Да!Така е.И при сформирането на ТКЗС най-много пострадаха живущите около жълтите павета 
Да!Така е.И при сформирането на ТКЗС най-много пострадаха живущите около жълтите павета
Караибрахим-национализацията която влиза със закон през 47 година отнема от децата на избитите през 44-45 година буржоа-фабрики,банки,минни-цялата индустрия на България,а ти се тревожиш за по късната кооперация и ТКЗС-тата.
"На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия, със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании.
На 23 декември 1947 г. съгласно Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия, приет от Народното събрание в 10 часа на 23 декември 1947 г., в 11 часа на същия ден собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти,които да охраняват вече държавните фабрики. Според Закона, за национализираните предприятия на български граждани не се изплащат никакви обещетения. Бившите собственици, които откажат да се подчинят са били екзекутирани.
След като национализацията приключва, в началото на 50-те години на ХХ век, бившите собственици са заточени в лагери в Ножарево или Белене за полагане на поправителен труд."
Колективизацията в България започва веднага след приключването на национализацията през 50-те години на миналия век,макар в началото да е замислена като доброволен процес.Постепенно чрез промените в уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации в държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта.
След 1953 година започва насилственото отнемане и на земята на не коопериралите се селяни,които дори да устояват на системният тормоз и да не влизат в структурата на сформираните ТКЗС-та губят правото си на собственост върху земята.
П-с.
Жена ми е внучка на такъв селянин,който никога не в влизал в ТКЗС-нито доброволно,нито насилствено-макар и да е лежал в затвора заради упоритостта си.Земята му е отнета чрез министерско постановление и в момента дори да са запазени всички нотариални актове се среща затруднение да се придобие в реалните граници.
От друга страна аз съм наследник на хора притежавали фабрика за порцелан,която е отнета от комунистите и в момента не съществува-на нейно място има построени жилищни постройки.За тази собственост -нито братовчедите ми нито някой от наследниците е обезщетен.
