Произходът на названието помак/помаци все още остава загадка за научната общност не само на Балканите но и по света.Съществуват различни хипотези за произхода на това понятие.
Тази хипотеза ни представя, че помак/помаци произлиза от гръцката дума „poimenos” – овчар, постепенно трансформирайки се и придобивайки съвременното си звучене в продължение на годините/вековете.Въпросната хипотеза се загатва и във филма „Млогу думиш, млогу плачиш”, но тя не е сериозно проучена.Защо думата или названието помак има обиден смисъл или защо самите помаци са я имали или я имат като обидно название? Гръцкото „poimenos” или овчар/и е възникнало като символично определение на простите неуки хора планинци живеещи северно от тях. И днес все още се срещат агресивни изрази като „а бе селянин такъв” за охарактеризиране на простащина или просташко държане, във същия контекст е използувано и определението помак, което е пораждало и поражда негативни емоции.Основното препитание на родопското население в продължение на векове било земеделието и по точно скотовъдството.Ето как го описва В.Кънчов в края на 19 век:
"Народът се поминува със скотовъдство и пчеларство, на второ място стои земеделието и тъкането на платове. Така също ловджийството е много развито. По планините пасат много овци и кози, които съставят главния местен поминък. По долините се сее ръж, ечемик, овес и по ниските места пшеница. Рядко в някои ниски села садят лозя. Храната им не достига и те си докупуват от Драмско или Скеченско. Пчеларството в тия места е много развито. Във всяко село има голямо число кошари и захарта се заместя с мед. Восъкът оттук се разнася за Серско и Драмско и съставя един от най-добрите приходи на населението.
На много места се работят аби и шаяци, които се разнасят по вън от доленските българи. В селото Ващица става панаир, гдето се харчат главно аби, шаяци и платна, изработени от помаците. По тези места се работи и гора, която се спуща по Места за полето и съставя добър приход за цели села, каквито са Жижово, Кочан, Марульово и други около краищата на Доспат-ската верига. В селага Марульово и Дебрежен правят гребени от рогове, които се разнасят надалече за продан. Селото Пепелаш на десния бряг на Места е прочуто по своите кавали."
Родопа планина е била пълна със стада, огласявана от звъна на чанове и тюмбелеци, над които са се разнасяли мелодиите на кавали, пищялки и гайди. Именно този безимменен, неук и безписмен, прост в най- чистия смисъл на думата „poimenos” –овчар, е бил в основата на поминъка на населението.Той е осигурявал вълната, от която сръчните ръце на нашите моми, майки и баби произвеждали оригиналните и ярки родопски халища и шевици,аби и шаяци.Той- овчарът е осигурявал месото и млечните продукти на хората.Още повече стадата са поддържали плодородието на малките парчета обработваема земя за планинското земеделие, което осигурявало оскъдния хлаб на селянина.Така „poimenos”- помаци дадено от гърците като название на овчарите от планината, които всяка зима слизали със стадата си в Беломорието за да презимуват, впоследствие се е превърнало в общо название на всички обитатели на Родопите северно от тях/гърците/ в годините на османското владичество.Още повече Родопите са били основен доставчик на аби и шаяци за османската армия, така че овчарите - помаци са били гръбнака на тази индустрия.
