ПОЛОЖЕНИЕТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПО ВРЕМЕТО КОГАТО Е ФОРМИРАНА ИСЛЯМСНАТА ДЪРЖАВА
Византия представлява най-мощната империя в тогавашния свят.Тя е робовладелска държава,но съществува тенденция на преобразуване от робовладелски към феодални обществени отношения.На балканския полуостров нахлуват славяни и анти,които опустошават всичко по пътя си.В края на пети и началото на шести век те достигат чак до Солун и Елада.Ето и някои сведения за славяните,тъй като славяните както и траките може би са оказали някакво въздействие върху езика,бита и културата на заселените сред тях араби при формиране на ахренската общност:
„наставление как да се воюва със славяните”
„Не може никак да им се вярва,те не са сигурни в договорите и отстъпват по скоро пред страха, от колкото пред подаръците. Когато между тях възникне различие в мненията,или немогат да се споразумеят,някои бързо нарушават взетото решение,а всички противници си кроят взаимно убийства и никой не иска да отстъпи пред другия.В сраженията се плашат от стрелите и от внезапните атаки срещу тях,както и от нападенията от различни места,от сухопътните битки,най-вече от битките с леко въоръжени,също и от разполагането по не заселени открити места.За това срещу тях трябва да се приготви войска от конници и пехотинци,особено леко въоръжени и то копиеносци,и много метателни оръжия,не само стрели,но и копия.Понеже селищата на славяните и антите са разположени едни до други покрай реките и са близки едни до други,така че между тях няма значителни разстояния освен гори,блата и мочурища,обикновено се случва в извършваните срещу тях нападения да се спрем на първото от техните селища и там да задържим цялата войска.Останалите селища,които са в съседство и близо до гората,виждат настъплението срещу тях от близо и лесно отклоняват това,което ги грози.От тях младежите,които са леко въоръжени ,като намерят удобен случай,нападат тайно войниците,които поради това не могат от там да направят нищо значително във вреда на враговете при извършване на нападението срещу тях.понеже имат много царе и те живеят в несъгласие помежду си,не е неуместно да се спечелят някои от тях,които са по-близко до границите,и да воюваме срещу другите,за да нямаме неприятели в лицето на всички и да не предизвикваме единовластие”. – „подбрани извори за историята на Византия”- Димитър Ангелов – стр.62,63 и 64.
Според Кирил Василев – „Славяните дошли на Балканския полуостров на доста ниско културно ниво. Те изживявали родовообщинния строй.Разделени били на множество родове,които се състояли според Державин от по 15-20 а понякога от по 30-50 и до 90-100 души.В родовете царувала патриархалност и колективна собственост върху средствата за производство,земята,добитъка,оръдията на труда”.
Религията на славяните била близка до ислямската,по отношение на вярата в единия Бог-Творецът на вселената.Това в действителност е и основната разлика между християнството и исляма.Муслиманите вярват в единия Аллах(Богът),а християните в триединството.Интересни по този въпрос са сведенията на Прокопи Кесарийски в неговата книга „Готската – война”: „ Тези племена славяни и анти - не се управляват от един човек,но от край време живеят в народоправство „демокрация” и за това у тях щастието и нещастието в живота се считат за общи….Те считат че само един Бог-Творец на мълнията,е господар на всичко….Те почитат реки и нимфи,и всякакви други демони,принасят им жертви и с помощта на тези жертви правят гадания.Живеят в малки къщурки,на голямо разстояние една от друга и често сменят местожителството си.Във война повечето от тях отиват на война с щитове и копия в ръце.Те са много високи на ръст и с огромна сила.Цветът на кожата и косата у тях не е много бял или златист и не е съвсем тъмен-те са руси. Животът им е груб… без никакви удобства… но не са лоши хора и съвсем не са злобни,но са запазили напълно хунски нрав”. – „Родопските българи мохамедани”-Кирил Василев стр.33
Тези техни нрави,обичаи и вярвания явно са ги предразположили към нормално съжителство със муслиманите, които в последствие били заселени сред тях,по-точно сред южните от тях живеещи на юг от р. Марица в Родопа и на юг,изток и запад от нея.Тъй като славяните и траките там били под влияние на Византийската политика и култура а част от тях и под влияние на ислямската култура след заселването на арабите сред тях.
Византия и Западната Римска империя били основните двигатели за разпространение за християнството на запад макар и в неоригинален вид.Тези две държави са християнски държяви,християнството в тях особено във Византия било преработено според интересите на управляващата аристокрация и императора.Главната цел за приемане на християнството като държавна религия във Византия била подчинението на многобройните народи и племена,които обитавали нейната територия и обединяването им в един народ по религиозен принцип.То обаче не било оригиналното християнство,изпратено на Иса(А)-Исус,а много далече от учението,което Аллах(Богът) е изпратил за хората чрез този велик пратеник(А).Но това не е само наше мнение,подобно мнение и Левченко :
„Както вече бе споменато,християнството,преработено през 3-4 век въз основа на Платоновата философия,останало чуждо и непонятно за сирийците и коптите,и то не само за цялата народна маса, но и за най-издигнатите кръгове,намиращи се под влияние на елинистичната култура.Дори и сред тези елинизирани елементи,философията на Платон не станала никога популярна.Те предпочитали философията на Аристотел,на която останали непонятни догмите за „Троицата” и „Богочовечеството”. Поради това в Сирия се създало направление,което повежда въз основа на Аристотеловата философия борба срещу официалното православие.Център на това движение били богословската школа в Антиохия, а по-късно в Едеса.Източните „еретици” начело с цариградския патриарх Нестор защитавали самостоятелността на човешката природа на Христа,те наричали Дева Мария не „Богородица” а „Христородица”.Това рационалистично,родствено на арианството учение се разпространило твърде много не само сред елинизираните източни духовници,но и сред сирийските търговци”. – „История на Византия” – М.В.Левченко – стр.49 .
Най-близо до същинското християнство според нас са обявените от църквата и държавното духовенство за „еретически” течения,както се вижда от цитата като: монофизити,манихеи,павликяни,богомили и др.,тъй като те не приемали божествената същност на Иса(Исус)(А),а го смятали за нормален човек,ограничен във времето и пространството,притежаващ всички човешки несъвършенства като нуждата от хранене спане раждане т.е. начало и край на живота.Разбира се притежава и свръхчовешки качества присъщи на всички пратеници на Аллах(Т),чрез които пратениците доказват на обикновените хора че са натоварени с пророческа мисия а не се самозванци. Например факта че е заченат без баща,това се случва и с Адем(Адам)(А) или съживяването на мъртви,което се случва и с Ибрахим(Авраам),който съживява накълцаните на парчета птици,чиито парчета месо били разпръснати на различни върхове и когато той по волята на Аллах(Т) ги извикал,всяко парче месо заело своето място птиците се съживили и отишли при Ибрахим(А) съвсем живи.
Твореца обаче Аллах(Т),който освен че е сътворил всичко във вселената е сътворил и всички живи същества и всички хора,а и всички Негови пратеници,е съвършен и бидейки съвършен не притежава нито едно несъвършенно качество и е пречист от всички несъвършенства присъщи на творенията Му.Но няма да се задълбочаваме повече в тези качества защото те са си цели науки и се разглеждат задълбочено в науките „Келям” и „Ислямска философия”.
Освен това трябва да споменем че според нас християните не притежават оригинално
Божествено учение,което би могло да представлява закона на единия Бог(Аллах Дж.Дж.). Евангелията,които сега са употреба сред християните и са били в употреба във Византия обаче според нас са с небожествен произход,тъй като божествен закон може да бъде само книга низпослана лично на Иса(Исус)(А),в която да бъдат предадени точно думите на Аллах(Т)(Богът),без човешка намеса и без никаква промяна и то лично чрез Неговия специален пратеник,какъвто е Иса(Исус)(А).Всяка друга книга считаме за съжаление с небожествен произход т.е. творение на творенията а не на твореца.
Във Византия обаче,на основата на подправеното християнство било изградено всичко.Имало огромна църковна администрация и големи и добре украсени църкви и манастири.В императорския двор,също всичко било изградено на основата на това подправено според интересите на империята християнство.Приемането на новия закон на великия Аллах(Богът) изпратен на новия пратеник Мохаммед(СААС) означавало цялостна промяна,от системата на управление до църковното устройство.Означавало също така приравняване на аристокрацията на нивото на роба и обикновения човек. По тази причина,новият пратеник на великия Аллах(Богът) не бил приет от византийските императори въпреки че били поканени с писма лично от Мохаммед(СААВ).Голяма част от християните заедно със свещениците и църковните служители в източните провинции и Северна Африка приемали новия пратеник и новия закон. Но и да бъде приет и да не бъде приет новият закон вече е в сила отменя стария и представлява новата конституция за хората,според която ще бъдат съдени всички на съдния ден.
Тези събития неминуемо означавали много противоречия и войни между привържениците на новия закон и неговите противници.
РАЗШИРЯВАНЕ НА ГРАНИЦИТЕ НА
ИСЛЯМСКАТА ДЪРЖАВА
В 622 година пратеника(СААС) се преселва от Мекка(Мукаррама) в Медина(Мунаввара),там той основава града държава Медина на основата на новия божествен закон,където муслиманите вече организират своя култура,икономика и войска.Противоречията обаче с арабската аристокрация от Мекка се изострят и се стига до военни действия.След няколкото успешни за муслиманите сблъсъка с арабите идолопоклонници от племето Курейш и други арабски племена при Бедър,Ухуд,Хендек и др.,изгонените от Мекка муслимани се завръщат като победители свещения град Мекка(Мукаррама) става религиозен център за всички,които приемат новия Пратеник(СААС) и неговия закон.Победените араби идолопоклонници предвождани от абу Софиян, абу Лахеб,абу Джехл е други представители на племето Курейш били принудени да приемат исляма и да се покорят на новия закон за да запазят положението си в обществото и затова били помилвани въпреки дългогодишната вражда и войни при Бедър,Ухуд,Хендек с Пратеника(СААВ) и новосъздадената общност. Новата държава е изградена на основата на шариата – конституция,извлечена от Кор`ани Керим.Пред този закон всички са равнопоставени,както роба така и халифа за определено престъпление получават съответното наказание.Тя е правова държава, в която правата на всички поданици са гарантирани,не съществува дискриминация на основата на раса,цвят на кожата или национален белег създадени са предпоставки и за ликвидиране на робството.Икономиката е пазарна,при която липсват всякакви данъци.Плащат се само данъците зекят и хомс и то само от богатите.Зекята е данък,който се използува за социална помощ и се дава на социално слабите,а хомса е данък,който се плаща от заможните за различни обществени дела.Другият данък,който се плаща само от немуслиманите е за отбрана срещу освобождаване от военна служба,но биват защитавани от държавата.Престъпленията се наказват абсолютно строго още в зародиш,тези мерки дават сигурност в обществото.Пороците,които човека към престъпления,са по волята на Аллах(Дж.Дж) забранени.Материалните различия също не се считат за особен белег в обществото.Подкупите са абсолютно забранени.Този закон създава предпоставки за нормално икономическо развитие и гарантира сигурността в обществото.След няколко десетилетия на праведно управление обаче,избиването и отстраняването на потомците на Мохаммед(СААВ) от власт ислямската държава се превръща в монархия на Омейядите(потомците на абу Софиян). Омейядите използвайки съвършената идеология на исляма създават новата световна империя равностойна на Персийската и Византийската,известна като Арабски халифат.Омейядите се отдават на завоевания а истинската ислямска идеология – чистия ислям остава в ръцете на истински вярващите ислямски учени в нелегалност,предимно от потеклото на Пратеника(СААВ) и техните поддръжници,които се отдават на разпространението на исляма по целия свят и по специално сред християните и евреите,а по-късно и сред езичниците славяни,траки,българи,тюрки,перси,египтяни,бербери и др.
Територията на Арабския халифат се увеличава много бързо,границите му се разширяват дотолкова че в края на седми век цяла Северна Африка,заедно с днешна Испания,цялото Средиземно море и на изток до днешните Индия и Китай,заедно с част от бившите Съветски рупублики влизат в неговите граници.
Ето и някои цитати,потвърждаващи нашите твърдения: ,,Арабската държава се
формирала като силна държава,която в 40-те години на 7-ми век минава в настъпление срещу своите съседи на първо място срещу Иран и Византия.Завоюването на Иран и Византия от арабите се улеснявало от това,че народните маси в тези страни,след като изпитали жестокия гнет на господствуващите класи,поддържали,като изпитвали и минавали на тяхна страна.Въстанията на експлоатираните маси значително ги улеснявали в завоюването на източните части на империята(Сирия,Палестина и Египед).В 635 арабите завзели Дамаск в 636 Византийската армия била разбита при Ярмук,което решило съдбата на Сирия и Палестина.Населението на тези области,което пъшкало под гнета на робовладелската империя,посрещало арабите като свои освободители.По думите на един от средновековните хронисти,сред населението била разпространена крилатата фраза.
Богът на отмъщението изпрати арабите да ни избавят от жестокоста на римляните.Съчувствието на народните маси улеснило по-нататъшните завоевания на арабите,в 638 година Антиохия и Месопотамия,а в 641 и 642 година Египед”.- „История на Византия”- Димитър Ангелов – стр.92-93 първо издание.
„По времето,когато Ираклий напрягал всички усилия,за да проведе църковна уния в Месопотамия и Сирия,арабите завзели в 634 година Византийската крепост Босра в задйорданската област,при което според думите на съвременния хронист,предизвикало всеобща радост в Кесария и другите градове на империята.В същата година арабите нанесли голямо поражение и на брата на императора – Теодор:В 635 година Византия изпратила в Сирия всичките военни сили,с които тя можела изобщо да разполага.Но и тази войска претърпяла решително поражение в битката при Ярмук.Арабите били на тази битка посрещнати като освободители не само от евреите и самаритяните,но и от цялото местно монофизитско население.Изходът на тази битка решил съдбата на Сирия,Палестина и Египед.Тяхната широка веротърпимост както и тяхната много по-опростена система на данъчно облагане,която предвиждала още по-голямо данъчно облекчение,в случай че данъкоплатецът примел исляма,откривали за арабите вратите на много градове и им осигурявали съчувствието на селските маси.Арабските завоевания се съпровождали и от голяма промяна в поземлените отношения.Едрата поземлена аристокрация,която владеела на изток литифундиите,не желаела да остане под арабска власт и напускала владенията си заедно с византийската администрация. Земите на тази аристокрация незабавно били разделяни между колоните. Съчувствието на народните низини улеснявало по- нататъшните завоевания на арабите – в 637г. те завладели Палестина и Ерусалим,в 638 г. столицата на Изток – Антиохия,Месопотамия и Озроена,а в 641-642 г.- Египед.Папирусите ни дават сведения за организацията на военната отбрана на Египед по време на арабското нахлуване.Из отделните градски окръзи били разпратени многобройни гарнизони от по 300 – 400 души,за военна полиция,която да подпомага администрацията за изтръгване на данъците от населението и да съпровожда транспортите с жито,и били малко пригодни за борба с външния враг.Висшата църковна и гражданска власт в страната водел патриарх Кир,който на сила наложил църковна уния и със своите насилия съдействал за още по голямо отчуждаване на населението от Византия.Не е чудно при това положение,че местното население масово преминавало на страната на арабите,издавало им местоположението на императорските войски,плащало им данъци и избивало всички попаднали им византийски войници.След като арабите завладели Александрия и затвърдили своята власт,коптите започнали масово да се отклоняват от християнството.Подобно но Сирия и Палестина,и Египед предпочитал владичеството на арабите,така че византийското правителство трябвало да води борба не само с арабите,но и със своите собствени поданици.В някои провинции дори и византийската аристокрация дигала въстания срещу централната власт.През време на борбите с арабите,в навечерието на най-решителната битка при Ярмук в 636 г. най-важната боева сила на Ираклий му изменила като провъзгласила за свой император своя вожд”. –„История на Византия” – М.В.Левченко – стр.147-148.
.След тези бързи успехи Арабският халифат станал безспорен владетел на цялото Средиземно море. Те владеят Средиземно море в продължение на над пет столетия.През тези пет столетия арабите правят непрестанни опити за проникване в Тракия и по Адриатическото крайбрежие.През този дълъг период те правят и множество опити за превземане на Константинопол.След разгрома на Моавия над Констант арабската флота остава за половин хилядолетие без конкуренция в цялото Средиземно море.Арабите превземат островите Кипър,Сицилия,Сардиния и Корсика а остров Крит е превърнат за главна военна база за нападенията им срещу Константинопол.Това се потвърждава от историята:
„Нашествията на арабите продължили и в Мала Азия.През 647 г. пълководецът Моавий нахлул с войските си в Кападокия и завзел град Кесария.По същото време били извършени опустошителни набези и в Армения.Укрепили положението си в завоюваните територии,арабите започнали да строят флота и в скоро време се явили като страшни врагове на Византия в Егейско и Средиземно море.През 649 г. техните кораби под ръководството на Моавий нападнали остров Кипър и завзели град Констанция,а през 654 г. в ръцете на нашествениците паднал Родос”. „През 655 г. лично император Констант се отправил по море срещу арабската флота.В една голяма битка обаче византийците претърпели пълно поражение близо до брега на Мала Азия при провинция Ликия.Наскоро след това в Арабския халифат избухнали междуособици и това дало възможност на Византия да си отдъхне малко.Убит бил наследникът на Омар халифът Осман (17 юни 656 г.) и се започнали борби между две групировки.Начело на едната групировка,която обединявала по-демократично настроените слоеве (средните и дребните земевладелци),стоял Али, зет на Махаммед,а начело на другата,която изразявала интересите на едрата поземлена аристокрация,стоял пълководецът Моавий.Моавий се наложил и заел престола през 661 г.Той поставил началото на династията на Омаядите с център Дамаск в Сирия ”. – „История на Византия”- Димитър Ангелов –стр.242-243.
Моавия е син на абу Софиян,най-върлия противник на Мохаммед(СААС) и се проявява като основен враг на потомците на Мохаммед(СААС).Той и сина му Йезид след като узурпират властта полагат големи усилия за отстраняването на потомците на Али(А) от властта,като отравят големия му син Хасан и убиват другия му син Хусейн в Кербеля – Ирак.С това приключва ерата на хулефаи рашидин(праведните халифи),според муслиманите суннити и на участието във властта на безгрешните имами от потеклото на Мохаммед(СААС) спред муслиманите шиити.Омейядите вече са само монархия на династията бени Омейя и вече не се считат праведни халифи защото за разлика от своите предшественици се отдават на разгулен живот и при тях се наблюдават нарушения на някои ислямски норми като употребата на алкохол и др.
Още от самото навлизане на арабите в Средиземно море започва търговския и културния обмен между различните народи на полуострова а муслиманите успяват да разпространят религията си сред балканските племена и народи предимно славяни и траки,най-вече сред езичниците и обявените за еретически християнски разклонения като монофизити,манихеи,богомили и другите,които били преследвани от православните християни за убежденията,които имали.За разпространението на исляма и ислямската култура на Балканския полуостров спомогнала и политика на Византия на заселване на пленниците от войните с Арабския халифат.
