celiqt pravoslaven svqt praznyva gergiov den na opredelena data s opredeleni tradicii ,i v edin moment se okazva 4e pomacite praznyvat i te gergiov den sas po4ti sa6tite nravi i tradicii i ti se opitva6 dame obedi6 4e tva bilo nqkav si evroaziatski praznik koito pomacite praznyvali .a otnosno asimilaciqta ,tq se osa6testvqva s palnata podkrepa na pomacite.ima mnogo smeseni brakove koito po4ti vinagi vodqt do naslednik hristiqnin.az nesam pomak i vse pak nqmam ni6to protiv tqh.bratov4etkami se ojeni za pomak i imat dete i toe krasteno v carkva,sestrami e na pat dase ojeni za pomak i povqrvai mi i tqhnoto dete 6tee hristiqn4e
Любо, тук Метка, съзнава ли той дълбочината на пласта или не, е прав.
Гергьовден и почти всичките ни празници не са християнски, а са християнизирани, то ест, натамънени, казано по народному.
Народ, религия и календар са били едно цяло. Имам предвид
дохристиянския българският народ.
Най-подробното изследване на тази тема можете да прочетете в трите книги "
Българският народен календар" на Георги Велев от Асеновград на тази тема. Един наистина фундаментален революционен труд, особенно от гледна точка на това, което доказва по абсолютно безспорен начин: пряката връзка на народните празници с древнобългарският (а не днешният - Юлианско-Грегориански календар) както и паралелите между древнобългарският календар и И-Дзин (Книга на промените) на Лао Дзъ, при което излиза, че з
а китайците тя е взаемка (и мога да го докажа много лесно), а
това е изначално българска наука и астрология (защото календар без астрология не става и не се прави).
Исторически доказателства, че при Борисовата християнизация (защото е имало и друга, векове преди него: от първоапостолите Петър и Павел през първи век) се е сменял календара и празниците, са многобройни и документирани: той е пращал постоянно писма до папата и до Патриарха, питайки буквално за всичко: как следва да се направи по новата религия всяка сфера от живота на редовия българин: като се почне от това: колко жени да има (предците ни са били полигамни до християнизацията на Борис) и се свърши с това, че са питали как да бъдат приспособени и конфликтират ли с новата вяра дрехите, гастрономическите обичаи и традиции, празниците и обредите.
В резултат се е получило нещо като "надграждане": практически всички стари празници по древния български календар получават максимално близкият по време християнски аналог, (и естественно, християнското название) но хората въпреки това си го празнуват от древната дата (и си го отбелязват като второ название и старото), като преминава и в "християнската" част от датите и периодите.
То ест, опитвали са се мирно да ги съвместят, доколкото е възможно, въпреки, че е противоестественно и не се получава.
Оттук и плаващите Великденски празници и други специфики, които е по-добре да прочетете в оригинала на Георги Велев, защото аз не съм добър преразказвач на такава важна и точна материя.
