Topic: Kashtata na ujasite - istori4eska misteriq svarzana s VMRO

[Metka]

http://novamesta.com/

Tazi istoriq razbira se zasaga vsi4ki nas.No tuka stava vapros za 1925 g , i neuspeshniq spored mene opit na VMRO da reshi okon4atelno vaprosa s komunizma po nasha krai....
Nesupeshen opit, zashtoto sled 1944 g, Savetskiq komisar Kasiqnov koito e bil nazna4en da upravlqva grad
 Nevrokop, vsashtnost toi sazdava nov komunisti4eski elit, koito upravlqva do dnes grad Goce Del4ev.
Razbira se tazi kashta be prevarnata v muzei imenno ot komunistite i prevarnata vav fetish posle.
No eto vi celiq text na informaciata za tazi kashta :

В навечерието и по време на жътвените дни на 1925 г. са “арестувани и изпратени в с. Дъбница около 300 души, а може би и повече”. Задържани са видни комунистически и земеделски деятели, техни идейни симпатизанти, някои просто набедени от “местни хора с тежка дума”. Затворени са бивши четници на Т. Паница, бежанци от Драмско и “съмнителни лица” от пограничните с. Парил, Гайтаниново, Лъки, Тешово, Либяхово, Садово, от гр. Неврокоп и околността. Липсват документални сведения за арестувани от Стара България политически противници на ВМРО. Родствениците на успелите да избягат през пролетта на 1925 г. българи от Неврокопско също са въдворени на временно местожителство в част от къщите на дъбнишките турци. Там са и дейци на ВМРО опитали се да помогнат на заплашените с физическа разправа техни съселяни и земляци. Има и лица, уличени в криминални прояви.

 Разследването продължава около 40 дни, а за неговия ход редовно е уведомявано вътрешното министерство. Началото на процеса е няколко дни преди 18 май 1925 г. , тъй като на тази дата в с. Дъбница е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”. Тази комисия е в състав М. Скендеров (Серафим), В. Ганчев, Й. Гюрков (Еделвайс) и Г. Настев (Люлински). Два дни по-късно протоколът е утвърден от бившия студент по право Ив. Михайлов.

 Настев е “главният следовател”. Дежурното питане е “Беше ли в Солун на конгреса?”. На Борис Малечков, бивш кмет на с. Лъки през 1920-1923 г., е поставен въпросът: “Познаваш ли Т. Паница? Има хора, които казват, че си се срещал с него”. Всички задържани са разпитвани, за да се установи верността на обвиненията в противодържавно сътрудничество с избягалите в Гърция емигранти. Кръстьо Андонов от Неврокоп, арестуван на 15 май 1925 г. “преди обяд всред пазара” от членовете на ВМРО Ил. Гавалюгов и Иван Славков, десет години по-късно в свидетелските си показания пише следното: “Главните въпроси, които ни разпитваха както мене, така и останалите, бяха едни и същи...ВМРО мене лично държаха отговорен, че съм ги критикувал и че съм бил на някакво събрание в дюкяна на Д. Пенков, където сме взели решение да обявим война на организацията и освободим народа от мъчения, нещо, което нито на съня си не съм мислил. Искаха да призная, че Паница идвал в Неврокоп и подготвял тяхното събаряне. Главно въпросът беше, че Неврокопска околия е против организацията, всички са санданисти и че сме се борили против техните грабежи, убийства, побоища и др... Заради тази само тяхна умисъл ний бяхме подложени на нечувани и непознати за човека изтезания.”

 В стремежа си да установят “виновността на задържаните лица” съдебните следователи на ВМРО широко прилагат изпитания похват “бой със сопи”. На 23 февруари 1935 г. Кръстю Андонов, архивар в Неврокопския окръжен съд, призован отново като свидетел, нарича вярно Дъбнишките събития “варварски и непозволен от закона процес”. Под клетва споделя пред съда за разпита си от В. Ганчев, “главния войвода и следовател на ВМРО”, като уточнява, че строгите въпроси са били придружавани от “ужасни мъчения, каквито хората от средните векове не помнят”. Но само още един свидетел на жестокия разпит в с. Дъбница – Г. Праматарски от с. Скребатно, пак така общо потвърждава: “... видях покъртителни сцени и побоища, инквизиции безчовечни”. Праматарски успял да види своя съселянин Костадин Божиков Иванов (Хаджиков) “отпаднал физически и почернял като пън”, по-късно и починал от страшния побой.

 В по-ново време във връзка с юбилейните чествания, посветени на кървавата “Дъбнишка афера”, политическата оценка на злощастното събитие от отечествената ни история става все по-крайна, заклеймяваща “михайловистката организация” като инструмент “на българския фашизъм”. Село Дъбница е нарочено за “първия фашистки крематориум в света”. Домът на дъбнишкия турчин Махмуд Арнаудов е превърнат в музей и наречен “Кървавата къща, къщата на ужасите”. Спомените на арестантите, за разлика от свидетелските им показания през 1934-1935 г. , са по-свободни и откровени. Сътворени са картини, дърворезби, песни, написани са книги и стихотворения, произведен е документален телевизионен филм “Крематориум Дъбница”. 

 В досегашната литература се рисува изключително мрачна и умопомрачителна картина: “Мнозина от арестуваните умират в ръцете на палачите. Други полумъртви биват хвърлени в горяща пещ. Трети са натиквани във варница. Четвърти са заравяни полуживи в общ гроб.”

 


Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
Димитър Тюлеков

[Ади]

http://www.dailymotion.com/bghavadis/video/x6fc5m_isim_news

[pomak BG]

Добър е клипъ ама е неразбераем.