СТОЯН РАЙЧЕВСКИ,
бивш народен представител,
работил върху редица закони,
свързани с правата на човека.
Последният главен редактор на сп. "Родопи",
член на редколегията на сп. "НАТО - България".
Автор на много книги в областта на българската история, етнология и култура.
Помаците са българска
етническа общност
с мюсюлманско вероизповедание
Нека уточним като начало какво е малцинство. По-малката част от една общност - политическа, верска, етническа. Но не бива да се смесва етническата с етнографската характеристика. В българския език думата етнос има по-различно значение, отколкото в гръцкия език, където етнос означава народ.
Когато говорим за етнически процеси в България, трябва да се върнем в Vll-Vlll в., когато тези процеси преминават в народностност.
Не споделям идеята, че това е етническо малцинство. За мен това е етнографска общност съобразно региона. Мюсюлманите, които говорят български в Родопите, са еднотипна етнографска група с мюсюлманското население на юг от границата. Те говорят един диалект, имат една етнографска характеристика в поведението си и в традиционната си култура. Диалектът на мюсюлманите, които говорят български в Ловешко и Тетевенско, е като на християнското българско население от Северна България. Затова на диалектологична основа не можем да ги вкараме в една обща група. Тези, които са в Македония и Албания, не можем да ги обединим по етнографски признак с тези в Родопите. Проблемът е много сложен. За мен понятието "помаци" е научен литературен термин, с който се обозначава цялото население на Балканите, което говори български и изповядва исляма.
Когато говоря за история в книгите си съзнателно използвам термина "българи-мохамедани", защото в историческия период ХVlll, ХlХ и до 20-те години на ХХ в. в цялата европейска литература (английска, руска, френска и т.н.) се използва терминът "мохамедани". Използването на този термин след 20-те години на ХХ в. е целесъобразно, защото не всички от тях вече са мюсюлмани. Някои са православни, а други - атеисти, тоест мюсюлманската общност не покрива всички техни представители.
Никъде в Родопите до Освобождението не се е използвал терминът "помак". Били са наричани "ахряни". Това название обаче също не се приема от местното население. "Ахрида" е християнска византийска област, която има етимологична връзка с Охрид. Славянската дума "хрид" означава "рид", а Охрид - "зад рида". Охрид, Ахрида и ахряни имат общ етимологичен корен. Говорът на мюсюлманите в Родопите е по-близо до старославянския език, отколкото говорът на българите от другите общности, където има повече прабългари. Затова е абсурдна идеята за арабска миграция. Миграция от Близкия Изток е трудно доказуема, защото възниква въпросът как са си сменили говора, как езикът им се е славянизирал, когато там по времето на Византия няма книжовни школи, няма български училища.
Според досега известните източници понятието "помак" се появява за първи път в средата на ХlХ в. в района на Ловеч и Тетевен, голяма част от населението на който се изселва след Руско-турската война. В Родопите по това време е битувало названието "ахряни", в Македония - "торбеши" и т.н. Това население има около 20-30 имена в различните етнографски райони.
Възразявам срещу формулировката, че българин-мохамеданин е асимилационен термин. България и Турция са светски държави и не верският признак е този, който определя нашите отношения по етнически принцип. Както звучат понятията "българин-католик", "българин-протестант", "българин-евангелист" и т.н., именно този чисто исторически смисъл влагам в понятието "българин-мюсюлманин".
Според моето разбиране българоговорещите мюсюлмани са българска етническа общност с мюсюлманско вероизповедание. Ако някой иска да се заяви по друг начин, нека го направи, но как да стане това за шопи, гагаузи и т.н.?! При преброяването те трябва да имат възможността да се заявят като мюсюлмани. Може би графата трябва да съдържа: етнографска група, народност, вероизповедание, социален статус. Не бива обаче да се създават нови етнически групи.
Тъй като съм историк и културолог, не съм правил социологическо проучване или журналистическо разследване дали се спазват правата на самоопределяне на българо-мохамеданите.