Интересно е как се казвала държавата на Хан Аспарух.
Сигурно Булгар Ханлъгъ както е и в тüркскоговерещите източници.
Казвала се е
България. Така е записано от всичките и съседни хронисти.
А държавата на баща му: кан Кубрат, византийците са наричали
Старата Велика България, и за да видите колко наистина е била велика и голяма, цъкнете тук. Картата е именно по данни на хрониките на волжките булгари: Джагфар Тарихъ, сказание за Бахши Иман.
Титла "хан" старите българи са нямали. Имали са Кан и Канасюбиги. По идея на съветската историография и на академик Державин беше РЕШЕНО (а не доказано - Боже опази!), че славяните трябва да са доминиращия фактор (без някой да си направи труда да им покаже и докаже съществуването преди Екатерина Велика), а древните българи, за да бъдат принизени и омаловажени, ги представиха, пак с нула-точка-нула доказателсва, за кривокраки монголоидни одърпани конници, яздещи малки смешни кончета. И понеже такива в днешна България практически няма (а в Турция са екзотично малцинство, и то в дъното на Мала Азия), решиха, че ще да са били тюрки. Отново с доказателства нула. Политическата идеологема го беше решила и го наложи.
Но щом трябваше да ги изкарат тюрки, значи, владетелите им трябваше да бъдат закичени с Хан, а не с Кан и Канасюбиги, както си е издълбано и записано на каменните колони и плочи.
Пасков едно време не знаеше и за Татарина Хан Чака Ногай управлявал Булгариа в края на 12 век.
Кой ви каза, че не съм знаел?
Само че Чака е управлявал като завоевател и като представител на ордата на
хан Ногай, монголоиден монголец, от четата на Темучин (Чингиз-хан) и с българите е имал общо толкова, колкото Гай Юлий Цезар с Картаген.
Така че, не разбрах, като какъв точно аргумент искате да ни го приподнесете този Чака, но съдбата му е била незавидна, като на повечето узурпатори и натрапници на българския престол. Зелката му я взел именно човек с такъв прякор: Лахана. Но народа си му е казвал Ивайло и Цар Ивайло.
Това че не е чувал за Гöктüрклер не означава че не е имало Турци в миналото. Ако се поинтересува ще разбере и връзката между тях и булгарите и че и тогава са били под ''Гöк Турско Робство'' Май че това е просто съдба която кара булгарите винаги да са до или с Тüрките. Това че израза Помак е нов съвсем не означава че тях ги е нямало в миналото нали Г. Пасков? Също както и Турците ( Гöктüрклер)
Göktürk Kağanlığı 552—745
http://tr.wikipedia.org/wiki/G%C3%B6kt%C3%BCrk_Ka%C4%9Fanl%C4%B1%C4%9F%C4%B1
Напомням:
ЛЕТОПИСИТЕ РАЗКАЗВАТ:
СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕДИ АСПАРУХПрез 7 век:Първата поява на сърбите в историята (или една от първите появи), описана от император Константин Порфирогенет (Багрянородни) е при император Ираклий (610-641). Порфирогенет пише: "
Когато България се намираше под римска власт, умря князът на сърбите, който бе избягал при императора."
ПлискаПрез 6 век:1. На карта на света от 6 век от "Равенски космограф" е отбелязано името "
bulgare" и следния текст: "
В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят ...".
Картата е съставена
100 години преди времето на Аспарух. За автор на тези думи, косомографа посочва
Йорданес - готски историк от 6 в. ('
Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus, IV)
2. В хрониката от 7 в. на
владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена "
провинция България".
България, не Славяния, Славония, или каквото и да е от този род.Там се казва, че роденият в Залдаба, днес Шумен, българин Виталиан (Биталиан) се е бил надигнал (
516 г., според други -
514 г.) против император Анастасий. Срещу него Анастасий изпратил военачалника Кирил. Сражението станало между Шумен и Варна, след което Кирил се оттеглил във Варна и спрял там, а Виталиан останал в
провинцията България.
(H. Zotenderg, Jean, eveque de Nikou, p. 378)
Византийския летописец Теофан потвърждава:
през 514 година Виталиан въстанал против имп. Анастасий и армията му се състояла от събирани в Мизия и Тракия българи.
3. Ето какво разказва
Теофан за 538 година: "
В тази година се раздвижиха в Скития и Мизия двама български княза с много българи и други."
Първо
българите победили византийците, но последните получили подкрепление и на свой ред разбили
българите. Връщайки се към Цариград обаче, византийците били посрещнати в Тракия от
българска войска, която така разбила ромеите, та от тях оцелели една шепа хора. И Теофан, както и по-ранният хронист Йоан Малала използват термина РИГЕС за титлата на двамата
български предводители
Булг и
Дронг, което е гръцката форма на тракийската благородническа титла РЕКС, РИХ. Тази титла е доказано ползвана от българските владетели Аспар-Рих, Теле-Рих, Кот-Раг и др.
През 5 век:1. През
480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с
местните българи, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Причината е, че Зенон бил притиснат от готите, водени от двама съюзни готски владедетели с еднакво име - Теодорих.
Българите нападнали единия Теодорих (Триаровият син), но той ги отблъснал и продължил към Цариград. Тези
българи преди това ту били подчинени на Византия, ту отхвърляли нейната власт. Това описва
Йоан Антиохийски.
Теофан допълва по този повод: "
И многото българи населиха цялата земя: от Карвуна до Драч [Дурес, Албания]
2. "
В тази година (494 г. сл. Хр. - а според други учени годината 5994 от Сътворението у Теофан е 502 г.) и тъй наричаните българи в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек." - пише същият византийския хронист
Теофан.
3. През
447 г.
Калиник, ученик на св. Хипатий, пише: “
Хунският народ, който живее в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от сто града и малко остана да завземе и Цариград”.
Няма как хуногурите и хуногондурите на кан Исперих да са новодошли. Но се казва, че дотърчали от земите зад Кавказките планини.
4. В
Манасиевата хроника се твърди, че по времето на император
Анастасий ( 491 – 518г. )
българите завзели долната Охридска земя и цяла Македония.
Пише го и Паисий Хилендарски, но го няма в нашите учебници, ясно защо. Питайте тюрколозите начело с баш-инструктора им - политкомисара Державин.
През 4 век1. На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността -
Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България). Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката
Евсевий Кесарийски (270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в препис от 12 в.
Картата е източно ориентирана ("нагоре" е изток)
2. Хронографът на
Момзен (Анонимен римски хронограф) от 354 г. споменава за
българите, които живеели в днешните ни земи.
3. Император
Константин Велики (274-337) поради партизанските нападки на
българите направил от Тракия особена тема (за защита на Цариград) – пише император Константин Порфирогенет.
Тук става дума за нападенията на българите от Старата Велика България (днешна Украйна), докато голямата част от местните българи са били римски, а след това и ромейски граждани
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за удобство и излизане от ситуацията,
дал на Тракия автономия (“
to ton Bulgaron genos ton Istron potamon dieperasen”).
4. Българите се споменават и при едно тържество от времето на
Константин Велики, където са поканени местните народи
българи, Сини (венети) и Зелени (гърци), както и разни чужди племена.
5. В своя "Неделник"
Софроний Врачански пише за времето на римския
император Константин: "
Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име."
6. Френските историци
византолога Шарл Дюканж (1610–1688), Льо Киен и други започват списъка на архиепископите на България с
Протоген Сердикийски (Софийски), който живял по времето на Константин Велики – 4 в.
През 4 век българите са старо местно население на Балканите:7. Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите
Валентиниан I (321 - 375) и
Валент (328 - 378) "
българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Анастасий Библиотекар пояснява също така, че "
БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО".
От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (
Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (”…
quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”). Тези провинции били
двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания.
8. Според
Теофан, Стара България е опирала до Босфора.
9. Според
Йордан, “
в Долна Мизия, Тракия или Македония само Българи живеят”.
10. През
499 г. в хрониката си
Комес Марцелин пише, че при р. Цурта, днес Чорлу, българите разбиват военначалника Арист.
Византийците панически бягат зад Босфора.
Пълният контрол над Тракия тогава на кого остава?
***
Има доказателства също, че Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско робство. Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени. - проф. Крум Балтаджиев - "Фалшификации и манипулации на българската история".
----
И това далеч не е всичко.
Ако за някой тези данни са малко, недостатъчни или неубедителни, мога да продължа, ако администраторският екип разреши, защото темата ще набъбне наистина много силно с десетки страници от вековете. Ако тръгна да слагам факсимилета на цитираните документи (също не е проблем) ще се изправим пред два проблема: страниците ще се претоварят с десетки антични изображения (фототипни копия на оригиналите) и второ, което е по-важно, те няма да са на български или понятен за аудиторията език.
---------
Ха намерете Гöктüрклер в тези хроники, и опитайте пак да прекарате някаква връзка между тях и древните и средновековни българи.
Ялова работа.
Ще трябва май да плюнчите калема и да го пишете в Уикито.
Зер, там всеки, вкл. и аз вие, можем да пишем каквото ни скимне. И после, като Мехмед Дорсунски в
старите ни миналогодишни дискусии, да цитираме като доказателство сами себе си в трето лице единственно число.