Ето и останалатачаст от нашите доказателствазапроизхода на помаците според нас названието ахрене което е трансформацияна аагаряни предшества наименованието помаци,нокак е станалотова ще разясним следващите публикации. ЗАСЕЛНИЦИ ВЪВ ВИД НА ВОЙСКА
Както видяхме по-горе,може би тези проповедници са започнали да навлизат на Балканския полуостров още с първите нападения на арабите срещу Константинопол през 674 год.и постепенно започнало оформянето на муслиманско ядро,което постепенно се увеличавало,тъй като и византийската политика съдействала за този процес заселвайки много войни и пленници по северните си граници подобно но колонистите около р.Вардар това се случва от 7-ми до 10-11 век.Една част от тези заселници били войска от армиите на Арабския халифат,която след възникналите противоречия вътре в халифата са потърсили убежище във Византия,най-вече привържениците на имам Али след като бива убит в град Куфа .Друга част останали при няколкото нападения на арабите срещу Константинопол.Други били принудени да потърсят спасение сред местните племена и народи предимно езичници,които били противници на византийската власт,след като били изгорени корабите им при обсадните действия срещу Константинопол.Ето как са отразени тези нападения срещу великата византийска столица от историците:
„При това положение Моавий решил да се готви вече за сериозно нападение по море срещу самата столица.И действително през пролетта на 674 год. тази акция започнала.Огромна флота се отправила срещу Цариград и го подложила на блокада.Сраженията продължили през цялото лято а през есента корабите се оттеглили в базата в Кизик.На следната пролет арабите пристъпилите отново към настъпление.Но и сега не могли да преодолеят упоритата съпротива.Така продължили събитията до 678 год.В продължение на четири години Моавий се опитвал да завземе Цариград безуспешно и накрая бил принуден да се оттегли.При тази обсада византийците си послужили с едно ново средство „гръцкия огън” по състав близък до барута.Благодарение на това оръжие те успели да нанесат тежки вреди на неприятелите и неприятелските кораби” – „История на Византия”-първо издание –Д.Ангелов стр.258
Това са първите контакти на балканските народи с една може би неизвестна за тях цивилизация.Предприетото нападение срещу Константинопол се оказва неуспешно за арабите но те навлизат в Тракия и успяват да се представят на местните жители,това нападение е едно начало на взаимното проникване на двете велики цивилизации ислямската и християнската –православна и католическа.А и различните езически общности на балканите.Някои от езическите народи и племена като траки, славяни, илири получават своите първи контакти с ислямската цивилизация,която тепърва започва своето петвековно присъствие в Средиземно море,съответно и на Балканския полуостров.Както видяхме по-горе контактите с ислямската цивилизация не подминават и българите,които имат двеста годишна история от преди покръстването им през 865 год. Проникването на ислямската цивилизация на полуострова е различно по характер от това в Испания защото там наистина тя засенчва със своя блясък западната цивилизация,която възприема много неща от муслиманите.В Испания муслиманите създава държава,която съществува близо седемстотин години,а на Балканския полуостров муслиманите постепенно се организират в селски общини главно в територията между Солун и Константинопол и проникват откъм Средиземно море главно по теченията на реките Места,Марица и Арда и по Адриатическото крайбрежие към хърватско до Унгария.В териториите между Солун(който арабите успяват да превземат) и Константинопол,който правят множество опити да превземат но не успяват исляма прониква.В началото муслиманите се заселват в пустеещите земи от Средиземно море до р.Марица,явно са потърсили сигурност в планината Родопи,защото в 10 – 11 век,биват обособени в отделна тема наречена от византийците Ахридос.
Следващото нападение на арабите срещу Константинопол е 40 години по-късно ръководено от Мусайлама(известен като Маслама) сред балканските историци,те навлизат в Тракия и достигат до страната България,и явно са предизвикали с нещо българите,защото с тяхна помощ византийците едва успяват да спасят столицата си след едногодишна обсада.Това събитие е отразено от арабския историк Табари в неговата „История на владетелите и царствата” в том пети на стр.291,292 и 293 по следния начин под заглавието „после навлезе годината 98 – ма” „споменаване на събитията отнасящи се за тази година”
„И от тях е че Сулейман бин Абдул Малик насочил вниманието на брат си Мусайлама бин Абдул Малик към Константинопол и му заповядал да остане там докато го превземе или докато получи нова заповед и той побързал да изпълни заповедта.По този повод Мохаммед бин Амр споменава че Сур бин Йезид предава от Сулейман бин Муса,който казва че когато Мусайлама се приближил към Константинопол заповядал на всеки кон да бъдат натоварени по два модея храна(жито) и да бъдат отправени към Константинопол.Когато стигнали в планинска област той казал на муслиманите:
- Не яжте от тази храна а я оставете на земята и я посейте!Те си построили дървени къщи и заживяли в тях,посели житото без да го използват за храна,а се изхранвали от това което придобивали от войните.А след като пожънали житото се изхранвали от получената реколта.И Мусайлама останал около Констанстинопол,всявайки страх в местните жители,с него били и някои личности жители на Шам(Сирия) като Халид ибн Ма`дан,Абдуллах бин Убей,Зекерия Алхазаи и Моджахид бин Джабр.Те дочакали там смъртта на халифа Сулейман,както е казал поета:
„Мусайлама натовари модеите(жито) и се засели(остана продължително)”
На стр.293 год. в същата книга четем:
„През тази година бе превзет града на славяните(ас-сакалебе) каза Мохаммед бин Амр.и нападнал България и я ограбил с малка войска.И удължил неговото пребиваване Сулейман бин Абдулмалик с помощта,която му изпратил посредством Амру бин Кис,после славяните ги надхитрили и Аллах(Т) им дал поражение,след като те убили Шрахил бин Абда”.
Във „Пълната история” на Ибн Асир на стр.2848 – 2849 стр.(персийски превод) събитието е описано по следния начин „Също през тази година бе превзет града на славяните(сакалебе).Народа „бурджан” (българите) нападнали Мусйлама бин Абдул Малик,който бил с малка войска.Затова той написа писмо на Сулейман бин Абдул Малик,с което поискал помощ и той му изпратил.Славяните се присъединили към него после го напуснали”. В книгата „Българска военна история в документи” откриваме и друг документ потвърждаващ нашата теза:
„В годината 1028 Сюлейман отново събра войска в страната на Омейядите край Дабик и изпрати голяма войска под командването на Убайда,отиде в страната България и голяма част от неговата войска бе унищожена от българите.А другата,която останала,била много силно притисната от Лъв ,тогавашния император на Византия”.От тези цитати се разбират няколко неща:потвърждават се нашите твърдения че арабите били наричани агаряни`освен това се разбира че арабите са организирали походи на територията на Балканския полуостров,дори са достигали до страната България.А според някои историци обсадата на Константинопол продължава три години.Вижда се също така че били обхванати от болести и глад,корабите им били изгорени,били измъчвани от зимните студове.При тези обстоятелства една голяма част от тях потърсили убежище сред южните славянски тракийски и други племена,които били езичници и врагове на византийците,били гостоприемни и с религия близка до ислямската по отношение на вярата в единия Бог господар на мълнията,който е господар на всичко.Според древните арабски историци обаче арабите освен че обсадили Константинопол и го държали в обсада от една до три години навлизали и в други части на полуострова и общували с местните племена.Те си построили дървени къщи и превзели някои крепости там и града на славяните наречен по арабски „Сакалбион”.В „Иторията на Якуби” – стр.258 (персийския превод),се казва:
„Мусайлама след като обсадил Константинопол,продължил да настъпва и превзел град Сакалбион”.
На стр.260 в същата книга се казва че:„Мусайлама превзел Желязната крепост,а изпратените му подкрепления превзели крепостта Мерох,в близост до Малатия”.
На стр.266 пак там се казва че: „Обсадата на града продължила и при халифа Омор бин Абдул Азиз,и че той им е изпратил дрехи и храна за помощ”.
В „Пълна история” – на ибн Асир(персийския превод) на стр.2753 се казва: „В тази година Мусайлама отишъл да воюва с римляните и завзел няколко крепости”.Също така четем че „Според някои източници не бил Мусайлама,а Хушам бин Абдул Азиз и превзел крепостите Булак,Ахрам,Пулис и Комком”.На стр. 2761 В същата книга се казва: „Мусйлама бин Абдул Малик и Аббас бин Велид през 708 година потеглили за война с римляните,Мусайлама превзел крепостта Ампуриа, а Аббас крепостта Арзулия и победил група римляни а според някои само Мусайлама превзел крепостите Аммурия,Хераклия и Камуния и с Аббас стигнали до Византион”
Мусайлама явно пребивава доста дълго време на полуострова,а част от войската му остава да живее в Родопите,той си построява и крепост в Тракия по всяка вероятност на брега на река Марица за която ибн Батута когато придружавал византийската принцеса до Константинопол при своето пътуване от град Булгар през черноморието пише: „После достигнахме до крепостта на Маслама ибн Абдул Малик,разположена в подножието на планина край пълноводна река,наричана Истакили.От тази крепост са останали само развалини,но извън нея има голямо селище.След това вървяхме още два дни и стигнахме до лиман,на чийто бряг се издига голямо селище”.
Да не забравяме че Императора Лъв Трети Исавър става император с помощта на арабите,той в началото тръгва заедно с тях за да превземе Константинопол, но в последствие приема предложението да стане император с уговорката да се противопостави на арабите.Според Георги Петров арабите държали в обсада Константинопол три години в обсада и се касаел въпроса за месец два да го превземат – „Българите” .стр.103.Лъв Трети обаче бил повлиян от арабите в доста отношения и бил установил своите дипломатически отношения с тях още преди да стане император,той често влизал в полемика с тях а през 717 год. сключил примирие с тях за свободна търговия и предоставил на арабите свободен достъп до балканския полуостров и цяла Византия според нас дава разрешение за оставане на полуострова и на част от войската на Мусайлама чиито кораби били изгорени.В „История на Византия” – Димитър Ангелов първа част на стр.212 четем: „През 8-ми в. Византия влязла в търговски връзки с Арабския халифат.В едно гръцко житие се съобщава,че през 717 год. византийският император Лъв Трети сключил седем годишно примирие с което се предвиждало „на търговците от двете страни да бъде разрешено да се свързват безпрепятствено и невредимо” засилени по това време били и търговските отношения със Северна Африка и Западна Европа както и със земите на Северното Причерноморие”. Лъв Трети е и инициатор на така нареченото „иконоборческо движение”,за което някои тогавашни автори считат че е повлиян от исляма: „Иконоборческите настроения се засилили особено много през седми –осми век в резултат на разпространение на павликянството.Тези настроения се подхранвали и от мохамеданската религия,в която,както е известно,изобразяването на божества в човешки или други образи било забранено.Не съвсем без основание един от главните противници на Лъв Трети,летописеца Теофан обвинява инператора че той в своята борба срещу иконите „ мислел като арабите”Както се вижда отношенията между Византия и Арабския халифат не били съвсем студени въпреки войните които водели по между си между тях все пак съществували и дипломатически отношения,арабите и византийците не можели изцяло да изолират взаимното проникване на техните култури и порядки защото то било неизбежно имало случаи при които някои територии се владеели от византийци и араби съвместно като приходите от тези земи се разделяли между двете държави,случвало се е Византия да поддържа и подкрепя някои опозиционни движения на арабска територия и обратно. Ето какво пише Димитър Ангелов в същата книга на стр.252: „Арабският халифат –бил разтърсван от вътрешни размирици и още не можел да се съвземе от удара,понесен през 678 год..През 688 год. между арабския халиф Абдал малик и Юстиниян Втори бил сключен договор за мир за десет години по силата на този договор по-голямата част от Армения,провинцията Иберия и остров Кипър,които до тогава се намирали под властта на халифата,станал общо владение на двете държави и доходите получавани от там трябвало да се разделят по равно.Скоро обаче положението на империята се влошило във връзка с изселването на племето мардаити,което живеело по планинските области в Сирия и представлявало една от най-здавите опори на Византия за опазване на границите й.По силата на сключения през 688 год. мир Юстиниян Втори се задължавал да пресели мардаитите от Сирия.Едни от тях били пратени в Армения,други в Памфилия,трети по южното крайбрежие в Мала Азия.Някои били преселени в Пелопонес,на остров Кефалония и в Епир”.
Нападението на арабите през 717 год. е отразено и в една друга книга – „Българска военна история в документи” и макар че летописеца предал събитието е явно предубеден по безспорен начин потвърждава начина,по който се е появило наименованието агаряни,което по-късно бива трансформирано в ахрене.: „Когато Маслама узнал че Лъв го лъже,той тръгнал веднага с армията и корабите и преминал на отвъдния бряг.Понеже самият Маслама вървял напред с четири хиляди души,българите,които Лъв наел,се нахвърлили върху него и избили голямо множество (от неговите войници).Маслама успял с мъка да избяга и да премине в големия стан.Тогава Цялата армия на арабите се установила на западния бряг срещу златните врата.Той (Маслама) заповядал да направят ров около стана – един между него и града и друг зад тях(арабите) срещу българите.Отляво и отдясно станът граничел с морето,в което се намирали корабите,които пренасяли 100 хиляди араби и египетските моряци;тях той поставил в морето,за да охраняват между стана и българите;и поставил такова число срещу сирийците.Арабите били нападнати от жителите на града(Цариград),и от българите,а в морето и от ромейските кораби,от другата страна на морето от предните отряди на ромеите.Те(арабите) не можели да излязат навън повече от две мили,когато били принудени да търсят храна.Българите нападнали арабите и ги посекли;тези последните се страхували повече от българите,от колкото от ромеите.Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда,от колкото ромеите от вътре.Дошла зимата,арабите се боели да се оттеглят;първо от техния цар,второ от морето и трето от българите.Вихърът на смъртта ги грабнал.Маслама ги лъжеше,че ей сега ще пристигнат подкрепленията от техния цар.Ромеите бяха затворници,но и арабите не бяха от тях по-добре.Гладът така ги притискаше,че те изяждаха труповете на мъртвите,…. Те се принуждаваха да се бият един срещу друг за да ядат.Модей жито струваше десет денария.Те търсеха дребни камъни,изяждаха ги за да усетят уталожване на глада;те изяждаха сметта на корабите си.Докато арабите бяха притеснени от това бедствие,Сюлейман,царят им,умря,след като бе царувал две години и половина”.
„Ние чествуваме великото човеколюбие на ненадминатия бог към вас,което той показа тогава,отблъсквайки позорно безбожните агаряни.Защото в началото но царуването на Лъв Исавър Конон множество сарацини с много кораби,на брой 1900,потеглили срещу великия Константинопол,
Като искали да го обсадят.А когато императорът предложил да им даде откуп,те сами поискали да поставят в града стража.Когато преговорите не дали резултат (жителите) започнали да се молят на Богородица за да защити и спаси заплашения свой град.Богородица ги чула.Най-напред тя изпратила в пропастта заедно с коня му и предала на смърт агарянина,който нарекъл светата божия църква само с името София и столицата Констанция,а след това и възкачилият се на високо дърво за да възвести мръсната им молитва …. и наредила да започнат война с българите и да бъдат избити двадесет хиляди агаряни и като разпръснали корабите им на всички страни изпратила ги на невидима гибел.Тя ги докарала до такъв глад,че те яли човешко месо,техния първенец,да почита неопетнения и образ и нагласила той да влезе пеша в града и да разбере своята дързост и необузданост.Защото чрез глад,чума
и корабокрушение направила да загине голямо множество от мръсните агаряни и спасила града със своята могъща ръка”
В същата книга на стр. 137 четем: „Тази година разправя се дошло писмо от Тарс,което известявало,че славяните извършили поход срещу Рум,бидейки в голямо множество.Те разгромили ромеите,разорили множество от техните селища и дошли до Цариград.Ромеите избягали в града,чиито порти затворили.След това господарят на Рум изпратил да кажат на царя на славяните „вашата религия е също като нашата.Защо взаимно да се избиваме”? Когато владетелят на Рум видял,че няма начин да възпре царя на славяните,той събрал мюсюлманите,които били при него,въоръжил ги и ги помолил да му помогнат срещу славяните.Те се съгласили и прогонили славяните.Когато императорът на Рум видял това,той се уплашил за себе си,изпратил им заповед да се върнат,взел им оръжието и ги разпръснал в различни области на империята,страхувайки се да не би те да направят нещо…”
От този цитат се разбира ясно,че муслиманите на територията на Византия били толкова много че представлявали по-голяма военна сила от самата византийска войска. Освен това,както видяхме от цитата били разпръснати в различни области на Византия, едната от които със сигурност е обширната планина Ахридос(Родопи),именувана така поради заселените там араби(агаряни) – ахряни.Такава била традицията в империята – областите били именувани според населението,което живеело на територията на определената област като Тракия,Македония,Елада….Но територията на Византия живеели много племена и народи,които били използвани от императора постоянно за война срещу останалите,които му се противели.Съществуват много такива случаи,славяните били изпращани в Мала Азия срещу муслиманите а муслиманите както видяхме срещу българите и славяните на Балканския полуостров.Такъв е случая с персите,които Теофил заселил по течението на река Вардар което било насочено срещу Хан Персиян:„Теофил се опитал да укрепи границите в Македония.За тази цел заселил по течението на река Аксиос(Вардар) 14 000 перси избягали от арабската армия начело с Теофоб”. – „История на Византия”- Димитър Ангелов стр.309 първо издание втори том.Събитието се отнася към 837 год.Подобни случаи на преселване на муслиманите към Иран,Индия,Византия Северна Африка се случват след разединяване на ислямското общество,когато династията бени Омейя превзема властта в Арабския халифат и подлага потомците на пратеника Мохаммед(СААВ) на преследване и избиване,както и съратниците на законно избрания за халиф Али ибн Абу Талиб,който от пет годишна възраст живее в дома на пратеника и възпитаван лично от него,той става и зет на пратеника(СААС).От брака му с Фатима дъщерята на пратеника(СААС) се раждат и внуците му и синове на Али - Хасан и Хусейн.Те тримата според муслиманите шиити са и първите трима имами(ръководители на ислямското общество).Арабската аристокрация обаче и по специално Омейядите отказват да приемат Али ибн Абу за лидер на ислямското общество въпреки че става и халиф,тъй като в първите битки между муслиманите и арабите идолопоклонници начело с Абу Софиян,Али лично убива някои членове на техния род.Между привържениците на Али и привържениците на Моавия ибн Абу Софиян се получават няколко военни сблъсъка,след които ислямското общество е силно разединено.Али(А) и синовете му Насан(А) и Хусейн(А) биват убити и династията на Омейядите идва на власт.Привържениците на Али и неговото семейство са наречени „шиити”(последователи) а привържениците на Омейядите „суннити”. Това разединение е и една от причините за бягство на част от муслиманите към византийските владения в Мала Азия и на Балканския полуостров.Такъв е случая и с така наречените „хашашини”,които се противопоставят на аббасидската династия фалифи,и са от представителите на шиитите за тях пише Шефко Омербашич в своята книга „Ислям и муслимани у хърватско” на стр. 40,там той цитира Абу Зейд Челеби и неговата книга „Ед-деулетил-Аббасийя” издадена през1969 год. в Бенгази.той предава следния текст: „По времето,когато на власт е халифа Ма`мун от аббасидската династия а и от преди него са се появили многобройни последователи на забранената секта Хашашини(Асасини),както са ги наричали поради са позволявали на своите последователи и на себе си употребата на дрога те по служба са били муслимани… и са си позволявали по време на верските екстази употребата на дрога.Около 900 г от н.е. по времето на халифа Ма`мун в покрайнините на град Балбег са живели и група муслимани наричани Хурмиевци познати по името на своя вожд Хурмия,между другото те са по добре познати като Бабековци.Суннитите са считали тяхното верско учение за разколническо.В няколкото войни,които е водил с тях халифа Ма`мун не е успял да ги победи.Според информацията с която разполагат хронистите в тези войни с баблбековци са загинали повече 100 000 души.Своите въоръжени последователи Хурмия е дрогирал,затова те са представлявали за войската на халифа голямо препятствие.Ма`мун е умрял и не е успял да задуши техния бунт.На прага на своята сърт е заръчал на своя брат Му`тесим да продължи борбата с тях до тяхното пълно унищожение.На Му`тесим му е провървяло да ги разбие изцяло,след тяхното поражение балбековци са се преселили във Византия,която е подпомагала техния бунт.Смята се че във Византия са избягали около 100000”.
В края на 9-ти век,както видяхме от „хрониката” на Табари,муслиманите на Балканския полуостров наистина били много.Те се заселват главно в пустеещите земи в планините,близки до Константинопол и Средиземно море.Там те намирали сигурност и били далеч от наблюденията на византийската администрация.Така в Родопите, Тракия,Македония до Албания ислямската религия е разпространена още преди България да приеме християнството като държавна религия.Дори според нас на територията на Византия и въобще на Балканския полуостров ислямската религия започва да прониква още преди България да бъде сформирана като държава.Първите нападения на муслиманите срещу Константинопол и техните навлизания в Тракия и съответно пленяването на сарацини е от 664 до 668 год. т.е. започва тринадесет години преди сформирането на българската държава.Войни сарацини били използвани и като наемна войска във Византия,а по късно и в Унгарското кралство.Сред сегашните жители живеещи на територията на някогашната теме Ахридос съществуват и някои предания свързани с описаните по-горе събития.Първото ми бе разказано от Осман от с.Кучкар община Рудозем.Според него едс„Трета част от арабската войска се заселила в Родопите,където потърсили спасение сред местните племена и се заселили да живеят женейки се за жени от тези племена (славяни,траки и др.,за това сегашните потомци говорят смесен език между арабски и славянски и тракийски,славянско – тракийското влияние в езика е от майките а ислямската религия е насл тво от бащите”.В друго предание предадено от Шукри Армански от с.Елховец –община Рудозем ми бе разказано: „Как един муслимански войник,попаднал на християнска проповед на открито,който бил изостанал от своята военна част станал причина целият сбор да приеме исляма”. В друго предание разказано ми от бившия кмет г-н Чокуртев от с. Смилян че един старец,когото той качил на стоп от с.Смилян му казал: „Някога по горното и средното течение на р.Арда били заселени много войници муслимани,които ходели с дълги бели дрехи,носели чалми,а за въоръжение притежавали само един меч и един кон”. Това твърдение може би има връзка с посоченото по-горе писмо от Тарс.