на арабско-турските руфети, така и на западните цехови организации.
Калфа, чирак – арабски произход;
Майстор – латински.
В продължение на векове еснафите имат еднообразна и ясна структура. Всяка еснафска организация обединява лица като чираци, калфи и майстори. Първата степен е чиракуването. За такива се наемат деца на 10-12 години, срокът е 3 години, домашен прислужник в дома на майстора. Чираците изучават елементарни функции.
Калфите са произведени чираци. Те получават определено предварително възнаграждение, което се увеличава. Един калфа става майстор при тържествена обстановка.
Управлението на еснафската организация се осъществява от първомайстора (вергибаши), следва го чауш (разсилен), и след него е млад майстор.
Лоджа – в нея участват само майсторите:
- цехов орган;
- еснафски съд;
- избира устав (кондика).
Всяко нарушаване на устава води неминуемо до започване на съдебен процес. С фермана на Мустафа Трети от 1773 година се постановява, че еснафите трябва да се ръководят от нормите еснафското право.
Във фермана се казва, че еснафите трябва да се ръководят от старите еснафски традиции.
По политически, религиозни и икономически причини османската власт допуска съществуването на елементи на българската държавност, което способства за съхраняване на народностното ни обичайно право и българското население при необходимост да урежда своите частно-правни конфликти.