тъй като някой се опитвада миприлага цензура ие заключил мястото Дорсунскидоосмански период реших да дам доказателствата си в тази рубрика,която близка поематика. بسم الله الرحمن الرحیم
ИСТОРИЯ НА АХРЕНИТЕ
(ПОМАЦИТЕ)
Посвещавам този труд на муслиманската общност,живееща на Балканския полуостров и известна под названието”ахрене” или „помаци” в България и „торбеши”,”горани” или „шиптари” в Македония,Косово и Гърция,а в Босна и Херцеговина и Сърбия са известни просто като „муслимани” подобна участ имат и албанците но с малка разлика,те са се формирали като отделна нация и имат собствен език.Помаците са муслиманите,на балканския полуостров но с изцяло ислямски традиции,морала при тях е все още на много високо ниво защото по-голямата част от тях спазват правилата на ислямската религия и биват възпитавани на ислямски морал и етика.Те са един от народите сред които се наблюдава най малка престъпност и са известни с пословичното си тудолюбие.В същото време едвали съществува народ в двадесет и първи век по-унизен и по- обезправен от тях.
Почти навсякъде компактните маси помаци населяват планинските и трудно достъпни райони като Родопа планина в южна България и северна Гърция,планините в Македония, Косово и Албания,а ловешките помаци живеят около Стара планина.Помаците са подложени на повече от сто годишен асимилационен процес с цел да бъдат претопени в другите балкански нации и да бъде изкоренена близо десетвековната ислямста култура сред тях.Помаците са потомци на великата ислямска цивилизация,започнала своето развитие в първата половина на седми век.Първите муслимани,стъпили на европейския континент и по-специално на Балканския полуостров са сахабета(сподвижници на пратеника) и табеин(муслимани,контактували със сахабета),някои от които дори са погребани на балканския полуостров.Един от тях е абу
Айюб Ансари син на Айюб Ансари сахабе на пратеника Мохаммед(СААВ),в чиито дом камилата избира да отседне пратеника след преселението,което си е едно от многото му`джизета(чудеса) потвърждаващи мисията му на пратеник. Българските историци,обаче както и другите балкански историци, изопачавайки историческите факти полагат всички усилия да представят помаците такива каквито никога не са били т.е. насилствено ислямизирани българи,гърци или сърби с цел техните фалшификации да послужат политическите и националистическите интереси в тези страни.За постигане на своите цели някои от тях и по специално комунистическия режим в България извърши редица престъпления спрямо ислямската общност,унищожавайки историческите останки от ислямската цивилизация,над хиляда джамии (с месджидите) бяха разрушени а надгробните камъни с арабски надписи унищожени.
Ликвидирани бяха и медресетата(муслиманските училища),като от тях бяха конфискувани множество ръкописи и печатни издания на арабски,персийски и османски език,доказващи историческото минало на помаците.За постигане на целта от сто години бе впрегната цялата държавна машина,за да остане хилядолетната ислямска цивилизация незабелязана и скрита за самите помаци а и за международните правозащитни и културни организации.По този повод Кирил Василев в своята книга „Родопските българи мохамедани” на стр. пише: „В Родопския край,където сега се извършва дълбока културна революция,стотици и хиляди пропагандисти от партийния и оттечественофронтовския актив непрекъснато търсят оръжиешо на историческите факти,за да водят по-решителна борба против съзнателните фалшификации на врага,против действието на чуждата пропаганда,против съпротивата на предразсъдъците и неосведомеността,против силите на старото”.
Ще се опитам с няколко думи да разтълкувам думите на г-н Василев,защото от по-горния цитат ясно се разбират няколко неща:
1)Търсачите на историческите факти не са учени историци които ги приляга да се занимават с история а пропагандистите от партийния актив.
2)Историческите им факти са нужните на комунистическия режим фалшификации и измислици,които да послужат за идеологическата им пропаганда,тъй като исторически доказателства,които да послужат на тяхната пропаганда просто не съществуват и се налага да бъдат исфабрикувани,защото е напълно ясно че в Родопите българско християнство от преди навлизането на османската империя не съществува а съществуващото християнство е предимно византийско. Най-стария български манастир – Бачковския,който всъщност не е български а грузински,построен от братята Бакуриани по инициатива на византийския император за религиозен научен център на грузинците,а българските църкви и манастири в Родопите са строени предимно през турско време.същото се отнася и за надгробните паметници.
3)Като се има в предвид че там където сега живеят помаците не съществуват български църкви,надгробни паметници и исторически доказателства за българско християнство, българските националисти решават да си ги набавят чрез пропаганда и измислени предания и легенди подобно на филма „Време разделно”.
4)Като се има в предвид че в Родопите историческите доказателства са или ислямски – надгробните паметници,джамиите и книгите на арабски,персийски и османски и обичаите фолклора и традициите на помаците,или езически предимно от преди навлизането на муслиманите на полуострова
т.е. тракийски,или византийски българските националисти решават да ги унищожат и да ги заменят с необходимите им предания и легенди,които сред помаците просто не се разказват и предават т.е въобще ги няма.
5)Като се има в предвид че муслиманите нямаха право да пишат за себеси а чужди издания и програми в страната не се допускаха явно под фалшификациите на врага,чуждата пропаганда и силите на старото в по горния цитат се има впредвид остатъците на ислямската култура и останалите живи след убийствата през 1912-1920 год. Ислямски учени и техните обичаи и традиции.
до османски период
Ибрахим(А)(Авраам) родоначалник на арабите(агаряните) а и оттам на ахрените(помаци)
Историята на ахрените (помаците) започва от Ибрахим(А) – Авраам(мир на душата му),който е пратеник на Великия Аллах(Богът).Той е известен с проповядването намонотеизма(вярата в единството на Аллах) и обрязването на момчетата,което Херодот приписва на грижата за телесната чистота.От неговия божествен закон ни е останало и жертвоприношението(курбан).И тъй като арабите били наричани агаряни от балканските хронисти съврепенници на събитията с нападенията и заселването им на Балканския полуостров заради произхода им от робинята Агар(Хаджер) – майката на Исмаил(А),а това название по късно преминава в ахрене ще посочим следния цитат:
„Авраам,който сегрижел за поверените му стада,много пъти прекарвал нощите край своите пастири. Това били приятно хладни нощи,пълни с блажена тишина,които настройвали към размисъл.Авраам по цели часове летял с поглед по мигащите звезди,следял пътя им в простора,подобен на черен балдахин,и все по- дълбоко разбирал огромната шир на света,неговото величие,красота и хармония.В сърцето му се будело раздвоение,вярата му в Бога на луната се рушала все повече и повече.Докато един ден в ума му бляснала мисълта,че Творецът на вселената,слънцето,луната и звездите,могъл да бъде един бог,могъщ, вездесъщ,невидим,благосклонен,но и неумолим в гнева си.Авраам свсем не се криел с това си ново разбиране,проповядвал го открито в града”. – „Библейски сказания”- Зенон Косидовски стр.34 – 35.
,,Към него се присъединява и жена му Сара.Те много време нямали наследник.Като виждала мъката на мъжа си,бездетната Сара се смилила и решила да прибегне към прастария закон на дедите.Тоя закон позволявал бездетната жена доведе на мъжа си робиня и синът от такава връзка,бил признаван за законен наследник на рода с всички права на първороден.Изборът и паднал на египетската робиня Агар.И наистина за радост на Авраам, Агар забременяла.Скоро тя родила син,когото нарекли Исмаил.От това време минали тринадесет години.Авраам бил вече на 99 години,а синът му Исмаил израсъл като буен и много непослушен момък.Един ден Бог поръчал на Авраам да обедини подчинените си в един народ и в една религиозна община.За тая цел му заповядал всички мъже и момчета,без оглед на това,дали са свободни или роби,да бъдат обрязани в знак на сключен с Бога съюз.Той установил също задължително за всички времена обрязване на децата от мъжки пол,когато станат на осем години.Който не иска да се подчини на този обред,се изключвал сам от племето.Веднъж трима странни гости известили Сара,че ще има син.Когато Авраам навършил сто години,божието обещание се изпълнило:Сара родила син.Ето,че упоена от щастие,тя се смеела по цели дни и искала всички на около също да се радват.Когато кърмила бебето,немогла да се начуди и повтаряла в себе си: „Кой би рекъл на Авраам – Сара ще кърми деца? Защото родих син в старините му”.В памет на радосното събитие тя дала на детето си името Исаак, което има връзка с думата „смях”, „смея се”.Детето се развивало благополучно и след няколко години почнало да си играе с неедноутробния си брат Исмаил.Сара гледала тия забавни игри с нарастващо недоволство, защото я преследвала мисълта,че след смъртта на Авраам главната част от имота ще се падне на Исмаил като първороден,а Исаак ще трябва да се задоволи с остатъците.Под влияние на тая мъка в нея се надига неприязън към египетската робиня и рекла на Авраам. „Изпъди тая робиня и сина и защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаак”.Авраам дълго се съпротивлявал на искането на женаси,понеже се бил привързал към младата и хубава египтянка,а Исмаил обичал с истинско бащинско чувство.Когато обаче бог се намесил в тая работа и заявил, че тъкмо Исаак,а не Исмаил е определен за баща на поколенията,Авраам с болка на сърцето изпълнил желанието на Сарра.На другия ден сутринта отправил на път нещастните изгнанници.дал им хляб и вода в мех,прегърнал ги нежно и ги посъветвал да тръгнат за Египет,където Агар имала роднини.Пътуването било дълго и опасно.По пустинните поля без пътища,водата в меха се свършила и самотните странници били заплашени от смърт поради жажда.Агар оставила Исмаил под едно дърво и се отдалечила на разстояние от един хвърлей стрела,за да не гледа предсмъртните мъки на сина си.Седнала на пясъка,обърнала се с гръб към него,и заплакала горко.Тогава се явил ангел господен,казал и да вземе сина си и го определил за праотец на арабските племена. Спасените изгнанници от дома на Авраам се настанили щастливо в пустинните краища на страната.Исмаил станал неповторим стрелец и великолепен ловец.След известно време постъпил на военна служба при египтяните и воювал в техните наемнически части.Майка му го сватосала за египтянка.Авраам никога повече не се срещнал със своя отхвърлен син”. „Арабите и до днес смятат че произхождат от Исмаил,и вярват че Исмаил и майка му са погребани в Мекка под черния камък Кааба, който представлява най-голямата святост на исляма.Тази традиция е отразена в Корана-Б.а.”
Посочените по-горе цитати също са от книгата „Библейски сказанея”-Зенон Косидовски - стр.45.Освен библейски разказ,посочените по-горе цитати се потвърждават и от историческата наука,а и от трите най разпространени религиозни учения – юдаизма,християнството и исляма.Те представляват и основната причина за произхода на наименованията агаряни(араби от потеклото на Агар),а от там и на ахрените(помаци),както ще видим по-късно.От Исмаил и египтянката,която взел за жена е началото на арабските племена,а от Исаак на юдейските.Тези събития се потвърждават и от ислямските историци и в религиозните предания от различен род и произход.Според ислямските историци,събитията описани по-горе се описват по малко по-различен начин.Според повечето от тях,времето по което те са отпратени в пустинята е когато той е още бебе.Мястото също така където са оставени е свещения за муслиманите град Мекка(Мукаррама).Там след като свършва водата им,Хаджер(Агар), плачейки,тръгва да търси вода,тичайки от едното възвишение към другото.В това време изпод бебето Исмаил избликнал извора „Зем-зем”.След като избликва извора,птицити усещат водата.От прелитащите птици пък племето джурхум разбира за водата и така открива нещастните изгнанници. – „Пълна история” – ибн Асир –стр.114 –том 1
По нататък в същата книга ибн Асир пише че Ибрахим(А) не прекъсва отношенията си с тях.Той ги посещава още няколко пъти.Първия път иска разрешение от жена си Сара а след това прави още няколко пътувания при тях.В едно от тези пътувания се случва известното събитие при,което Исмаил(А) е трябвало да бъде принесен в жертва за курбан а на последното си пътуване Ибрахим(А) получава заповед от великия Аллах да построи свещенния храм Кааба,която изпълняват заедно с сина му Исмаил(А)(тези събития са живи и до днес и са включени като отделни ритуали от хаджджа и се изпълняват всяка година от хаджиите муслимани). Според ибн Асир,Исмаил(А) е притежавал няколко жени,първата от които е от племето джурхум.Той станал баща на много деца,от които се счита че е началото на арабското коляно.След Исмаил(А) никой от арабските племена до Мохаммед(СААС)не бил даряван с мисията пратеник(пейгамбер) от великия Аллах(Богът).През този период стази мисия са избранниците на Аллах(Т) от еврейско потекло: Дауд(Давид),Муса(Моисей) заедно с брат си Харун(Аарон) и Иса(Исус)-(Алейхуму-сселям),след което идва реда на най-великия от всички тях – печата на пратениците – Мохаммед Мустафа(СААС).
ИЗПРАЩАНЕ НА ПОСЛЕДНИЯ ПРАТЕНИК НА АЛЛАХ(БОГЪТ),ПОСЛЕДНИЯ ЗАКОН ЗА ХОРАТА И СЪЗДАВАНЕ НА ИСЛЯМСКАТА ДЪРЖАВА
Мохаммед(СААС) е роден в годината на „слона”- 570 или 571(годината е спорна) от новата ера.Той(СААС) е роден в Мекка(Мокаррама),майка е Емине а баща му Абдуллах.Два месеца преди рождението му умира баща му,а на шест годишна възраст майка му.След шестата си година,той(СААС) живее при своя дядо Абдул Муталиб. След смъртта на дядо му,Мохаммед(СААС) живее при своя чичо абу Талиб,тогава той(СААС) е на осем години.Малкия Мохаммед(СААС) се привързва силно към своя чичо,дори в дългите изтощителни пътувания до Шам(Сирия),пътува с него.Приема чичо си като истински баща а жена му Фатима,като своя родна майка.
В едно от тези пътувания за Шам,когато малкия Мохаммед(СААС) е на дванадесет години,кервана им тръгва от Мекка(Мокаррама) за Шам.Когато пристигат в Йордания, кервана им се приближава към манастира Бусра.Там се случва нещо особено важно в живота на малкия Мохаммед(СААС).Християнските свещенници- светци очаквали според разположението на звездите и небесните знеци,както и според техните книги по думите на Иса(А),изпращането на последния пратеник от великия Аллах(Богът). Веднъж като наблюдавал пътя,идващ към манастира Бусра,светецът Бухира забелязал че към манастира се приближава керван,а над кервана се движел облак.Това за него било истинско знамение затова той решил да разбере какъв е този керван.Когато кервана стигнал близо до манастира и спрял,облака също спрял.Свещенника Бухира поканил водачите на кервана за почивка.Всички се отзовали на поканата и отишли в манастира с изключение на малкия Мохаммед(СААС),който останал да наглежда кервана.Тогава свещенника забелязал че облака останал неподвижен над камилите,изненадан той попитал керванджиите дали няма още някой с тях. Те му отговорили че няма никой освен едно дванадесет годишно момче. Бухира помолил пътниците да доведат момчето при него в манастира.Изненадата била още по голяма когато свещенника видял че облака се движи над момчето за да му пази сянка.Тогава Бухира съблякъл ризата на момчето и открил на гърба му печата на пратениците на Аллах(Богът).След това светецът изкупил всичката им стока и върнал кервана обратно с цел да да се погрижи за безопасността на момчето.Той вече бил сигурен че това момче е новият и последен пратеник на великия Аллах(Богът).На четиридесетгодишна възраст Мохаммед(СААС) е натоварен с мисията пратеник на Аллах(Т),получавайки първото откровение(айет),с което започва неговата велика мисия.След това в продължение на двадесет и три години е ниспослан целия божествен закон
Корани-л- Керим(Свещен).С изпращането на тази велика книга Аллах(Дж.Дж) завършва своята серия от божествени книги,представляващи закон и напътствие за хората,по който ще бъдат съдени на съдния ден.Някои от присъдите по програмата на този закон,се изпълняват още приживе а други на съдния ден след смъртта.И само по този закон е възможно създаването на пълна житейска програма,по която човек получава пълното и вечно щастие.В 622 година от н.е. се поставя началото на ислямската държава и календар,с преселването на пратеника(СААС) от Мекка(Мукаррама) в Медина(Мунаввара).Там се формира града държава Медина,в който Мохаммед(СААС) обединява свободните неподчинени на ничия власт арабски племена,наречени по-късно от християните агарянски.Там изселниците(мухаджджерин) се побратимяват с местните жители сподвижниците -(ансар) и поставят началото на една нова идеология и програма на живот.- посочената по-горе информация е почерпена от „Пълната история”(Камил- фи –ттарих) на ибн Асир и „История на Якуби”.
ПОЛОЖЕНИЕТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПО ВРЕМЕТО КОГАТО Е ФОРМИРАНА ИСЛЯМСНАТА ДЪРЖАВА
Византия представлява най-мощната империя в тогавашния свят.Тя е робовладелска държава,но съществува тенденция на преобразуване от робовладелски към феодални обществени отношения.На балканския полуостров нахлуват славяни и анти,които опустошават всичко по пътя си.В края на пети и началото на шести век те достигат чак до Солун и Елада.Ето и някои сведения за славяните,тъй като славяните както и траките може би са оказали някакво въздействие върху езика,бита и културата на заселените сред тях араби при формиране на ахренската общност:
„наставление как да се воюва със славяните”
„Не може никак да им се вярва,те не са сигурни в договорите и отстъпват по скоро пред страха, от колкото пред подаръците. Когато между тях възникне различие в мненията,или немогат да се споразумеят,някои бързо нарушават взетото решение,а всички противници си кроят взаимно убийства и никой не иска да отстъпи пред другия
