До голяма степен съм съгласен със твоите постинги като цяло. Забелязвам също че си историк по образование вероятно, тъй като познанията ти в общата история са големи. Единствено не съм съгласен със горепосочения постинг, до голяма степен, а също със мнението ти за произхода на прабългарите, който стана така популярен сред историческите среди че ако до преди няколко години смятах Софийския университет за добра школа на Балканите сега съм в двоумение. За да не се отклонявам от темата ще ти кажа накратко защо не съм съгласен с двете ти тези. Първата е свързана със семитския произход на сирийците в цитирания от теб период. Вярно е че по това време в Сирия силно бил разпространен гностицизма, но сирийците от край време общували на семитски хананейски диалект. Известни са били сирийските градове Угарит, Ебла, Дамаск и пр., в които говорящите на този диалект през ІІ хилядолетие били мнозинство. Също така през този период са известни и нашествието от юг на арамейците, които тръгнали от северна Арабия навлезли в земите на днешна Южна Йордания, от там във Вавилон и отново във Палестина, Сирия и Асирия и след като омесили езика си с множество думи от хананейския, иудейския и акадския езикът им по времето на Персийците станал официален за цялата персийска империя. С една дума семитите в Сирия били мнозинството а това че са били до голяма степен християни по времето на Умаядите не ги прави някакви други по произход.
Колкото до прабългарите дали са тюркоалтайци или иранци няма да споря с теб интересното за мен е важно защо вие които сте си славяни-православни като нас помаците, които сме били славяни-еретици, не разбирате нито една от думите на т. нар прабългари. Един пример преведи ми какво означава Вокил например и ми кажи защо като дума не се употребява във говорът ви? И ако сте с ирански корен от гр. Балх нямаше ли отправената пигментност към Дурусунски да е валидна и за вас, т.е. да сте поне като сицилианците и пр. Имам и сведение какви ви са аргументациите по тези въпроси, но за мен ще е важно това да го прочета от теб.
Защо защитавам тезата,че българите са с ирански произход-защото всичко говори в тази насока.
За името Вокил-както знаем много от юдейските имена се формират на тази база-Натанаил,Сатанаил,Еманоил,Гавраил,Михаил-като тези имена означават нещо на този език-Еманоил-спасител.
Не съм лингвист,но по същата логика се формират и доста български думи-спасител,предател,пазител и т.н.
И така както знаем при българите тотемизмът е бил широко застъпен и те вярвали, че отделни родове в номадското племе и някои животински видове са произлезли от общ прародител. Поради това почитали като свещени животни кучето, вълка, заека и др., които считали за тотеми на рода.
В тясна връзка с тотемизма бил и българският календар. В основата му стоял 12-годишният лунен цикъл, всяка година от който носела названието на почитано от тях животно: I година - мишка, II - вол, III - вълк, и т. н. Охридският архиепископ Теофилакт (XII в.) по повод вярата на прабългарите в едно житие пише следното: „Те не знаели Христовото име, служели на скитското безумие, както на слънцето, така и на луната и на другите звезди, а някои пък принасяли в жертва и кучета".И така всеки род или племе си е имало тотем-т.е. свой герб-даже се смята,че някой племена носят името на своя герб-като барсилите например.
Оттук можем да предположим,че името на рода Вокил може да произлиза от вълк(на руски Волк,в доста български диалекти Вук).Не случайно доста средновековни хронисти ни сравняват с вълци-Луидпранд - "Симеон имал двама сина, единия на име Баян, а другия -по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян дотолкова бил изучил силата на магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр."
Изключително ценни сведения за българите и техните вярвания се съдържат и хрониките на редица византийски автори, като в този порядък ще споменем съчиненията на Прокопий Кесарийски, Теофан Изповедник, патриарх Никифор, т. нар. “Стратегикон”от Псевдамаврикий, Йоан Ефески, Менандър, Йоан Малала и т. н. Твърде важни са и сведенията в настоящия контекст, които се съдържат в съчиненията на някой западноевропейски средновековни хронисти В този смисъл ще отбележа историята на готския историк Йорданес, съчинението “Германия” на късно римския историк Гай Корнелий Тацит, биографичното съчинение на Магнус Енодий за готския крал Теодорих, хрониката на немския летописец Зигеберт, т. нар. римски хронограф от средата на ІV в., част от писмовното наследство на папския летописец Анастасий Библиотекар и др. Сведенията по темата главно за старата история на българите са ни оставили и някой източни автори като арменците Мавсес Хоренасий (т.нар. “География Ашкарацуиц”) и Анания Ширакаци, сирийския летописец Захари Ритор, арабските пътешественици ибн Фадлан и ал Бируни… . Разбира се, далеч сме от мисълта да претендираме за изчерпателност по отношение изворите.
Ето един интересен поглед на Стефан Чурешки-Един различен поглед върху вярата на ранно средновековните българи според някои успоредици в средновековните и античните извори.
http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-01-28_12.html
