ЗАСЕЛВАНЕТО НА АРАБИТЕ(АГАРЯНИТЕ) НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ – ОСНОВА ЗА ОБОСОБЯВАНЕ НА АХРЯНИТЕ КАТО ОТДЕЛНА
МУСЛИМАНСКА ОБЩНОСТ
ЗАСЕЛВАНЕ НА ПРОПОВЕДНИЦИ
Заселването на муслиманите(араби) на полуострова е в следствие от политиката на Византия в продължение на близо пет века и на опитите на арабския халифат за превземане на Константинопол,както и политиката на Арабския халифат за разпространение на ислямската религия сред тогавашните народи.С тяхното заселване на полуострова византийските императори са имали за цел образуване на защитен пояс, който да предпазва европейските владения на Византия от нахлуващите от север племена и народи.Тъй като през 5-6 век славяните започнали да нахлуват масово на Юг от река Дунав,а във втората половина на 7 век се основава и българската държава,която постоянно застрашавала северната граница на империята,византийските императори били принудени да вземат предпазни мерки.Заселването на арабите на полуострова не било еднократна мярка,то продължило чак до края на десети век а и по-късно. Заселването започва още със създаване на ислямската държава,когато Мохаммед(СААС) изпраща писма и пратеници на всички известни тогава владетели за да ги извести за своята мисия и да ги покани към вярата в единия Аллах(Богът).Такива пратеници били изпращани и на всички околни племена и народи.Изпращането на такива пратеници станало традиция и било практикувано и от владетелите на Арабския
халифат.Сред помаците от девинско и смолянско е разпространено следното предание: „Много,много отдавна още през пейгамберско време в местността Михраба на Карлък дошли 40 учени евлии(светци),които направили там хайр дуа,кланяли намаз и се разпръснали из местмите племена и народи да живеят сред тях и да разпространяват исляма”. Доказателство за идването на такива проповедници е Тюрбето но няколко сирийски шейха погребани близо до гр.Зеница в Босна и Херцеговина.Подобни са и текетата на елиите(светци) като Текето на Абу Ейюб Ансари в Истанбул,Саръ Селтук Баба,Отман Баба,Инихан Баба,Саръ Баба,Алмалъ Баба, и много други,някои от които,може би са с предшестващо навлизането на османските турци на Балканския полуостров,някои, от които са с турско звучене но по правило бабите са сейиди от потеклото пратеника Мохаммед(СААС). В друго предание,което ми беше разказано в село Сивино област Смолян ми бе разказано преданието,че: „Родопските беси приели исляма масово и заедно с останалите местни жители,живеещи на изток от сегашния град Смолян по течението на река Арда всички се оказали муслимани”. Доказателство за тези твърдения е следния цитат от книгата „Княз Борис – 1” на стр.85: „И сякаш за да стане картината на верския хаос по-пъстра,в България дошли и арабски проповедници,които предложили на българския владетел да разпространят мохамеданството.Това едва ли е бил първия опит на могъщия и експанзивен арабски свят да проникне по духовен път в България. Редица факти от политическо и културно естество дават възможност да се констатират отколешни връзки между българи и араби,през ранното средновековие.Известно е,че българи са участвали във военни конфликти на Византия с арабите.Освен това множество събития от българската история се описват от арабски хронисти и историци.България и нейните земи непрекъснато се упоменават в съчиненията на арабските географи”.
В следващия цитат от книгата „История на България”- том – 1 на Георги Бакалов и Иван Стоянов на стр.35 също се потвърждават нашите твърдения:
„Има сведения,че в страната се настанили ислямски,юдейски и павликянски проповедници,които създали истински хаос сред новопокръстените”.
Явно княз Борис е бил сериозно обезпокоен от разпространението на исляма в българските земи защото му се наложило да води борба срещу тях като им конфискувал книгите и се отнесъл със запитване към папа Николай-1 за съвет какво да прави с тях.В книгата на Мехмед Хаджич – „Ислямизация на Босна и Херцеговина и потекло на босненско-херцеговинските муслимани” на стр.13 четем: ”Подобна дилема като на княз Владимир е имал и българския княз Борис.И той се определил за християнството,и то за християнство от Цариград.Покръстил е народа си през 864 година.А още преди покръстването в българските земи се е бил разпространил исляма.
За това събитие е запазено ценно свидетелство запазено под глава С -3 с познатото писмо на папа Николай -1(858-867) под наслов „Responsa Nicolai-1 Papae ad consulta Bulgarorum”
А самото писмо е със следния текст,отразен на същата страница на същата книга:
„Вие питате какво трябва да направите с безбожните книги,които твърдите че сте ги приели от сарацините,не трябва да ги пазите,защото както е написано (в посланици до Коринтяните)зли разговори покваряват всичко здраво и за това като вредни и богохулни ги изхвърлете в огъня”
По повод също на муслиманите в България същия папа Николай в писмо до унгарския крал от 866 г.представено в своята „Енциклопедия на исляма в предосманско време” на стр.1014-1015” в раздела Маджар,Маджаристан в предосманско време „иска изкореняване на сарацините(муслиманите) от България на Дунава от страх да не се разпространи исляма между българите”.
Както виждаме в самата България исляма е бил разпространен сред българите преди тяхното покръстване в 865 г.а до тогава България е езическа държава а границата между нея и Византия е Стара Планина с включвания на северна Тракия.Това ислямско влияние сред прабългарите се наблюдава в имената на някои от хановете например зета на Кормисош Сабин и най – вече малко известния,царувал 40 дни Умар,което си е просто името на втория халиф Омар.Хан Крум пък имал за съветник арабски войн сарацин,който го научил как да строи обсадни оръдия.Нека видим цитата потвърждаващ тезата: „Войната прочее продължила.Крум обсадил Несебър,по онова време най-силната крепост на Черно море и с помощта на обсадни оръдия,каквито българите се научили да строят от един арабин,беглец от византийска служба,я превзел”.- „ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД /681.1323/” –Петър Мутафчиев стр.135. А историята с хан Умар е описана в същата книга на стр.124
Твърде вероятно е хан Крум да е взаимствал и така наречените „крумови закони” от шариата.Името Омуртаг по всяка вероятност има същия произход и е съставено от Омур + таг,подобно на Омур + бег,което пак е Омар но в тюркски вариант и би следвало от тюркски език да означава планинския Омур като се има в предвид че прабългарите са тюрки.Той е български владетел от 814 до832 год.Той е известен с реакцията си срещу разпространението на християнството и срещу проникването на славянския елемент в управлението на държавата и срещу разрухата на древните вярвания на прабългарите.Омуртаг сключва мирен договор с Византия,при който е установена границата между България и Византия: „По силата на този договор границата минавала от Черно море при град Девелт,като оставяла във Византийска територия Анхиало и Несебър и след това в югозападна посока достигала р.Марица някъде към Харманли.От там нататък тя навярно поемала билото на северните склонове от Родопа,като обхващала цялята Пловдивска равнина и по-нататък Софийска област,след това прехвърляла река Морава и достигала Сава западно от Белград”- стр.142 –същата книга.
Внукът на Омуртаг хан Персиян чието име също притежава персийско звучене,разширява границите на българската държава но на запад в Македония и тя минава на запад от река Струма и през Вардар отива към земите на албанците.За запазване на границата си и защитата на Солунска област Императора заселил около река Вардар 14 000 муслимани войни- колонисти избягали от арабската армия за да служат като граничари,то било насочено срещу хан Персиян и македонските славяни.
Събитието е отразено в „История на българския народ”- П.Мутафчиев на стр.149 и в „История на Византия” – Димитър Ангелов стр.309.
При цар Симеон в първите двадесет години границата остава непроменена, по силата на договора с Византия от 896 г. той получава само подаръци и успява да премахне търговските ограничения, а.През 904 год.Симеон,използвайки затрудненията на Византия от войните с Арабите,разширил границата на юг до северната част на Странджа,и на запад към Вардар и Албания.
В „История на българския народ” от Петър Мутафчиев на стр.183 пише:
„След като арабите превзели и попленили Солун,имало опасност след оттеглянето им този град да падне в български ръце.Поради това византийците побързали да признаят всички тия териториални придобивки на българите и по такъв начин запазили Солун.
Българската граница била установена на двадесет километра северно от тоя град”.
След около две десетилетия мир в 913 год. византийците отказали да подновят договора и затова цар Симеон започнал редица войни с Византия,чрез които целял да превземе Константинопол,да завладее Византия и нейните огромни богатства,към същото се стремели и арабите само че откъм Средиземно море.За целта той решил да обедини усилията си с тях,но нека видим какво пише по въпроса Петър Мутафчиев в същата книга на стр.193 „Ето защо той помислил да потърси съюза на африканските араби.Едно българско посолство било изпратено при техния халиф Ал-Махди и то успяло да го убеди да участва в замисленото предприятие.В случай на успех на арабите била обещана половината плячка,а също и византийските владения в Южна Италия и Сицилия.Халифът отредил свои пратеници,които заедно със Симеоновите да дойдат в България за да уговорят бъдещите съвместни действия.Но на път от Африка за българските адриатически брегове посланиците и на двете страни били заловени от клабрийските пирати и продадени в Цариград.Ромеите едва сега разбрали за опасноста,която висяла над тях.Членовете на българското посолство били хвърлени в затвора,а към посланиците на Ал-Махди Лакапин показал необикновено внимание.Отрупани с подаръци и с обещанието да бъде възстановен данъкът,който империята по-рано плащала на господаря им,те с големи почести били изпратени при него.И разказите им за видено и чуто във византийската столица направили такова впечатление на халифа,че той всецяло се отказал от почти напълно уговорения съюз с българския цар”
Въпреки това обаче българите пожънали някои победи срещу византийците,те завзели Галиполския полуостров и стигнали дори до Коринтския провлак в Гърция,но скоро били принудени да се върнат и да воюват със сърбите които били използувани срещу тях.Симеон завзел сръбските земи но загубил една битка срещу хърватите.Всичко това се случило през 922 год.,тогава той превзел и Одрин и някои крепости в Тракия.Симеон починал през 927 год.,а неговият наследник Петър сключил с Византия траен мирен договор,по силата на който границата между двете държави се връщала на старото място от преди завоеванията на Симеон,т.е. в северна Тракия,получавали само една малка част от черноморска Тракия.
Като се има в предвид че нападенията на Цар Симеон са предимно в източна Тракия и на запад в Македония и Албания а по-късно и в Сърбия до хърватско,може съвсем сигурно да се счита че за цялото съществуване на първата българска държава, границата между България и Византия си остава Стара Планина а Родопите си остават византийско владение дори и заедно с Филипопол.Ако е необходимо въобще да се говори за някакво българско влияние в Тракия, а още повече на юг от Марица,става дума за годините 917 – 927 год. и най-вече след превземането на Одрин от българите през 922 год. и се касае въпроса за някакви си пет години.Нека видим обаче какво се случва на юг от р.Марица.
ЗАСЕЛНИЦИ ВЪВ ВИД НА ВОЙСКА
Както видяхме по-горе,може би тези проповедници са започнали да навлизат на Балканския полуостров още с първите нападения на арабите срещу Константинопол през 674 год.и постепенно започнало оформянето на муслиманско ядро,което постепенно се увеличавало,тъй като и византийската политика съдействала за този процес заселвайки много войни и пленници по северните си граници подобно но колонистите около р.Вардар това се случва от 7-ми до 10-11 век.Една част от тези заселници били войска от армиите на Арабския халифат,която след възникналите противоречия вътре в халифата са потърсили убежище във Византия,най-вече привържениците на имам Али след като бива убит в град Куфа .Друга част останали при няколкото нападения на арабите срещу Константинопол.Други били принудени да потърсят спасение сред местните племена и народи предимно езичници,които били противници на византийската власт,след като били изгорени корабите им при обсадните действия срещу Константинопол.Ето как са отразени тези нападения срещу великата византийска столица от историците:
„При това положение Моавий решил да се готви вече за сериозно нападение по море срещу самата столица.И действително през пролетта на 674 год. тази акция започнала.Огромна флота се отправила срещу Цариград и го подложила на блокада.Сраженията продължили през цялото лято а през есента корабите се оттеглили в базата в Кизик.На следната пролет арабите пристъпилите отново към настъпление.Но и сега не могли да преодолеят упоритата съпротива.Така продължили събитията до 678 год.В продължение на четири години Моавий се опитвал да завземе Цариград безуспешно и накрая бил принуден да се оттегли.При тази обсада византийците си послужили с едно ново средство „гръцкия огън” по състав близък до барута.Благодарение на това оръжие те успели да нанесат тежки вреди на неприятелите и неприятелските кораби” – „История на Византия”-първо издание –Д.Ангелов стр.258
Това са първите контакти на балканските народи с една може би неизвестна за тях цивилизация.Предприетото нападение срещу Константинопол се оказва неуспешно за арабите но те навлизат в Тракия и успяват да се представят на местните жители,това нападение е едно начало на взаимното проникване на двете велики цивилизации ислямската и християнската –православна и католическа.А и различните езически общности на балканите.Някои от езическите народи и племена като траки, славяни, илири получават своите първи контакти с ислямската цивилизация,която тепърва започва своето петвековно присъствие в Средиземно море,съответно и на Балканския полуостров.Както видяхме по-горе контактите с ислямската цивилизация не подминават и българите,които имат двеста годишна история от преди покръстването им през 865 год. Проникването на ислямската цивилизация на полуострова е различно по характер от това в Испания защото там наистина тя засенчва със своя блясък западната цивилизация,която възприема много неща от муслиманите.В Испания муслиманите създава държава,която съществува близо седемстотин години,а на Балканския полуостров муслиманите постепенно се организират в селски общини главно в територията между Солун и Константинопол и проникват откъм Средиземно море главно по теченията на реките Места,Марица и Арда и по Адриатическото крайбрежие към хърватско до Унгария.В териториите между Солун(който арабите успяват да превземат) и Константинопол,който правят множество опити да превземат но не успяват исляма прониква.В началото муслиманите се заселват в пустеещите земи от Средиземно море до р.Марица,явно са потърсили сигурност в планината Родопи,защото в 10 – 11 век,биват обособени в отделна тема наречена от византийците Ахридос.
Следващото нападение на арабите срещу Константинопол е 40 години по-късно ръководено от Мусайлама(известен като Маслама) сред балканските историци,те навлизат в Тракия и достигат до страната България,и явно са предизвикали с нещо българите,защото с тяхна помощ византийците едва успяват да спасят столицата си след едногодишна обсада.Това събитие е отразено от арабския историк Табари в неговата „История на владетелите и царствата” в том пети на стр.291,292 и 293 по следния начин под заглавието „после навлезе годината 98 – ма” „споменаване на събитията отнасящи се за тази година”
„И от тях е че Сулейман бин Абдул Малик насочил вниманието на брат си Мусайлама бин Абдул Малик към Константинопол и му заповядал да остане там докато го превземе или докато получи нова заповед и той побързал да изпълни заповедта.По този повод Мохаммед бин Амр споменава че Сур бин Йезид предава от Сулейман бин Муса,който казва че когато Мусайлама се приближил към Константинопол заповядал на всеки кон да бъдат натоварени по два модея храна(жито) и да бъдат отправени към Константинопол.Когато стигнали в планинска област той казал на муслиманите:
- Не яжте от тази храна а я оставете на земята и я посейте!Те си построили дървени къщи и заживяли в тях,посели житото без да го използват за храна,а се изхранвали от това което придобивали от войните.А след като пожънали житото се изхранвали от получената реколта.И Мусайлама останал около Констанстинопол,всявайки страх в местните жители,с него били и някои личности жители на Шам(Сирия) като Халид ибн Ма`дан,Абдуллах бин Убей,Зекерия Алхазаи и Моджахид бин Джабр.Те дочакали там смъртта на халифа Сулейман,както е казал поета:
„Мусайлама натовари модеите(жито) и се засели(остана продължително)”
На стр.293 год. в същата книга четем:
„През тази година бе превзет града на славяните(ас-сакалебе) каза Мохаммед бин Амр.и нападнал България и я ограбил с малка войска.И удължил неговото пребиваване Сулейман бин Абдулмалик с помощта,която му изпратил посредством Амру бин Кис,после славяните ги надхитрили и Аллах(Т) им дал поражение,след като те убили Шрахил бин Абда”.
Мусайлама явно пребивава доста дълго време на полуострова,а част от войската му остава да живее в Родопите,той си построява и крепост в Тракия по всяка вероятност на брега на река Марица за която ибн Батута когато придружавал византийската принцеса до Константинопол при своето пътуване от град Булгар през черноморието пише: „После достигнахме до крепостта на Маслама ибн Абдул Малик,разположена в подножието на планина край пълноводна река,наричана Истакили.От тази крепост са останали само развалини,но извън нея има голямо селище.След това вървяхме още два дни и стигнахме до лиман,на чийто бряг се издига голямо селище”.
Да не забравяме че Императора Лъв Трети Исавър става император с помощта на арабите,той в началото тръгва заедно с тях за да превземе Константинопол, но в последствие приема предложението да стане император с уговорката да се противопостави на арабите.
Следва продължение....
