ТЪРГОВИЯТА ПОРЕДНИЯ НАЧИН НА ЗАСЕЛВАНЕ НА АРАБИТЕ НА Б БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Друг начин на заселване на арабите на полуострова е търговията.Търговците муслимани имали свои колони по големите пазари на империята.Те имали свободен достъп до големите търговски центрове като Константинопол и Солун,а били свободни да пътуват и в останалите градове на Византия-Охрид,Димотика,Адрианопол и всички останали.През Балканския полуостров минавал пътя на коприната,арабите продавали благовония и други стоки.Набавяли също необходимите им стоки и посредством своите кервани и търговски кораби ги превозвали из арабския свят.Но ето каква информация ни дават историческите извори за тяхното участие в търговията на Византия: - „История на Византия” – Д.Ангелов стр.197,198 и стр.200,201:”Главен център на външната търговия през 9-10 век продължавал да бъде Константинопол.Хазари,руси,евреи,българи,сирийци,италианци,араби се стичали там,за да продават своите стоки и да получават предмети,изработени от местните занаятчии или докарани от други места.Хазарите внасяли от север кожи,пурпур,пипер,Русите други скъпи кожи,восък и пр.Сирийците и арабите докарвали южни плодове,ароматични растения,оръжия и пр.Особено оживена търговия вършели евреите.Наред с Цариград важен търговски център през 9-10 век бил Солун.Там ставал голям панаир на 8 ноември(празника на Димитър Солунски,покровителя на града).На него се събирали търговци от различни страни и народи – от България,Киевска русия,Гърция,Италия, Испания,Франкската държава,Египет.Други търговски центрове били градовете в Източна Тракия:Одрин,Силиврия,Родосто и пр.На адриатическото крайбрегие пряка връзка с Италия поддържали Корфу и Дирахимо(Драч).В Егейско море важна роля в транзитната търговия играел остров Родос,а след 966 година и остров Крит.Своеобразието на византийската структура се състояло в съчетанието на домашното стопанство с производството за пазара,а съчетанието на промишлени градски центрове,в което било високо развито занаятчийството и търговията,със земеделските области във вътрешността на империята,изостанали назад в търговско отношение и населени често с племена,неизживели още родово-племенните отношения.Цариград,със своето многобройно население,си останал център на разменната търговия прец това време. Европейският търговец Вениамин Туделски,който посетил Цариград през 12 век,по времето когато Византия загубила вече монпола си,казал в своето описание за града: „Тук идват търговци от различен произход:От Вавилон,Шинар,Персия,Индия,Египет, Ханаан,Русия,Унгария,от страната на печенезите и хазарите,от Лангобардия и Испания.
Това е търговски град и от всички страни по моретата и по суша тук идват търговци и не съществува друг подабен нему град в света,с изключение на Багдад – великия град на исляма.Несметните богатства,които се стичат в този град от всяка държава,от всяко място и всеки град,надминават всяко въображение и надхвърлят целия свят”.
„Значението на Цариград като център на тогавашната световна търговия проличава от опстоятелството,че 10 век изворите говорят за цели търговски колонии на чужденци в Цариград.Хазари,руси,евреи,българи,италианци,араби и сирийци.Търговията с българите, които доставяли на Византия мед,лен и платнени тъкани,срещу разрешението за изнасяне на по-долнокачествени коприни и сирийски материи,тя била толкова оживена, че през 896 г. се стигнало до война,след като интригите на византийските спекуланти, заграбили търговията с българите,довели до пренасянето на българскоко тържище в Солун и до облагането на българските стоки с по-високи мита.Голям търговски и промишлен център в европейската част на империята бил Тесалоники(Солун,Салоники). Тук имало многобройни работилници за обработка на мед,желязо и олово за производство на стъклени ицделия.Солун се славел със своя знаменития панаир,ярко и живо изобразен на знаменитите панаири в Шампан.На този панаир,който ставал през м. октомври се събирали търговци от различни страни и народи.Тук в дълги редици палатки, разположени зад града,се излагали стоки от България,Скития,Иберия,Гърция,Пелопонес,Италия,ГалияГермания,Испания и Египет. Стоките от Понта отивали най-напред по море в Цариград а от там на кервани се отправяли за Солун. Освен това Солун бил и най-голям център за транзитна търговия от Италия и Византия.Центрове на коприненото производство били Пелопонес и Тиван.Житието на Никон Метаноит показва,че 10 век в Спарта съществувала значителна еврейска община,чиито членове били особено изкусни майстори в изработката на копринени тъкани.Диалогът „Тимарион” говори за изключителното място,което заемали на солунския панаир копринените изделия.Византийските извори възхваляват прозрачността,блясъка и съвършенството на тиванските копринени тъкани.През 10 век – Спарта изнасяла тиванските копринени тъкани и кавьори за Италия. Търговски центрове в вевропейските византийски провинции били още и Дурецо,Корфу,Абидос,Родос,Адрианопол и Селимврия.За малозитските градове имаме по-слаби сведения,несъмнено е обаче,както свидетелствуват и многобройните находки от моливдовули(оловни печати) на митнически чиновници,че в азиатсиките теми по-важни търговски центрове били Трапезунд,Антиохия,Мамистра,Адана,Тарс,Аталия,Хиос и Фокея. В 15 век и венецианците се стремели да добият правото да си основат свои фактории”.
Както видяхме на Балканския полуостров,и въобще по цялата византийска територия съществувало голямо движение на различни племена и народи.Освен това арабите,които владеели цялото Средиземно море близо половин век и били съседи на византийците по цялата южна и източна граница,имали свободен достъп до техните известни пазари,а чрез пазарите и до местните племена и народи.А като се има впредвид че до навлизането на османските турци в началото на юг от Стара планина,а по-късно на юг от р.Марица е византийска територия и е нормално да приемем че културата на юг от Марица е навлизала от юг,главно по теченията на реките Марица,Места и Вардар и директно откъм Средиземно и Адриатическо море,както вече видяхме.
Чрез муслиманите търговци местните муслимани поддържали връзка с тогавашгните центрове на исляма.От търговците и другите пътници,пътуващи да разпространяват исляма,те преписвали на ръка съществуващите книги за изучаване на ислямската религия и другите науки,които до „ренесанса” в западна европа били най-добре развити сред муслиманите в Багдад,Нишапур,Бухара,Саларканд,Кайро а и в Андалусия и Кордовския халифат.Голяма част от търговците вземели жени от местните племена и народи.През Балканския полуостров минавал и пътя на коприната,както видяхме в посочения по-горе цитат.Той започвал от източна Азия и през Константинопол и Солун стигал до Сараево и Дубровник.
В книгата на Али Дувани на персийски език „Учени и мъже носещи името на Босна и Херцеговина” на стр. 11 четем:Босна и Херцеговина от много отдавна имала културни връзки с Иран и град Сараево,хпез който минавал пътя на коприната и стигал до град Дубровник,който бил края на този път.Сараево още преди исляма е бил във връзка с Персия и персийски търговци пътували до този град и обратно,когато за първи път Босна и Херцеговина заедно с Албания били превзети от фатимитите,които успели там да създадат своя държава макар и за кратко време.По-късно Босна и Херцеговина,както и Албания били превзети от Османските турци,след което връзките с иранците продължили. Първата личност,която управлявала там макар и от името на османците бил Кази Хайсери Бег,който бил персиец”.
По-нататък се споменава че: „Персия имала отдавнашни културни връзки с босненския народ и че персийският език и поети били познати там.Например покрай джамиятя на Кази Хайсери Бег има ресторант,който представлявал керван сарай в миналото,Този керван сарай бил място за отсядане на пътуващи търговци,които идвали от близкия и далечния изток.В тази част са написани стиховете на персийските поети: Хафез,Саади,Мауляви,шейх Аттар.Те били познати от стотици години на босненския народ”.
Обикновенно муслиманите са търгували със сол,оръжие,благовония,южни плодове а унгарския двор са ковали монети.А така наречените „егупти” са ковали оръжие за войската и са от египетските фатимити докарани от Византия –„Родопи”-стр.86,87. ”В село Долни Петровци днешна Сърбия са намерени девет златни монети от времето н
а Аббасидските халифи, ковани през 136 до172 година по хиджри или от 753 до 809 година от н.е.Те се намират в археологическия музей в Загреб а са детайлно описани в музея във г.Весник.- Али Дувани стр.75 от книгата „Ислям и муслимани в Хърватско” .
