Всяка монотеизтична религия преди исляма е била правоверна, не случайно че в Арабския халиват превилигировани са били евреите, християните и маздеяните (зороастрийците), докато всички останали идулопоклоници се пречеслявали към раята. За разлика от Арабския халифат в Османската империя християните се деляли на два вида кристияни и гербан или кяфир. Едните били монотеистите богомили, павликяни, манихеи и пр. а вторите не са самятани за такива, това са православните и католиците, тъй като вярват в Троицата и се молят на икони (идули). Във връзка с това в Корана пише че Всевишния на всеки народ е изпратил пратеник. Днешно време една част от учените са на мнение, че всички древни религии, в които съществуват цял пантеон от божества първоначално са били мотетеизтични. Пантеона първоначално е бил проявление на това единствено божество, това са били негови качества, подобно на качествата на Аллах, които са 99 и се смятат за негови имена. Горе долу толкова има и Йехова. То Йехова и ел Хаййю са едно и също нещо. Едното означава живия бог, а другото е негово име в Исляма, което означава Вечноживия. И двете са с един и същ трибуквен корен. Същото се отнася и за Аллах и Елоах.
Ами гностиците не спазвали голяма част от законите на Мойсей, възникналите учения на тази база по късно дори изцяло отричали Стария завет, тъй като той бил преди Иисус. Но основната пречина не се таяла в това. Решението е взето на базата на апостолския събор от 51 г. За съжаление обаче гностиците и останалите подобни групи, тълкували погрешно решението на събора. Апостолите имали за цел първоначално да не възпрепятстват с каквитои да е било допълнителни обреди новоприелите християнството докато не се заздрави във тях вярата към Отец тоест Елоах или Аллах. След което тепърва ще се говори за обрязване, цялосно натапяне в водата извесно като кръщене и тем подобни хигиенични обреди, които имат за цел да пречистят тялото от вън за подготовката му при очистването от вътре или както е казано там в християнството кращението на духа или чрез духа. Етро за това споменах че гностиците са били тесногръди.
В същото време обаче за разлика от православните и католиците, гностиците от гледна чочка на ислямския мироглед се приема за правоверни защото са били монотеисти. Те се молели единствено на Отец, не приемали култа към иконите и не извървали каквито и да е било езически обичаи. Вярата им в единия бог идва не само от учението на Иисус, сред тях е имало и бивши маздеяни (зороастрийци), които преминали към гностецизма или манихейството. А в Зороастризма бога е един Ахура Мазда, въпреки че някой учени теолози искат да искарат религията дуалистична, другия дил начело на дейвите (дяволите) и той играл повече ролята на Сатанаил от колкото на какъвто и да е било лош бог. Също така от зороастризма, чрез манихейството сред гностиците навлязли и забраната за опутреба на месо и алкохолни напитки. В хритиянството алкохола не бил забранен. Дори бил и измислен обрет наречен причастие, за който богомилите учение възникнало от гностицизма споменават, че хляба си е хляб не е плът на Иисус, а виното си е вино и не било неговата кръв.
Древногрътското влияние в гностицизма, се свързва теологичната философия на Аристотел и подобните на него древногътски философи. Голяма част от гностиците били бивши езичници, които познавали филосовските му твърдения за единия бог.
Някой ислямски учени са на мнение, че Аристотел, Зороастър, фараона Ехнатон и прочие са били част от пратениците, за които се говори в Корана, че на всеки народ Аллах изпратил такива.
