Ами дай някакви данни, че в Родопите, да речем, са се заселили прабългари, или примерно в Чеча.
Чеч?
По отношение на древността:
1. По отношение на коренното население на Родопите и изобщо на Балканите вижте темата "
траки=пеласги=българи!"
Ако става дума за по-късните заселвания на българи от Старата велика България на Балканите, то те са IV-V-VI-VII век, практически ежегодни заселвания, военни кампании и нахлувания.
2.Теофан, хронистът на император
Зенон (V век) пише, че когато императора поканил българите за съюзници в борбата му с готите и варварите, на следващата година след битките: "
И многото българи населиха цялата земя: от Карвуна до Драч!" Да ви помогна ли на кои съвременни области съответстват?
3. Що се отнася до присъединяването на Родопи, части от тях или на Западните Родопи (където са били земите на бесите и сатрите, обединение от жреца Вологез за борба с римляните, продължила десетки години) те са присъединение първо от
Куберова България, която е била в земите на днешна Македония и на
Кисиниите (полето северно и северозападно от Солун), където е била резиденцията му, то ест, минимум южните клонове на Западните Родопите са били в рамките на Куберова България. То ест, той е контролирал единият от давата важни търговски пътища на Балканите: Via Ignatia (Виа Игнация)
4. При
Крум Страшни (802-814), след превземането и присъединяването на Сердика и на артерията на Via Militaris (Виа Милитарис, военният път), завладява Западните Родопи и поречията на Места и Струма. Мога да ви помогна с карта.
Нататък, предполагам, вече ви е ясно...
Що се отнася до това, както какви се опредлят чечлии днес, ето ви материал:
-------------
Крепост на българщината
Селото съчетава девствена природа и уникална архитектура
За повечето българи историко-географската област Чеч е малко позната част от Западните Родопи, по долното поречие на р. Доспат. Печалната известност на този район е,
че е изживял най-масово ужасите на помохамеданчването в края на ХVI и началото на ХVII в. Въпреки че голяма част от неговото днешно население изповядва исляма,
в Чеч са запазени в най-чист вид много стари български традиции. Той е сред най-интересните етнографски области в България, изключително богата на средновековни културни паметници.
Тук планината е красива и девствена, а широките й дълги ридове са разчленени от дълбоки и стръмни долини.
Село Долен е на 26 км от гр. Гоце Делчев и на 9 км от с. Сатовча. Днес то пази уюта на стария Чеч в 70 къщи, обявени през 1977 г. за паметници на културата от епохата на Възраждането. Къщите отразяват един сравнително късен етап от
българската селска архитектура, когато животът "излиза на улицата". Строени са през периода от 1830 до 1930 г. от майстори на обособилата се вече строителна школа по р. Места, чийто център е прочутото с красотата си родопско с. Ковачевица. Сред най-ярките образци на доленската архитектура е Талповата къща.
Долен е разположен на южен склон над малък приток на р. Бистрица. Предания разказват, че селото е основано по време на помохамеданчването на Чеч. Избягалите от съседните малки селца и разпръснати колиби в планината хора се заселили тук в обрасъл с широколистни гори дол, скрит от очите на насилниците. Оттук дошло и името на селото. Стратегически в периферията му се заселили българомохамедани, роднини на запазилите вярата си бегълци, които пазели селото от изстъпленията на турците.
Така постепенно то станало остров, крепост на българщината в един напълно помохамеданчен край на Родопите.
През втората половина на ХIХ в. през улиците на Долен минавали керваните на беломорските търговци, които превозвали товари от Егейско море за Влашко през градовете Серес, Неврокоп, Доспат и Пловдив. По тази причина много от къщите на селския главен път и централния площад са обърнали лицето си към улицата и край жилищните порти са построени лавки, магазинчета и работилници. Така постепенно се оформила чаршия с 25 търговски обекта, където се съсредоточил деловият селски живот. И колкото и странно да звучи, този център е истинска търговска мрежа - сред първите в България.
Духовното средище се развило в долния край на главната улица, около местната черква Св. Никола, построена през 1837 г. Вътрешността й е украсена със стенописи и изящни дърворезби, така че напълно си заслужава да бъде посетена. В горния край на същата улица пък се обособил площад, на който били разположени джамията и конакът. До тях имало цял квартал от красиви къщи на местни богати търговци, които обаче изгорели при пожар в края на ХIХ в. Сред тях били къщите на местните чорбаджии
Тодор Корчев и
Хаджи Янко. Двамата търгували с памука, който купували в Солун и продавали в Румъния. Хаджи Янко разширил със свои средства пътя до Сатовча, за да могат по него свободно да се движат натоварените му със стока животни.
Един ден по този път Тодор Корчев бил убит от турска засада, заради това, че бил главният поборник за свобода в селото. В Долен Яне Сандански, Гоце Делчев и четата на войводата дядо Атанас Тешовлията били чести гости. Долепените една до друга къщи давали възможност за бягство на гостите в случай на предателство. Така от къща в къща те можели да избягат до специално изкопан подземен канал, близо до хоремага, който извеждал на безопасно място в долния край на селото.
След Освобождението през 1912 г. разрушили джамията и на нейното място била построена селската поща. Днес над селото все още стои двуметровият оброчен кръст. Запазена е и старата доленска мелница.
Арх. Явор Банков е сред първите изследвачи на архитектурното наследство на с. Долен в края на шестдесетте години на миналия век. Събрал е много данни за майсторите строители на селото, сред които са Иван Грозданов, Димитър Джамбазов, Илия Починов, Костадин Пулев, Илия Фильов...
автор: Николай Генов
Източник:
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4469&city=1782#picДо колкото знам, специално пък за Чеча, няма никакви открити следи от прабългари. Познавам иманяри - даже и български монети не са намирали - все гръцки, древномакедонски, римски византийски и турски. За арабите виж Дорсунски - той е дал примери. Хюсеин Мехмед също, а в новата му книга ще публикува още находки.
Няма прабългари, има древни българи!
А това, че нямало български монети, нищо не говори. Първите български монети на Балканите започва да сече едва Иван Асен II. Дотогава обмена се е правил с други златни и сребърни еквиваленти, защото в територията на Православието 600 години инфлацията е била равна на 0, и значение е имал грамажа, теглото на монетата, а не чий лик и кой е емитента: византийския император или персийския шах. Докато в Западна Европа, от моста Риалто във Венеция едно специфично племе започва да изобретява лихвата, инфлацията и мошенничеството с грамажа и състава на монетните пари, и инфлацията напредва!
За арабите и Дорсунски - беше тук, опита си да си защити тезите, и отдавна не съм го срещал...лично мен изобщо не можа да ме убеди...нито един документ, нито един източник не извади - предпочиташе да самоцитира себе си, но от това убедителността му не се увеличи.
С Хюсеин мехмед водим спорове ежедневно - лично аз не съм видял и негова твърдо застъпена и доказуема теза за влияние и присъствие на араби на полуострова.
И част от обяснението е в задачката, която ви написах по-горе: 717-718 година...
За сръбско-босненския въпрос не съм компетентен и предпочитам тези от Босна да ги наричам боснаци, както и целия свят ги нарича, вместо да се правя на експерт.
"Целият свят" не е никакъв експерт и ориентир за това - кои названия са правилни, и кои не.
Французите наричат Германия Alemagne, ние и други - Германия, а трети народи по още по-различни начини, но германците си настояват, че родината им е Deutchland. Целият свят нарича албанците и Албания така, но те си настояват, че това е Шкиперия, а те са шиптъри. Целия свят смята Гърция и гърците за такива, но те си казват Елада и елини...Примерите са десетки...
