Topic: Приеха декларация, осъждаща насилствената асимилация

[Тоска]

Юлия Христова
13 септември 2008 18:05

Приеха декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани



Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани бе приета по време на провелата се в Шумен Национална конференция „Малцинствата и дясното политическо пространство в България". Форумът бе организиран от Федерация „Справедливост – България".


В декларацията се казва, че се осъжда политиката на тоталитарния режим спрямо мюсюлманското малцинство. С нея от федерацията призовават да бъде възобновено делото срещу виновните за Възродителния процес у нас.


Обединението на десницата минава и през интеграцията на етносите, каза председателят на партия „Новото време" Емил Кошлуков, който участва във форума.


"За момента не предвиждаме създаването на политическа партия, но искаме да си сътрудничим с партиите от дясното пространство" - заяви лидерът на федерацията Сезгин Мюмюн и допълни, че категорично се разграничава от ДПС и никога няма да e тяхна алтернатива.


http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=287830

[Adem1]

 
   moite pozdravlenia za Sezgin Mumun,4e se ograni4il ot DPS.
   Mnogo pravilna postipka.
   Za 19 godini si6testvuvane DPS kakvo napravi za muslumanite v Bilgaria:NI6TO razbirase.
   kakvo moje da se o4akva ot tiah sled kato se znae ,4e lidera na partiata Dogan e bil arhitekta na poslednia taka nare4en Vizroditelen prostses,dokaza se ,4e kakto toi i mnogo drugi v partiata sa bvili agenti na Dirjavna sigirnost,vsi4ki znaiat,4e partiata e sizdadena ot Bilgarskata komunisti4eka Paertia BKP i Dirjavna sigurnost (DS).
    Viv virhovete na DPS ima mnogo biv6i vizroditeli koito sa u4astvali pri smianata na imenata na muslumanite v bnilgaria v razli'ni periodi;
    Asimilatsionnata politika prodiljava i DPs mil4i estestveno ,4e 6te mil4i nali za tova e sizdadena DPS,nali selta na partiata e tova.
    Vreme e v Bimlgaria da e sizdade partia ,koito da e alternativa na DPS, no diktatora Dogan niama da pozvoli takava demokrati'na ^postipka,za6toto te sa nenasitni i iskat pone o§te 19 godin i da ograbvat i eksplotirat muslumanite v Bilgaria.
   Pri skoro§noto mi pose6tenie v turtsia imah vizmojnosta da se sre6na s Prezidenta na drujestvoto za kultura i vzaimopomost na Balkanskite izselnitsi Advokat Seyhan Turkkan,koito e na si6toto mnenie,4e asimilatsionnata i eksplotatorskata politika nad muslumanite daje i selia bilgarski narod prodiljava.Spored nego za polojenieto na muslumanite v bilgaria e vinoven si§to DPS i li4no Dogan.
   Daje v Sentralnoto rikovodstvo na drujestvoto se govori,4e dogan se propil i zatova ne prisitvuval na zasedaniata na Parlamenta.
   Nali ribata miri6e ot glavata.Ako ne lidera na DPs koi drug §te za6titava pravata na muslumanite v Bilgaria?

[Gelina]

 :)Срещата беше интересна!Скоро ще се състои такава и в Гоце Делчев.

[Ади]

Gelina, na koia data po tochno?

[Gelina]

За сега е насрочена на 25.10 ,ако има промяна някаква ще ви съобщя!

[Adem1]

   Jivot i zdrave 6te se opitame da prisistvame na tazi interesna sre6ta s moiat priatel Mohamet ot Istanbul.
   6te pomolia i Advokat Seyhan Turkkan sekretar na Generalnoto drujestvo na Balkanskite izselnitsi  v Istanbul da doide s nas,za6toto i toi §te ima sigurno mnogo ne6ta da kaje.
   Neka muslumanite v Bilgaria da razberat istinskoto litse na DPS,koiato e sizdadena ot Dirjavna sigurnost i BKP(BSP)sis sel da prodilji asimilatsiata nad muslumanite v Bilgaria.
   Tuk iskam da otbeleja ,4e Dogan,koito tupa po girdite si,4e e za6titnik na pravata na muslumanite e bil s nai mnogo otsistvie ot zasedaniata na Parlamenta,ot koeto e vidno,'e ne mu pyka za sidbata na nasite bratia i sestri v Bilgaria.
   Osnovnata pri4ina za otsistviata sa bili,4e se propil,daje se govori,4e se drogiral.Ne sim siguren,no imam osnovanie da viarvam na sluhovete,za6toto negovoto bezrazli4ie kim sidbata na muslumanite ot Bilgaria pokazva tova.
   Jalko za naroda ni s takiva korumpirani lideri kradtsi,koito misliat samo za sobstvenite si interesi,a naroda ni obedniava s vseki izminat den.

[Gelina]

ПРАЖКА  ДЕКЛАРАЦИЯ

http://prazkadeklaracija.bg/

Загрижени за достойното и демократичното бъдеще на нашия европейски дом, като имаме предвид,

 

че общества, които забравят миналото, нямат бъдеще,
че Европа ще се обедини едва когато успее да обедини отново своята история, признае като общо наследството от комунизма и нацизма, и предизвика откровен и задълбочен дебат за всички тоталитарни престъпления през миналия век,
че комунистическата идеология носи пряка отговорност за престъпления срещу човечеството,
че гузната съвест, произтичаща от комунистическото минало, е тежко бреме за бъдещето на Европа и за нашите деца,
че различните оценки на комунистическото минало все още могат да разделят Европа на "Западна" и "Източна",
че европейската интеграция беше пряк отговор на войните и насилието, предизвикани от тоталитарните системи на континента,
че знанието за престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическите режими на континента, трябва да породи у всички европейци същите чувства, каквито пораждат престъпленията на нацистките режими,
че има големи сходства между нацизма и комунизма от гледна точка на тяхната отблъскваща и ужасяваща същност и техните престъпления срещу човечеството,
че престъпленията на комунизма все още не са получили достатъчно ясна оценка и присъда от юридическа, морална и политическа, както и историческа гледна точка,
че престъпленията бяха оправдавани в името на теорията за класовата борба и принципа на диктатурата на "пролетариата", използвайки терора като метод за запазване на диктатурата,
че комунистическата идеология е използвана като инструмент в ръцете на строители на империи в Европа и Азия за постигане на техните експанзионистични цели,
че все още много от извършителите на престъпления в името на комунизма не са изправени пред съд и техните жертви не са обезщетени,
че предоставянето на пълна и обективна информация за тоталитарното комунистическо минало, което води до по-добро разбиране и дискусия, е необходимо условие за истинска интеграция на всички европейски нации в бъдеще,
че окончателното помиряване на всички европейски народи не е възможно без концентрирано и задълбочено усилие да се установи истината и да се възвърне паметта,
че темата за комунистическото минало на Европа трябва да бъде третирана задълбочено както от академичната общност, така и от широката общественост, а бъдещите поколения трябва да разполагат с лесен достъп до информация за комунизма,
че само няколко тоталитарни комунистически режима все още оцеляват в различни части на света, но въпреки това те контролират около една пета от световното население и чрез запазването на властта си извършват престъпления и вредят на благосъстоянието на своите народи,
че много държави, въпреки че комунистическите партии не са на власт там, не са се разграничили публично от престъпленията на комунистическите режими, нито са ги осъдили,
че Прага е един от градовете, преживял управлението както на нацистите, така и на комунистите,
вярвайки, че милионите жертви на комунизма и техните семейства имат правото да получат справедливост, съчувствие, разбиране и признание за своите страдания по същия начин, както жертвите на нацизма бяха морално и политически признати,
 

ние, участниците в Пражката конференция "Европейската съвест и комунизмът", обръщайки внимание на

 

Резолюцията на Европейския парламент по повод 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г., от 12 май 2005 г.,
Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г.,
Резолюцията на XVI-ия Конгрес на Европейската народна партия от 5 февруари 2004 г., призоваваща към създаване на независим експертен орган за събиране и оценяване на информация, свързана с нарушаването на човешките права по време на тоталитарния комунизъм, и настояваща за учредяване на музей в памет на жертвите на комунизма,
резолюциите относно престъпленията на комунизма, приети от някои национални парламенти,
опита на Комисията за установяване на истината и помирение в ЮАР,
опита на институтите за национална памет и паметниците в Полша, Германия, Словакия, Чешката република, САЩ и музеите на окупацията в Литва, Латвия и Естония,
настоящото и следващото председателства на ЕС и на Съвета на Европа
факта, че 2009 г. е 20-тата годишнина от рухването на комунизма в Източна и Централна Европа, както и от клането на площад "Тиенанмън" в Пекин,
 

призоваваме към:   

 

постигане на общоевропейско разбиране, че както нацистките, така и комунистическите тоталитарни режими - всеки от които трябва да бъде  съден според собствените му ужасни заслуги - са разрушителни в своите политики на системно прилагане на крайни форми на терор, потъпкване на всички граждански и човешки свободи, започване на агресивни войни, и като неразделна част от идеологиите им - изтребване и депортиране на цели нации и общностни групи; и като такива те трябва да бъдат смятани за най-големите злини на ХХ век,
признаване, че много престъпления, извършени в името на комунизма, трябва да бъдат определени като престъпления срещу човечеството, служейки като предупреждение за бъдещите поколения, по същия начин, по който нацистките престъпления са оценени от Нюрнбергския трибунал,
формулиране на общ подход към престъпленията на тоталитарните режими, сред които и на комунистическите режими, и създаване на ясна представа в цяла Европа за комунистическите престъпления, за да се изгради недвусмислено общо отношение към престъпленията на комунистическите режими,
приемане на закони, които ще дадат възможност на съдилищата да съдят и осъждат извършителите на комунистически престъпления и да обезщетяват жертвите на комунизма,
гарантиране на принципа на равнопоставено третиране и недискриминиране на жертвите на всички тоталитарни режими, 
натиск от страна на европейската и международната общност за ефективно осъждане на комунистическите престъпления в миналото и за ефективна борба срещу продължаващите комунистически престъпления, 
признаване на комунизма за съществена и ужасяваща част от общата история на Европа,     
поемане на паневропейска отговорност за престъпленията, извършени от комунизма,   
обявяване на 23 август - деня на подписването на пакта между Хитлер и Сталин, познат като Пакта Молотов-Рибентроп, за ден в памет на жертвите на нацистките и на комунистическите тоталитарни режими, така както Европа отбелязва 27 януари като ден в памет на жертвите на Холокоста,   
отговорно отношение на националните парламенти към признаването на комунистическите престъпления за престъпления срещу човечеството, водещо до съответното законодателство и до парламентарен контрол върху изпълнението на това законодателство,   
реален публичен дебат за комерсиалната и политическата злоупотреба с комунистическите символи,   
продължаване на изслушванията на Европейската комисия, свързани с жертвите на тоталитарни режими, с оглед на съставянето на комюнике на комисията,
учредяване в европейските държави, които са били управлявани от тоталитарни комунистически режими, на комисии, съставени от независими експерти, със задачата да събират и оценяват информация за нарушаването на човешките права по време на тоталитарното комунистическо управление на национално ниво, осъществявайки тясно сътрудничество с експертна комисия на Съвета на Европа;
приемане на ясна международна правна рамка за свободен и неограничен достъп до архивите, съдържащи информация за престъпленията на комунизма,   
основаване на Институт на европейската памет и съвест, който ще бъде едновременно A) европейски изследователски институт за изучаване на тоталитаризма, разработващ научни и образователни проекти и предоставящ помощ на мрежата от национални изследователски институти, специализирани в областта на тоталитарния опит, и Б) паневропейски музей/мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими, имащ за цел да почете паметта на жертвите на тези режими и да създаде ясна представа за престъпленията, извършени от тях,   
организиране на международна конференция за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, с участието на представители на правителства, парламенти, академичната общност, експерти и неправителствени организации, като резултатите от дискусиите бъдат огласени в целия свят,
преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления
общоевропейски масов и задълбочен дебат за историята на комунизма и наследството от него, 
съвместно отбелязване през следващата година на 20-тата годишнина от падането на Берлинската стена и от масовото клане на площад "Тиенанмън",
 

ние, участниците в Пражката конференция "Европейската съвест и комунизмът", се обръщаме към всички хора в Европа, към всички европейски политически институции, включително националните правителства, парламенти, Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европа и други свързани международни органи, и ги призоваваме да подкрепят идеите и призивите, представени в тази Пражка декларация, и да ги осъществят чрез практически стъпки и политики. 

 

Вацлав Хавел, бивш дисидент и Президент на Чехословакия / Чешката република

Йоахим Гаук, бивш федерален комисар за архивите на ЩАЗИ, Германия

Лий Едуардс, Председател, Фондация „В памет на жертвите на комунизма", САЩ

 

Горан Линдблад, Вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Член на Парламента, Швеция                             

Витаутас Ландсбергис, Член на Европейския парламент, бивш дисидент и Президент на Литва

Яна Хибашкова, Член на Европейския парламент, Чешка република

Кристофър Бийзли, Член на Европейския парламент, Великобритания

Туне Келам, Член на Европейския парламент, бивш дисидент, Естония

Юри Лишка, Сенатор, Вицепрезидент на Сената, Парламент на Чешката република

Мартин Мейстрик, Сенатор, Парламент на Чешката република

Яромир  Штетина, Сенатор, Парламент на Чешката република

Емануелис Зингерис, Член на Парламента, Литва, Председател, Международна комисия за оценка на престъпленията на нацисткия и съветския окупационни режими в Литва

 

Цетен Самдуп Чхоекяпа, Представител на Негово Светейшество Далай Лама, Женева, Тибет

Ивонка Сурвила, Президент на Беларус в изгнание, Канада

Зянон Пазняк, Председател на партия Беларуски народен фронт, Председател на беларуската Консервативна християнска партия, САЩ

Ружена Красна, бивш политически затворник, политик, Чешка република

Юри Странски, бивш политически затворник, писател, бивш председател на ПЕН клуба, Чешка република

Вацлав Вашко, бивш политически затворник, дипломат, католически активист, Чешка република

Александър Подрабинек, бивш дисидент и политически затворник, журналист, Русия

 

Павел Зачек, Директор, Институт за изучаване на тоталитарните режими, Чешка република

Мирослав Лехки, Заместник директор, Институт за изучаване на тоталитарните режими, Чешка република

Лукаш Камински, Заместник директор, Институт за национална памет, Полша

Михаел Кибенер, професор по история, университет „Йохан Гутенберг", Майнц, Германия

Едуард Стехлик, историк, Заместник директор, Институт по военна история, Чешка република

Карел Страка, историк, Институт по военна история, Чешка република     

Ян Урбан, журналист, Чешка република

Ярослав Хутка, бивш дисидент, автор на песни, Чешка република

Лукаш Пахта, политолог и писател, Чешка република