Ето ви и продължението на доказателствата които съм ви обещал:
ПОЛОЖЕНИЕТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПО ВРЕМЕТО КОГАТО Е ФОРМИРАНА ИСЛЯМСНАТА ДЪРЖАВА
Византия представлява най-мощната империя в тогавашния свят.Тя е робовладелска държава,но съществува тенденция на преобразуване от робовладелски към феодални обществени отношения.На балканския полуостров нахлуват славяни и анти,които опустошават всичко по пътя си.В края на пети и началото на шести век те достигат чак до Солун и Елада.Ето и някои сведения за славяните,тъй като славяните както и траките може би са оказали някакво въздействие върху езика,бита и културата на заселените сред тях араби при формиране на ахренската общност:
„наставление как да се воюва със славяните”
„Не може никак да им се вярва,те не са сигурни в договорите и отстъпват по скоро пред страха, от колкото пред подаръците. Когато между тях възникне различие в мненията,или немогат да се споразумеят,някои бързо нарушават взетото решение,а всички противници си кроят взаимно убийства и никой не иска да отстъпи пред другия.В сраженията се плашат от стрелите и от внезапните атаки срещу тях,както и от нападенията от различни места,от сухопътните битки,най-вече от битките с леко въоръжени,също и от разполагането по не заселени открити места.За това срещу тях трябва да се приготви войска от конници и пехотинци,особено леко въоръжени и то копиеносци,и много метателни оръжия,не само стрели,но и копия.Понеже селищата на славяните и антите са разположени едни до други покрай реките и са близки едни до други,така че между тях няма значителни разстояния освен гори,блата и мочурища,обикновено се случва в извършваните срещу тях нападения да се спрем на първото от техните селища и там да задържим цялата войска.Останалите селища,които са в съседство и близо до гората,виждат настъплението срещу тях от близо и лесно отклоняват това,което ги грози.От тях младежите,които са леко въоръжени ,като намерят удобен случай,нападат тайно войниците,които поради това не могат от там да направят нищо значително във вреда на враговете при извършване на нападението срещу тях.понеже имат много царе и те живеят в несъгласие помежду си,не е неуместно да се спечелят някои от тях,които са по-близко до границите,и да воюваме срещу другите,за да нямаме неприятели в лицето на всички и да не предизвикваме единовластие”. – „подбрани извори за историята на Византия”- Димитър Ангелов – стр.62,63 и 64.
Според Кирил Василев – „Славяните дошли на Балканския полуостров на доста ниско културно ниво. Те изживявали родовообщинния строй.Разделени били на множество родове,които се състояли според Державин от по 15-20 а понякога от по 30-50 и до 90-100 души.В родовете царувала патриархалност и колективна собственост върху средствата за производство,земята,добитъка,оръдията на труда”.
Религията на славяните била близка до ислямската,по отношение на вярата в единия Бог-Творецът на вселената.Това в действителност е и основната разлика между християнството и исляма.Муслиманите вярват в единия Аллах(Богът),а християните в триединството.Интересни по този въпрос са сведенията на Прокопи Кесарийски в неговата книга „Готската – война”: „ Тези племена славяни и анти - не се управляват от един човек,но от край време живеят в народоправство „демокрация” и за това у тях щастието и нещастието в живота се считат за общи….Те считат че само един Бог-Творец на мълнията,е господар на всичко….Те почитат реки и нимфи,и всякакви други демони,принасят им жертви и с помощта на тези жертви правят гадания.Живеят в малки къщурки,на голямо разстояние една от друга и често сменят местожителството си.Във война повечето от тях отиват на война с щитове и копия в ръце.Те са много високи на ръст и с огромна сила.Цветът на кожата и косата у тях не е много бял или златист и не е съвсем тъмен-те са руси. Животът им е груб… без никакви удобства… но не са лоши хора и съвсем не са злобни,но са запазили напълно хунски нрав”. – „Родопските българи мохамедани”-Кирил Василев стр.33
Тези техни нрави,обичаи и вярвания явно са ги предразположили към нормално съжителство със муслиманите, които в последствие били заселени сред тях,по-точно сред южните от тях живеещи на юг от р. Марица в Родопа и на юг,изток и запад от нея.Тъй като славяните и траките там били под влияние на Византийската политика и култура а част от тях и под влияние на ислямската култура след заселването на арабите сред тях.
Византия и Западната Римска империя били основните двигатели за разпространение за християнството на запад макар и в неоригинален вид.Тези две държави са християнски държяви,християнството в тях особено във Византия било преработено според интересите на управляващата аристокрация и императора.Главната цел за приемане на християнството като държавна религия във Византия била подчинението на многобройните народи и племена,които обитавали нейната територия и обединяването им в един народ по религиозен принцип.То обаче не било оригиналното християнство,изпратено на Иса(А)-Исус,а много далече от учението,което Аллах(Богът) е изпратил за хората чрез този велик пратеник(А).Но това не е само наше мнение,подобно мнение и Левченко :
„Както вече бе споменато,християнството,преработено през 3-4 век въз основа на Платоновата философия,останало чуждо и непонятно за сирийците и коптите,и то не само за цялата народна маса, но и за най-издигнатите кръгове,намиращи се под влияние на елинистичната култура.Дори и сред тези елинизирани елементи,философията на Платон не станала никога популярна.Те предпочитали философията на Аристотел,на която останали непонятни догмите за „Троицата” и „Богочовечеството”. Поради това в Сирия се създало направление,което повежда въз основа на Аристотеловата философия борба срещу официалното православие.Център на това движение били богословската школа в Антиохия, а по-късно в Едеса.Източните „еретици” начело с цариградския патриарх Нестор защитавали самостоятелността на човешката природа на Христа,те наричали Дева Мария не „Богородица” а „Христородица”.Това рационалистично,родствено на арианството учение се разпространило твърде много не само сред елинизираните източни духовници,но и сред сирийските търговци”. – „История на Византия” – М.В.Левченко – стр.49 .
Най-близо до същинското християнство според нас са обявените от църквата и държавното духовенство за „еретически” течения,както се вижда от цитата като: монофизити,манихеи,павликяни,богомили и др.,тъй като те не приемали божествената същност на Иса(Исус)(А),а го смятали за нормален човек,ограничен във времето и пространството,притежаващ всички човешки несъвършенства като нуждата от хранене спане раждане т.е. начало и край на живота.Разбира се притежава и свръхчовешки качества присъщи на всички пратеници на Аллах(Т),чрез които пратениците доказват на обикновените хора че са натоварени с пророческа мисия а не се самозванци. Например факта че е заченат без баща,това се случва и с Адем(Адам)(А) или съживяването на мъртви,което се случва и с Ибрахим(Авраам),който съживява накълцаните на парчета птици,чиито парчета месо били разпръснати на различни върхове и когато той по волята на Аллах(Т) ги извикал,всяко парче месо заело своето място птиците се съживили и отишли при Ибрахим(А) съвсем живи.
Твореца обаче Аллах(Т),който освен че е сътворил всичко във вселената е сътворил и всички живи същества и всички хора,а и всички Негови пратеници,е съвършен и бидейки съвършен не притежава нито едно несъвършенно качество и е пречист от всички несъвършенства присъщи на творенията Му.Но няма да се задълбочаваме повече в тези качества защото те са си цели науки и се разглеждат задълбочено в науките „Келям” и „Ислямска философия”.
Освен това трябва да споменем че според нас християните не притежават оригинално
Божествено учение,което би могло да представлява закона на единия Бог(Аллах Дж.Дж.). Евангелията,които сега са употреба сред християните и са били в употреба във Византия обаче според нас са с небожествен произход,тъй като божествен закон може да бъде само книга низпослана лично на Иса(Исус)(А),в която да бъдат предадени точно думите на Аллах(Т)(Богът),без човешка намеса и без никаква промяна и то лично чрез Неговия специален пратеник,какъвто е Иса(Исус)(А).Всяка друга книга считаме за съжаление с небожествен произход т.е. творение на творенията а не на твореца.
Във Византия обаче,на основата на подправеното християнство било изградено всичко.Имало огромна църковна администрация и големи и добре украсени църкви и манастири.В императорския двор,също всичко било изградено на основата на това подправено според интересите на империята християнство.Приемането на новия закон на великия Аллах(Богът) изпратен на новия пратеник Мохаммед(СААС) означавало цялостна промяна,от системата на управление до църковното устройство.
Следват продължения,с които уверявам ви ще стигнем донеща от които ще бъдете изненадани! Успех навсички!
